Хитлер живя в Аржентина

Анотация на 4-та корица:

Свидетелите сontra учебниците по история



„Що за глупост – ще си кажете, когато прочетете заглавието. - Хитлер е умрял в берлинския бункер. Там са намерени овъглените тела на двамата с Ева Браун и челюстта му отдавна е идентифицирана.”

Официалната версия за кончината на Хитлер се оспорва дори от историците. Защо Сталин до смъртта си е убеден, че Хитлер е избягал в Южна Америка? И защо през 2010 г. големите парагвайски вестници съобщават, че фюрерът дълго е живял в Южна Америка и е починал там?

В книгата са представени лица – назовани поименно, – които не само твърдят, че лично са срещали Адолф Хитлер на южния материк чак до 1964 г., но и че през последните двадесет години от живота си той не е стоял с празни ръце!



    Защо свързаните с Хитлер аржентински документи все още са секретни, след като той никога не е бил в Аржентина?
    Защо Адолф Айхман не е арестуван от германското разузнаване, въпреки че местожителството му е известно от години?
    Живо ли е ГЕСТАПО, което през 2008 г. забранява на Олга Майер от Мирамар да предаде на Абел Басти снимка на Хитлер в Аржентина?
    Каква роля играе синът на Хитлер, който необезпокоявано следва в Швейцария, и какво прави дъщеря му, която днес вероятно живее в Буенос Айрес?
    Кой се разпорежда с тайния подводен флот, който от 50-те години застрашава сигурността на Световния океан?
    Какво ще кажат историците, когато видят оригиналния парагвайски паспорт на Мартин Борман, издаден през 1961 г.?


Решавайте сами: дали всички застанали зад имената си свидетели са лъжци? Или вече толкова години сме лъгани от управляващите?

Съдържание
Предговор от Ян ван Хелсинг . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7
Част първа. ХИТЛЕР В АРЖЕНТИНА – Абел Басти . . . . . . 25
Предговор от Абел Басти за немското издание . . . . . . . . . . . 25
Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29
Глава 1. Германската Аржентина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41
Висшите раси • Канарис: Връзката Берлин–Патагония •
“Патагонският заговор” • “Граф Шпее”
Глава 2. Аржентина приема нацистите . . . . . . . . . . . . . . . . . . 80
Суматоха: германска подводница е достигнала
Аржентина! • Сталин: “Хитлер избяга в Испания или
Аржентина” • U-530 ли е била? • Убежище във вечния
лед • Хитлер слиза на сушата
Глава 3. Германски подводници в Патагония . . . . . . . . . . . . 118
Подводница пред къщата • Потвърждение в официален
документ • Нацистки лидери и злато • Германска
подводница във Фолклендската война • Прочистени
архиви
Глава 4. По следите на германските подводници . . . . . . . . 150
Подводничари в Аржентина • “Влязох в Аржентина
с помощта на Евита” • Нацисти и превратаджии
Глава 5. Нацистите от Патагония . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 189
Очи в очи с Ерих Прибке • Хората на “фюрера”
в Аржентина • Холандската връзка
Глава 6. Убежището на Хитлер в Патагония . . . . . . . . . . . . . 223
Недоверие и подозрение • Готвачката на Хитлер •
“Докараха го с моторница” • Хитлер е в Аржентина
Глава 7. Телохранителят на Хитлер . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 259
Пейката на Хитлер • Пилотът на Хитлер • Хитлер
и аржентинската аристокрация
Глава 8. “Бях заедно с Хитлер” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 295
Хърватската следа • Тайните служби • Ране`н
в Патагония“Бях с Хитлер и Павелич!”
Глава 9. Хотел “Еден” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 321
Семейство Айххорн • Приятелство с Хитлер • Писмата
на фюрера
Глава 10. Хитлер в Кордоба (1949) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 344
Писма след “самоубийството” • “Прислужвах
на Хитлер”
Глава 11. Децата на Хитлер . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 362
Импотентността на Хитлер • Драматични отношения •
Потомство • Майка Ева • Деца в Аржентина?
Глава 12. Заместникът на фюрера – Мартин Борман . . . . 401
Жив ли е Хитлер през 60-те години? • Странно: нацист
в Мосад • Най-желаните нацисти • Краят на Хитлер
Част втора. Ян ван Хелсинг и Щефан Ердман
в Парагвай . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 443
Второто пътуване до Парагвай – февруари 2011 г. •
Паспортът на Мартин Борман
Заключение – от Ян ван Хелсинг и Щефан Ердман . . . . . . 477
Какво казва официалната история? • Абел Басти и
резултатите му от Аржентина • Свидетели в Парагвай
Призив към читателя . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 506
Приложение 1.
Кръщелницата на Хитлер – от Абел Басти . . . . . . . . . . . . . . 507
Приложение 2.
Писмо на един подводничар . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 510
Използвана литература . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 512
Бележки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 515
Източници на илюстрациите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 536





Предговор от Ян ван Хелсинг



Мили мои читатели,

Ако преди половин година някой ми беше казал, че един ден ще публикувам книга за Хитлер, със сигурност бих го изгледал недоверчиво. Какво ме интересува Хитлер? Какво ме интересува миналото? Нямаме ли в момента по-важни и належащи предизвикателства? В края на краищата той отдавна е мъртъв.

Добре де, признавам – в предишна книга защитих тезата, че Хитлер не е загинал през 1945 г. в берлинския бункер, а е напуснал страната и вероятно е избягал в немската територия Нова Швабия* в Антарктика или някъде в Южна Америка. Това беше през 1996 г., но още тогава в заключение наблегнах на следното: „Сега той при всички случаи е мъртъв.” Тогава?

Но както понякога става в живота, двамата с Щефан Ердман имахме неочаквани преживявания при пътуването ни из Южна Америка през ноември и декември 2010 г. Те не само разклатиха светогледа ни, който поради дългогодишните занимания с конспирации определено е доста издръжлив, но и разколебаха представите ни за сегашното политическо положение в света. Защото който до днес е вярвал, че Втората световна война е отминала завинаги, че нацистите бавно, но сигурно са измрели и пътят към Новия световен ред е открит, просто ще бъде удивен. Въпроси като: „Защо Германия и до днес не е подписала мирен договор?” или „Защо Германия и до днес се третира от клаузите на ООН като вражеска държава?”, придобиват смисъл едва чрез тези нови данни.



Какво знаят съюзниците, което прикриват от гражданите на Федералната република?



На 19.01.2011 г. южноамериканският континент е разтърсен от сензационна новина. Карлос Персиавале, известен уругвайски актьор, твърди, че през 1970 г. заедно с актрисата Чина Сориля срещат Адолф Хитлер и Ева Браун в аржентинския град Сан Карлос де Барилоче. В интервю пред радио FM Azul той споделя: „През 1970 г. с Чина видяхме Хитлер и Ева Браун в Барилоче. Точно снимахме Canciones para mirar („Песни за съзерцание”) на Мария Елена Валш* и отседнахме в един хотел - „Ел Каско”. Келнерът ни осведоми, че собственикът ни е познал и би желал да ни поздрави. Излязохме навън и се озовахме пред стена, висока 25 метра. Една врата се отвори – в същия миг се появиха дванадесет добермана и ние направо се вцепенихме. След това влязохме в гигантска къща, пълна с немци, а в средата бяха Хитлер и Ева Браун. Чина и аз останахме безмълвни. Хитлер беше с вечните си мустачки – спогледахме се панически и решихме веднага да си тръгнем. Дори не седнахме, такъв страх изпитахме от самото присъствие на това дяволско изчадие. Никога не разговаряхме за това. Не споделихме на никого за случката просто от страх. Хитлер живеел шест месеца в Аржентина и шест месеца в Чили.”1



Точно за това се говори в тази книга. Освен господин Персиавале още няколко, при това, забележете, сериозни личности, твърдят, че са срещали Адолф Хитлер в Южна Америка – след 1945 г.!

„Що за глупости! - ще си помислят някои. - В Южна Америка изобщо не са образовани, иначе щяха да знаят, че Хитлер се е самоубил в бункера си. Подобни приказки не могат да се приемат на сериозно.” Знам, че е лесно да се каже. По същия начин реагирах, когато чух за пръв път: „Хитлер живя в Аржентина!” Толкова по-удивен бях, когато лично се срещнах на място със свидетели, защото това бе единственият начин да добия впечатление дали са просто надути пуяци, които рухват в директен сблъсък, или могат да издържат на упорит разпит.



Във всеки случай така наречените „доказателства” на теорията за самоубийството не издържат, защото през есента на 2009 г. американски научен екип установи, че черепният фрагмент, който руснаците приписват на Хитлер, е всъщност женски.

Малко преди излизането на книгата по N-TV отново беше излъчен документалният филм на History Channel „Бягството на Хитлер”, в който камерата придружава научния екип на професора по антропология и главен археолог на щата Кънектикът Ник Белантони при посещенията му в Берлин и Москва. Ето какво твърди ученият:

„Ако ми бяха представили черепния фрагмент за съдебномедицинска експертиза, бих казал: жена на възраст между 20 и 40 години, загинала при битов пожар.”2



Според него тънките костици на предоставения му от руснаците фрагмент са женски белег, а черепните шевове не изглеждат вкостени, за да принадлежат на 56 годишен мъж. Той смята, че шевовете между отделните кости са много сериозно доказателство за възрастта на починалия, защото при всички хора с времето те се променят по характерен начин.



Според официалната версия Хитлер се самоубива в бункера си, когато съюзниците почти изцяло са превзели Берлин – на 30 април 1945 г. Застрелва се, а Ева Браун се отравя с цианкалий. Очевидци твърдят, че телохранителите на фюрера най-напред увиват телата в чаршафи, изнасят ги в градината пред бункера, заливат ги с бензин и ги изгарят, след което погребват останките близо до аварийния изход. В действителност обаче никой не може да го потвърди. Няма труп, няма снимки, нито преки свидетели на самоубийството.

Аржентинският журналист и историк Уки Гони е автор на книгата „Одеса – истинската история. Помощ при бягството на нацистки военнопрестъпници”. В статия за Observer той обяснява резултатите от научното изследване на руските „доказателства”, извършено от Белантони:

 „Черепният фрагмент, който руснаците изравят край бункера през 1946 г., не би могъл да принадлежи на Хитлер. Извлеченото ДНК е женско. Едничкото веществено доказателство за самоубийството на Хитлер е разбито на пух и прах. Въпросът за неговия край отново стои и за привържениците на конспиративните теории се разкрива примамливата възможност Хитлер изобщо да не е умрял в бункера.

Десетилетия наред съдбата на Хитлеровия труп се пази в тайна. Няма публикувани снимки, няма излъчен филм. Предполага се, че докато през май 1945 г. Съветската армия превзема Берлин, експертите по криминалистика, подчинени на секцията за контрашпионаж Смерш*, изравят тялото на диктатора и провеждат аутопсия при закрити врата. Част от черепа липсва. Предполагат, че е отнесена от силата на самоубийствения изстрел. Но каквото е останало, съвпада с историята на неговото зъболечение. Това се потвърждава, когато руснаците представят намерената зъбна протеза на пленения асистент на зъболекаря, лекувал Хитлер. Освен това аутопсията потвърждава, че фюрерът, както се е мълвяло, има само един тестис.

Сталин обаче остава недоверчив и през 1946 г. изпраща втора тайна мисия в Берлин. В изкопа, от който е извадено тялото на фюрера, се надяват да открият липсващата част от черепа. При направеното изследване прибират и частите от дивана с петната от кръвта на Хитлер.

Но и това не задоволява Сталин, който засекретява всички подробности, свързани със смъртта на фюрера. Без знанието на световната общественост трупът му е погребан в един от центровете на Смерш в Магдебург, където престоява дълго след смъртта на Сталин през 1953 г. През 1970 г. службите на КГБ отново изравят тялото, изгарят го и разпръскват пепелта в една река. Единствено челюстта, черепният фрагмент и дивана с кървавите петна са запазени в архивите на съветските тайни служби. През 1947 г. бункерът е разрушен и по-късно мястото е асфалтирано. През 2000 г. Руският държавен архив организира изложба под надслова „Залезът на Третия райх”. Там е изложен черепният фрагмент. От челюстта са показани само снимки. Началникът на архивите Сергей Мироненко заявява, че лично той не се съмнява в автентичността на фрагмента. „Това не е просто някаква кост, която сме намерили на улицата, а част от череп, изровен от ямата, където е било погребано тялото на Хитлер.”

В светлината на откритията на Белантони и Стросбо увереността на Мироненко е неуместна. Не би ли могъл обаче черепният фрагмент да принадлежи на Ева Браун, която умира на 33 години и е била положена в ямата непосредствено до своя любим фюрер? „Знаем, че черепът принадлежи на жена между 20 и 40 години”, казва Белантони. Все пак той е скептичен по отношение на тезата. „Няма сведения Ева Браун да се е застреляла или да е застреляна. Би могъл да е всеки. Мнозина са загинали в околността на бункера.”3



А доколко надеждни са свидетелите?

Рохус Миш, който е бил в бункера и твърди, че е видял със собствените си очи трупа на Хитлер, заявява пред вестник Sun:

„Не чух изстрел. Не видях и кръв. Видях обаче как увиват в платно трупа на Хитлер и го изнасят, за да го изгорят. Беше свършило.”4

Няколко свидетели обаче, сред които и камериерът на Хитлер Хайнц Линге, съобщават, че са чули изстрел. Но достоверни ли са техните показания?

Специалистът по компютърна анимация Кристоф Нойбауер изготвя триизмерна реконструкция на бункера и изследва разположената под Берлин бункерна и тунелна мрежа. Според него никой не може да е чул изстрел – както някои твърдят, – защото точно до стаята на Рохус Миш в долната част на бункера работи мощен дизелов генератор, каквито са се използвали в подводниците. Помещенията са били напълно шумоизолирани, затова е нямало как да се чуе изстрел. Впрочем от бункера има директен изход към градината на райхсканцеларията, през който Хитлер е можел да избяга.

Документалният филм „Бягството на Хитлер”, в който разследванията на Ник Белантони са придружени от камера, завършва със следното заключение: „Доказателствата на руснаците не са годни да докажат, че Адолф Хитлер е мъртъв!”



„Така открихме още данни, които хвърлят съмнение върху всепризнатия факт за смъртта на Хитлер. С помощта на 3D анимацията беше доказано, че показанията на очевидци, на които се позовават историците, са нееднозначни и е възможно дори да са лъжливи. Експериментите с черепния фрагмент показаха, че руските находки изобщо не потвърждават смъртта на Хитлер в бункера. Вероятно черепът е женски. В историята може да се отвори съвършено нова глава, която да ни изправи пред още по-големи мистерии.”2



Единствените правдоподобни доказателства, с които разполагат привържениците на теорията за смъртта на Хитлер в бункера, са зъбните мостове и рентгенови снимки от зъбите на фюрера. Други следи, които да удостоверяват смъртта му, не съществуват. Затова нека се занимаем с тях.



Зъбите на Хитлер?



Много е изписано за зъбните фрагменти на Хитлер. Става дума за мост на горната челюст (от девет зъба) и овъглена долна челюст (петнайсет зъба). Наистина е странно, че мостът е отчупен от горната челюст. Защо не са взели целия череп? И защо няма снимки на черепа? Руснаците твърдят, че такива не са правени.

Както може да се очаква, и тук мненията са твърде противоречиви. Ще бъдат изготвени допълнителни експертизи. Но експертите знаят, че са в задънена улица – най-малкото по отношение на образците за изследване. Все пак ще направим опит да се доближим до истината.

Така например д-р Рейдар Фауске Согнес, специалист по дентална патология от Калифорнийския университет, през 1972 г. стига до извода, че съхраняваните от руснаците зъбна протеза и челюстен фрагмент най-вероятно са на Хитлер. Това е обявено на Шестия международен конгрес по съдебна медицина в Единбург. Согнес стига до заключението, след като сравнява уж истинска рентгенова снимка на Хитлеровия череп с фотографии от златния мост и челюстните фрагменти, притежавани от руснаците. Лекарят по дентална медицина Мишел Перие от университета в Лозана също публикува подобен доклад за работата си в специализираното издание Journal of Forensic Science*. Той сравнява същите рентгенови снимки с филмови кадри от тогавашни новинарски емисии, както и с останките от челюстта, намерени от руснаците. Във всеки случай Согнес обръща внимание, че сравняването на рентгеновите снимки със зъбните останки не е доказателство за автентичност на трупа.

През 80-те години канадският съдебен медик д-р Робърт Дорион стига до противоположни изводи. Работата му се основава върху сравняването на стотици снимки на фюрера със зъбните фрагменти при руснаците. Дорион установява, че те не съвпадат със зъбите на нацисткия водач. При сравненията той отбелязва: „Отстоянието между зъбите е различно.” Освен това констатира: „Проведено е лечение на кореновия канал, от което няма следи при трупа; няма следи и от порцелановата коронка на Хитлер; мостът на долната челюст е по-различен от описания в картона на Хитлер.” (San Jose Mercury, 20.02.1987)5



През 2002 г. съдебният медик Марк Бенеке също изследва челюстните елементи и в заключение установява, че зъбният мост е същият, който се вижда на рентгеновата снимка. Но и той признава, че само сравнителен ДНК анализ може да гарантира сигурност. А същинският въпрос е: действително ли рентгеновите снимки са на Хитлер? А зъбните мостове? Мнозина автори се съмняват в това, например Свен Петерс. Според него и двете принадлежат на негов двойник. Като доказателство за теорията си той цитира Фриц Ехтман, зъботехник на д-р Блашке, зъболекарят на Хитлер. При разпита от 10.07.1954 г. Ехтман твърди, че докторът му възложил подготовка на зъбна протеза. Той изпълнил задачата си по рентгенови снимки. От една страна, това означава, че самият Ехтман никога не е поглеждал в устата на Хитлер, а е получавал мостовете и снимките от д-р Блашке с твърдението, че са на фюрера. Но така ли е било? Освен това към зъбния мост допълнително е изготвена протеза. Според Свен Петерс е имало ДВЕ протези.

Впрочем също така е твърде странно, че намереният от руснаците зъбен мост никога не е показан лично на зъболекаря д-р Блашке, а само на асистентката му Кете Хойзерман, която веднага (!) го идентифицира като този на Хитлер. Същото тя потвърждава и за моста на Ева Браун, който е от изкуствена смола. Но смолата е трябвало да се разтопи при изгаряне на тялото, което обаче не се случва. Кете Хойзерман прекарва дълги години в руски плен, както впрочем и г-н Ехтман, пленник за една година. Дали двамата са направили изявленията си под принуда, дали са им обещавани пари или пък свобода? Или това действително е техният честен отговор?

Антон Йоахимсталер, който е убеден в самоубийството на фюрера, отбелязва в книгата си „Краят на Хитлер” следното: „Изглежда, че след края на войната д-р Блашке вече не се радв на особено добра памет, защото различни детайли от изявленията му са доказано погрешни и изобщо не съвпадат с тези на г-жа Хойзерман и г-н Ехтман.”(стр. 369)

И ако все още сме недостатъчно объркани, ето какво пише д-р Вернер Мазер в книгата си „Адолф Хитлер. Легенда, мит, действителност”: „Ехтман обясни на 20 октомври 1961 г. на автора, чевъз основа на показания му статус на зъбите не би могъл да каже дали са били на Хитлер. Той вярва, че Съветите изобщо не са намерили главата на Хитлер.”*



 *Превод Йордан Митев, ик „Репортер”, 1995. – Бел. ред.



Факт е, че единствен д-р Блашке знае дали рентгеновите снимки са на Хитлер, или на негов двойник. А зъбните останки не са му показани от руснаците – защо?

Подмяната или фалшифицирането на рентгеновите снимки наистина не е никакъв проблем, най-малкото за считаните по онова време най-добри тайни служби в света. Ако е планирано бягство на Хитлер, всичко е перфектно, не мислите ли?

Колкото по-дълбоко навлизаме в „доказателствата”, противоречивите изявления на руснаците и тяхното упорство, толкова повече възникват нови въпроси. Така например д-р Марк Бенеке твърди, че дупката от изстрела в черепния фрагмент определено е изходна. Напротив, д-р Белантони и неговият екип заявяват, че дупката е входна, което означава, че човекът, на когото е принадлежал черепа, е застрелян в тил. Мисля, че по тази точка експертите все пак би трябвало да са единни. Но не са. И д-р Белантони все пак доказва недвусмислено – чрез ДНК теста в университета Кънектикът, – че черепът е на жена и че кървавите следи върху дивана не са съвместими с генетичния код на черепа. Става ясно, че изобщо нищо не е ясно...



Обаче не само липсващите доказателства поставят под съмнение смъртта на Хитлер. Причина са преди всичко изявленията, респективно сведенията, като това на адмирал Дьониц, който през октомври 1944 г. обявява пред морските кадети, че „германският подводен флот е построил за Хитлер непревземаемо укрепление”. На един разпит началникът на Гестапо* Хайнрих Мюлер съобщава, че на 26 април 1945 г. е уредил за Хитлер и Ева Браун полет до Барселона.

На Потсдамската конференция маршал Жуков заявява: „Не намерихме труп, който би могъл да е на Хитлер.” Преди всичко самият Сталин до смъртта си твърди, че фюрерът се е изплъзнал.

На Международния трибунал против военнопрестъпниците в Нюрнберг американците също не могат да потвърдят със сигурност, че Хитлер е мъртъв. Причина за тази обърканост са непрекъснатите разминавания в показанията на свидетелите. Години след края на войната американските тайни служби изготвят фотороботи на фюрера, за да могат техните агенти по-лесно да го идентифицират – защото те го търсят!

На 17 август 1945 г. германската подводница U-977 се предава доброволно в Мар дел Плата, Аржентина. Нейният комендант Хайнц Шефер описва изчерпателно в книгата си „U-977 – Тайно пътуване до Южна Америка” непосредствените обстоятелства и събития. След капитулацията на плавателния съд в Мар дел Плата той и екипажът му са подложени на дълги разпити най-напред от аржентински, след това от американски офицери, членове на разследваща комисия. Разпитите продължават и след прехвърлянето им от американски в английски плен и непрекъснато им е задаван един и същ въпрос: „Капитане, бяха ли с Вас на борда Хитлер, Ева Браун и Борман? Вие ли потопихте бразилския параход „Баия”?” По-късно в офицерската столова му обясняват: „Капитане, подозираме, че преди няколко дни вашата подводница е потопила бразилския параход „Баия”. Освен това предполагаме, че на борда са били Адолф Хитлер, Ева Браун и Мартин Борман. Трябва да изясним тези въпроси...”6 Седмици по-късно американците също го питат: „Вие сте скрили Хитлер! Говорете. Къде е той?” Същите въпроси му задават и англичаните.

Е, мили читатели, кажете сами: какво значи това?



Привеждането на доказателства, респективно липсващите факти около мнимото самоубийство на Хитлер все пак не са тема на тази книга – Абел Басти е написал по въпроса отделна творба от 600 страници, – тук става дума за онези, които твърдят, че са го видели. Защото това е истинската сензация!

Общо двадесет и трима души, предимно на преклонна възраст, се срещат с Абел Басти, респективно с Щефан Ердман или с мен и в директен разговор, понякога пред включена камера, отбелязват: „Хитлер живя в Аржентина!” Обобщени, от техните разкази се получава следния сценарий:

 „Адолф Хитлер, Ева Браун и Мартин Борман не умират в Берлин, а още поне две-три десетилетия живеят в Южна Америка. След загубата на Втората световна война фюрерът не прекарва заника на живота си, седейки със скръстени ръце под лъчите на патагонското слънце, а работи над план Б – по всяка вероятност над нова военна структура. Явно е имал и деца, които да ръководят или поне да представляват тази структура („Синът на фюрера”), и един ден зловещо да изненадат света! Федералната разузнавателна служба (BND) поне частично би трябвало да разполага със сведения по случая. Не е изключено през 2009 г. Ева Браун още да е била жива.”



Със сигурност мислите същото, за което първоначално се замислихме с Щефан. Дори и днес, когато книгата отдавна е завършена, не сме напълно сигурни как да оценим и подредим всичко онова, до което се добрахме.

Възможно ли е наистина да е вярно? Знам, че за мнозина звучи абсурдно, дори чудовищно. Още по-смайващо е, че събеседниците ни са изключително сериозни хора, отчасти с военни звания, които нито имат нужда на преклонна възраст да дрънкат измислици, нито пък да важничат и да търсят „сензации”. Не извличат никакви финансови облаги, защо им е да лъжат? Длъжни сме да отбележим, че проблематиката не е никаква сензация за Южна Америка, а само за нас в Германия и Австрия. Ние с Щефан непрекъснато се изненадвахме от естествената реакция на аржентинци и парагвайци към твърдението, че Хитлер може да е живял в Аржентина: „Но това тук всеки го знае” – беше неизменният отговор, все едно дали от хотелиер, служител в бензиностанция или домоуправителка.

Знаехте ли, че бъдещият аржентински президент Перон през 1943 г. сключва тайно споразумение с нацистката задгранична Служба за сигурност (SD)*и заедно с нейния началник, хауптщурмфюрерът от СС Зигфрид Бекер, участва във военния пуч в Боливия? Знаехте ли, че след оставката си пред правителството през 1945 г. Перон и жена му Евита намират подслон при немското семейство Лудвиг Фройде, които са привърженици на националсоциализма? Малко след това Перон става президент. Ако Хитлер оцелява и по онова време се установява в страната, какво влияние има той над перонисткото правителство, над Аржентина и над нейната армия?

По-късно ще научим повече по този въпрос и ще останете изненадани...



Смятате, че ако казаното по-горе беше така, то със сигурност е щяло да бъде известно на германското правителство, във всеки случай поне на германските тайни служби? Правилно, оттам трябва да изходим. Да вземем например случая с Айхман: през януари 2011 г. вестник „Билд” съобщава, че според изследване на негови репортери Адолф Айхман е можело да бъде заловен далеч по-рано. Години наред израелските агенти преследват военнопрестъпника, но го залавят едва през 1960 г. в околностите на Буенос Айрес и го извеждат в Израел, където две години по-късно е екзекутиран. „Билд” разполага с документи, които доказват, че Федералната разузнавателна служба (тогава наричана още „Организацията Гелен”) е знаела за скривалището на Айхман още от 1952 г.!

По данни на „Билд” в картотеките й се съдържа следното сведение:

„Щандартенфюрер АЙХМАН не се намира в Египет, а се укрива в Аржентина под името КЛЕМЕНС. Адресът на А. е известен на главния редактор на германския вестник в Аржентина Der Weg.

Айхман дори успява тайно да прибере в Аржентина семейството си от Австрия. Федералната разузнавателна служба е информирана, но не предприема нищо. Историчката д-р Бетина Щангнет допълва:

„Това, че западногерманските тайни служби са знаели за скривалището на Айхман осем години преди арестуването му, до днес беше неизвестно.”7



Още нещо лично

Тук бих искал да отбележа, че не взех лесно решението да издам книгата. Наистина има по-приятни теми... В кръга на роднините и познатите ми избухнаха ожесточени дискусии дали в Германия изобщо трябва да се пише по темата.

На този въпрос твърдо ще отговоря с „да”. Става дума за търсене на истината, което означава, че трябва да подходим журналистически и да открием коя от страните казва истината – или историческите книги са неверни, или свидетелите лъжат. Можем да го установим само като проследим развитето на проблема и го разгледаме от всички страни. И ако накрая се окаже, че очевидците просто са лъгали или са се заблуждавали, също ще допринесем за намирането на истината и ще можем окончателно да затворим темата.



Как започна всичко



Да вървим по ред. Беше средата на 2010 г., когато с Щефан решихме да обиколим с джип южните райони на Латинска Америка и да направим проучвания във връзка с наша бъдеща книга. Става дума за хилядолетна система от подземни тунели, която се простира по дължината на континента и е свързана най-малко с един стар подземен град. Един от входовете към тунелите и вероятно към подземния град се намира близо до аржентинския град Сан Карлос де Барилоче в полите на Андите. Друг вход има край Санта Катарина, Южна Бразилия, наскоро описан в книгите на пещерния изследовател Валтер Зигмайстер. Той твърди, че в този регион е открил цивилизация, която живеела под земята. Вероятно и армията използва тунелите за различни цели. Това означава, че пътешествието, което извършихме през Уругвай, Парагвай, Бразилия и Аржентина – около 9000 километра, – първоначално бе продиктувано от съвсем различна причина. (Виж картата на вътрешната корица.)

След като завършихме проучванията си в Уругвай и малко по-късно в Бразилия, към края на ноември отпътувахме от бразилския град Блуменау през платото Санта Катарина. Пресякохме парагвайската граница, спряхме за кратко в немската колония Индепенденсия и на 28 ноември 2010 г. пристигнахме в столицата на Парагвай - Асунсион. Там искахме да се срещнем с един господин, препоръчан от приятели, който познаваше кого ли не – включително политици. Беше важно за нас, за да научим нещо за подземните военни съоръжения, съответно за тунелната система.

И така връзкарят, впрочем приятел с бившия главнокомандващ на парагвайската армия и за кратко превратаджийски президент Лино Овиедо, допринесе най-много за изненадата. Когато ни посети в хотела, господинът спомена някак между другото: „Всъщност Адолф Хитлер почина тук, в Парагвай!”

„Моля? – възкликнахме с Щефан почти едновременно. – Че как така?” И тогава човекът ни разказа, че това е известно почти на всеки парагваец, защото често е коментирано в двата големи местни вестника ABC Color и Ultima Hora. Освен това един много уважаван парагвайски историк, Мариано Ляно, в своето произведение Hitler y los Nazis en Paraguay („Хитлер и нацистите в Парагвай”) описва точно това и сигурно познава очевидци. Върхът на всичко беше, че връзкарят познаваше най-известния парагвайски неонацист, бивш полицай със забележителни политически и икономически контакти, с когото бихме могли да разговаряме.

Каквито сме любопитни, изобщо не протестирахме и настояхме да се възползваме от невероятното предложение, докато още сме в Асунсион. Последва издирване из вестникарските архиви – онлайн и на място, – получихме различни оригинални парагвайски вестници, като бяхме изненадани и едновременно ужасени, че в Германия не сме и чували за подобни неща. Хрумвало ли ви е, че „рожденият ден на фюрера” се празнува тържествено в различни парагвайски селища? И не говоря за неколцина плешиви старчета и закоравели нацисти, а за порядъчни парагвайци. Мнозина заможни и влиятелни личности от висшите кръгове вдигат наздравици за фюрера! Наистина бяхме просто смаяни...

Нашият човек по-късно ни обясни, че Мартин Борман дълго живял в Парагвай и че познава различни хора, които могат да го потвърдят – лица, с които Борман е имал делови отношения. Уж бил починал в Парагвай, но после тленните му останки били прехвърлени в Берлин, където „официално” ги намират през 1972 г.

   

Освен това два пъти се срещнахме с Дардо Кастелучо, въпросния бивш полицай, който днес е най-видният парагвайски националсоциалист. Той потвърди, че Хитлер и Ева Браун дълги години са живели в Парагвай, което е известно на мнозина влиятелни индустриалци и политици. По-късно, след дълго търсене, се добрахме до Мариано Ляно, авторът на посочената по-горе книга за Хитлер. Срещата и разговорът бяха толкова въздействащи и разтърсващи – направо невероятни, - че единодушно решихме да продължим интензивно проучванията по темата. Дотогава поне аз гледах на нещата малко пренебрежително и настоявах да продължаваме за Аржентина – все пак ни чакаше още работа.

Бившият адвокат и историк Мариано Ляно, вече 80-годишен, е извънредно сериозен и уважаван човек в Парагвай, събрал множество сведения за правителството на Стреснер и изобщо за страната. Но за нас решаващо беше, че след публикуването на книгата за фюрера – честно казано, не твърде убедителна в съдържателно отношение, – се появява очевидец. Педро Касерес твърди, че лично е срещнал Хитлер и Ева Браун през 1960 г. в присъствието на тогавашния вътрешен министър на Парагвай Едгар Л. Инсфран. Този очевидец бил готов да ни даде интервю и точно да опише всичко. С това направо ни скри шапките!

Понеже не беше възможно веднага да вземем интервюто, с Щефан уговорихме второ пътуване до Парагвай през февруари 2011 г., когато щяхме да потърсим превратаджията Лино Овиедо, бивш главнокомандващ на парагвайската армия, с когото вече бяхме установили контакт по телефона. На първата среща Мариано Ляно ни обърна внимание, че е разумно при пътуването до Сан Карлос де Барилоче да се свържем с Абел Басти, авторът на книгата Hitler en Argentina, за да узнаем повече за тези процеси. И ние го послушахме.

След като напуснахме Асунсион, продължихме на юг към Капийа дел Монте в близост до аржентинския град Кордоба, където често са наблюдавани неидентифицирани летящи обекти и където би трябвало да има вход към обширната тунелна система. По пътя от Асунсион към отдалеченото на почти 2000 километра градче нощувахме в Мирамар, малко селце на езерото Мар Чикита. И понеже сме контактни, вечерта в хотелския лобибар се разговорихме с известния тенор Хавиер Носеда, който покрай въпроса какво ще правим в Барилоче (а именно да се срещнем с Абел Басти), веднага ни разказа, че най-известният хотел в Мирамар е „Виена”, днес полусрутена сграда, в който е отсядал и Хитлер. Тенорът и присъстващият на разговора негов баща – самобитни личности – неколкократно потвърдиха, че фюрерът е бил там и това било известно на мнозина.

„Ама че случайност”, рекохме си...



След Капийа дел Монте продължихме на юг към основаната някога от моряците на кораба „Граф Шпее” колония Генерал Белграно. Тук, в селището Кумбресита, още имаше живи германски войници, които бихме искали да поразпитаме, но изобщо не се стигна до среща, защото вече закъснявахме. Предстоеше ни изследване на тунелите, което изискваше доста време. Проучвания в интернет ни изясниха, че темата „Хитлер в Южна Америка” не е нова и безспорният номер едно в тази област е аржентинският журналист Абел Басти, живеещ в изградения със съдействието на много германци Сан Карлос де Барилоче. Свързахме се с него чрез уебсайта му. Четири дни по-късно се срещнахме. По пътя към него направихме няколко спирки, например в Ла Фалда, малко на север от Кордоба, където според Мариано Ляно Адолф Хитлер е отсядал в частния дом на Валтер Айххорн, собственик на прочутия хотел „Еден”.



В интернет относително бързо намерихме различни статии и съобщения („Ханделсблат”, „Щерн” и телевизионния канал ZDF), които се отнасят твърде критично към материалите на Абел Басти - накратко, те направо го разнищват и го представят като обикновен печалбар, който експлоатира тезата, че Хитлер и Ева Браун пристигат с подводница в Аржентина и живеят там чак до 70-те години. Съответно и ние се настроихме критично за срещата ни на 08.12.2010 г. в хотел „Касике Иялания”.

Бяхме се чудили как ли ще протече разговорът с въпросния журналист и издател на вестник, но много положително се изненадахме от запознанството със свежия и открит господин, придружен от сина си, който ве