Биолокация за всички - Система за самодиагностициране и самоизцеление

В памет на нашия колега, приятел и съиздател Георги Станчев, който не можа да дочака второто издание на български език.

Скъпи читатели!

Държите в ръце първата от двете уникални книги на кандидата на техническите науки, академика на Руската и Международната академия на инженерите, Людмила Григориевна Пучко, която преобръща представите на съвременните хора за възможностите на човешкия организъм и перспективите в медицинската наука.

За първи път в историята на човечеството е създадена единна, логически стройна и научно обоснована система за (само)диагностициране и (само)лечение на човека. Тя побира в себе си всичко най-добро от натрупаните от човечеството през дългите хилядолетия знания за опазване и укрепване на здравето. Медицината на различни народи и времена: китайската, японската, тибетската, индийската, виетнамската, арабската, постиженията на съвременната медицинска наука и най-новите открития в областта на физиката; както и практическите изследвания на автора позволяват да се създаде нямаща аналози, пълна и цялостна картина на интегралния човешки организъм и функционирането му, а също така да се открият дълбоките причини за заболяванията, като се започне от физическите неразположения и се стигне до тежките психически разстройства и онкологичните заболявания. Особено ценна е уникалната методика, разработена от автора, която се базира на използването на ефекта на биолокацията за (само)диагностициране и (само)лечение на човека. Уникалността ѝ се състои в това, че дава възможност на всеки човек, без каквито и да е екстрасензорни умения, да открие дълбоките причини за заболяванията си и да установи връзка с подсъзнанието си с помощта на биолокацията. Освен това, методиката на Л. Г. Пучко позволява на практика веднага да се избавим от нашите недъзи, включително – от хроническите и онкологичните. Като използвате предложения от авторката метод, вие ще разберете дали може да ядете даден хранителен продукт, трябва ли да обличате някоя дреха, бива ли да купите определен вид козметика и т.н. Биолокацията ще ви позволи да определите некачествените стоки и да избегнете ненужните покупки и проблеми със здравето, които са предизвикани от употребата на определени хранителни продукти. Как правилно да разположите мебелите в апартамента си, може ли да се построи къща на това или на друго място – на всичките въпроси ще получите изчерпателни отговори, след като прочетете книгата.

„Биолокация за всеки“ е въведение в основополагащия труд на Л. Г. Пучко „Многоизмерната медицина. Система за (само)диагностициране и (само)лечение на човека“. В книгата са осветени по-подробно първите етапи на усвояването на радиестезичния метод и е отделено специално внимание на някои въпроси, които възникват в началото на пътя към изцелението и здравето.

От цялата си душа ви желаем успехи в опознаването на себе си и околния свят, в лечението на Вашия организъм и в прилагане на получените знания в полза на хората!

Предговор

Монографията на Л. Г. Пучко „БИОЛОКАЦИЯ за всеки. Система за (само)диагностициране и (само)лечение на човека (Въведение в многоизмерната медицина)“ е посветена на основния въпрос на проблема „човек“ – структура и функции на човешкия организъм като цялостна биологична система.

В книгата е направен анализ на основните учения в различните страни – от дълбока древност до последната дума на съвременната наука за здравето и патологията при хората, които чрез създадения от авторката многостепенен модел на човешкия организъм са обединени в единна система за практическо приложение и са адаптирани за съвременния човек. С помощта на най-древния метод – радиестезията (биолокацията) и с отчитане на съвременните знания в разработения от авторката модел на човешките организми са дадени ясни насоки за диагностициране и самодиагностициране, а най-вече – за лечение и самолечение. Основният постулат на древната медицина „Опознай себе си“ придобива най-накрая конкретно и обосновано въплъщение.

Зад външната лекота и простота в обясненията на основните положения лежат фундаменталните проблеми за структурата на света, на които съвременната наука се опитва да даде отговор (А. Айнщайн, 1925 г.; Г. И. Шипов, 1993 г.; П. П. Гаряев, 1994 г.) [71, 12, 69]. На базата на тези знания е разработена системата за диагностика и лечение на Л. Г. Пучко.

На науката е известно, че основните форми на състояние на микрокосмоса (човека) и макрокосмоса (вселената) са материята и енергията. Микрокосмосът, или човекът, освен физическо или материално тяло има още етерно (енергийно) тяло и пет фини тела, които образуват структурния скелет на физическото тяло.

Връзката на материалното тяло, което включва нервните възли и мозъчните центрове, регулиращи всички физически и психически процеси в организма, се осъществява с останалите тела чрез система от енергийни центрове (чакри) и енергийни канали (меридиани). Активни участници в този процес са съзнанието (знание, мислене) и подсъзнанието (съвкупността от неосъзната информация за околния свят, личната наследствена информация и праобразите). Обемът на възприеманата от съзнанието информация е силно ограничен (1,6 бит/сек), докато с подсъзнанието се възприема на практика цялата неосъзната информация (109 бит/сек).

Всичко във вселената излъчва и възприема енергия. Нашето подсъзнание, като част от космоса, също изпълнява тези функции. С други думи, то знае всичко за себе си и чрез информационния канал – за вселената.

Чрез разработената от нея методика авторката предлага да се получи от подсъзнанието тази информация за себе си с помощта на старинен, прост, безопасен и най-вече съвършен метод – радиестезия с използване на махало, което е индикатор за свръхчувствителните възприятия на информация от подсъзнанието с цел диагностика и лечение.

Правилно използваният метод на радиестезията на практика няма граници за определянето на безкрайните възможности на личностния потенциал. Към днешна дата природата на радиестезичния ефект все още не е напълно изяснена  Най-близко до нейното разбиране е микролептонната теория на сътрудниците на Руския университет за народна медицина и биоенергология, която обяснява реакцията на махалото с наличието на микролептонно излъчване от всички обекти на материалния свят. (Микролептоните са свръхлеки, слабо взаимодействащи частици.)

Като използва своите фини тела и енергийния си потенциал, всеаки човек се настройва към изследвания обект, влиза във вълнов резонанс (по холографски и солитонен механизъм), събира информация чрез традиционните си сетивни органи и сетивните органи от втори порядък: ясновидство, ясночуване и яснознание [76].

Особен интерес предизвиква разделът, посветен на описанието на работата с фантоми. Съвременната наука също се опитва да даде обяснение на този феномен с помощта на теоретични и експериментални разработки с холографска и солитонна природа. (Солитонът е кръгова стационарна вълна, а холографският солитон – стереоскопична стационарна вълна.)

Известно е, че основен източник на информацията за растежа и развитието на клетките, тъканите и организма като цяло са хромозомите. Чрез методите на лингвистичната генетика и математическата лингвистика е установено, че последователностите на нуклеотидите в ДНК-хромозомите са речеподобни структури, взаимодействащи си със съзнанието и речта на човека.

Езиците на генома (ДНК-хромозомите) и човешката реч имат общи корени и универсална граматика. Предполага се, че солитонното поле на ДНК-хромозомите може да служи за вълнов посредник между външните кодове на човешката реч и вътрешните кодове на хромозомния апарат.

Приема се версията за работа на генома с присъщото му квазисъзнание. Показано е [12], че такъв биокомпютър притежава холографска памет и съответно, способността да генерира и разпознава образи, частен случай на което е „Думата“. Ето защо е необходима ясна словесна формулировка при съставянето на вибрационните редове.

Авторката предлага обосновано използването на контакта на подсъзнанието със съзнанието, осъществяван чрез хромозомния апарат с помощта на речта, което съответства на фундаменталното положение при лингвистичната генетика.

Предлаганата методология, която е разработена от авторката при отчитането на съвременните знания, е безопасна, ефективна, не изисква много загуба на време и средства и е с висока степен на надеждност. На практика всеки човек притежава латентни биолокационни способности, а чрез тренировки и упорита работа тези умения могат да се развият максимално.

Ако бъде приложен по описаната в тази книга схема, радиестезичният метод може да разкрие невидими и неподдаващи се засега на измерване с други технически средства патологични изменения на организма, т.е. има възможност да се диагностицира състоянието на живите организми и най-вече да се възстановяват функциите и структурата на различните органи, системи и на организма като цяло.

Предлаганите знания са изключително важни и актуални.

Книгата е предназначена за медици, биолози, научни работници, а също така и за всички, които искат да бъдат здрави и щастливи.

К. Н. Фьодорова

Доктор на медицинските науки

От автора

Изминаха повече от тридесет години от момента, в който аз, технически специалист по космически системи за връзки, без да подозирам, че ми е отредено от съдбата да се занимавам с проблеми, съвсем различни от професионалната ми дейност, по силата на суровата необходимост стъпих на трънливия път на тьрсенето и откриването в областта на опознаването на човешкия организъм, на неговата диагностика и лечение.

Всичко започна с една таблетка аналгин, взета, за да се избавя от поредния пристъп на главоболие, което така често ме спохождаше по онова време. Мислех за закономерен процес, свързан с преумората, защото наближаваше приключването на моята кандидатска дисертация и ми се налагаше да работя много. Обикновено таблетката ми помагаше, но тогава главоболието ми се засили. Не премина и на следващия ден. След успешната защита на дисертацията ми, главоболието започна да се повтаря почти всеки ден, като прие хронична форма, и ми се наложи сериозно да се заема със здравето си. Избързвайки, ще кажа, че главоболието ми не мина повече от десет години и се измъчвах дотогава, докато не се научих да отстранявам енергийните тапи в каналите, описани, както се оказа, още в древнокитайската медицина, но непознати ни по онова време. Тези задръствания бяха причина за хроничното ми главоболие. Но това се случи след 10 години, а дотогава...

По нова време избрах напълно естествен и както ми се струваше, сигурен път – пътя на традиционната медицина. Огромно количество медицински анализи, уморителни изследвания, отнемащи по принцип много време, а като резултат – най-противоречиви диагнози. Нов лекар – нова диагноза, макар че това не бяха обикновени лекари, а висококвалифицирани специалисти, удостоени с всякакви звания и награди.

За да получа по-точна диагноза, се реших дори на много рискована манипулация – пункция на гръбначно-мозъчната течност. В резултат – диагнозата: „Вегетативно-съдова дистония“. Диагноза – всеобхващаща, универсална и абсолютно нищо неказваща.

По онова време, прочитайки огромно количество медицинска литература (професионална и научнопопулярна), така и не намерих отговор на въпроса – как все пак се лекува вегетативно-съдовата дистония. Роднините ме съветваха да си почивам повече, да пътувам, да сменя климата и си мислеха, че всичко ще ми мине. Аз обаче разбирах, че нещо е нарушено в моя организъм, някаква система е излязла от строя и равновесието няма да се възстанови чрез обикновена почивка, климатолечение, разделно хранене, вегетарианска храна или активно движение, което се опитвах да правя. Тогава все още имах доверие на „абсолютните“ медицински знания и продължих да търся „най-добрия“ лекар.

Съдбата беше милостива към мен и ме запозна с двама доктори от бившия лекарски консилиум на Сталин. Единият от тях, Иля Артьомович Слободянник, останал цял и невредим, защото по време на гоненията на лекари бил в Китай. Беше наистина гениален лекар, притежаващ седем специалности по официална медицина и диплома за иглотерапевт, получена в Китай. За своите 86 години притежаваше феноменална памет, съхранявайки в главата си диагнозите на многобройните си пациенти. Поставяше диагнозата, като използваше метода на повърхностната иглотерапия и чрез специално чукче със сноп от игли преминаваше по енергийните канали и наблюдаваше ответната реакция на каналите – Ян или Ин, т.е. дали има излишък или недостиг на енергия в тях. Не бързаше с поставянето на диагноза: събираше данни от моментните наблюдения на организма, провеждани всеки ден и едва след това правеше заключението какъв е общият потенциал на жизнената енергия в организма, какъв е енергийният дисбаланс, и назоваваше заболяването, което съпровожда дисбаланса в един или друг канал.

Разбира се, той не ми казваше нищо за методите си, а и аз тогава не знаех нищо за източната медицина, осъзнах всичко това по-късно, когато започнах да я изучавам. Иля Артьомович разказваше много за чудесата на лечението му с методите на източната медицина. Той имаше богат опит при лекуването на известни политически дейци като Чърчил, когото буквално вдигнал на крака след четири сеанса на Ялтенската конференция, след като политикът се схванал от радикулит. Лекувал също маршал Жуков, президента Йосип Броз Тито, деца на английски магнати, чиито бащи в знак на благодарност подарили на страната ни няколко танка. Иля Артьомович разказваше много поучителни истории за лечението с иглотерапия и подчертаваше, че за усвояването му се изисква продължително обучение и практическа работа под наблюдение на опитни специалисти. В Китай са необходими не по-малко от 10 години. Само тогава има надежда лекарят да излекува, а не да навреди на пациента. Говореше с тъга, че съвременната медицина върви към самоубийство, „като разделя човека на части“ и не може да постави по тази причина правилната диагноза. На мен ми постави диагнозата „нарушение на пикочно-киселинния обмен“. Иля Артьомович обаче не успя да ме излекува, защото умря внезапно, след отравяне с гъби.

Госпожа Случайност ме срещна с втория личен лекар на Сталин – Б. Гуревиц. Той се бе върнал осакатен от концлагера, но жив, и консултираше в Четвърто главно управление на Министерство на здравеопазването на СССР. Приемаше и пациенти в апартамента си в известната „Къща на крайбрежната улица“. Той беше човек с ясно изразени екстрасензорни способности (тогава това явление все още не беше известно) и поставяше диагнозата десетина минути след прегледа. Лечението, което предписваше, беше предимно по метода на тибетската медицина: повече от 25 билки се вземаха наведнъж, една от които трябваше задължително да помогне. По-късно в „Чжуд-ши“ [6] прочетох, че всеки човек има своя билка, която може да го излекува. Имах късмета да се запозная с гениално простия метод за намирането на тази билка, разработен от скромния френски аптекар Г. Лесур, и наистина да наблюдавам чудесата на изцелението. Но това ще е после... Тогава, провеждайки в течение на няколко месеца лечението с билки за нарушение на пикочно-киселинния обмен, предписано ми от Гуревиц, наистина почувствах облекчение, но не се излекувах напълно, и със съпруга ми (той също се лекуваше при него) прекратихме лечението. Беше неефективно.

В търсене на средства за лекуване на главоболието започнах да се занимавам с различни източни системи (основно с хатха йога) и да усвоявам различни начини на автотренинг. Но и хатха йогата ми даде малко: главата продължаваше да ме боли и колкото и да си внушавах, използвайки различни формулировки на автотренинга, главоболието не ми минаваше.

Триседмичното гладуване по метода на Ю. С. Николаев (само на вода), което провеждах три години подред с определени интервали, за кратко време ми даваха усещането за относително здраве. Месец-два след гладуването обаче всичко се връщаше в старата си орбита.

Не помогна и методът на Порфирий Иванов (обливане със студена вода). Имахме възможността лично да се запознаем с П. К. Иванов и да се лекуваме при него на село.

Опитът с уникалната японска система на Ниши подобри само малко и за кратко състоянието ми.

След като изчерпах всички известни тогава методи на нетрадиционната медицина, се обърнах за помощ към лабораторията по биоелектроника, която в края на 70-те години бе създадена към Асоциацията „А. С. Попов“ за изучаване на феномените на екстрасензориката. Лабораторията работеше на обществени начала и беше много трудно да се попадне на прием при екстрасенс (там се събираше целият елит от московски екстрасенси): трябваше или самият ти да си екстрасенс (а аз не бях такава), или по силата на професията си да си полезен за изучаването на загадъчното, тогава на никого неизвестно биополе. Подборът се извършваше от комисия, която се състоеше предимно от екстрасенси, по критерии, известни само на тях. Като цяло те наблюдаваха цвета на аурата и по нея, както в древния Изток, определяха психофизиологичното състояние на човека. За това обаче се досетих доста по-късно. А тогава, след като влязох в стаята, в която приемаше комисията, се изправих пред погледите на хора, които просто ме гледаха мълчаливо, без да задават никакви въпроси. Това продължи 10 минути. След това ме помолиха да изляза, а след още пет минути излезе председателят на комисията и като стисна възторжено ръката ми, заяви: „Не можете да си представите каква прекрасна аура имате!“. Тогава не знаех какво е аура и поради незнанието и естествената си предпазливост дори реших да не посещавам повече тази лаборатория. Решението ми обаче беше победено от същото мъчително главоболие, което както винаги се случва в екстремни ситуации, напомни за себе си.

Започна петгодишното ми изучаване на феномена „екстрасензорика“, а едновременно с това и лечението ми при най-добрите екстрасенси на Москва – Б. А. Иванов, Н. А. Носов, телевизионния водещ В. Балашов. След всеки сеанс се чувствах много добре, но – уви! – за кратко: седмица-две, максимум – три. След това всичко се връщаше към предишното положение и се нуждаех от поредния сеанс, за да се чувствам нормално. Това продължи около година.

По онова време, като назначена на длъжността „съветник“ на завеждащия лабораторията член-кореспондент на Академията на науките А. Г. Спиркин, и имаща достъп до засекретения каталог в библиотеката „В. И. Ленин“, изучавах усилено екстрасензорния феномен по засекретените публикации от края на ХIХ и началото на ХХ век, а също така и състоянието на нещата в чужбина в областта на разработването на апаратура за регистриране на приемането на отделните елементи на биополето – електрическите, магнитните и електромагнитните. Пак тогава в страната ни само се набелязваха аналогични разработки. По-късно това направление беше оглавено от днешните академици Гуляев и Казначеев, но съвместният ни доклад с А. Г. Спиркин в Институт за държавата и правото, прочетен пред катедрата по философия, беше посрещнат на нож от маститите философи, които отказваха да възприемат този феномен, въпреки присъствието на Джуна. „Как не ви е срам, Александър Григориевич, да дрънкате такива глупости!“ – обръщаха се те към А. Г. Спиркин.

От тези публикации разбрах, че човек има няколко тела – плътно (физическо), междинно (етерно) и пет фини тела. Чрез хипноза фините тела могат да се отделят и да се насочват във всяка точка от времето и пространството, което всъщност е експериментирала нашата медицина в края на ХIХ век [29], когато са отделяли под хипноза фините тела, насищали с тях поставената наблизо восъчна фигура, след което забождали игли във физическото тяло на пациента без да изпитва болка, но когато забождали игли във восъчната фигура, той изкрещявал.

Не е ясно защо тези експерименти не са накарали официалната медицина да се замисли за многостепенната система на човешкия организъм, а не да се ограничава само с изучаването на физическото тяло.

Разбира се, много исках да се убедя със собствените си очи във възможността за отделяне на фините тела, и ми се предостави такъв случай. Новата методология за отделянето на фините тела в лабораторията по биоелектроника се разработваше от И. Мешалкин. Той я демонстрира с млад човек, отдели астралното му тяло и го прати в библиотеката на Иван Грозни, която се издирваше по онова време. С астралното си зрение младежът видя старинните подвързии на книгите, четеше свободно на старославянски, което потресе всички присъстващи на сеанса, след това описа мебелите в апартаментите им и т.н.

Беше толкова фантастично, че аз, която до момента бях вулгарна материалистка с чисто техническо мислене, преодолях след сеанса това състояние в себе си и преминах на ново ниво на признаване, разбиране и осъзнаване на съществуването на Висшия Разум. След този прелом в съзнанието ми аз, внучката на православен свещеник, вече четиридесетгодишна, приех тайнството на кръщението!

Решението на проблема с главоболието ми обаче беше в задънена улица. Главата ми се оказа костелив орех: не се поддаваше на никакви хипнотични сеанси, на екстрасензорно въздействие, на автогенна тренировка и на различни традиционни и нетрадиционни методи на лечение. И когато се отчаях съвсем, че мога да разбера нещо в моя организъм, неочаквано ми попадна книгата на Жан де Лангьр „Практическо ръководство по системата До-ин“ [19]. В нея на достъпен език е описана цялата древнокитайска система на енергийните канали (меридианите) и е изложена цялата меридианна диагностика, достъпна за разбиране от всеки човек, а също така – методиката на самолечение чрез биоенергиен масаж. Когато затворих последната страница, диагнозата на болестта ми беше ясна – енергийно запушване в канала на пикочния мехур (макар че в бъбреците и пикочния ми мехур нямаше никаква болестна патология). Ето откъде идваше и нарушението на пикочно-киселинния обмен. По меридианната теория диагнозата се постави много лесно: трябваше да се намерят болните места в тялото и да се види към кой меридиан се отнасят. Понеже главоболието ми започваше с остра болка над горната част на носа (дори ми бяха поставили диагнозата „Възпаление на троичния нерв“), а това са първите точки на канала на пикочния мехур, беше ясно, че в него се е образувала „тапа“. Боже, колко лесно се отстраняваше тя! Трябваше само да се потъркат дланите една в друга и да се докосне, сякаш се прочиства линията на канала по посоката на движението на енергията (от първата точка до последната). Но това не трябваше да се прави по всяко време, а в периода на максималната му активност, която за всеки канал е строго определена в продължение на два часа в денонощието. Моят канал работеше от 15 до 17 часа. Незабавно пристъпих към лечението, т.е. към биоенергиен масаж. Честно казано, не вярвах много в положителния резултат: толкова много сложни и трудни системи бях изпробвала, и всичко това – без резултат. А тук е толкова просто! След двуседмичен биоенергиен масаж обаче главоболието ми изчезна и не се появява вече дълги години.

Мисля, че всеки съвременен човек трябва да опознае устройството на своя организъм, да изучи преди всичко енергийните канали, за да може своевременно да разпознава кой орган му изпраща сигнал, молейки за помощ. Системата До-ин, появила се преди четиридесет века, е издържала проверката на времето, получила е международно признание и сега се преподава в колежи и институти в много държави. В Русия за съжаление изоставаме. В настоящата книга съм се стремила да запълня този пропуск, като съм допълнила описанието на разстройствата на външните ходове на каналите, описани в системата До-ин и на функционалните разстройства, породени от енергийните тапи във вътрешните ходове на каналите, описани от Тибеева [60] и Лувсан [34]. Освен това в публикацията е описан радиестезичният метод за намиране на енергийните задръствания в каналите, а също така е представен и системен алгоритъм за отстраняването им по най-оптимални начини, един от които, както е в моя случай, може да се окаже биоенергийният масаж.

Всеки човек трябва да изучи също така и реанимационните точки и точките за въздействие при спешни случаи, за да може във всеки един момент да помогне на себе си или на друг човек, изпаднал в беда. Тези точки са дадени в раздел 9.25 на книгата.

Енергийните канали са само част, макар и много важна, от енергийното тяло. Има също така енергийни центрове (чакри) и „чудни“ меридиани, влизащи в системата за саморегулация, която екстрасенсите не са се научили да включват и вследствие на това не постигат стабилни резултати – болестта се завръща.

Постепенно изградих единен модел на енергийното тяло, за който изнесох за първи път доклад през 1983 г. в Московския дом на учените. Вече разбирах, че всеки човек със собственото си биополе, като използва твърде лесния за практическо приложение контактен биоенергиен масаж, може да отстранява най-сложните функционални разстройства, недостъпни за лечение с методите на официалната медицина. Често го потвърждавах чрез роднини и познати, които след като усвояваха този масаж, премахваха някои от тежките си здравословни проблеми.

Съдбата обаче ми готвеше друго изпитание, като ме водеше към нови знания, твърде отдалечени от източната медицина.

Тумор. Откриха ми го в районната поликлиника по време на поредната диспансеризация и веднага ме изпратиха за консултация в радиологичната лаборатория на един от медицинските институти към Министерството на здравеопазването на СССР. Там ме диспансеризираха и в продължение на пет години наблюдаваха тумора, без да предприемат никакво медикаментозно лечение, освен хормонални препарати, от които веднага се отказах.

Пет години неопределено и мъчително състояние... И ето накрая ново откритие: две книги, пристигнали от Германия [41, 42], за радиестезичния метод (така се наричаше работата с използване на махало). Методиката на работата (това е най-важното) не се описваше, но областите на приложение, свързани с изследването на канали, чакри, при определяне на развалени продукти и т.н., се излагаха, макар и не много подробно, но достатъчно ясно, за да се разбере, че радиестезичният метод (по-нататък ще го наричаме за краткост Р-метод) облекчава много откриването на енергийните тапи в каналите и отваря нова страница в диагностицирането на заболяванията на самите органи. Сравнението с наличните рентгенови снимки и с описанието на УЗИ показа, че Р-метод открива бързо и точно всякакви увреждания в организма, като се започне от органичните и се стигне до функционалните. При мен бързо се потвърди наличието на тумор. Как обаче да го лекувам?

И ето, госпожа Случайността ми предложи да се запозная с гениалната книга на френския аптекар Г. Лесур [28]. В нея са представени таблици за дължината на вълните, излъчвани от острите, дремещите (латентните) и бавните (вяло протичащи) инфекции (терминологията е съгласно [77]), които можеха да се открият само чрез Р-метод. По-нататък се предлагаше прост и достъпен начин за намиране на растения, излъчващи вълни със същата дължина, като на инфекцията. Вътрешното приемане на малки (хомеопатични) дози от съответното растение през час и половина-два в продължение на едно денонощие сигурно и целенасочено убиваше инфекцията и освобождаваше блокираната от нея енергия.

След като затворих последната страница, веднага реших да проверя метода с помощта на кучето ми Мъниче, което в момента лежеше болно в ъгъла със сух нос. Взех кичурче от козината му и опънала сантиметъра, както беше описано в книгата, определих бързо с помощта на махало дължината на вълната на инфекцията. Бацил на Кох – се разбра, а растението, което определих чрез радиестезичния метод и (в това е цялата тайна) трябваше да убие инфекцията при кучето ми, беше евкалиптово листо. Поставих на пода десетина стръкчета различни треви, за да объркам Мъничето, и започнах експеримента. Кучето се разходи продължително между тревите, душеше ги, като че ли преценяваше какво да изяде, и се насочи към... евкалипта. Хапна малко парченце от листото, сдъвка го и отиде в ъгъла си. След час отново се приближи и пак изяде толкова. Това се повтори три пъти. Вечерта, бодро и здраво, с влажен нос, тичаше из апартамента, галейки се както винаги, в мен. Бях потресена от резултата.

Нетърпението ми достигна връхна точка, когато сутринта, едва станала от леглото, веднага взех сантиметъра и започнах да изследвам кичурче от косата си. Веднага отидох на 51 см – в таблицата под тази цифра имаше обяснение: рак, сериозни тумори, язви. Като подбрах по този начин растение (то се оказа облепиха), започнах веднага да приемам по едно плодче през два часа в течение на едно денонощие. След едно денонощие ефектът беше потресаващ – колосален прилив на енергия. Следователно дремещата инфекция е поглъщала лъвския пай от енергията ми, принуждавайки ме да живея с половината от силите си, а сега вече беше премахната. За по-голяма сигурност наложих тумора със сухи плодове и така прекарах в продължение на месец до поредното изследване. След месец махалото ми вече не показваше тумор, но трябваше да се убедя и чрез методите на термографията.

Ето ме отново в лабораторията по радиология. Операторът внимателно изследва изображението, но... Какво е това? Няма тумор. Той не повярва на очите си и решил, че уредът не работи, ме изпрати при лекуващата лекарка. Тя дълго и внимателно ме оглежда, опипвайки мястото, където беше туморът. Нямаше никакъв тумор обаче!

– Как го направихте? – взирайки се в мен, ме попита.

Не ѝ обясних, че е станало чрез прилагането на радиестезичния метод. Струваше ми се, че има консервативно мислене и така или иначе, няма да ми повярва.

Поредното заболяване беше преодоляно и вече не бях на отчет в лабораторията за радиологични изследвания. Наложи ми се да направя неколкостотин наблюдения на инфекциозния статус на мои роднини, приятели, познати, преди да стигна до извода: методът е гениално прост, ефективен, абсолютно безопасен и най-вече – общодостъпен. Може да бъде ползван за диагностицирането на всякакви инфекциозни болести, а също и за ранна диагностика на онкологичните заболявания.

С използването на Р-метод са направени много открития в областта на опознаването на енергийната структура на човешкия организъм. Всички те са описани в тази книга. Главното, което успях да направя, е да разработя алгоритъм за системна диагностика, т.е. алгоритъм за изясняване причините за увреждания на седемте тела на човека и отстраняването им със средства, подбирани индивидуално за всеки организъм.