Купените журналисти

Анотация на 4-та корица:

Журналистите ни манипулират в интерес на властниците
Имате ли и вие чувството, че средствата за масова информация често ви манипулират и лъжат? Тогава сте като повечето хора. Доскоро тази целенасочена манипулация на гражданите с изкусни пропагандни техники беше презрително отхвърляна от водещите медии като поредната „конспиративна теория“. Сега обаче един вътрешен човек разбулва онова, което се случва зад кулисите.

Днес журналистът Удо Улфкоте се срамува от дългогодишната си работа за Франкфуртер Алгемайне цайтунг. Преди да разкрие тайните мрежи и скрити ходове на властта, авторът си прави последователна самокритика. Той за пръв път признава как е преиначавал и замазвал нещата в кореспонденциите си за вестника и как е подпомагал корупцията. Разкрива защо манипулаторите на общественото мнение докладват тенденциозно и как невидимата ръка от пресцентровете на НАТО подготвя медийно войни и вътрешни намеси. Авторът съвсем естествено е приет за член в елитни американски организации и като благодарност за положителните репортажи е получил дори званието почетен гражданин на щата Оклахома.


Когато ЦРУ диктува какво да се напише

Можете ли да си представите, че сътрудниците на тайните служби съставят текстовете, които след това биват публикувани на страниците от имената на известни журналисти? Имате ли поне приблизителна представа как се раздават реномираните „журналистически награди“? Ако прочетете тази книга, ще погледнете вестниците с други очи, по-често ще изключвате телевизора и ще престанете да се доверявате на радиото. Ще разберете как ви манипулират и ще узнаете от кого и защо. Накрая става ясно, че разнообразието на мненията е чиста симулация. Защото нашите „новини“ много често са истинско „промиване на мозъка“.

Д-р Удо Улфкоте следва във Фрайбург и Лондон. В продължение на 17 години е работил за Франкфуртер Алгемайне цайтунг, предимно като военен кореспондент, като по същото време е бил и преподавател по управление на сигурността в университета Люнебург. Той е специализиран разузнавач, действителен член на Джърман Маршал Фонд, участник в плановата комисия на фондация „Конрад Аденауер“ и референт на Федералната академия за политика по сигурността. Улфкоте е специалист по въпросите на сигурността и е автор на много книги, сред които Европа пред срив, Внимание, гражданска война!, SOS за Запада, Излезте от еврото и влезте в затвора и Със злато през кризата. През ноември 2013 г. излезе последната му книга "Политическа коректност" в съавторство с Михаел Брюкнер.

Съдържание
Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11
Глава 1. Привидно свободна преса – случки в издателства . . . . 27
Истината – единствено за журналистите? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27
Купени истини: елитарните мрежи и тайните служби . . . . . . . . 31
Как бях очернен от един петролен концерн . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41
ФАЦ: Отзад понякога се крие някой рушветчия . . . . . . . . . . . . . . 45
Как журналистите купуват вили в Тоскана . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 54
Добре измислено: съмнителните награди за журналистика . . . 56
Сервилни интервюта, пиар визити и данъчни измами . . . . . . . . 66
Гадни пияници и мръсна журналистика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 73
Подли номера: как се заблуждават рекламодатели . . . . . . . . . . . 75
Спиралата на мълчанието – какво липсва във вестниците . . . . . 77
От “Осанна” до “Разпни го” – медийни екзекуции . . . . . . . . . . . . 84
Глава 2. Нашите медии: уеднаквени, подвластни,
безучастни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 88
Тило Сарацин: заклейменият национален герой . . . . . . . . . . . . . . 88
Пропаганда: прусаците на Балканите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 89
Словесни политически и медийни трикове . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 92
Недостоверни репортажи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 94
Глава 3. Прикрита истина: топжурналистите спазват линията на
елита . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 96
Създай си мнение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 101
Шуробаджанашка журналистика: създай си власт . . . . . . . . . . . 106
Как действа Кай Дикман? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 107
Атлантическият мост . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 114
В задушаващата хватка на тайните служби . . . . . . . . . . . . . . . . . . 122
Имена и съмнителни контакти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 129
Противни ласкателства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 138
Власт под прикритие: класически пропагандни техники . . . . . 142
Калморген и Бонен – съмнителни пиар специалисти . . . . . . . . 149
Троловете на Обама: петата колона на САЩ . . . . . . . . . . . . . . . . 152
Духът на Рокфелер – Трилатералната комисия . . . . . . . . . . . . . . . 154
В памет на Ширмахер – шеф на ФАЦ и цивилен танкист . . . . 165
Титлата купува контакти? Краят на аристокрацията . . . . . . . . 168
Могъщият кръг на билдербергите: конспиративна теория
или реалност? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 173
Глава 4. Купи си журналист – мъгляви репортажи . . . . . . . . . . 179
Подкупни журналисти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 180
Услуга за услуга: как се подкупват медии . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 184
Разобличаване на страничните доходи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 192
Промиване на мозъци и автоцензура . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 193
Нагаждане според кесията: журналистиката като социален
проблем . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 198
Безпристрастност? Медийната империя на
социалдемократите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 201
Глава 5. Примери за пропаганда . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 207
Висшата цел: унищожаване на германската идентичност . . . . 212
Басните на Меркел – как правителството лъже населението . . . 214
Забележки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 253



Как политици, тайни служби и висши финансисти управляват германските масмедии





Ако хвърлят зад решетките всички журналисти, със сигурност невинните сред тях ще са по-малко от хората, които вече излежават присъда, без да са виновни.

Кристиян Фридрих Хебел (1813-1863),

немски драматург и лирик



На 16 август 2014 г. почина приятелят на баща ми Петер Шол-Латур

 Петер Шол-Латур (1924-2014) – германски и френски журналист и публицист. Отявлен голист, привърженик на общоевропейска отбранителна политика и противник на разширението на ЕС на изток. Критично настроен към американско-британската намеса в политиката на арабските държави. – Бел. прев.. Той ме подтикна да напиша тази книга още през 2010 г. Благодаря му за ценния съвет. Без него тя нямаше да види бял свят. Освен това се прекланям пред жизненото му дело. Отправям и дълбока благодарност към съпругата ми Дорис и лекаря д-р Томас Урбах, който спаси живота ми при почти безнадеждни обстоятелства. Без неговата бърза, самопожертвувателна и безкористна помощ никога нямаше да завърша тези писания.



Всички лица, споменати поименно в книгата, оспорват всякаква близост с елитарни организации и отхвърлят обвиненията в лобизъм. Отричат, че са „корумпирани” от управляващия елит и поради близостта си с него са изгубили журналистическата си „стръв”. Отхвърлят съмненията, че посоченото сближаване е повлияло върху техните репортажи. Всички споменати тук организации и структури не признават, че са лобирали и манипулирали общественото мнение и че са поддържали контакти с тайните служби.





ПРЕДГОВОР

ЛСД? Крек? Трева? Кокаин? Метамфетамин? Според дописките на най-авторитетните медии все по-често се питаме: каква дрога употребяват в редакциите? Изглежда вече не можем напълно да им се доверяваме. Какво ли забъркват всяка заран в своето мюсли? Мнозина журналисти очевидно са изгубили връзка с реалността. Докато потъналите в грижи милиони хора се чудят как да оцелеят при стремително растящите цени на наемите и храните, отделни публицисти се сближават именно с онзи елит, отговорен за страданията на повечето граждани. И докато неизбежният фалит на Европейския съюз все още се отлага поради постоянното печатане на пари, водещите медии подкрепят финансовите кръгове и насърчават приемането и на други банкрутирали държави. Твърде много ЛСД? Злоупотреба с трева? Или прекаляване с кокаин? Докато на всички е дошло до гуша от миротворчески операции с невинни жертви, определени репортери храбро нахлупват каските и придружават американците в поредната нова военна намеса. Това ли са последиците от метамфетамините?



Същевременно водещите ни журналисти страдат от пълна амнезия. Във всеки случай не могат или не желаят да си спомнят как публично венцехвалеха и прославяха иракската война и намесата в Афганистан. Как забелязаха финансовата криза и краха на еврото едва когато всеки от нас вече ги беше изпитал на гърба си. И когато през 2014 г. в Украйна се разби пътнически самолет, в един глас призоваваха незабавно да изпратим наши войски против Русия – преди още да е установено кой е отговорен за катастрофата. Да предотвратим кръвопролитието чрез още по-голяма касапница – принцип на убийците. За него в Ирак свидетелстват над 100 000 загинали цивилни, докато нашите медии – с незначителни изключения – аплодират военните действия с френетичен възторг, достигнал до истинско опиянение. Кой или какво принуждава водещите журналисти да разпространяват подобни заблуди? Наистина ли вземат наркотици? Или това системно безумие се корени другаде? Дали пък не е дело на пропагандата? Преди време със сигурност бихме отхвърлили подобна конспиративна теория. Днес обаче знаем, че реномираните журналисти са главната цел на измамните ментори, присвоили си правото да определят и тълкуват новините. Така действат преди всичко правителствата на САЩ и Израел. Има дори наръчници с напътствия на авторитетни медии1/. Едно е ясно: който работи в тях, трябва да подхожда особено предпазливо към твърденията на лобистите, особено американските и израелските. Както ще видим по-нататък, определени журналисти вършат точно обратното. Оплетени в паяжината на споменатия лобизъм, те се чувстват особено приятно – като прасе в локва! Дори се хвалят със своята обвързаност и горделиво подчертават „членството” си в разни съмнителни групировки.



Ако опознаем по-отблизо тези тайни причини, изведнъж ще видим поднесените ни „новини” в съвсем различна светлина. Но за това журналистите предпочитат да замълчат. Затова пък не виждат шегата дори и в откровено сатирични предавания. Йозеф Йофе, 2/ „маститият” шеф на седмичника Ди Цайт, както и неговият осъден за укриване на данъци колега Тео Зомер,3/ се проявяват като цензори и със завидна юридическа педантичност пращат на съд една сатирична рубрика на ЦДФ

 Zweite Deutsche Fernsehen – нем. Втора германска телевизия или Втора програма със седалище Майнц. – Бел. прев. , която визира и осмива съмнителните им контакти във висшите кръгове4/. Нима е лошо обикновените граждани да имат поглед върху задкулисието на властта, или? Ето какво пише по този въпрос медийният специалист Томас Щадлер: „За флагман като „Ди Цайт” съдебният иск на Йофе против ЦДФ е равносилен на журналистическа клетвена декларация”.5/ При това очевидно трябва да бъдем внимателни не само с журналисти от подобен ранг.6/



И вие ли имате усещането, че медиите често ви манипулират и мамят? Защото вероятно се чувствате като повечето хора. Като например Йозеф Албрехт. Когато през юли 2014 г. най-богатият германец почина на 94-годишна възраст и състоянието му беше оценено на 18 милиарда евро, нашите медии просто не знаеха какво да напишат за него. Публикуваха една-единствена снимка. И никакви подробности за живота му. Основателят на „Алди”

 Aldi (АЛбрехт ДИсконт, от 1961 г. разделен на Север и Юг) е съкратеното име на двата най-големи в света дисконтови концерна, към 2014 с над 10 000 филиала, някои създадени още преди Първата световна война. – Бел.прев.  смяташе политиката за мръсна работа, цял живот не пожела да се срещне с никой германски канцлер и вместо на широка мрежа от връзки залагаше единствено на своята фамилия, като презираше банките и кредитните сделки. Отказваше всякакви почести и отличия, включително и федералния кръст за заслуги. И никога не даваше интервюта. Защо ли? Ясно е: усърдният семеен радетел не желаеше нито да злоупотребяват с него, нито да го манипулират. Беше убеден, че трябва да стои далеч от всякакви изкушения. Защо ли все повече хора днес мислят като Карл Албрехт?



В своето изследване Езикът на медиите от 1991 г. медийният учен от Тюбинген проф. Ханс-Юрген Бухер пише: „Не бива да забравяме, че днешната съвместна работа на журналистите  и политиците протича по строги правила: инсценират се осведомителни поводи като пресконференции, задкулисни и неофициални разговори, интервюта и други начини за умело манипулиране на пресата”. Начини за умело манипулиране на пресата? Моля? Имаме „манипулирана преса”? За средностатистическия гражданин това звучи чудовищно. Но както ще се убедим, е самата истина.7/

Твърдението, че нашите медии често изглеждат унифицирани, доскоро се приемаше като „теория на конспирацията”. Нали уж имаме демокрация и различия в мненията? Но привидно „конспиративната теория” е вече горчива реалност. Защото тази книга сваля маската на една елитарна лобистка мрежа, умело преплетена в нашите средства за масово осведомяване. Дали милиардерът Карл Албрехт се е дистанцирал, защото я е познавал?



Журналистите със сигурност не бива да участват в лобистки организации или прикрити елитарни мрежи. Мнозина обаче го правят. И мразят да бъдат демаскирани.8/ А могат да бъдат разобличени стъпка по стъпка. Има достатъчно публични сведения за тяхната дейност, които удостоверяват присъствието им в най-важните вестници и списания. Трябва просто да претърсим електронните бази данни за честотата на изявите им.9/ На един следващ етап намерените имена се сравняват с официалния лоби регистър на Бундестага.10/ И със списъка на „Лобипедия”11/,

 Проект за съставяне на лобистка онлайн енциклопедия, която осведомява за влиянието на различни политически и стопански представители върху обществения живот. – Бел. прев.

 един проект на Лобиконтрол.

След като разгледаме в кои лобистки организации попадат разобличените медийни тълкуватели, накрая стигаме до тесен кръг прикрити елитарни дружества. Изведнъж определени журналисти вече не са репортери, а само играят такава роля. Симулират безпристрастност и независимост просто заради публиката. Иначе казано: ако някои са получили специален достъп до елитните кръгове на властта, това не означава ли, че автоматично попадат сред приближените? Не са ли вече предварително корумпирани? Нима отдавна не се забелязва една доволно притъпена захапка? Всички споменати в книгата журналисти отричат, че поради прекомерната близост с елитарните кръгове са загубили острите си зъби и са се продали. Но как ще го приемат читателите? Особено когато открият споменатите организации и в посочените от „Уикилийкс” засекретени доклади на американските посланици?12/ Защо там постоянно присъстват определени авторитетни германски медии?

От тази книга става ясно, че цяла армия от привидно сериозни агенти печели пари, като влияе върху германските медии по чужда заповед, прикрита под формата на взаимноизгодни „трансатлантически дружества за приятелство”. Задачата им е да попречат на германските политически и медийни елити да сключат евентуален духовен съюз с Русия и да ги принудят да спазват проамерикански курс. В крайна сметка Вашингтон преследва в Европа ясни цели, към които спада и нова студена война.13/ Затова се нуждае от нашите медии като съюзници. Един пример: само американското министерство на отбраната вече години наред изразходва милиарди за пропаганда и целенасочено изопачаване на медийната информация.14/ Последиците от тази манипулация на мнението твърде лесно се откриват в немскоезичния регион.15/ През последните месеци американското посолство в Берлин предлага парични поощрения за манипулиране на германското обществено мнение в интерес на Съединените щати – ще го докажа.



В книгата си Продавачите на война: история на американската пропаганда 1917-2005

 Die Kriegsverkaeufer: Geschichte der US-Propaganda 1917-2005 – нем. – Бел. прев. историкът и медиен учен Андреас Елтер още през 2005 г. доказа как американците влияят върху нашите журналисти. Учудващо е (и същевременно жалко), че неговият труд не намери широк отзвук. След това обаче бяха публикувани документите на „Уикилийкс”. В секретните дипломатически доклади не е трудно да се открият проамериканските настроените водещи медии.16/ Прави впечатление, че онези, които откровено демонстрират особена духовна близост с предишните ни окупатори, целенасочено замъгляват критичните антиамерикански репортажи. В интерес на Вашингтон? Какво всъщност става?

Създателите на интернет платформата „Уикилийкс” се заемат със задачата да направят достояние на обществеността всякакви тайни документи. Още през 2010 г. там беше подготвен за публикуване секретен меморандум, предназначен само за американски граждани. Негов автор е екип от разузнавачи на ЦРУ, който по думите на директора е натоварен „да погледне нещата в дълбочина”, „да подтикне към размисъл” и „да предложи алтернативни гледни точки”. И там открих едно сведение на американските тайни служби със заглавие: Afganistan: Sustaining West European Support for the NATO-led Mission – Why Counting on Apathy Might Not Be Enough

 „Афганистан: Поддържането на западноевропейска подкрепа за ръководената от НАТО мисия – Защо е недостатъчно да се залага на апатията” – англ. – Бел. прев..17/ Тайният документ изисква продължаване на западноевропейската съюзническа подрепа за войната на НАТО в афганистанския Хиндукуш. Същевременно ни подготвя да толерираме очакваното през лятото на 2010 г. увеличаване на жертвите – както сред нашите войници, така и сред цивилното афганистанско население. В документа се казва, че за целта е необходима мащабна „стратегическа комуникационна програма”, засягаща всички страни, членки на НАТО, следователно и Германия. Материалът е откровена рецепта на ЦРУ за въздействие върху общественото мнение в немскоезичния регион. Учудващото е, че за целта са използвани резултатите от анкетата на трансатлантическата организация „Джърмън Маршал Фонд”

 German Marshall Fund of the United States – независима американска фондация, насочена към поддържане и подпомагане на трансатлантическите връзки в политическата, икономическата и обществената област. Създадена е през 1972 г. като благодарност на Федералната република за осъществения от 1947 г. следвоенен план за възстановяване на Германия „Маршал”. – Бел. прев.. А тъкмо според това допитване само един процент от германците приемат стабилизирането на Афганистан като важна национална цел.18/ Именно това е трябвало да се промени и водещите германски медии биват задръстени с американска военна пропаганда.



Очевидно дори публикуваните от „Уикилийкс” тайни документи не са достатъчно основание за водещите германски медии да ограничат задокеанската агитационна намеса. След като ЦРУ разработва „стратегически комуникационни програми”, поне основните издания и телевизионни канали можеха да се дистанцират от обкръжението на американските разузнавателни служби. Случи се обаче точно обратното. Именно главните информационни разпространители жадуваха да бъдат забелязани от трансатлантическите елити и дори да бъдат приети в тях. По мое мнение резултатът е ужасен – едностранчива и произволно търгувана пропаганда. Днес тя все по-често залива германския медиен пазар.



Преди време интелигентните хора четяха по няколко вестника и чрез различните мнения си създадаха по-правдоподобна картина на събитията. Днес това не си струва, защото съдържанията са произволно заменяеми и почти идентични. Ето пример. През юли 2014 г. всички водещи медии публикуват на първа страница как Ангела Меркел готви.19/ Какво означава това? За средностатистическия гражданин нейните кулинарни занимания са толкова важни, колкото и няколко чувала разпилян ориз в Китай. Ако сравним повечето вестници, тяхната блудкава еднаквост е просто фрапантна. Онова, което някога ни поднасяха Бунте, Гала, Дас голдене Блат и Билд дер Фрау

 Популярни многотиражни германски списания с непретенциозно и забавно съдържание. – Бел. прев.  –  управляващи персони в кухнята – днес заслепява читателя от първите страници на водещите и привидно „висококачествени медии”. Успоредно с това се набива на очи, че надрегионалните вестници без изключение предлагат репортажи и коментари, които противоречат на схващанията и мненията на преобладаващата част от населението.

Кьолнският медиен изследовател проф. Андреас Фогел твърди следното: „Днешният купувач по правило е в състояние да избира изделия или услуги според различни оформления и специфични белези, само вестникарите си позволяват да обслужат читателите с еднакъв за всички продукт”.20/ Издателите на немскоезичните ежедневници могат да търсят вината за рязко спадналите тиражи единствено в себе си, а не в интернет.21/ Един пример. Съдържанията на различните издания на групата Мадзак

 Издателско дружество, известно и като Медийна група Мадзак, със седалище Хановер. Разпространител в Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн, Мекленбург-Предна Померания, Саксония, Хесен и Саксония-Анхалт. Издава 18 вестника с общ тираж 940 000 бр. – Бел. прев.  (Лайпцигер Фолксцайтунг, Остзее-Цайтунг и много други) често са идентични – една и съща статия може да излезе дори в 18 вестника.22/

Изгубеното многообразие в мненията, унифицираният продукт и все повече нарастващото едностранчиво отразяване могат да бъдат разбрани от човек, който познава невидимото канализиране на „информационните потоци”. Гъстата мрежа от медии, лобисти и политици досега съзнателно избягваше светлината и беше великолепно прикрита. В следващите глави ще я идентифицираме и ще зададем въпроса: Кой на кого влияе? И преди всичко: Кой кого лъже и за какво? И как гражданите биват манипулирани от медиите? Нека проследим нещата като истински детективи.

Най-напред се натрапва следното: студентите твърде рано усещат, че „водещите” медии не информират достоверно. Ето какво пише списанието на висшите училища uni.de за ежедневната медийна манипулация:



Медиите манипулират възприятията ни даже езиково. Това се случва дори при анкетирането, което привидно служи за установяване на преобладаващото мнение. Тъжен пример в това отношение е „Политическият барометър” на ЦДФ. Но когато мненията все повече се създават от самата медия и после направо се асимилират от нейните ползватели, демокрацията е вече застрашена. (...) Манипулирането започва с тенденциозен език, прилаган и в наглед обективни статии на т.нар. качествени медии като „Зюддойче Цайтунг” или „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.23/

Моля? Нима студентите от висшите училища биват предупреждавани, че обществено значими канали като ЦДФ или привидно реномирани вестници манипулират хората? Тук има нещо... Наскоро политическото списание Цицеро съобщи, че според изследването на университета в Майнц именно проведената от ЦДФ анкета била причина за отпадането на Свободната демократическа партия от Бундестага.24/ Едва 4 процента (!) от зрителите вярват, че Втора програма ги осведомява по-добре. И едва 5 процента от тези под 30-годишна възраст гледат АРД

 Arbeitsgemeinschaft der öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten der Bundesrepublik Deutschland (Работно сдружение на общественоправните радиоразпръсквателни системи във Федерална република Германия). Най-значимият телевизионен канал в страната (Първа програма) със седалище Франкфурт /Майн. – Бел. прев.  – но тази обществена медия печели годишно над 7,7 милиарда евро от задължителни такси.25/ Както ще видим в Глава 5, Примери за пропаганда, там целенасочено манипулират мнението в интерес на управляващите партии.



Самият аз съм работил за реномирания Франкфуртер Алгемайне Цайтунг (ФАЦ). Честно казано, днес се срамувам от това. Защото репортажите на практика не бяха независими, в което ще се убедим по-нататък. Не бяха нито безпристрастни, нито неутрални. По мое мнение истината е следната: те просто бяха изфабрикувани. А в други случаи направо съвпадаха с интересите на някоя елитарна мрежа.26/  Един американски губернатор дори ме удостои със званието „почетен гражданин” на федералния щат Оклахома – само защото репортажите ми бяха проамерикански. Колегите много се радваха на моето отличие. Тогава приемах за напълно обичайно онова, което днес считам по-скоро за проблематично. Откровено съм заблуждавал гражданите, които в крайна сметка са платили получената от вестника „информация”. Наистина станалото е станало, не мога да го върна. Но мога да разкажа за медийната реалност: колкото по-голяма мръсотия произвеждат реномираните издания, толкова по-тлъсти са рекламните слогани, които трябва да я прикриват. Днес по високите етажи срещаме примери за налудничаво мислене, което според мен вече не можем и да оспорваме, защото се броят единствено мангизите и привилегиите.



Преди много години публикувах бестселъра за медийните сделки Така лъжат журналистите

 So luegen Journalisten – нем. – Бел. прев. . Но който прочете следващите глави, ще получи напълно нова картина за нашите „водещи медии”. В крайна сметка именно те причиниха през последните години безкрайни страдания на гражданина. Например финансови. Защото мнозина прославяха еврото и – както ще видим – му го пробутаха като стабилната валута на сияйното бъдеще. При това против волята му – той искаше да запази марката и шилинга. А днес отново плаща сметката и спестяванията се топят пред очите му. И всички ние трябва да изплащаме опустошителните последици на тази чудовищна манипулация, включително и финансовия крах, който водещите медии не успяха да предвидят в постоянното си опиянение от гърмящото шампанско. Единствено тогавашният главен редактор на икономическия Файненшъл Таймс Дойчланд, Лионел Барбер, поднесе официални извинения на своите читатели. Неговите подчинени дълго време нито разбрали, нито забелязали финансовата криза и погрешно информирали обществеността – докато всеки нормален човек я усещаше просто на улицата.27/ А самият вестник междувременно беше спрян.

Като граждани плащаме не само високата финансова цена за манипулацията. Направо гибелен е и кръвният данък. Защото водещите медии имат един ясен вражески образ – Русия. Злите руснаци и добрите американци – това е тяхното мото, което е част от психологическата война (Psy-op)

 Психологическа операция – англ. – Бел. прев. . Предишните сражения са водени от войници, а днес предимно от медиите. Мнозина разпознават врага, втълпен в мозъците им от средствата за масово осведомяване. Уважаваният някога ФАЦ признава, че редовно е характеризиран като „подстрекател” и „гнусен военен подпалвач”.28/ Австрийският медиен изследовател д-р Курт Грич обвинява буржоазните „качествени вестници” и в своите задълбочени изследвания също ги определя като „подпалвачи”. Ето един цитат:



Обичате ли да четете вестници? Ако е така, предпочитате ли водещите издания като „ФАЦ”, „Нойе Цюрихер Цайтунг”, „Зюддойче Цайтунг” или „Ди Цайт”? Признавам си, че не съм техен привърженик. Вече не, защото след толкова години трябваше да установя, че публицистичната подготовка за война е техен основен метод. (...) Това е истинско подпалвачество и не можем да го обозначим по друг начин.29/



Това подстрекателство и войнолюбство беше демонстрирано с неповторима яснота при катастрофата с малайзийския пътнически самолет (полет МН-17) от юли 2014 г. в Източна Украйна. Отломките бяха кажи-речи още във въздуха, когато един манипулативен картел разпространи „новината” за отговорносттта на Русия. Начело на тази психологическа манипулация беше Билд. Няколко дни след катастрофата вестникът постави въпроса: „Европейският съюз още ли е възмутено безучастен?” и заяви, че именно ракета на Москва е убила 298 души, въпреки че по това време изобщо не беше ясно кому принадлежи използваното оръжие и откъде е дошъл изстрелът.30/ В деня, когато Билд и други германски медии обвиниха ЕС в „бездействие” по отношение на Русия, дори американските тайни служби признаха, че няма доказателства за „руско съучастие”.31/ Скоро стана ясно, че за разлика от нашите медии американците основателно са били толкова сдържани. 32/



В тази книга – при това без да се влияем от падналия самолет – ще проследим следния въпрос: защо нашите водещи медии особено прибързано и покорно подкрепят застрашителната и едностранчива пропаганда и дезинформация (Psy-op), която е директно военно подпалвачество? Лайпцигският медиен изследовател Уве Крюгер, с чиито материали ще се запознаем още по-отблизо, установи с нарастващо учудване как нашите водещи медии са сякаш духовно задължени на ЕС, оръжейната индустрия, НАТО и САЩ.33/ Ако направим ретроспективен преглед на различни статии, по-лесно ще разберем изказванията на учените Крюгер и Грич. Преди години ФАЦ публикува под заглавие Страх от гражданина

 Feigheit vor dem Buerger – статия на Клаус-Дитер Франкенбергер от 02.02.2008 г. – Бел. прев. пасажи като следния: „Германия вече не може да си позволи лукса да наблюдава отстрани световната политика”. 34/ Ето как разбрах това послание – още повече германски войници в Афганистан. Но за радост на оръжейното производство, НАТО, политиците и финансовия елит нашите водещи медии подкрепят не само афганистанската военна намеса. Тези манипулатори поддържат и нахлуването в Ирак. Описват красиво и ревностно желаните от САЩ „революции” в Северна Африка и Близкия изток и обещават там мир и демокрация, ако и ние като граждани пригласяме достатъчно високо в дирижирания от американците хор. Но вместо това ставаме все повече обект на терор и омраза – да не говорим за убитите и ранените войници в чуждестранните акции. След като нашите публицисти раздухаха и пламъците в Близкия изток, те безцеремонно нарекоха „война” събитията в Украйна и Крим, като пожелаха да поставят „военни обозначения” по източната граница на НАТО с Русия. Както ще видим по-късно, на заден план често се спотайват и американски пропагандни организации. Във всеки случай поради обвързаността си с трансатлантическите лобисти нашите водещи медии се превърнаха в маши на натовските пресцентрове, на оръжейната индустрия и на малка клика елитни политици.35/ По-нататък ще разгледаме това подробно.

Днес за обикновения гражданин е ясно, че революциите в Близкия изток не донесоха абсолютно нищо. Обаче проамериканските немскоезични водещи медии учудващо премълчават факта, че управлението на египетския президент Ал-Сиси е далеч по-ужасно в сравнение с режима на Мубарак. То е толкова антиамериканско, че през юли 2014 г. дори външният министър на САЩ Джон Кери беше подложен на унизителен контрол, опипване и проверка с метален детектор, преди да бъде приет от египетския държавен глава.36/ Но нашите проамерикански медии предпочетоха да пропуснат тези подробности. Премълчаха ги – както и много други неща, защото след ликуващите статии за привидно демократичната западна вълнá, заляла Близкия изток, вече не могат да обяснят нищо на хората.



Който се пита защо новинарските репортажи са толкова тягостно едностранчиви, трябва да познава задкулисните лобистки мрежи. В тях са заплетени онези топжурналисти, които очевидно държат войниците ни да участват на американска страна още в следващата война. В предишните намеси вече загинанаха над 100 германски военнослужащи. Медиите гръмогласно призоваваха гражданите да не се страхуват. Интересно как по-късно се аргументираха пред родителите на едва 20-годишните Георг Курат, Александър Менц и още над петдесет германски войници, загубили живота си в Афганистан просто за нищо? Защото нито милиардите помощи, нито пролятата кръв донесоха промяна. Нима нашите водещи информационни средства поне веднъж се извиниха или споделиха отговорността за страданията, които предизвикаха и причиниха със своите тенденциозни статии, при това не само за Афганистан?

За тия неща нашите топжурналисти просто мълчат. Ето какво писа за тях главният редактор на Виртшафтсжурналист, Маркус Виганд: „Елитът на бранша представлява една шайка, където не се нараняват един друг, а се потупват по раменете”.37/

От Александър Велики (356–323 г.  пр. Хр.) през Римската и Британската империя и чак до Втората световна война историята ни е научила едно: светът не може да бъде завладян, управляван или омиротворен от един човек или една група. Така както някога Александър и неговите войски не могли да установят мир в земите на днешен Афганистан, така и днес – 2500 години по-късно – американските и германските бойци не могат да променят нищо. Напразно се опитват да направят онова, в което се е провалил и великият пълководец.38/ Политиците едва ли щяха да започнат война, ако умелата психологическа медийна реторика не беше подготвила почвата толкова услужливо. Години наред наблюдавам нещата от непосредствена близост. Междувременно мнозина са вече преситени от тенденциозността на водещите медии. И не бих се учудил, ако след прочитане на тази книга близките и роднините на жертвите потърсят отговорност от медийните централи и техните приятели лобисти. Защото в следващите глави задкулисните структури постепенно излизат на светло.



Ако някой е покосен от своите оръжия, той става жертва на „приятелски огън”. В тази книга ще покажа как немскоезичните манипулатори приветстват „трансатлантическата дружба” и едновременно обстрелват собствения си беззащитен народ. При това медийното оръжие е далеч по-опасно от гърмящите войнишки муниции. Защото неговите тихи лъжи проникват и се настаняват дълбоко в мозъците ни. Намекнахме за това в предишните пасажи, когато визирахме ликуващите статии за революциите в Северна Африка и военните намеси в Афганистан и Ирак.



Все пак при този постоянен сблъсък на мнения е направо невероятно как водещите медии премълчават толкова важни информации. Един пример. През лятото на 2014 г. Хюман Райтс Уоч

 Human Rights Watch – англ. Наблюдение на човешките права. Неправителствена организация със седалище Ню Йорк, първоначално създадена през 1978 г. в Хелзинки за наблюдение на държавите от тогавашния съветски блок. – Бел. прев. публикува обемист доклад за ограничаването на свободната преса в западните демокрации чрез все по-интензивния контрол на американските тайни служби. Докладът документира как журналистите са длъжни да променят работните методи, за да могат изобщо да се доберат до независима информация.39/ Нито дума за това събитие във водещите немскоезични медии, които демонстрират екстремна близост с американските пропагандни организации. Ако същият обвинителен доклад се занимаваше с ограниченията, на които са подложени руските журналисти поради осъществявания от Москва държавен контрол, темата би заела централно място на всички първи страници. Следователно: вместо неутрални новини все по-често ни сервират селектирана информация и така канализират мисленето ни. И това със сигурност не става случайно.



Не знам какво ще се случи след първото издание на тази книга. Все пак разобличавам едни мрежи, които предпочитат тайните действия. И назовавам поименно стотици журналисти.40/ Пълното огласяване или идентифициране на лица, организации или