Гробове, които не трябваше да ги има - Загадъчни останки, мистериозни мумии и тайнствени гробници

Вълнуваща експедиция в мистериозна действителност!

Райнхард Хабек е роден през 1962 г. във Виена. През 1987 г. изоставя професията си на дипломиран землемер и оттогава работи на свободна практика като писател и илюстратор на книги за вестници, издателства и агенции. Творчеството му е насочено към граничните области на знанието и неизяснените открития в историята на човечеството. Заедно с житейската си спътница Елвира Шварц посещава прекрасни места по цял свят, които описва увлекателно и вълнуващо в своите произведения. Досега е издал 25 специализирани книги, преведени на многобройни езици, включително китайски, японски и корейски. 

В последно време в издателство Коп са отпечатани Крилатите слова на Ерих фон Деникен (2015) и новият тираж на феноменалната поредица за Неща, картини, сили, текстове и същества, които не трябваше да ги има (2014). Книгата Гробове, които не трябваше да ги има (2019) е успешно продължение на тази серия.

Тези гробници от цял свят и съдържащите се в тях реликви ще предизвикат у вас основателни съмнения:

неразложени трупове, смущаващи надписи и погребални дарове, които противоречат на всякакъв разум.

Райнхард Хабек, експертът в областта на загадъчните мистерии, се отправя на път към гробове, които не трябваше да ги има. Странни гробници, които не се поддават на рационално обяснение и разклащат основите на привидно утвърдения ни мироглед.

Райнхард Хабек предлага убедителни доказателства, че тези гробници не са такива, каквито изглеждат. С типичния си увлекателен стил той повежда читателя из лабиринтите на необяснимото.

Съдържание

Увод: Всичко ли е било по-различно?

От свое име

Ако мъртвите можеха да говорят

Трупове в лед, загадъчно неразложени и невредими светци

Вечен покой?

Мумии във вечен лед

Възкръсването на мъртъвците

Тайнственият леден човек от Минесота

Несъкрушимият Йоци

Вкаменените

Жертвите в блатото

Запазените в сол

Изкуствено консервирани трупове

Неразложени светци

„Изсушеният“ пастор

Последната проверка 

Серапеумът и култът към Апис

Празни „чудовищни саркофази“ – къде са изчезнали мумиите на свещените животни?

Странният култ към Апис

Огюст Мариет и откриването на Серапеума

Гробницата на гигантите

Невъзможният гроб на принц Хаемуасет

По следите на мумиите на Апис

Мумифициране в Мемфис

Гуляй с божествени трупове

Неясноти около „чудовищните саркофази“

Нереалният свръх-бог Серапис

Александрия зове!

Некрополите на Ком ал Шукафа

Последният Апис

Бомарцо и наследството на етруските

Подземни камери, неизяснени гробни надписи и неразбрани оракули

Прадедите на Европа

Изгубеният завет

Пътуване към Бомарцо

Приятна разходка из Парка на чудовищата

Оркус човекоядецът 

Последната тайна

Етруската пирамида

Подземният Орвието

Мистериозни ниши и свещени гълъби

Могилите от Тарквиния

Находки, които не се вместват в схемата

Предсказаният залез

Утопичните златни съкровища на Толима

Експертен спор за предколумбов гробен амулет: „Крилати крокодили“ или миниатюрни космически совалки?

Необикновени шахтови гробници и каменни колоси

Елдорадо и златната треска

Контакт с „духовете на предците“

Абсурди и първи изследвания

Успешни експерименти с летящи модели

Познат сценарий от Задморския музей в Бремен

Златното съкровище с нов блясък

Шамански утопии

Забравеният „златен самолет“ от Берлин

„Златни самолети“ в серийно производство?

Остава удивлението!

Още много отворени въпроси

Тайнствени могили

„Отвъдният дворец“ на Цин Шъхуан, каменната гробница на Антиох и Голямата могила

Алуминиевият колан на генерал Чоу Чу 

Теракотените воини от отвъдното

Император Цин и неговото подземно царство на мъртвите

Защо древните оръжия не ръждясват?

Древнокитайска биохимия

Върхът на върха

Кой намира гробната камера на Антиох?

„Лъвският хороскоп“

Когато Ахура Мазда слезе от небето

Голямата могила

Странни „лунни рогове“

Праисторическа измервателна техника

Смъртна поличба

Мрачни предсказания, случайни покушения и свръхестествено молитвено килимче

Предопределена ли е съдбата ни?

Ясновидката от Вашингтон

Досието Кенеди

Пророчески провали

Когато сънищата не са илюзия

Случайност и нумерология

Призрак в Белия дом

Мародерите на Чаплин и Линкълн

Пророчеството от Сараево

Смъртоносни принципи

Свръхестественият подарък на Ататюрк

Тайният код на молитвения килим

Заключение – обратно към звездите!

Вечна благодарност

Приложение

Източници, литература, линкове

Илюстрации

Встъпление: Било ли е всичко по-различно?

„Хората много по-лесно вярват на една лъжа, която са чули сто пъти, отколкото на истина, изцяло нова за тях.“

Алфред Полгар (1873–1955), австрийски писател

Не, Алберт Айнщайн не е бил лош ученик. Също така през средновековието малцина вярвали, че Земята е диск. Бамби на Уолт Дисни не била сърна, а млад елен. За разлика от всички противоположни мнения в интернет китайската стена не се вижда от Луната. Гребците в галерите на древните римляни не са били роби, а легионери или матроси. Викингите не носели шлемове с рога. А средновековните целомъдрени пояси? Изобщо не ги е имало. Всичко е само модерни митове!

Когато журналист като мен години наред лишава в книги или статии историческите легенди от тяхното очарование, не само си създава неприятели, но понякога засяга религиозни чувства и трябва да очаква гневни реакции. Макар документално отдавна да е доказано, че Колумб не е първият, а последният от всички откриватели на Новия свят, че за жалост майка Тереза е била всичко друго, но не и светица, че Робин Худ или Клаус Щьортебекер  са били в най-добрия случай разбойници и негодяи, а Мартин Лутер никога не е ковал своите тезиси върху църковните порти във Витенберг, обществото предпочита да вярва в противното, защото така са го учили в училище. Просто отчайващо!

Моят уважаван колега Райнхард Хабек понякога също си скубе оределите коси. През последните години той откри и документира неизвестни петроглифи в италианската долина Вал Камоника. За съжаление обаче не успя да събуди възхищението на ЮНЕСКО. Въпреки това продължава да изследва в района на Алпите непознати подземни и страховито стесняващи се тунели със съзнанието, че някои намиращи се „под носа ни“ загадки будят повече въпроси в сравнение с британския Стоунхендж. Неуморно интервюира етнолози, музейни специалисти и духовници, за да изтръгне последните скрити тайни на нашия свят – в качеството си на недоверчив наблюдател знае за нашите църкви и манастири далеч повече тайни от вярващите богомолци. 

Който изпреварва времето си, не среща признание. Откривателят на причината за родилната треска Игнац Земелвайс (1818–1865) е издигнат на грандиозен пиедестал години след трагичната му смърт в лудницата. Теорията на Алфред Вегенер за континенталния дрейф е призната подир след смъртта му през 1930 г. А първите автомобили на Карл Бенц? През 19 век те били охулени и заклеймени от възмутени съвременници  като „дяволски колца“. А психиатричните тези на Зигмунд Фройд? През 1910 г. те пък били очернени от именити германски учени като „модерен лов на вещици, с който да се заеме полицията“. 

Религиозните догми също се разрушават. В този смисъл най-новата сбирка на Райнхард Хабек за спорните гробове и божествени загадки може да се изследва с възхищение или да се разнищва скептично, но в никакъв случай да се игнорира. Освен от закостенелите, които не желаят да научат нищо ново. От все сърце пожелавам на моя приятел многобройни читатели и още успехи в неговите изследователски експедиции. 

Люк Бюргин, Базел (Швейцария), юни 2019 г.

От свое име

„Бъди в крак с епохата, но от време на време се връщай назад.“

Станислав Лец (1909–1966), полски афорист 

Мили читателки и читатели!

Вие започвате да четете книгата „Гробове“, които не биваше да ги има. Дали заглавието, зловещата тема или доверието към стария автор – все нещо ви е въодушевило или поне е провокирало любопитството, за което сърдечно благодаря!

През последните години се занимавах с различни литературни проекти. Сега, след една по-продължителна пауза, реших да продължа успешната поредица, започната през 2008 г. „Неща, които не биваше да ги има“. Тогава представих зрелищни артефакти от музеи и частни колекции, които продължават да бъдат пълна загадка. Последваха книги за мистериозни „картини“, „сили“, „текстове“ и накрая „същества“. Настоящият том за тайнствените гробове е шестото заглавие от този цикъл и общо двадесет и петата ми книга за граничните области на знанието.

Спомням си моите първи стъпки и приключения като млад автор. Странно е, че сякаш вчера, а всъщност през 1982 г., бях на крехката възраст двадесет лета. Първата ми книга Светлина за фараона  възбуди горещи спорове, особено в кръговете на египтолозите. Тогава заедно с междувременно починалия виенски автор Петер Краса и дипл. инж. Валтер Гарн предложихме за дискусия твърде смела теза: разполагало ли е древното египетско жречество с първични познания по електротехника? По-възрастните читатели вероятно смътно си спомнят за „електрическите крушки от Дендера“, а може би са чели и някои публикации в тази връзка. 

Оттогава изминаха почти четири десетилетия. С основната си професия на дипломиран землемер скъсах отдавна. Много по-привлекателна ми се видя ролята на детектив, тръгнал по следите на неизяснени открития, която приех. Магията на неразбраното ме привлича неотклонно. Почти ежедневно се сблъсквам с дискусионни истории или неразрешени загадъчни въпроси, които не ми дават покой, за което съм благодарен на съдбата. Неразкритото държи разума буден. За мой късмет дългогодишната ми житейска спътница Елвира споделя моята страст. Двамата посещаваме прекрасни места по света и сме преживели и открили невероятни неща. Не по-различни бяха и предварителните разследвания за тази книга.

През всичките тези години нещо се промени. Забелязах го напоследък и донякъде ме тревожи: старостта дойде! Ако просто беше нахълтала през вратата, щях да се обърна и да побягна, но тя се промъкна лениво, дружелюбно и незабележимо. С всяка година, с която остаряваме, все по-близка става мисълта за неизбежното. Смъртта, която обича да идва неканена, е част от живота. Всяка нощ, когато още от раждането си попадаме в света на сънищата, е бавна подготовка за умирането. Усещаме, как съществуването ни просто ще престане. Някога и някак си.

Повечето хора потискат сблъсъка с изхода. Подготовката за смъртта се смята за обществено табу, но неотменното един ден ни застига. Особено болезнено е, когато засегне най-свидните и обичаните, които са били най-важните придружители в живота ни. Онова, което от каменната ера до ден днешен напомня за неизбежния край, са безбройните гробове и погребални ритуали от всички световни култури. Знаем, че сме смъртни и се питаме: използвахме ли разумно отреденото ни време? Какво ни очаква в „отвъдното“? За много хора придружител е вярата. Ще се върнем и обратно там, където няма нито пространство, нито време? Дали след смъртта просто ще сменим земните си одежди с някакви по-различни? Дали нашите духовни енергии ще витаят някъде из други светове? Наистина ли обявените за мъртви живеят всъщност по-дълго? Случайност ли е всичко, или предопределение? Ще претърпим ли в отвъдното някакво прераждане? Или след кончината всичко свършва безвъзвратно?

Смъртта има много лица. Хора умират от катастрофа, болест, насилие или старческа слабост. Някои дори от собствената си ръка. Накрая останките в повечето случаи се свеждат до прах в урна или изгниват в някой ковчег. Защо обаче тези гробове не е трябвало да ги има, както посочва заглавието на книгата? През нечии умове преминават ужасяващи картини – геноцид или престъпления срещу човечеството, осакатени жертви на терористи или серийни убийци. Тези чудовищни актове на надарения с разум Хомо сапиенс всъщност не е бивало да се извършват, но въпреки това съществуват в мислите на хората. Документирането на терора и позора на нашата цивилизация е работа на историците и хронистите. Те са призваните за това експерти.

Колкото до геноцида и кръвожадността – тях съм ги спестил по страниците на тази книга. Наистина когато темата засяга мъртъвци и гробове, няма как да не докоснем и свързания с тях ужас. Моите интереси са насочени предимно към други особености: загадъчни мумии, неразложени тела, тайнствени трупове, неизяснени и куриозни смъртни случаи, подземни гробници, неразкривани надгробни могили и неразбираеми оброчни дарове. Обхватът на темите във връзка с тези тайни е безбрежен. Трябваше да извърша най-строг подбор сред необичайните случаи и находки. Като автор естествено се надявам тази представителна сбирка да се понрави на читателите. Повечето от посочените в книгата гробове, погребални дарове и мумии могат да бъдат посетени на място или разгледани в музеите. Посочил съм съответните контакти и източници.

Ако с писанието Гробове, които не биваше да ги има успея да подтикна читателите сами да се отдадат на „неделни проучвания“ или да предприемат любителски изследователски експедиции, моят замисъл ще бъде постигнат.

Мъртвите ни призовават. Да ги проследим из техните зловещи и великолепни гробници по цял свят, и да преживеем всички загадъчни изненади, които ще ни поразят. В този смисъл ви пожелавам вълнуващо читателско пътуване!

Най-сърдечно!

Райнхард Хабек, Виена, юни 2019 г.