- Алтернативни научни гледни точки (8)
- Антиглобализъм (23)
- Археология, древни цивилизации и култури (22)
- Бизнес (2)
- Езотерика (13)
- Здраве (15)
- Исторически гледни точки (8)
- Конспиративни теории и политика (13)
- Контракултура (7)
- Култура (4)
- Научно-популярна литература (36)
- Популярни (77)
- Психология (12)
- Романи, проза, есеистика (3)
- Тайни общества (7)
- Философия (2)
Жанр: Научно-популярна литература
ISBN: 978-954-2902-06-5
Формат в мм: 140x215
Тегло: 524 гр.
Подвързия: Мека
Година: 2011
Обем: 416 стр.
Наличност: Налично
Вячecлaв Миpoнoв e poдeн пpeз 1966 г. в гpaд Кeмepoвo в ceмeйcтвoтo нa пoтoмcтвeни вoeннocлужeщи. Cлeдвa в Мapийcкия пoлитexничecки инcтитут и зaвъpшвa Кeмepoвcкoтo вoeннoкoмaнднo училищe cъc cпeциaлнocт cвъpзoчник. Cлужил e в Кишинeв, Кeмepoвo, Hoвocибиpcк, a днec cлужи в Кpacнoяpcк, нo нe в cиcтeмaтa нa apмиятa. Изпълнявaл e paзлични длъжнocти пo вpeмe нa кoмaндиpoвкитe cи в Бaку, Цxинвaли, Кутaиcи, Пpиднecтpoвиeтo, Чeчeния. Paнявaн e двa пъти, пoлучaвaл e бeзбpoй кoнтузии.
Haгpaдeн e c Opдeн зa xpaбpocт. Жeнeн e и имa cин. Oт 2003 г. e пoдпoлкoвник в пoлициятa. Зaвъpшил e зaдoчнo Cибиpcкия юpидичecки фaкултeт. "Дopи и нa нaй-въpлия cи вpaг нямa дa гo пoжeлaя. Пo-дoбpe дa ce дaвя в aтaкa, дa cтpeлям c poдния АК нaпocoки, oткoлкoтo в зeмлянкaтa дa пишa тeзи cтpaшни xapтийки. Зa кaквo ca вcичкитe тия вoйни? Мaкap чe, чecтнo кaзaнo, никoй oт нac дoceгa тaкa и нe e paзбpaл кaктo cтaвa и e cтaвaлo тук. Цeлтa e eднa - дa oцeлeeш и дa изпълниш зaдaчaтa, кaтo oпaзиш мaкcимaлнo xopaтa. Акo нe я изпълниш, щe пpaтят дpуги, кoитo, мoжe би зapaди твoя нeпpoфecиoнaлизъм, cтpaxливocт, жeлaниe дa ce въpнeш вкъщи, щe пaдaт пoд кapтeчнo-aвтoмaтния oгън, paзкъcaни oт гpaнaти, oт мини, щe пaднaт в плeн. И вcичкo зapaди тeб. Кoфти ли ти e oт тaкaвa oтгoвopнocт? И нa мeн."
ЧАСТ ПЪРВА
Глава 1
Тичам. Дробовете ми ще се пръснат. Не ми достига въздух. Трябва да тичам на зиг-заг или, както казват в бригадата, “на винт”.
Господи, помогни и… Помогни ми. Помогни ми да издържа това бясно темпо. Край, ако се измъкна, ще спра пушенето. Трак, трак. Снайперист ли е? Хвърлям се на земята и пълзя, пълзя извън зоната на обстрела.
Лежа. Май ми се размина – не беше снайперист, просто случаен изстрел.
Малко да успокоя дишането, да се ориентирам и напред – да търся командния пункт на първи батальон на бригадата. Преди два часа те докладваха, че са хванали снайперист – руснак, по негови думи – от Новосибирск. Земляк скапан. Заедно с разузнавачите на две БМП[1]-та тръгнах да прибирам “езика”, партньорът ми остана в щаба на бригадата.
С наближаването на гарата все по-често срещахме изгорена, унищожена техника и много трупове. Наши трупове, на братя-славяни. Това е всичко, което е останало от Майкопската бригада. Бригадата, която духовете[2] изгориха и разстреляха в новогодишната нощ на 95-та година. Боже, помогни ми да се измъкна… Разказват, че когато първи батальон превзел сградата на гарата и спрял да си почине, един от бойците се огледал наоколо и завил като вълк. И оттогава го избягват – бил полудял. Върви напред като омагьосан, от нищо не го е страх, нищо не го плаши. Във всяка част има такива отчаяни – и при нас, и при врага. Ех, Русия, какво правиш със синовете си?! Онова момче искаха да го пратят в болница, ама къде ти – не можем да извозим дори ранените. А той, макар и луд, но воюва. А на “континента” може и съвсем да откачи.
След два квартала попаднахме под ураганен огън. Духовете гърмяха отгоре, огънят беше страшен – около двайсет дула, – но безпорядъчен. Наложи се да оставим БМП-тата и с две момчета да се промъкваме към нашите позиции. Добре, че хората пообръгнаха малко, посвикнаха. А отначало ми се искаше да вия като оня боец. Необстреляни войници, едни драпат напред, а други само с псувни и ритници можеш да ги изкараш от техниката и окопите. Аз съм добре, зад гърба ми са Баку и Кутаиси – 90-та, Цхинвали – 91-ва, Приднестровието – 92-ра и сега Чечения – 95-та. Ще се справим, само да се измъкна от тоя ад. Цял. Ако осакатея, в джоба ми лежи една симпатична играчка – граната РГД-5. Ще свърши работа. Нагледал съм се как в мирно време живеят осакатените герои от миналите войни, които са изпълнявали заповедите на Родината, партията, правителството и дявол знае още на кого в името на “възстановяването на конституционния ред” на територията на бившия Съюз. И сега изораваме нашата, руска земя по нечия поредна тайна заповед…
[1] БМП – бойна машина на пехотата. – Бел. пр.
[2] Дух – съкратено от душманин. Терминът влиза във военния жаргон още по време на Афганистанската война. – Бел. пр.
Books | |
Тегло | 524 гр. |
Подвързия | Мека |
Година | 2011 |
Обем | 416 стр. |
Copyright 2015. All rights reserved, Dilok Publishers
created by: maya.bankova.com