Автор: У ВейСин
Жанр: Здраве, Популярни

ISBN: 978-954-2902-03-4
Формат в мм: 170x240
Тегло: 962 гр.
Подвързия: Мека
Година: 2011
Обем: 504 стр.
Наличност: Налично
35.00лв

Пред вас е уникалната енциклопедия на професор У ВейСин. В книгата са описани методи на лечение с помощта на природни средства - минерали, метали и растения, които от дълбока древност са използвани от хората, както и изцеляване с храна. Схемите на лечение и рецептите са съставени от автора и нямат аналог в световната литература и медицинската практика.


Целта на енциклопедията, която държите в ръцете си, е да ви запознае с уникалното наследство на многовековния опит на китайската медицина:

* Учението за циркулацията на жизнената енергия по ци меридианите и около вътрешните органи;

* Жизненоважните концепции за взаимоотношенията Човек-Природа;

* Лечебните методи на източната медицина - метало-; минерало- и фитотерапия;

* Употребата на хранителни продукти за естествено самоизцеление и самовъзстановяване.

Изданието е предназначено не само за лекари и специалисти, желаещи да се запознаят с китайската медицина, но и за широката публика, която се интересува от този феномен на световната култура и наука.

 

            У ВейСин е роден през годината на Дракона в провинция Хубей, район Гуандзи. Учил е в Китай и СССР. Притежава дипломи за висше медицинско, икономическо и химическо образование. Кандидат на икономическите науки, професор, доктор по китайска медицина, член на международното биологично общество ЕСИВО – Норвегия, член на Асоциацията за наука и техника на Китайската Народна Република, член на Обществото за традиционна китайска медицина и фармакология на КНР, академик в Академията за енерго-информационни науки, почетен академик на Украинската стоматологична академия и Украинската асоциация за народна медицина към Полтавския медицински институт, академик в Академията за безопасно развитие на човечеството. Награждаван е с диплома за принос в развитието на световната акупунктура. За изключителни заслуги в областта на развитието на източната медицина е награден с международни сертификати в САЩ, Канада, Китай, България и Норвегия. Автор е на редица научни трудове. Книгите му многократно са издавани в чужбина.

 
ПРЕДИСЛОВИЕ

Докторите лекуват, а природата излекува.

(Древнокитайска мъдрост)

Източната медицина води началото си от дълбоката древност на Китай, Индия и Тибет и поразява европейците с целостността на философските си основи и с комплексния си подход към лечението, както и с разнообразието на терапевтичните методи и системи. Основна особеност на тези методи е мобилизацията на вътрешните ресурси на човешкия организъм.

Приетите в съвременния свят европейски медикаментозни правила за лечение водят със себе си неочаквани усложнения и проблеми, които не са познати на древните медици. Масовата употреба на антибактериални и други препарати бързо отслабват имунитета на хората. На психологично ниво също се появяват усложнения, които са свързани с бързото действие на съвременните химически препарати. Развива се и се усилва специализацията на лекарите, което води до загуба на техните нравствени и професионални ориентири.

Повечето от хората ще се съгласят, че европейската традиционна лекарствена медицина се занимава само с нашите болести, а не с човешкото здраве. Тясно насоченото действие на препаратите, получени по изкуствен път чрез химически синтез, допълнителното им влияние върху различни физиологични процеси и увеличаването на видовете соматични, психични и душевни болести, в това число и смъртно опасни (масова алергия към лекарства и химикали, които се използват в производството и бита), ни подтикват към търсене на друго решение. Най-накрая хората започнаха да разбират, че действието на употребяваните лекарства не винаги помагат на организма да се справи с болестта, а по-често му пречат и отслабват естествените му реакции. Извън сферата на въздействие, другите органи и системи на организма страдат и влошават функциите си, което създава условия за възникване на бъдещи заболявания.

В днешно време се отхвърля тясноспециализираната медицина и се формира принципно друга, която използва физиологичните механизми на самия организъм за предпазване от заболяване, профилактика на болестта и компенсация на развиващите се нарушения. Двайсетвековният опит на източната медицина може да окаже неоценима помощ на научната медицина при сложния и мъчителен процес на разработване на други, по-пълноценни и комплексни подходи.

По принцип се очаква интересна и творческа работа по сливането на постиженията на Изтока и Запада. В този процес не трябва да се изпуска дори и трошица от нещо полезно и в двете системи. Това не е неразрешима задача, както може би изглежда на пръв поглед, защото още от времето на основателите си – Асклепий и Хипократ – до съвсем скоро (преди 250–300 години), с началото на бурното развитие на физиологията, европейската и източната медицина оперират с твърде сходни понятия и методи.

Само изучаването на законите на природата, цялостното физиологично въздействие върху целия организъм, комплексното му оздравяване с естествени методи (светлина, въздух, вода, храна, движение), както и традиционните, изпитвани с векове начини на лечение (фитотерапията, цигун терапията, масажът, иглотерапията, металотерапията и др.), могат да ни помогнат да се сдобием с и да запазим здравето си.

Основният принцип, залегнал в основата на източната медицина е свободната циркулация на жизнената енергия ци по енергийните канали (меридианите) на човешкия организъм. Безпрепятственото преминаване на ци по меридианите осигурява нормална жизнена дейност и цялостно функциониране на организма, което ние наричаме здраве.

В древния си трактат “Дао дъ дзин” основателят на философията на даоизма Лао Дзъ (VІ–V в. пр. Хр.) ни учи да следваме естественото течение на живота. Всеки човек се вписва в заобикалящия го свят, има здраве и води собствен живот. Изборът на пътя е умението да се впишеш в пространството и времето, изпълнени с животворната енергия ци. Ние черпим енергия от околния свят, от водата, растенията, животните, минералите и въздуха. Как го правим – това зависи преди всичко от нашия мироглед и от онези връзки, които ни съединяват с живата и неживата материя – с Вселената. Тези връзки се осъществяват при дишане и усещане, с помощта на зрението и слуха и чрез духовния опит и молитвените упражнения.

Човек трябва да усвои езика на природата и самопознанието – онова познание за заобикалящия ни свят чрез усещанията, получавани от нас посредством защитната енергия. Общуването с природата винаги обогатява хората. Трябва да притежаваме развита духовност и съзнание, за да почувстваме информационно-енергийната аура на природните явления и да изпитаме наслада от съвършенството й. Когато усвоим този език, ще се научим да разбираме душата си и да чувстваме тялото си. В класическата китайска медицина това се нарича “следване на законите на Небето и Земята”, защото човек живее по средата между небето и земята.

Всички ние постоянно се стремим към природата, често пъти без да го осъзнаваме. По-голямата част от населението на така наречените “цивилизовани” страни, което заради удобството и комфорта си, се е заключило в каменните си кутийки в градовете, се старае в свободното си време да се измъкне сред природата и където това е възможно да се заобиколи с нейни островчета – паркове и градинки, оранжерии и дворчета. Малко са домовете, в които по первазите на прозорците няма саксии със стайни цветя, домашни животни, птици или аквариум с рибки.

Създал за свое удобство градовете, покрил земята с асфалт и камъни, човек не може да мине без растения, без дървета – без природа. По принцип хората не се ръководят само от мотива, че растенията пречистват въздуха от прахта и отделяните газове от двигателите и поглъщат въглеродния двуокис, като го обогатяват с кислород. Живата природа ни влияе по забележителен начин, в не по-малка степен от хората. Досещате се, че въздействието й върху нас е много по-често, защото тя не е чувала нито за човешките, нито за животинските страсти и емоции и не познава нито користта, нито сребролюбието.

Множество растения са ни познати още от детството, защото ние употребяваме плодовете им за храна, и добре познаваме техния цвят, вкус и аромат. Запознати ли сме обаче добре с това, че употребата на листата, плодовете, семената и кората на много от растенията и дърветата облекчават състоянието на болния човек и му помагат да се избави от множество болести? Точно сред дърветата човек устройва най-уютните ъгълчета за отдих и размисъл, за разговор с други хора и за прекарване на времето в кръга на роднини и близки. Често, без да осъзнава мотивите си, човек чувства необяснимо привличане към природата – по точно към растенията.

От практиката е известно, че когато разговорът между лекар и пациент стигне до заплащането, биополето на болния се нарушава, което може да провали цялото му лечение. Енергийните полета на растенията не са замърсени с низки влияния и те с радост ни отдават всичко, което притежават. Съвременния човек твърде много се нуждае от силата, която природата излъчва.

Динамичното напрежение в живота, протичащ сред многобройни и разнообразни механизми, автомати и съоръжения и изпълнен с вибрациите на електромагнитните звукови полета, с отрицателни емоции и бързо преместване в пространството – всичко това предявява повишени изисквания към човека, към организма и функционалните му системи. Необходимостта да се следят и едновременно с това да се контролират няколко параметри, често с различно ниво на сложност и не само по време на професионалната дейност, а и на всякакви обществени места и дори вкъщи принуждава организма да работи, ако не на предела на възможностите си, съвсем близо до тях и да бъде в постоянна готовност и напрежение. И колкото по-възрастен е човекът, толкова тези натоварвания стават все по-осезаеми и увреждащи. В крайна сметка всичко това води до отклонения в работата на органите и системите.

Ето защо, съвременният човек изпитва настоятелна потребност от възстановяване и коригиране на нарушените функции. Непрекъснато внимание изисква преди всичко състоянието на централната нервна система. Постоянната напрегнатост на съвременния живот предизвиква появата на устойчиви огнища на възбуда, които – на свой ред – провокират нарушаването на съня и работоспособността. Използването на съвременните синтетични сънотворни и успокоителни средства доста често води до привикване към тях и до многобройни и тягостни странични ефекти. Патологично увреденото състояние на нервната система води до нарушаване на работата на другите системи на организма и – в крайна сметка – до развиване на остри и хронични заболявания. Вечерните разходки под тихото шумолене на листака; ароматът на дърветата, особено по време на цъфтежа им; докосването до тяхната грапава или гладка кора и чаят от листа и плодове действат изключително благотворно и нямат никакви неприятни последствия.

Възстановяването на хармоничните взаимоотношения между човека и заобикалящата го среда е насъщна задача на нашето време. Растенията и в частност дърветата играят специална роля в нашия свят, защото представляват основната маса от живото вещество на Земята и са единственият източник на органични вещества, които са основата на съществуването на останалите живи организми. Грандиозният процес, наречен фотосинтеза, се извършва за сметка на слънчевата енергия и с използването на въглеродния двуокис на земната атмосфера. Растенията осигуряват на човека (и на целия останал животински свят) енергия за съществуване. Човек има безкрайно множество връзки с растенията, които са посредници между него и околния свят, между живата и неживата природа. Човек получава от тях огромна част от сведенията и информацията за външната среда. Тя се осигурява, на първо място, от храната, в резултат на което се създава определено единство между минералния състав на неживата природа, растенията, животните и хората. Това е важен и съществен фактор за приспособяването на човека към заобикалящата го среда. Вследствие на постоянните премествания и миграцията на населението, както и далечните превози на хранителните продукти, това единство е изгубено в значителна степен. Човешкият организъм е принуден непрекъснато да се приспособява към възникващите промени, да пренастройва обменните си процеси, като получава неправилна и неадекватна информация (чрез храната), която не съответства на климата, на времето, на минерализацията на водата и на другите местни условия. По всяка вероятност това е една от причините за увеличаване на заболеваемостта и намаляване на устойчивостта на нашите организми към патогенните фактори. Освен това храната на съвременния човек, меко казано, не се отличава с голямо разнообразие, защото голяма част от менюто се състои от рафинирана и преработена храна. И едното, и другото намалява в голяма степен информационната ценност на храната и ограничава възможностите за адаптация на организма.

Растителният свят на планетата ни служи като основно действащо начало за очистване на земната атмосфера. Главната роля за това принадлежи на горите. Смята се, че горите на Амазонка (Южна Америка), джунглите на Африка и сибирската тайга (Русия) произвеждат основната част от кислорода във въздуха на земята и поглъщат голяма част от въглеродния двуокис. Освен това са добре известни и оздравителните свойства на горите, особено на иглолистните, които отделят в атмосферата биологично активни вещества и потискащи болестите микроорганизми. Горите играят огромна роля при формирането на климата и времето.

Всичко в природата е целебно. Природата е олицетворение на чистотата – чист въздух, чисти звуци, чисти цветове, чисти помисли. В гората, на полето и по ливадите ние се пречистваме и то най-вече духовно. Често не си даваме сметка и не осъзнаваме, че там се чувстваме добре, благодарение на влиянието на растенията. Нека си припомним народната мъдрост: “Дръж се за дъба, защото корените му са дълбоко в земята.” Трябва да разберем, че никога не бива да прекъсваме връзката си с природата. Дори и да не излизаме от градовете, природата пак ни влияе благотворно, ето защо трябва да й помогнем и да се обърнем с лице към нея.

Как този неизчерпаем океан от сила и здраве, който таи в себе си природата, се използва по най-добрия и най-ефективния начин? Отговорът на този въпрос ще намерите в енциклопедията на известния доктор, професора по китайска медицина У ВейСин. Хилядолетният опит на източната медицина предлага на съвременната наука да осмисли редица парадоксални и на пръв поглед, противоречиви теоретични положения, ефективността на които е доказана от действеността на прилагането й за диагностициране и лечение на най-тежките заболявания. Тези варианти на правилата, концепциите и различните принципи са анализирани и осмислени от автора при изследването на многобройни трудове по въпроса. В резултат на всичко това са разкрити определени закономерности и правила, уточняващи и повишаващи ефективността на терапията с помощта на природни и естествени средства. При написването на тази книга авторът използва обширните познания и многогодишния уникален опит на лечение на пациенти с европейски манталитет. Напълно разбираемо е, че дори труд от подобен мащаб не може да претендира за абсолютна безпогрешност, поради което всички критични забележки ще бъдат приети с благодарност и ще помогнат за подготовката на следващите книги.

Четете и бъдете здрави!

Books
Тегло 962 гр.
Подвързия Мека
Година 2011
Обем 504 стр.

Напиши ревю

Моля влезте или се регистрирайте за ревю