Библията не е свещена книга

"Божecтвeноcт от глeднa точкa нa дуxовноcттa нe пpиcъcтвa в Cтapия Зaвeт. В чacтноcт, в Библията нe cъщecтвувa Бог и и нямa култ към Бог. Eто зaщо зaглaвиeто e толковa бeзaпeлaционно."
Maуpо Билино

Кой ce e нaмecил пpeз вeковeтe в модифициpaнeто нa Библията? Жepтви ли сме нa eднa голямa зaблудa?

Пpочeтeтe тaзи книгa и щe откpиeтe множecтво фaкти във вpъзкa c Библията, cpeд които:

·         имaмe caмо eднa от възможнитe библии;

·         нe знaeм нито кой, нито когa я e зaпиcaл;

·         била e cpитa от нac иcтинcкaтa cъщноcт нa Дъpвото нa животa;

·         ниe сме ГMO (гeнномодифициpaни оpгaнизми);

·         бог ce измоpявa, цaпa и оглaднявa;

·         11 библeйcки книги ca официaлно изчeзнaли;

·         cътвоpeниeто нa човeкa, paзбиpaно кaто божecтвeн aкт e пълнa измиcлицa;

·         пъpвоpодният гpяx e caмо eднa пpикaзкa;

·         библeйcкият Бог нe e бaщaтa нa Иcуc;

·         кaк ce cъздaвa цялa peлигия.

"Чeтeнeто нa Maуpо Билино ознaчaвa нeпpeкъcнaт cвeтовъpтeж. Oзнaчaвa дa поcтaвим под cъмнeниe вcичко, коeто сме cмятaли зa cигуpно, потвъpдeно пpeз вeковeтe от доктpини, кaтexизиc, нapодни тpaдиции, изгpaдeни от оcновaтa нa Cтapия зaвeт кaто тeкcт, чpeз който Бог e говоpил нa Човeчecтвото."
Caбpинa Пиepaгоcтини (жуpнaлиcткa в Mediаset)

Съдържание

Предговор от Сабрина Пиерагостини.................................. 7

Въведение: от Библията до Пинокио................................... 9

  1. Защо книгата носи това заглавие?................................ 13

  2. Достоверна ли е Библията?.......................................... 15

  3. Несъответствията с пророк Даниил

и 11-те официално изчезнали книги.................................. 18

  4. Историята на Давид и Голиат:

на кого да вярваме?........................................................... 28

  5. Библията трябва да се възприема само като това,

което е, т.е. една от многото книги, написани

от човечеството................................................................. 36

  6. Елохим, Йехова и несъответствията

в догматичната теза........................................................... 44

  7. Кои са били Елохим, отъждествени с Бог?

Какви са били характеристиките им

и как са действали?............................................................ 59

  8. Десетте Божи Заповеди: несъответствията

между Йехова и Мойсей.................................................... 79

  9. Отново за Йехова, предполагаемия Бог....................... 91

10. Други предполагаеми духовни единици:

ангели, великани, Сатана и летящи машини...................... 96

11. Когато Авраам открива, че Бог се изморява,

цапа, огладнява................................................................ 103

12. Как може да се роди религия от подобни

предположения?............................................................. 109

13. От несътворението до Кръста:

човечеството не е създадено от Адам и Ева..................... 115

14. Какво казва науката, която търси така

нареченото липсващо звено?.......................................... 124

15. Къде се разполага и в какво се състои

Първородният грях?......................................................... 147

16. Лъжа ли е казаното ни за Библията?.......................... 154

Основна библиография.................................................... 157

Авторът............................................................................ 159

Предговор
от Сабрина Пиерагостини

(Журналистка в Mediaset)

Невеж. Нафукан. Страхливец. Дори еретик. Достатъчно е набързо да обиколим форумите с коментари за книгите на Мауро Билино, и ще се сблъскаме с тези и други  любезни определения. Аз обаче предпочитам да мисля за него с друг епитет: дестабилизиращ. Това е причината, която ме кара да чета преводите и тълкуванията му на Книгата на книгите – Библията, която почти всички имаме в домовете си и която почти никога не разгръщаме. Усещането, което неговите творби предизвикват у хора като мен, с традиционно християнско възпитание, е същото като това, което изпитваме на върха на планината, пред бездната: едновременно страх и привличане, защото знаем, че може да е опасно, но любопитството е по-силно...

Четенето на Мауро Билино означава непрекъснат световъртеж. Означава да поставим под съмнение всичко, което сме смятали за сигурно, утвърдено през вековете от доктрини, катехизис, народни традиции, изградени на основата на Стария завет като текст, чрез който Бог е говорил на човечеството. Но този фундамент сякаш се разклаща от ударите с кирка на текстовия анализ, настойчив до степен на маниакалност, който подчертава всяко минимално противоречие в него и премахва всяка теологична надстройка. Остава една история, много по-различна от тази, на която са ни учили.

В предишните си книги Билино работи с педантичността на филолог, като превежда буквално цели пасажи от иврит или се спира на отделни думи, давайки варианти и интерполации в оригиналните преписи на масоретите, разглеждайки възможните тълкувания. Макар и в ярък контраст с господстващото научно разбиране, това са академични трудове, които заставят читателя да бъде внимателен и съсредоточен, за да вникне в ерудираната мисъл. Но последната творба на Билино, без да е лишена от научна строгост, е много по-непосредствена; изложението направо се лее. Последиците са две: четенето върви лесно и дестабилизиращият ефект е многократно увеличен.

Библията не е свещена книга. Не само това: в Библията не се говори за сътворение. И още повече: в Библията не се говори дори за Бог. Три смущаващи твърдения, които авторът защитава и обяснява с цитати, текстови препратки, примери. Споменава екзегети и преподаватели по иврит, равини и биолози, които, изглежда, потвърждават хипотезите и заключенията му. Разкрива връзки и аналогии с други древни текстове (включително Омир, за който си въобразявах, че знам всичко), които следва да се смятат – наравно с Библията – за достоверни исторически произведения. Разкрива несъответствия, опровергава установени истини, представя алтернативна, неудобна и абсурдна действителност. Можем да решим да не вярваме в нея, но не можем да й обърнем гръб. В края на пътешествието читателят се чувства слисан, изгубен, обзет от онова леко гадене, което предизвиква височината. Но от такъв връх за погледа няма граници.

Въведение:
от Библията до Пинокио

Все повече хора ме питат: “Мауро, Библията наистина ли е съчинена като приказка?”.

След много години работа като преводач от еврейския език на масоретите, след публикациите на издателство San Paolo на седемнадесет книги от Стария завет, преведени от “Библия Хебраика Щутгартензия” (Ленинградски кодекс1), след издаването на три текста за Библията, три години обществена дейност и повече от 30 000 продадени ек­земпляра, излиза настоящият труд, който не смея да определя като книга, а като “конференция, проведена на клавиатура” вместо пред микрофон.

1 Ленинградски кодекс, или Codex Leningradensis, е най-старият съхранен препис на Еврейската Библия. Открит е в средата на ХІХ век, а през 1874 г. е наречен Петербургски кодекс, или Codex Petropolitanus. От 1937 г. е известен с настоящото си наименование. С връщането от „Ленинград“ към първоначалното „Санкт Петербург“ заглавието му не е променено, за да се избегнат недоразумения при бъдещи изследвания и цитирания на кодекса. – Бел. ред.

Това е екскурс на различни теми, завършен с намерение­то да подчертая основния въпрос, отнасящ се до отношението ни с онази книга, за която поставям следния въпрос: притежателите на познания обяснили ли са ни какво съдържа наистина?

Отговорът за мен е очевиден: абсолютно не.

Не са се ограничили с премълчаването, а са отишли доста далеч и най-безскрупулно са си измислили онова, което го няма. Ето причината за избор на отрицаващо и привидно провокативно заглавие.

В тази “конференция, проведена на клавиатура” се намират отговори на критиките и забележките, които представители на различни, често противоречиви доктрини са отправяли към хипотезите, съдържащи се в предишните ми трудове, които ще бъдат цитирани по-нататък.

Ще изминем път, който започва от първия стих на Битие, за да стигне до разсъждения, за момента доста синтезирани, до крайната измама: тоест от Адам до Исус.

История, която притежателите на познания са измислили на маса, използвайки така наречените свещени текс­тове като чист претекст – отправна точка, за да разпрост­ранят изкуственото си творение.

Тъй като става дума за “конференция”, съзнателно сведох до минимум цитатите и библиографичните препратки, иначе многобройни в другите ми книги: библиографията всъщност съдържа референтните текстове на приведените цитати.

От друга страна, през трите години откакто моите проучвания бяха представени на обществеността, забелязах, че професионалните критици имат странно отношение - много любопитно, дори доста непоследователно: ако чуят или прочетат твърдение, което съвпада с техните идеи, не се интересуват от източника и не претендират за обосновка. Приемат го, както е формулирано, без да задават допълнителни въпроси, макар че твърдението да се окаже велика глупост.

Ако обаче прочетат или чуят постановка или хипотеза, която не съвпада с техните убеждения или още по-лошо – пос­тавя ги под сериозно съмнение, незабавно питат за източника, въвеждат концепция за алегория или метафора, прилагат оправдателна контекстуализация и т.н., и т.н.

Например ако напиша, че Йехова обича цялото човечество (което противоречи на целия Стар завет), критиците мълчат; но когато напиша, че Йехова е наредил да бъдат избити жени, старци и деца (нещо, което многократно е повторено в текста и е станало в действителност), незабавно ме питат къде е написано и в какъв контекст е включено; предупреждават ме, че събитието се тълкува, разбира, може би чете като алегория или метафора, включена в историческия и културен момент на настъпването си; че е изпълнено с дълбок езотеричен смисъл и т.н., и т.н.

Никога не съм чувал, че първият стих от Битие има алегоричен смисъл, но точно той съдържа твърдение, което няма нищо общо с това, което ни е било предадено: тоест не говори за “сътворение”, а за нещо съвсем друго (вж. специалния анализ, направен в предишния ми труд “Няма сътворение в Библията”).

С други думи, по същество поведението на догматиците се изразява в следното: това, което ни изнася, може и трябва да се възприема буквално, каквото е; докато онова, което не ни харесва, задължително изисква задълбочени анализи и различен вид тълкувания.

Тази “писмена конференция” е като електрически ток, чийто поток тече успоредно с мислите, които протичат у едните и другите, без дидактични разделения.

Не съм посочил дори стиховете на иврит, както направих в предишните книги и както ще направя в следващите, защото предпочетох да отворя път на официалните преводи – неоспорваните – с особено отношение към версиите на ИЕК (Италианската епископска конференция), на която се признава максимална обективност в предаване смисъла на еврейските текстове, дори в пасажите, които може да са неподходящи или неудобни за доктрината.

Отделих много място и на тезите на равините, които изучават тези текстове, без да са обременени от влиянието на фундаменталистката ултраортодоксия и идео­логията от националистичен характер (позната с термина “ционизъм”), чиято догматика не позволява съмнения или разсъждения с потенциално различни заключения от предопределените.

Уточнявам само, че когато общо цитирам еврейската филология1, визирам онези блогове и форуми, в които библейски филолози са анализирали мои предишни трудове.

1 Използва се в смисъл на изследване на текстове, главно стари. – Бел. прев.

Читателят съответно ще следва този поток, ще получава идеи и стимули, за да стигне до лични прозрения, и ще започне да разсъждава самостоятелно, като използва и разбира реалната последователност (бих казал непоследователност) в наливането на основите на онази голяма конструкция, която през вековете е изградена и представена за реалност. Както винаги не претендирам, че владея истината, и знам достатъчно добре, че е възможно да допускам грешки, от които всъщност никой не е застрахован; същевременно без високомерие съзнавам, че през годините съм натрупал онзи минимум от знания, който ми позволява да разкривам чужди измами: седемнадесетте книги с мои преводи, публикувани от издателство San Paolo, свидетелстват в този смисъл.

Съмненията и въпросите, които възникват в главата на читателя, са истинският pharmakon1, който задейства самостоятелен процес на познание, независим от всяка форма на социално обуславяне.

1 Фармакон – философски термин, използван от Платон в “Закони”. Мауро Билино има предвид първоначалното му значение – отрова и лекарство, което впоследствие е усложнено от съвременни мислители като Жак Дерида например. – Бел. изд. „Дилок“.

Продължавам по пътя, трасиран през изминалите години – превеждам буквално от библейски иврит и се опитвам да споделя максимално разбираемо всичко, кое­то откривам – и ако това, което откривам, прилича на приказката за Пинокио, тогава ще разказвам за Пинокио, но нека е ясно, че в нашия случай приказката е съчинена и доукрасена от редакторите на еврейската Библия.

1.
Защо книгата носи това заглавие?

Според утвърденото разбиране “Библия” е Старият завет, а останалите книги в нея са познати под краткото название “Евангелия” или “Нов завет”; следователно в настоящия труд терминът “Библия”, използван за краткост, сочи точно Стария завет.