Тенденциозни. Как новинарските медии ни научиха да обичаме цензурата и да мразим журналистиката

Анотация на четвърта корица:

През последните четири години носителката на петкратна награда „Еми“ за разследваща журналистка и автор на бестселъри на Ню Йорк Таймс Шерил Аткисън събира и анализира тревожни инциденти, проследяващи шокиращото прехвърляне на властта на това, което преди бяха най-уважаваните новинарски организации на планетата. За пръв път водещи новинарски ръководители и репортери, представляващи всички големи национални телевизионни новини – от ABC, CBS, NBC и CNN до FOX и MSNBC – говорят откровено, доверявайки се на Аткисън за смъртта на новините, каквито някога са ги познавали. Тяхната загриженост надхвърля партийните разделения.

Когато фактите не отговарят на техния Наратив, медиите изоставят фактите, а не Наратива. На практика всяка информация, която получавате чрез медиите, е била „фризирана“, оформена, курирана и манипулирана, преди да стигне до вас. Някои от медиите са изцяло цензурирани. Вече не може да се разчита, че новините отразяват всички факти. Вместо да ни кажат какво се е случило вчера, те ни казват какво е новото в предварително опакованата сапунена опера, която наричат „новини“.

Най-страшното от всичко е, че широка кампания в медиите убеди много американци не само да приемат, но и да изискват цензура над журналистиката. Това е гениален удар от страна на онези, които се стремят да влияят на общественото мнение: подкопават общественото доверие в новините, след което настояват за „куриране“ на информацията и гадаене на „истината“. Мисленето не е за вас. Те ще решат кои досадни факти не трябва да преминават през бюрото ви, като ги обявят за неверни, неуместни, развенчани, опасни или извън границите.

Стигнахме до състояние на пълен абсурд, когато школите по журналистика учат студентите, че тяхната собствена, лична истина или избрани Наративи са по-важни от реалността. В „Тенденциозни“ Аткисън се задълбочава в езика на пропагандистите, постоянството на фалшивите медийни Наративи, движещите сили зад днешната опасна смесица от факти и мнения, изоставянето на журналистическата етика и новата Оруелова дефиниция за това, какво означава да се съобщават новините.

За автора:

Шерил Аткисън работи като журналист в продължение на повече от тридесет и пет години и е водеща и управляващ редактор на непартийната неделна сутрешна телевизионна програма Full Measure with Sharyl Attkisson („Пълна мярка с Шерил Аткисън“). Тя е отразявала противоречия по времето на администрациите на Бил Клинтън, Джордж У. Буш, Барак Обама и Доналд Тръмп, изграждайки си репутация – както се изразява „Вашингтон Поуст“ на „упорит глас на скептицизъм в новинарските медии към историята на правителството“. Тя получава пет награди „Еми“ и наградата „Едуард Р. Бъроу“ за разследваща журналистика. Работила е в „Новините“ на CBS, PBS и CNN, и притежава черен колан с пети дан по таекуондо.

Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ 11

1.  РЕПОРТАЖИ ЗА CBS: „СМЪРТ ВСЛЕДСТВИЕ НА ХИЛЯДИ ПРОБОЖДАНИЯ“ 16

2.  НАРАТИВЪТ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИК 34

3.  ПРЕВРЪЩАНЕ НА НАРАТИВА В ОРЪЖИЕ: ОТРОВНАТА ПИСАЛКА НА #METOO („АЗ СЪЩО“) 47

4.  КОГАТО НАРАТИВИТЕ СЕ СБЛЪСКАТ 55

5.  „НЮ ЙОРК ТАЙМС“: ВСИЧКИ НАРАТИВИ, ГОДНИ ЗА ПЕЧАТ 69

6.  ПУСТОСЛОВИЕТО НА ЛЪЖИТЕ, ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И  „БОМБИТЕ“ НА НАРАТИВА 82

7.  МАЙКАТА НА ВСИЧКИ НАРАТИВИ:  РУСИЯ, РУСИЯ, РУСИЯ 98

8.  CNN: КАБЕЛНАТА НАРАТИВНА МРЕЖА 110

9.  ВСЕЗНАЙКОВЦИ И АНКЕТИ: ТРУДНО Е ДА ВЯРВАШ 118

10.  МЕДИИ СРЕЩУ МЕДИИ 125

11.  МЕДИЙНИ ГРЕШКИ 136

12.  ИМА НАДЕЖДА 145

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 152

ПРИЛОЖЕНИЕ:  ГОЛЕМИ МЕДИЙНИ ГРЕШКИ В ЕРАТА НА ТРЪМП 154

ИНДЕКС 165

ЗА АВТОРА 166

ВЪВЕДЕНИЕ

В дистопичния роман на Джордж Оруел „1984“ злочестият главен герой Уинстън Смит е редактор на държавните регистри към Министерство на истината – работа, която се състои от лъжи.

Задачата на бедния Уинстън е педантично да пренаписва историята в реално време. Да ревизира стари вестникарски материали, за да съответстват на настоящата версия на истината на управляващата политическа партия. Това е работа, която няма край. Историята трябва непрекъснато да се променя, защото една лъжа неизбежно изисква друга. А нуждите на Биг Брадър – диктатора в тоталитарното общество – изискват позицията, обявена днес, да се изличава и да бъде забравена утре.

За да постигне целта си, Биг Брадър нарежда унищожаването на всички хартиени архиви. Гражданите трябва да депозират всички оцелели документи в „дупки на паметта“ и те никога повече не трябва да се споменават. Няма никакви истински „новини“ – само тези, които властимащите решават, че хората трябва да чуват и да им вярват: цензурираните, курираните и хигиенизираните.

Днес ние сме в Оруелова среда, която е отвела този плашещ сценарий крачка напред. Биг Брадър непрестанно ревизира „фактите“, за да съответстват на вечно променящата се история на правителството. Съвременните медии освен това са открили как внимателно да филтрират информацията още в началото на процеса, за да гарантират, че ще се представи единствено „правилната“ гледна точка. По този начин изобщо не се налага историята да се променя.

Сега, докато четете тези думи, версии на историята и актуалните събития се пишат и се ревизират в реално време според начина, по който могъщи интереси искат те да изглеждат. Нашата „дупка на паметта “ се намира в растящите усилия за „куриране“ или цензуриране на информацията в новините, забраната на определени факти, обявяването на избрани гледни точки за нелегитимни, прочистването на социалните медии от определени акаунти и съденето на хора и събития от далечното минало, използвайки днешните развиващи се и противоречиви стандарти.

Дори тези, които са по-мъдри, са оставени – като Уинстън Смит – да гадаят и да се чудят колко други като тях има там, навън – колко са неиндоктринираните, които не се „връзват“ на извъртанията? Със сигурност няма начин да открием, като кликваме върху различни статии в интернет или превъртаме каналите на кабелната телевизия.

Тази гигантска чистка на знанието и фактите нямаше да е възможна без новинарските медии. Ние в медиите в плашеща степен сме се качили на борда с усилията да убеждаваме обществеността, че няма нужда или не заслужава да има достъп до цялата информация, а само до онази, която могъщите интереси смятат, че е подходяща за нея.

Репортерите толкова добре осъзнават това, че имат име за него: Наратива. Фразата се използва, за да описва какво сме хванали другите да правят в опитите си да оформят новините. Сега го правим самите ние.

Наративът се отнася до сюжетна линия, която влиятелни хора искат да бъде разказана, за да се дефинират и да се стеснят вашите виждания. Целта на Наратива е определени идеи да се вградят толкова дълбоко в обществото, че повече да не се подлагат на съмнение – задраскайте това, – така че въпроси да не са разрешени.

„Тенденциозни“ разказва история за това, което се случва, когато репортерите убедят потребителите на новините, че собствените мнения на репортерите са по-ценни от фактите. След като информационната вселена е на върха на пръстите ни в новините и в интернет, а пропагандаторите буквално „не спят“, за да я оформят, много хора питат на какво да вярват. Журналистите са повече от щастливи да им кажат. За съжаление и журналистите твърде често са ръководени от пропагандата.

Целта на тази книга е да ви помогне да изобличавате и да проваляте наративите дори когато те са умно изпълнени от най-могъщите източници, използващи най-изтънчени методи. Тя ще разкрие и как бизнесът на наративите е неотделимо свързан със смъртта на новините такива, каквито някога ги познавахме.

Ще анализирам най-подробно поредица от наративи, които са доминирали дори пред лицето на противоречащи им факти. Всеки, обвинен в сексуално малтретиране, трябва да е виновен, ако има достатъчно обвинители, без значение колко паянтови може да са твърденията. Доналд Тръмп е твърде страхлив, за да посети войската във военна зона. Когато в определени градове има „масова стрелба“, тя трябва да се нарича по различен начин. Русия промени резултатите от изборите през 2016 г. Всички нови проучвания на общественото мнение вещаят кончината на републиканците. И още много.

Въпросът е, че Наративът ръководи кои факти ще научите. Факти, които обслужват Наратива, се смятат за „новини“. Факти, които не го обслужват, не са новини. Или трябва да бъдат изличени.

ДЕФИНИРАНЕ НА НАРАТИВА

Първо, всеки наратив почти винаги представя многостранни въпроси по характерно едностранчив начин. Всяка идея за логика е суспендирана. Стандартите и преценките, прилагани към опетнения от наратива целеви обект, никога не се прилагат към тези, които налагат наратива, или техните съюзници. Например някой, който налага наратив, може да обвинява целевия човек, че лъже или е изпълнен с омраза, или е расист. Същевременно обвинителят може да лъже или да действа по омразен или расистки начин, на това двуличие обаче не се обръща никакво внимание. Хората просто се преструват, че не забелязват. В тази книга ще срещнете много примери от реалния живот.

Може би си мислите, че дефиниращата характеристика на наратива е, че е фалшив. Това обаче често не е вярно. Ето три начина, по които вярна информация също може да се квалифицира като наратив.

Първо, когато вярна информация преднамерено се представя по предубеден начин, за да обърква, да заглушава или да смазва други факти и да подпомага определена цел. Например може да е вярно, че масов убиец използва оръжие. Новинарските репортажи за престъплението обаче служат на наратив, ако са преобладаващо засенчени до степен на изключване на контрастиращи пунктове, за да се издигне аргумент в полза на контрола върху оръжията.

Второ, вярна информация може да се квалифицира като наратив, когато е усилена отвъд своята стойност на независима новина, за да се подпомага по-широка сюжетна линия. Например може да е вярно, че бившата първа дама Хилари Клинтън се препъва, докато слиза по стълби. Новинарските репортажи на такава тема обаче служат на наратив, ако се превръщат в заглавия на първа страница и актуална тема в социалните медии, за да внушават – в отсъствието на други твърди доказателства, – че препъването на Клинтън доказва, че е сериозно болна.

И трето, истината може да стане наратив, когато е облечена в термини, представящи даден въпрос като приключена тема, която никога повече няма да се отваря отново, или внушаващи, че противоречащите факти и гледища са нелегитимни. Например може да има основателна причина да се обсъжда теоретично честотата на торнадата или наводненията от гледна точка на глобалното затопляне. Обсъждането обаче се превръща в наратив, ако новинарските анализатори свързват всяко метеорологично явление със сътворена от човека климатична промяна така, сякаш това е факт, без изобщо да се отчитат научните контрапунктове.

След като наративът е успешно установен, трябва да се влагат големи усилия в неговото култивиране. Противоположните мнения, факти и научни изследвания трябва да се натикат в дупка на паметта – да изчезнат, – сякаш никога не са съществували.

Постигането на този пропаганден подвиг в информационната епоха изисква голяма координация. Включва кампании за убеждаване на обществеността да прегърне някога немислимата идея, че техните новини трябва да бъдат курирани от трети страни. Включва добре финансирани усилия за „медийна грамотност“ за промиване на нашите мозъци и на тези на децата ни – ъъъ обучаването ни – на кого да вярваме и кого да изключваме. Включва инфилтриране в нашите университети и обществени училища. Включва предлагане на закони, които подпомагат цензурата и преобръщат с краката нагоре свободното слово, създавайки полиции, които водят до стесняване на вселената на наличната информация, и обикновения стар тормоз на онези, които не танцуват хрисимо в такта на назначения Ловец на плъхове .

Новината се използва за постигането на всички тези неща.

Когато „новините“ се използват за подпомагане на наративи, това изисква от нас сериозно да се отклоняваме от основаните на факти репортажи. Наративът може да изисква информацията да се представя по тенденциозен начин или фактите да бъдат извадени от контекста. И, разбира се, може да включва публикуването на напълно фалшиви материали. За съжаление това се е превърнало в доста солидна тенденция – може би най-голямата съвременна победа на Наратива.

Има един важен компонент на Наратива, когато той подпомага политически интереси: Наративът винаги се представя като неполитически. Всяка версия на събитията, която противоречи на Наратива, се нарича партийно извъртане на информацията. Статия, пълна с анонимни източници за държавно разследване, е потенциален победител за наградата „Пулицър“, ако подкрепя Наратива. Ако не го подкрепя, тя се представя като партиен поръчков материал.

Важно е да се осъзнае, че хората зад наратива невинаги имат цинични или лоши мотиви. Те може дори да действат съобразно това, което вярват, че е някаква по-висша цел. В такива случаи тези хора споделят важно убеждение: че те са по-умни, отколкото сте вие. Те не вярват, че ще можете да преработите информацията и ще стигнете до собствени заключения, защото е възможно да извлечете погрешните заключения. Не трябва да бъдете оставяни да разчитате на себе си. И така, до голяма степен като Биг Брадър, те диктуват кои виждания трябва да се смятат за легитимни и кои не трябва да се изговарят. Те ви казват какво да мислите. Те стават върховните арбитри на истината дори когато темата е въпрос на дебати или на мнение. Всичко това е за ваше добро.

Науката е категорична. Въпросът не е открит за дебати. Всеки е съгласен.

ПСИХОЛОГИЯТА НА НАРАТИВА

Солидно разгръщане на „двумисъл“ – описана в „1984“ като тактика за психологическо манипулиране на гражданството – е от помощ за разбирането на психологията на Наратива. Оруел дефинира двумисълта като „Да знаеш и да не знаеш, със съзнанието за пълна правдивост да изговаряш грижливо построени лъжи, да се придържаш едновременно към две мнения, които взаимно се изключват, да знаеш, че си противоречат, и да вярваш в тях… да забравиш всичко, което трябва да се забрави, а после пак да го възстановиш в паметта си, когато е необходимо, за да го забравиш отново след това — и най-вече да прилагаш същия процес към самия процес.“  

Новинарските репортери и учени глави трябва да приемат двумисълта, за да служат на Наратива със свободна от вина съвест. Тогава те трябва да обусловят потребителите на новините да използват двумисълта, за да отхвърлят интелекта и разума. Всички трябва да приемат безрезервно Наратива; да приемат антитезата, да са скептични към „погрешните“ хора. Обществеността трябва да бъде обусловена да атакува онези, които се опитват да хвърлят нова светлина по даден въпрос или да водят диалог по него, и е необходимо да се закълне в ревностна подкрепа на онези, които всъщност я мамят.

Съществуването на Наратива обяснява иначе необяснимото. Наративът е причината защо когато има хиляди нови теми, които може да се анализират, ние виждаме едни и същи относително малко истории да се повтарят по 24 часа в денонощието в националните новини.

Наративът е причината и защо виждаме едни и същи лица в националните новини отново и отново, без значение колко ненадеждни или некоректни са доказали, че са. Той обяснява защо репортерите продължават да се консултират с обичайните заподозрени, дори и след като те са осигурявали фалшива информация. Той отговаря на въпроса как новинарските организации могат да разчитат на анализи от бивши длъжностни лица от разузнаването, коментиращи въпроси, за които самите те са разследвани в момента – дори след като многократно е било доказвано, че грешат.

Няма по-добър пример от политическия функционер Дона Бразил. Може би си спомняте, че през 2016 г. сътрудничка на CNN и официално лице от Демократическата партия беше хваната да предава вътрешна информация на кампанията на Хилари Клинтън, а след това отрече, че го е правила. Беше уволнена от CNN, след като действията ѝ станаха обществено достояние. Ако истинската цел на политическите всезнайковци като медийни сътрудници беше да осигуряват честни анализи и смислени мнения, Бразил щеше да е изгонена от телевизионните студия до живот (освен може би за да говори за противоречията около себе си).