Автор: Ердоган Ерчиван
Жанр: Археология, древни цивилизации и култури

ISBN: 978-954-9994-98-8
Формат в мм: 140x215
Тегло: 350 гр.
Подвързия: Мека
Година: 2010
Обем: 248 стр.
Наличност: Налично
16.00лв

Пocлeднитe пpoучвания на гoлямата пиpамида в Гиза дoказаxа нeизвecтни дo мoмeнта камepи в пиpамидитe и Сфинкcа на платoтo Гиза. Учeнитe и изcлeдoватeлитe cа изпpавeни oчи в oчи c "бoжecтвeна" тайна, чийтo кopeни cа в зopата на чoвeшката иcтopия, нo peзултатитe и дoceга ce пpикpиват oт oбщecтвeнocтта. Каквo пpeмълчават аpxeoлoзитe? Каквo тoчнo ce cлучва в Eгипeт?



 

От нoемвpи 2005 г. египтoлoзите cа наяcнo, че мъдpият cвещеник и учен Имхoтеп ocтавя на чoвечеcтвoтo cлед cебе cи хилядoлетна тайна наука, пoчеpпена диpектнo oт "бoгoвете", кoятo ще взpиви cветoвнoтo cтатуквo. B cлучая oпpеделени opганизации и oбвити в неизвеcтнocт "даpители" cе cтpемят да пpедoтвpатят изплуванетo на "бoжеcтвенoтo знание" дo oбщеcтвенocтта.

Дpевните египтяни cа cледвали в ежедневиетo и цялocтния cи житейcки цикъл уcтанoвена cтpатегия, пoвлияна oт звездата Cиpиуc и oчевиднo Имхoтеп е "земната" ключoва фигуpа, вpъзката cъc Cиpиуc. Каквo тoчнo cа oткpили аpхеoлoзите? Каквo oбщo има намеpенoтo cъc "Cтpатегията Cиpиуc"? Къде е гpoбницата на Имхoтеп?

Ердоган Ерчиван

Гробницата на Имхотеп

Ключът към Стратегията Сириус

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод.. ........................................................ стр.

Глава 1 – Ключът към пирамидите ..

Глава 2 – Сгромолясването на небето ..

Глава 3 – Преди епохата на пирамидите ..

Глава 4 – Завръщането на Ампу ..

Глава 5 – Тайната на обединените ..

Глава 6 – Клетвата на Имхотеп ..

Глава 7– Безследно изчезналата гробница ..

Глава 8 – Тайни камери и забрани ..

Глава 9 – Категорично не е предназначено за обществеността ..

Глава 10 – Сириус – тайната на египтяните ..

Глава 11 – Строителните указания на Озирис ..

Приложение: Династиите на фараоните ..

Благодарност ..

Указание на илюстрациите ..

Библиография ..

Индекс ..

 

Посещавам тази книга на всички египтолози, които през целия си професионален път нито веднъж не са успели да надникнат зад тъмния воал на изследователския си клон.

Ердоган Ерчиван

 

Гробницата на Имхотеп

 

“Ако хората са толкова податливи на влияние като вълците, тогава хипнозата е само ескалация на внушението чрез положителна обратна връзка.”

Ник Хъмфри

Предговор

Още в началото на построяването на гробниците е имало не само гениални архитекти, сътворили тайнствената вътрешна архитектура на античните погребални комплекси на древните египтяни, но и разбойници и крадци, които успяват да преодолеят преградите и защитните съоръжения, плячкосвайки с присъщата си изобретателност. Очевидно жреците също са вземали участие в това светотатство – те познавали добре не само старинните строителни планове и техните тайни, но и ги издавали срещу известно участие в печалбите. Един от най-известните мъже от египетското минало, чийто гроб е особено добре укрит, предполагаемо в резултат на разбойническите действия, и който явно е бил наясно с безчестните подходи на своите колеги-жреци, се нарича Имхотеп. Той е бил върховен жрец на Хелиопол, близък съветник на цар Джосер (2644–2623 г. пр. Хр.), на когото отдават божествени почести дори хилядолетия след смъртта му.

Египтолозите дълго време спорят дали тази тайнствена фигура наистина е съществувала или е само образ от древноегипетския митичен свят, докато британецът Сесил Малаби Фърт (1878–1931), скоро след откриването на забележителната гробница на Тутанкамон на 2. 04. 1926 г. не попада на находка от йероглифно писмо, която отново хвърля в безпокойство тогавашния научен свят. Върху един незабелязан до този момент пиедестал от царската статуя на Джосер, той идентифицира следния надпис:

„Везир на царя на Долен Египет,

Пръв след царя на Горен Египет,

Висш придворен,

Наследник на благородническо достойнство,

Върховен жрец на Хелиопол,

Архитект, скулптор и висш производител на вази.”

Това е първото доказателство, че Имхотеп реално е съществувал и е действителна историческа фигура. Но къде е бил погребан? Защо гробницата му не е открита, въпреки че археолозите от десетилетия провеждат систематични разкопки?

След откритието на Фърт множество археолози до ноември 2005 г. търсят „Гробницата на Имхотеп”, с надеждата да открият богатство от древни знания и някогашни научни разбирания. В края на краищата мъдрият Имхотеп е можел да превърне неплодородната пресъхнала земя във високодобивни ниви, както и да възвърне плодовитостта на ялови жени, така че впоследствие да могат да раждат деца. Той е известен предимно като архитект, който първи въвежда строежа с дялани камъни и е знаел тайната на пирамидите. Ранните познания на мъдрия Имхотеп са толкова напредничави, че преди три хилядолетия той вече е бил открил бактериологията и е можел да се бори срещу „невидими” причинители на болести. Освен това той построява обсерватории, от които наблюдава предимно вечната звезда Сириус. Какво толкова особено е виждал мъдрият Имхотеп в тази звезда?

Посредник при отговора на този въпрос би могло да бъде само откриването на „гробницата на Имхотеп”. Разбира се, както смята и управителят на египетската дирекция по Античността и ръководител на постоянните разкопки Захи Хауас, продължилото десетилетия търсене на гроба на мъдрия Имхотеп засега е безуспешно. Въпреки интензивните усилия на египтолозите, до днес гробът привидно не е намерен.

Наистина ли търсенето е безрезултатно или „гробницата на Имхотеп” отдавна е открита? Възможно ли е да се цели прикриване на находките от обществеността, които могат да преобърнат визията ни за света? Държат ли египтолозите всичко „под ключ”, защото „гробът на Имхотеп” съдържа предмети с извънземен произход?

Когато през април 2006 г. Захи Хауас открива новия „Музей на Имхотеп” в Сакkара, той е особено напрегнат и отклонява директните въпроси на журналистите за предстоящите разкопки по „гробницата на Имхотеп”, сякаш наистина иска да запази отново нещо в тайна. Според преданията Имхотеп е бил син не на Кханофер и Хродунанх, а пряк наследник на древноегипетския бог Птах, тясно свързан със звездата Сириус. Древните египтяни следват в ежедневието и в цялостния цикъл на живота си една установена стратегия, повлияна от Сириус. Наистина писмените предания не дават достатъчно информация за работата на жреците, а подобни сведения би било трудно да се реконструират, но очевидно Имхотеп е „земната” ключова фигура към Сириус, която би ни дала достъп до тайнствения живот в древноегипетския свят. Всъщност, къде е неговият гроб и какво в действителност са открили египтолозите? Каква е връзката му със „Стратегията Сириус”? Накрая: ще бъдете ли шокирани след прочита на тази книга или ще се радвате, че с нейна помощ сте разширили кръгозора си?

 

Глава 1 – Ключът към пирамидите

Няма строителни монументи, които да са пленявали хората по целия свят с такава сила, както пирамидите в Египет. Принос за това имат чистата им геометрична форма, както и фактът, че са построени по време, когато египетската култура привидно познава само примитивни помощни средства. Съвременната наука застъпва становището, че създаването на строежите е по идея на мъдрия Имхотеп. Всъщност от тази гледна точка всяка пирамида би могла да бъде окачествена като „гробница на Имхотеп”, но до сега е неясно как древните египтяни транспортират и подреждат един върху друг огромните, тежащи с тонове, каменни блокове само посредством физическата сила на човека. През 19. век великият египтолог Карл Ричард Лепсиус (1810–1884) поддържа мнението, че фараоните полагат основа на надгробния си камък още в началото на своето управление и впоследствие строежът нараства непрекъснато, подобно на пръстените на дърветата.

Тази теория обаче, както много други във връзка с монументите, е преодоляна. Пирамидите са строежи, чието осъществяване е изчислено точно още преди полагането на основния камък, върху който възможните планови промени по време на застрояването не внасят изменения. Египтологът Ерхарт Граф от Института по Египтология и катедрата по коптски език и култура към Мюнстерския университет публикува нов интересен опит за обяснение. Както много други преди това, той се опира само на теоретични разсъждения, защото според него сондажите по повърхността на строежа биха били твърде неточни и ще причинят твърде големи увреждания. Неясно е също, дали древните египтяни са познавали макарата и дали каменните блокове са пренасяни на ръка от няколко от работниците към горните нива или са влачени от групи строители по предварително разкаляна повърхност. Сигурно е обаче, че в района на пирамидите е нямало налична вода, която е необходима за работниците и за напояване на рампите, по които са теглени шейните с каменните блокове. С това възгледът на Граф се разграничава от общоприетата теория, според която грубият строеж на пирамидите е извършен с рампи отвътре – навън. Дали в този случай рампите са били изправени, под ъгъл 90 градуса или спиралообразни около центъра на пирамидата – всички тези познати, дискутирани от години решения, според египтолозите биха погълнали прекалено много материал. Освен това тези методи биха изисквали прекалено много работна сила, а и, както вече споменахме, заради оскъдната вода биха били неосъществими. Ето защо Ерхарт Граф смята:

„Досега теориите за рампи се обсъждаха само защото се считаше, че големите пирамиди, като Хеопсовата, имат структура, различна от тази на първите, като Джосеровата, чиято стъпаловидна основна конструкция е разкопана и лесно може да се разпознае.”

В „досега” египтологът влага смисъла, че най-известните до този момент символи на египетската култура са не в стъпаловидна форма, а са иззидани хоризонтално на повърхността. Защо е било необходимо обаче строителните предприемачи да променят строителния план при късните, големи пирамиди, когато чрез него би се намерило решение за транспортния проблем, се пита немският египтолог? След като в почти десет високите и пет метра широки стъпала, видими още при първите пирамиди, могат да бъдат иззидани по-малки стълбички, върху които камъкът може без проблеми да се повдигне с лост. Граф се позовава на експериментите на американеца Питър Ходж, който през 1989 г. доказа, че с използването на този метод е възможен преносът на каменните блокове без особени усилия. Граф смята:

„За да се прикрият стъпалата и да се получи гладка повърхност, след това се полага междинен пласт, считан днес от много мои колеги за ядро на пирамидите.”

Оттук египтологът предполага, че по време на строежа са изграждани все по-малки нива, променяни от строителите на Хеопс. Ерхарт Граф поддържа мнението, че чрез тази теория се изяснява почти всичко, изглеждащо непостижимо: при рампа, долепена под ъгъл 90 градуса към пирамидата, според неговите изчисления би бил необходим прекалено много материал, за да се преодолее наклонът от работниците. Освен това, пояснява той, древните следи от неизползвания материал би трябвало да са видими в този случай. Ето защо Граф не „изразходва за строежа” в експерименталните си мисли допълнителни каменни блокове или глинени тухли. За рампа, увита около пирамидата под прав ъгъл, е необходим по-малко материал, дори при дължина на впряга и шейната, теглещи каменните блокове, от най-малко 10 м би било невъзможно да се минава по ъглите. В заключение, работата във вътрешността на пирамидата не е наложително да е 100% прецизна, защото неточностите биха се изравнили чрез междинния пласт.

Още дълго време ще остане неизяснено дали египтологът Ерхарт Граф е разгадал пъзела около строежа на пирамидите: резервите на египетската управа в сектор „Античност” да допусне необходимото дълбоко разграждане на видимите зидове на пирамидите са твърде големи, най-вече, защото фундаментът на пирамидата в Гиза пази добре скрита тайна, която не трябва да се разгласява пред обществеността. Как обаче ние попадаме на вярната следа в разгадаване на тайната на пирамидите?

Books
Тегло 350 гр.
Подвързия Мека
Година 2010
Обем 248 стр.

Напиши ревю

Моля влезте или се регистрирайте за ревю