Локдаун 2 - Короната беше само началото, следва голямото опустошение!

НАИСТИНА ЛИ ПРЕЗ 2020 ИМАШЕ ПАНДЕМИЯ?

Локдаунът не премахва пандемията, а я влошава, но точно такъв е планът. Маските не защитават от зараза, а символизират подчинение. Свободата на науката е илюзия. Повечето учени трябва да доставят онова, което изискват техните меценати. След проведената през 2001 г. операция „Тъмна зима“ правителствата и представителите на фармацевтичната индустрия редовно разиграват по заповед на неколцина безумци пандемични сценарии, при които трябва да загинат милиони хора. През 2020 г. беше осъществено на практика най-голямото разрушаване на човешкия живот, икономиката и културата – с един куршум бяха избити много зайци. Това беше само началото. Ваксините се намесват в генетиката на имунизираните и представляват гигантска крачка към дълго бленуваното сливане на човека и машината. 

Когато Доналд Тръмп беше прогонен от милиардерите и заменен от две техни марионетки, вече нищо не възпрепятства налагането на тоталитарната световна държава, осъществявано съвместно с Китайската комунистическа партия. За целта съществуващият ред трябва да бъде унищожен, което ще има катастрофални последици за малцината заможни и средното съсловие. Мерките далеч надхвърлят контрола, цензурата и отчуждаването. Правителствата водят война против собственото си население. Време е да видим истината в очите и да поемем своята отговорност. Ако желаем свобода, трябва да я извоюваме! 

В тази великолепно изследвана и разтърсваща книга Михаел Морис представя множество нови взаимозависимости и разкрива неизвестни досега факти за задкулисните играчи и техните планове. Показва ни кои в действителност са Джо Байдън и Камала Харис. Дава думата на стотици истински експерти от областта на вирусологията, епидемиологията и медицината, като ни обяснява какво трябва да направи всеки един от нас, за да засили своята имунна система и да напусне полето на колективния страх. Голямото зануляване настъпва, но как точно ще изглежда, зависи от нас. Време е за действия. Сега!

ДОБРЕ ДОШЛИ В НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД!

Съдържание

ЧАСТ ПЪРВА – Отчаяние и надежда

• „Тъмната зима“

• Пандемията като индустрия

• Сценарият Маршировка в крак 

• Формиране на бъдещето

• Първият локдаун 

• Последиците от първия локдаун

• Тъмната нощ на душата

• Объркване и страх

• Тактиката на час по лъжичка

• Водещият екип

• Вторият локдаун

• Протести 

• Целенасочен хаос

• Съпротива

ЧАСТ ВТОРА – Корона и науката

• И все пак тя се върти

• Чест и слава

• Общество на евидентното

• Смъртожадни & моделни частици

• Суперменът Бил Гейтс

• Любимецът на медиите

• 97 процентова лъжа

• Маскарад

• Имунната система

• PCR тестове и човешки геном

• Ваксини 

ЧАСТ ТРЕТА – Големият финал

• Великият мраз

• Същинският въпрос

• Обърни страницата

• Калифорнийската висша аристокрация

• Кухата лейка Джо Байдън

• Художникът Хънтър Байдън

• Какъв скандал?

• Принципът на „доброто и злото“

• Голямото зануляване – тотална реконструкция

Литературни и електронни източници

Илюстрации

Именен и понятиен регистър

ЧАСТ ПЪРВА – Отчаяние и надежда

Днес е понеделник, 28 септември 2020 г. Слънцето грее, небето е лазурносиньо и безоблачно. Седя на бюрото пред сутрешното си кафе и гледам през прозореца. Външният термометър сочи 13 0С. Последните есенни цветя цъфтят в жълто и розово. Листата на дърветата и храстите са все още сочно зелени. След броени седмици зеленината им ще отстъпи и ще ни предложи цялата богата гама на красивите червени, жълти и оранжеви тонове. Октомври и ноември са месеците, които най-изразително ни напомнят, че всичко е преходно и подлежи на непрекъсната промяна. 

Когато се концентрирам само върху тези параметри, установявам, че нещата са напълно в ред. Ароматът на силното кафе, гледката на пищната природа и благодатната тишина правят преживяването просто перфектно. Животът е хубав. Всичко е такова, каквото трябва да бъде. Поне за краткото време, точно колкото да включа компютъра, да прегледам заглавията и да прочета онова, което някои колеги и познати в някакъв духовен изблик са решили да споделят със света и го смятат за неотложно. За броени седмици успях да се дистанцирам от случващото се и за сетен път установих, че е твърде благотворно да се измъкнеш от вечния поток (най-често безсмислени) сведения и да не се поддаваш на чуждите мнения, страхове и емоции, нито да се оставиш да те манипулират, а да послушаш собствения си разум и се довериш на своята интуиция. 

Причината, поради която отново потъвам в опасното информационно море е фактът, че вчера започнах да пиша втория том на моята книга ЛОКДАУН. Правя го, защото преобладаващите отзиви за първото описание на този корона експеримент от юни 2020 г. бяха положителни и не се съмнявам, че в тези объркани времена мнозина жадуват за алтернативни сведения и различни гледища. Копнеят за нещо, различно от мейнстрийма и уеднаквената традиционна преса, която е в разрив с онова, което те чувстват и освен това ежедневно лично наблюдават. Страшно много хора отдавна знаят, че наративът – публично предлаганата версия на действителността – е напълно изкривен и фалшифициран. Онова, което политиците, медиите и учените ни пробутват като „реалност“, дори по-лошо – като „истина“ – много повече прилича на плакат от зомби-филм на ужасите, отколкото напомня корица на GEO . Официалното представяне на нещата се е превърнало във фарс. Случващото се около нас за мнозина изглежда твърде преувеличено. Обаче най-големият проблем са хората от преобладаващото мнозинство, които действат така, сякаш всичко е нормално – макар че отдалеч проличава как всъщност им иде да се разреват. 

През последните месеци получавах писма и имейли, които ми показаха как някои читатели са истински благодарни, когато намират отразени собствените си възприятия и това им доказва, че не са нито сами, нито побъркани – напротив. Най-интересното е, че повечето отзиви бяха от жени със сериозен житейски опит. Колкото по-дълго е живял някой, толкова повече познания е натрупал и по тази причина е в състояние да сравнява и правилно да подрежда нещата. Естествено не всички мои читатели са симпатични дами, които подслаждат дните ми с благодарствени писания. Когато следя рецензиите в интернет, заинтересованите пишещи са полово балансирани. Преобладават позитивните реакции – както на мъжете, така и на жените. Обаче веднага се набива на очи, че по-младите често са склонни до охулят в интернет някоя книга (също и моята), без изобщо да са я прочели. Опитват се да компенсират недостатъчните си познания с голяма доза агресивност, незадоволеност и злонамереност. Тези деструктивни индивиди според мен са жалки „тролове“, мотивирани да хулят инакомислещия, за да изразят собствената си себеомраза – или просто си изкарват хляба, като срещу заплащане дискредитират определени съдържания в интернет. Не бих желал да се задълбочавам в темата, защото според мен тя не заслужава повече внимание. Нали толкова хубаво е казано: многобройно е паството Божие! Вместо това искам сърдечно да благодаря за положителните и дружелюбни рецензии и отзиви! Особено във времена на разпоредена изолация и дълбоко обществено разцепление високо се цени всеки добронамерен жест, дума или мисъл. 

Днес повече от всякога човек трябва съзнателно да реши как да използва времето си и къде да вложи енергията си – дали в надграждането и напредъка, или в страховете и ограниченията. Споменавам го, защото в прехода към първата глава на книгата е добре да знаем в каква ситуация се намираме и сигурно ще останем в нея продължително време. Животът е хубав, докато сами го правим такъв и избягваме безсмисления брътвеж на онези, които не желаят да възприемат тази позиция. Ще се чувстваме много по-приятно, ако избегнем сблъсъка с тази саморазрушаваща се и дегенерирала цивилизация. Най-добре бихме живели далеч от градовете и без достъп до интернет, но подобно щастие се усмихва на малцина.

Пиша тази книга и съдържащите се в нея сведения с надеждата да помогна за поврат към доброто, като ратувам за мирно, честно и изпълнено с взаимен респект общуване. Затова обаче трябва да наблюдаваме и сенчестата страна на нашето съществуване и общество, за да схванем механизмите, довели ни до сегашното състояние. Нямам предвид завинаги да затънем в тресавището на негативизма и да попиваме неговите отрицателни енергии. По-важното е да се поучим от грешките си и да се отправим в посока, която сами определяме. За повечето мои читатели това би означавало да заплуват срещу течението, което ще доведе до търкания и разногласия. Нека всеки, решил да напусне матрицата, привлече други и ги мотивира да направят същото. От все сърце ви благодаря за куража не само да разпознаете и изговорите истината, но и да работите за нея!

„Тъмната зима“

Същинската история за Ковид-19 и изведената от него през 2020 г. привидна пандемия започна далеч по-рано, отколкото мнозина предполагат. След като преживяхме спукването на балона „Дотком“ от март 2000, както и компютърния проблем „Милениум“ – само два месеца по-рано, около Нова година – поредното предизвикателство дойде отново от Съединените щати. На 20 януари 2001 г. тогавашният губернатор на Тексас Джордж Уокър Буш положи клетва като президент. При едни крайно съмнителни избори той изпревари с минимална преднина своя съперник от Демократическата партия Ал Гор и мнозина – дори негови съпартийци – го характеризираха като „палячо“.

Събитията от 11 септември 2001 г., днес обозначавани с общоизвестното „11/9“, промениха света не само в областта на политиката по сигурността и контрола. Повечето информирани хора приемат тази дата като вътрешна работа и „фалшив флаг“, т.е. инсцениран от собствените тайни служби терористичен удар, удобно приписан на привидни арабски екстремисти. По-късно щяха да последват много подобни „фалшиви флагове“ – от атентати и убийства до основания за сваляне на правителства.

Изглежда обаче, че в злощастната 2001 г. е сложено началото и на дълга поредица съмнителни събития. Между 21 и 23 юни в американската военновъздушна база Андрюс, щата Мериленд, беше проведена операция „Тъмна зима“. Става дума за планово учение, което да установи какво би станало, ако злонамерени лица изпуснат смъртоносен вирус на територията на Съединените щати. Трябваше да се установи дали отделните отговорни държавни институции са достатъчно добре подготвени против нападение с биологично оръжие. Основната цел беше „Да се вземат превантивни мерки и разработят стратегии, които деликатно да подготвят правителството и обществеността за огромната потенциална заплаха от биологични оръжия“.

Този проект е замислен от сътрудниците на университета Джон Хопкинс (Center for Civilian Biodefense Studies) , който трябва да ви е известен от първия том. Съучредител беше надпартийният мозъчен тръст и лобист за оръжейната индустрия Center for Strategic and International Studies (CSIS) , чийто корени се крият в реномирания университет Джорджтаун, притежание на йезуитите. ЦСПИ се смята за най-влиятелното американско дружество в областта на отбраната и държавната сигурност. Третият съорганизатор беше Analytic Services Inc. (ANSER) , която работи съвместно както с военновъздушните сили и многобройни тайни подразделения, така и с RAND Corporation  – своеобразен частен координационен възел между въздухоплавателни, оръжейни и космически организации, създаден да върши онова, което е невъзможно за държавните институции по юридически причини(1). 

„Тъмната зима“ е първото проведено учение от този вид, предназначено да изследва предизвикателствата, пред които са изправени високопоставените отговорни фактори при сблъсък с биотерористично нападение за създаване на огнища от силно заразни болести. Операцията имаше за цел да заостри вниманието на авторитетните експерти по национална сигурност, които да осъзнаят обхвата и характера на заплахата от биологични оръжия, като катализират мерките и подобрят стратегиите за превенции и реакция.“(2) 

Тара О`Тул, Shining light on Dark Winter