Бавният секс - изкуството и умението да доведем жената до оргазъм

„Обичам мъжете. Искам да имат всичко, което искат. Искам да се чувстват свързани, забелязвани и разбирани. И за да стане всичко това, мъжете имат нужда от жени. Жени, които да им покажат какви възможности се появяват, когато се съгласят да отстъпят контрола на някой друг. Жени, които да им показват как изглежда безусловното оценяване, как се усеща възбудата, как изглежда интимността. Жени, които са възпламенени. Жени, които са оргазмени.
Така че, ако съм съвсем честна, не написах тази книга за мъжете. Написах я за жените, за себе си, за приятелките си, за жените, които виждам всеки ден по време на моята работа. Това са забележителни жени, жени, чиято истинска мощ би могла да захрани осветлението на Ню Йорк. Жени, чиято красота може да ви постави на колене.
Жени, които нямат представа колко е голяма всъщност мощта им. Жени, които изразходват много енергия, за да добият облика на добри момичета, защото това е единственото, на което са ги учили.
Жени, които желаят да се чувстват свързани, които знаят, че дълбоката връзка е възможна.
С други думи, жени, които желаят да са неизчерпаемо оргазмични – оргазмични във всеки един момент, всеки един ден.” – цитат на Никол Дийдон от книгата.

Четвърта корица:

Ключът към истинското удоволствие на жената е Оргазмената медитация. С програмата и техниките на БАВНИЯ СЕКС, само за петнайсет минути на ден можете да подобрите сексуалния си живот посредством задоволяването на жената, включително:

- Повишена сексуална чувствителност
- Подобрение на сексуалните изживявания
- Задълбочаване на връзката между партньорите
- Повишен интерес към секса
- По-малко притеснения за сексуалното представяне
- Начин да се внедри сексуалната връзка в претрупания график

„Задължително образователно четиво за всеки мъж на планетата.“
Тимъти Ферис, автор на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ „4-часовото тяло“ и „4-часовата работна седмица“

„Ах! Съчетание на медитационна практика със сексуално удоволствие!
Кое би могло да бъде по-добро – или да подобри повече живота – от това?“
Кристиан Нортръп, авторка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ „Женски тела“, „Женска мъдрост“ и „Мъдростта на менопаузата“.

Съдържание

Въведение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7
Първа глава: Изкуството на Бавния секс. . . . . . . . . . . . . . 25
Втора глава: Трите съставки на Бавния секс. . . . . . . . . . . . 45
Трета глава: Как да правим ОМ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 71
Четвърта глава: Отстраняване на неизправности . . . . . . . 105
Пета глава: Десетдневната начална програма. . . . . . . . . . 133
Шеста глава: Какво трябва да знаят мъжете за жените. . . . 157
Седма глава: Какво трябва да знаят жените за мъжете . . . . 169
Осма глава: Бавен секс, запознай се с традиционния секс. . 181
Девета глава: Четиримесечен оргазъм. . . . . . . . . . . . . . 207
Приложение: ОМ за мъже. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 223
Допълнителни ресурси. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 231
Благодарности. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 235
За Никол Дийдон. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 239
Гарантирано задоволяване на жената

Част от въведението

Когато за пръв път кажа на хората, че се препитавам, като обучавам в изкуството на „бавния“ секс, виждам как само за около пет секунди цялата възможна палитра от емоции преминава през лицата им. Първо наблюдавам изненада, после – любопитство, следва смущение заради любопитството, после страх заради това, че виждам смущението и тогава – най-сетне – кураж да продължат.
- Какво... точно... имате предвид с това „бавен секс“? – осмеляват се накрая, толкова внимателно, сякаш балансират с фин китайски порцелан върху опънато въже.
Ах, секс. Още щом някой произнесе думата, всички леко се разтреперваме. Толкова сме свикнали да го крием, че когато започна да говоря за това открито, всички се оказват хванати малко неподготвени.
- Обучавам на практика, наречена „оргазмена медитация“ – обяснявам колкото се може по-спокойно. – Това е техника, която позволява на всеки мъж да доведе до оргазъм всяка жена само за петнайсет минути.
Можете да си представите отговора: изненада, после любопитство, после смущение... схващате идеята. Не е като да лъжа – все едно дали се нарича „бавен секс“, „оргазмена медитация“ или просто ОМ, методът наистина учи мъжете как да доведат до оргазъм всяка жена за петнайсет минути... обаче не е чак толкова голяма работа, колкото звучи. Да, може да бъде животопроменящо. Да, обръща надолу с главата всичко, което някога сме усвоили за секса. Но това, което преподавам за ОМ, всъщност не е много по-различно от онова, на което ме научи чичо ми Боб през един летен следобед, когато бях на дванайсет. Това беше денят, в който той ми показа как е правилно да се яде домат.

Чичо Боб и домата

Израснала съм в градчето Лос Гатос, Калифорния, което едва ли би могло да мине за център на модерното земеделие. Само че това бяха седемдесетте и тъй като всичките стари порядки изглежда се срутваха – а може би и защото всеки искаше да започне да си произвежда собствена марихуана – мнозина от съгражданите ми се самоубедиха, че са фермери. Госпожа Калдър лепна на бронята на линкълна си лепенка „Обичай Майката Земя“. Семейството на приятелката ми Ший замислиха да си купят куполна еко-къща в Грас Вали. Госпожа Фариър завъди царевица в задния двор на къщата си, господин Слокъм отгледа ягоди, а чичо Боб – който винаги служеше за пример, защото работеше за списание „Ролинг стоунс“ и беше с най-дългата брада – зася картофи, боб, грах и сладки, великолепни домати.
Спомням си първата кошница безценни домати, която навлеклият престилка мой чичо представи на майка ми в нашата кухня с цветовете на злато и авокадо.
- Боже, Боб, ами че те изглеждат деформирани. Наистина ли трябва да ги ядем?
Чичо Боб не се обиди, избра един от „деформираните“ домати и го отхапа сякаш беше ябълка. Никога не бях виждала нещо такова за десетината си години на тоя свят. Доматите трябваше да се нарежат и внимателно да се подредят в чиния, а не да се гризат ей така, насред кухнята, а сокът им да протече по брадичката на човек и да потъне в много дългата му брада.
Чичо се ухили широко и подаде домата на майка ми.
Майка ми, която още не се беше потопила в седемдесетарската хипи-атмосфера на завръщането към Земята и продължаваше да използва лак за коса с флуорокарбон, не беше сигурна какво да прави с него. Наведе се нерешително над мивката, за да опази късата си рокля, и отхапа деликатно. Когато погледна чичо ми, изражението на лицето й беше олицетворение на пълното щастие. Като на забавен кадър се обърна към мен и ми подаде домата. Изгледах и двамата, чувствах се леко изнервена. Всъщност изпитах същото чувство, което по-късно преживях, когато за пръв път ми дадоха джойнт. Какво щеше да ми се случи, ако изядях този домат?
Обаче го отхапах и разбрах. Богат, земен, засищащ. Вкусът на минералите. Докато доматите, които бях яла дотогава, бяха порести, гъбести, обикновени, този тук беше някак наситен. Сякаш си имаше вградено ограничение на скоростта; нямаше как да се излапа набързо и после да се забрави. Той казваше „спокойно, спокойно“. Напълно изземаше командването. Нямаше как да се обърка човек: ето това беше домат!
Чичо ме запита какво бях вкусила.
Не можех да говоря. Не исках да разваля магията.
- Какъв му беше вкусът? – настоя той, сякаш беше слепец, който ме пита какво съм видяла. Прииска ми се да му кажа нещо много умно, за да го впечатля. Трудна работа, когато човек описва домат.
- Усетих го някак... топъл? И малко кисел.
- Да! Да! – замаха с ръце, настоявайки за още.
- Малко както да ближеш монета. Има вкус на метал и човек малко се сепва.
- Да!
- Но накрая устата ти се пълни със слюнка. Сладък е, но не като бонбон. Сладък е така, както мирише кожата. Меко.
Чичо ми беше доволен. Сложи ръце на раменете ми и ме погледна в очите все едно, че в оня момент се отправях към търсенето на смисъла на живота, а той се канеше да ми даде последен съвет.
- Ник – каза ми той, – най-важното нещо, което някога ще направиш в живота си, е наистина да вкусиш домат.
Често си мисля за онзи ден в кухнята, когато се подготвям да преподавам бавен секс на нова група ученици. Ученици, които идват в класа ми, защото сексуалният им живот им изглежда бледен, лишен от емоции и обикновен. Никога не са опитвали нищо ценно; дори не са сигурни, че сексът, който е засищащ, цветист и възхитителен отвъд очакванията, въобще съществува. Мислят за секса така, както аз мислех за доматите. Водех стерилен живот в предградията, където всички си купуваха доматите от супера и никой не споменаваше факта, че не са вкусни. Въобще никой не говореше за домати. Че какво толкова имаше да се говори? Доматите са си домати.
Тогава се появи чичо Боб с откровението, че на тая планета има домати, на които си струва да им отделиш време. Домати, които молеха наистина да бъдат вкусени, които настояваха да впиеш зъби в тях с цялото си внимание и всичките си сетива. Домати, които в отговор предлагаха богатството на земята и небето. В началото учениците ми подхождат предпазливо, също както мен някога. После се колебаят – не са сигурни дали да ми повярват, че съществува по-хубав секс. Така че единственото, което правя, е да ги оставя да опитат и да се уверят сами.
Моята задача е да им помогна да се свържат с ценното разнообразие на секса, с най-доброто, което сексът може да предложи. И после да ги науча как да вкусват всеки богат и питателен миг. Да им покажа как и те могат да попият хранителните вещества от тяхната собствена почва, как да вкусват и да бъдат вкусвани. И как оня вид секс, към който сме привикнали просто защото е бил по рафтовете в супермаркета, не е единственият избор. Както и доматът на чичо ми – съществуват и истински скъпоценности, стига човек да знае къде да ги търси.
Няколко години, след като вкусих домат за пръв път, вече бях забравила урока, който чичо Боб ми даде оня ден. Бях на двайсет и си мислех, че знам всичко, което може да се знае за всичко. Разбира се, в действителност не знаех нищо за нищо. Но осъзнавах, че нещо с живота ми не върви както трябва.
На повърхността всичко изглеждаше добре. Завърших с отличие и вече работех по магистратурата си в областта, която обичах. Първа от състудентите си получих платена преподавателска длъжност и бях поета от престижен наставник. Живеех в един от най-сложните и интересни градове в страната – Сан Франциско – и имах „страхотна връзка“.
Като добро момиче си бях изградила този идеално изглеждащ живот и сега от мен се очакваше... какво? Да му се наслаждавам? Ако някой можеше да ми каже как да го правя, сигурно щях да бъда в по-добра форма. Но всъщност бях отегчена до смърт. Имах чувството, че профуквам живота си. Все едно да ядеш, ядеш и ядеш, и никога да не се заситиш. Целият този фантастичен живот, който си бях уредила, ми даваше единствено празен стомах. Знаех, че би трябвало да има и още нещо – можех да го чуя как ме вика в нощите, когато лежах и се взирах в тавана, чудейки се как животът ми би могъл да е приключил, преди дори да е започнал, обаче не знаех откъде да намеря повече енергия, повече обещания, повече от всичко, което исках.
Тогава една приятелка ми сподели, че карала курс по сексуалност. Това моментално ме скандализира. Сексуалността не беше нещо, за което добрите момичета говореха!
После ми стана любопитно. После се смутих заради любопитството си. След това малко се уплаших, а после малко се окуражих.
Записах се на курса с нея и това беше началото на остатъка от живота ми. Ако чичо Боб беше там да ме види, щеше да ми се усмихне.