Изгубеното съкровище на Ордена на Тамплиерите

През 1307 година, когато насилствено и безкомпромисно е разпуснат от френския крал Филип, Орденът на тамплиерите притежава огромно богатство и политическа власт. И до днес нито един от трезорите или част от съкровищата на тамплиерите, които предлагали и някои видове банкови услуги, не е открито.


Твърди се, че това изгубено съкровище освен всичко друго съдържа и артефакти с голямо духовно значение, които са събрани от ордена по време на Кръстоносните походи, включително генеалогията на Давид и Иисус, както и документи проследяващи тези кръвни връзки до кралското потекло на Меровингите във Франция - документи, които се приемат от хората във висшите етажи на властта като заплаха за установения ред в Църквата и държавата.

Използвайки новооткрити исторически доказателства, които представят шотландското присъствие в Новия свят цял век преди Колумб, Стивън Сора предлага очарователен и убедителен сценарий, че шотландският клан Синклер е транспортирал богатството на тамплиерите - поверено им като масонски наследници на ордена - до отдалечен остров край бреговете на днешна Нова Скотия. Разкопките там продължават вече две столетия, но сложната система от капани, шахти и отводнителни канали оставя търсачите с празни ръце. Лични средства в преследване на съкровището е "похарчил" и американският президент Франклин Делано Рузвелт.

Бъдете сигурни, че ви очаква пътешествие, което ще преобърне вашите представи за света, смисъла на историята и мястото на човека като интелектуален двигател и архитект на прогреса.

Съдържание

Признателност 11

Въведение 13

1. Загадката на Оук Айлънд 17

2. Теории и заподозрени: кой е изкопал
Финансовата яма и какво се крие отдолу? 30

3. Прелюдия към експедицията 55

4. Шотландското откриване на Америка 67

5. „... Ако двама от тях са мъртви" 95

6. Орденът на тамплиерите и Шотландия 115

7. Тайната на тамплиерите 142

8. Френската връзка 165

9. Загадката на Рен-льо-Шато 178

10. Свързващата нишка 190

11. Съкровището идва на Оук Айлънд 214

12. Дъбовите крале, отрязаните глави и
тайните на древните 233

13. Закрилниците на Граала и съвременният свят 254

Епилог: Съкровището на Граала и Оук Айлънд 274

Литература 286

Индекс 295

 

Признателност

Благодаря първо на семейството ми – на съпругата ми, Тери, за непоколебимата Ј подкрепа и щедрост през километрите и годините, на синовете ми, Кришчън и Майк, за първоначалното им търпение и за по-късния им интерес. Благодарен съм на Боб Меледандри за помощта му при превода, редактирането и критикуването на ръкописа от най-ранните етапи и за приятелството и подкрепата му от самото начало.

Благодаря на персонала на многобройни библиотеки и книжарници от Ню Йорк до Пенсилвания и Нова Скотия, които ми помогнаха да се сдобия с трудни за откриване книги и материали. Специални благодарности на персонала на Обществената библиотека в Бетлихем, Пенсилвания, на библиотека „Дж. В. Флетчър“ в Уестфорд, Масачузетс, и на книжарницата за редки книги „Дъглас Н. Хардинг“ в Уелс, Мейн.

Дължа благодарност и на онези, които поддържат историята жива, и най-вече на д-р Реджис Кортеманш от К. У. Поуст и Х. С. „Пит“ Къмингс младши от проекта „Принц Хенри“.

Изключителна благодарност изказвам на всички в „Инър Традишънс“, особено на Ихъд Спърлинг, Джон Греъм, Роуан Джейкъбсън, Пери Чемпайн, Лий Уд и Блейк Меър и на коректорката Марша Мериман Мийнс за внимателната Ј работа.

И накрая искам да благодаря на историците и писателите, които рискуват интелектуални беди, докато вдъхновяват нови открития, особено на Майкъл Бейджънт, Бари Фел, Чарлз Хапгуд, Ричард Лий, Хенри Линкълн и Фредерик Пол.

 

Въведение

Агент на английския крал е промушен и оставен да кърви до смърт в олтара на отдалечения параклис на Сивите братя в Шотландия.

Енорийски свещеник в планинско село в южна Франция внезапно забогатява неимоверно в резултат на пергамент, който открива скрит в стар олтар. Крале, църковни официални лица и елитът на Париж започват да се интересуват, когато той влага богатството си във възстановяване на църквата, използвайки толкова странен езически мотив, че малцина биха разпознали сградата като християнска. Обстоятелствата на неговата смърт са необясними точно толкова, колкото и богатството му.

Тайна клика се среща в тъмните гори на Ардените, за да подготви план за плячкосването на едно определено съкровище от Йерусалим. Те крият елитната си група във военна организация, но след като мисията им е приключила, тайната им организация е обявена извън закона, а ръководителите Ј са осъдени на смърт.

Забулен в мъгла залив става център на най-масивния лов за съкровища в историята. Проектът обединява бизнес лидери, американски президент, холивудски актьори и различни американски и канадски милионери в начинание, което ще струва милиони долари и множество човешки животи.

Какво общо имат тези събития? Всички те са свързани в пространството и времето от една-единствена нишка. Едно тайно общество, образувано преди хиляда години и оцеляло независимо от официалното преследване, което все още се стреми да постигне целта си. На моменти то е контролирало най-голямото богатство на света, владяло е най-голямата флота на света, започвало е революции и е сваляло правителства. То продължава да съществува и днес.

В тази книга ще научите за една изключително сложна конструкция, намираща се на остров около бреговете на Нова Скотия, която от двеста години предизвиква хората и модерната наука. Малкият Оук Айлънд, чиито размери са само 128 акра, е един от 350-те острови в Махоун Бей. Днес той се намира на един час път от Халифакс в южната част на Нова Скотия. Доста преди съвременността заобикалящата го земя току-що е била заселена, когато е открито доказателство за скрито съкровище. То е 60-метрова вертикална шахта, предпазена от дъбови платформи, както и от цимент и метални прегради. Самата шахта е умело замаскирана с клопка от диагонални шахти под земята, които вливат хиляди галони океанска вода. Тяхната цел е да попречат на всеки дръзнал да открие съкровището в ямата. Водните шахти са дълги стотици метри и водят до фалшив плаж, където вносни влакна и ийлграс са използвани за покриване и предпазване на каналите, доставящи морска вода. Сложно планираната система спира всички нашественици, които преминат определена дълбочина.

Някой някак си е успял да конструира тази съкровищница преди стотици години. Тя е открита преди повече от двеста години, но въглеродните проби показват, че може да е много по-стара. Някъде под Оук Айлънд е възможно да се намира огромно богатство: заровено пиратско съкровище, скрито имане от испанските грабители или свещени артефакти, пренесени от Европа. Никой не знае със сигурност. През годините много малко е излязло на повърхността с изключение на няколко насоки. Опитите да се открие съкровището вече са изконсумирали парична сума, която би съперничела на най-голямото съкровище, откривано някога от пиратски богатства. Усилието е струвало състоянието на няколко души, а на други – живота им. До днес никой не е станал по-богат от това, че се е опитвал да открие съкровището.

Добре дошли във Финансовата яма.

Твърди се, че миналото е история. Днес две неща са сигурни. Понастоящем за онези, които са готови да прахосват пари, за да открият тайните на Финансовата яма, са достъпни още по-напреднала технология и ресурси. А има и човек, който е готов да се ангажира. Богат канадски бизнесмен е основал т. нар. „Съюз Тритон" с 52-ма канадски и американски инвеститори, които гарантират сегашните разкопки. Под ръководството на Дейвид Тобайъс е включен дори високоуважаваният океанографски институт „Уудс Хоул“. Оук Айлънд е под обсада, за да предаде тайните си. И каква може да е стойността на съкровището? Според г-н Тобайъс то струва милиарди.

Под повърхността на Оук Айлънд се намира съкровище. Има доказателства, че то е с хилядолетен произход и е толкова ценно, че за някой (не знаем кой) няма твърде висока цена, за да бъде защитено от разкриване. Скрити във Финансовата яма, заедно със съкровище с огромна парична стойност, може би има тайни, които са от критично значение за света – дори векове, след като са били заровени. За някого тези тайни трябва да останат скрити. За други няма твърде висока цена за разбулването им.

Тезата на тази книга е, че едно тайно общество, което от повече от хиляда години съществува под няколко имена, е отговорно за събирането на скритото под Оук Айлънд. Тази група, някога богата и силна, пада от власт и е принудена да мине в нелегалност. В най-тъмния си час те трябва да се откажат от владението на богатството си, макар че организацията е оцеляла. Съкровището и тайните, пазени от групата, преминават в елитно шотландско семейство, което наследява закрилата на тайното общество. То е от инструментално значение в планирането и строителството на огромния подземен комплекс и в използването на този отдалечен остров в Новия свят като своя частна банка.

Точно какво се пази? Със сигурност е огромно богатство – под формата на злато и сребро, свещени артефакти и кралски бижута, заложени в първата банкова организация в Европа като гаранция за заеми. Освен това има документи – някои от древните текстове, съдържащи пазени от повече от хиляда години тайни (генеалогията на семейството на Иисус: от Давид до Иисус и „наследниците“ му). Както тогава, когато са скрити, така и днес тези тайни се възприемат като потенциално опасни за Католическата църква. Какви са те и какви последствия имат за всички нас? За да открием това, трябва да се впуснем в неизследвана територия.

Морските карти на древните мореплаватели често включват малки бележки по краищата, за да посочат къде територията е непозната. Там известните истини не са били разкрити. Не се предлагат насоки в помощ на изследователя по отношение на възможността напред да се простира земя или стръмен склон на ръба на Земята. Вместо това има изображения на морски змии и сирени, както и злокобното предупреждение: „Тук има чудовища".

 

1.
Загадката на Оук Айлънд

В края на ХVІІІ в. Нова Скотия предлага малко развлечения. Едно от тях е ловуването за заровени съкровища, тъй като островът е известно свърталище на пирати и капери. Един летен следобед през 1795 г. трима младежи решават да копаят, за да открият пиратското съкровище. Един от тях – Даниел Макгинис – се разхожда из горите на Оук Айлънд и забелязва място, което изглежда като наскоро разчистено. В разчистената зона растат червена детелина и други растения, чужди на острова. Освен това има корабни въжета, които висят от отрязан клон на дърво на 4.5 метра от земята. Самото дърво е нашарено със странни знаци.

Истинската насока е вдлъбнатина в земята, която Макгинис забелязва. Изглежда, че някой може да е заровил нещо там. Шестнадесетгодишният Даниел няма проблеми да убеди двама от приятелите си да се върнат на необитаемия остров с него. Може би това не е първият път, когато момчетата са се надявали и са се трудили да открият пълно със злато ковчеже, но точно този ден ще приключи различно от останалите. С лопати и кирки Даниел Макгинис, юношата Антъни Вон и двадесетгодишният Джон Смит се захващат за работа. Разкопките започват в центъра на падината и те откриват, че земята е по-мека, отколкото очакват.

На 60 см по-надолу стигат до пласт внимателно подредени шисти, които не са характерни за острова. (По-късно се издига тезата, че те идват от Голдън Ривър на материка в Нова Скотия, на две мили от мястото.) Когато отстраняват камъните, осъзнават, че копаят в изкопана преди шахта. На 3 м надолу в шахтата се натъкват на платформа, построена от дъбови трупи. Трупите са загнили и лесно се вадят. Тези специални трупи са поставени по стените на четириметрова шахта и лошото им състояние дава основания да се мисли, че стоят там отдавна. Глинените стени на шахтата пазят белези, които сочат, че и преди е било копано. Момчетата отстраняват трупите и продължават да копаят. На 6 м напредъкът им е забавен от втора платформа от дървени трупи, но тя засилва убеждението им, че по-надолу в шахтата е скрито нещо много ценно.

След като отстраняват втората платформа, те продължават да работят само за да стигнат до друга платформа на деветия метър. На този етап момчетата оъзнават, че имат нужда от допълнителна помощ от гледна точка както на работна ръка, така и на машини. Да убедят усилено работещите фермери да изоставят задачите си е трудно и по шахтата се работи малко през следващите години. Друга пречка пред включването на работници в проекта е, че малко от тях въобще са готови да дойдат на острова. Сто двадесет и осемакровият остров е само един от 350-те острова в Махоун Бей, но си има репутация. Преди години през нощта там се наблюдавали странни светлини и неколцина от жителите на материка гребали с лодките си, за да проверят какво става. Твърди се, че никой не чул нищо повече за тях. Островът бил обитаван от духове.

Без нужната подкрепа младите ловци на съкровища временно се отказват от по-нататъшни разкопки. Преди да изтече годината, Джон Смит купува земя на острова и когато се жени, се пренася там, за да я обработва. Даниел Макгинис също обработва част от земята. Когато съпругата на Джон е бременна с първото им дете, двамата отиват на материка при семейния лекар. Смит разказва на д-р Саймън Линдс – роднина на неговия съратник в търсенето на съкровища Антъни Вон – за откритието и докторът проявява интерес – дотолкова, че решава да инвестира средства в разкопките на шахтата.

През 1801 г. д-р Линдс сформира първото обединение, което се опитва да завладее Финансовата яма. Събира нужния капитал от тридесет други видни жители на Нова Скотия и се заема за работа. Използвайки въжета и макари, работниците първо отстраняват калта, която изпълнила шахтата след изоставените усилия на момчетата, и след това започват да копаят още по-надолу. Отново се натъкват на дъбови платформи през 3-метрови интервали. „Синдикатът Онслоу" – наречен така в чест на родния град на д-р Линдс – попада на пластове въглен, хоросан и кафяв влакнест материал, което е достатъчно, за да поддържа възбудата на всички. Очевидно някой е положил огромни усилия да скрие някакво много важно богатство.

На 27 м, точно над очакваната дъбова платформа, работниците се натъкват на друга плоча с надпис. Символите по нея не могат да се дешифрират на място. Когато са показани на професор по езици в близък колеж в Халифакс, той обяснява, че надписът съобщава за съкровище, заровено под още „12 метра“. Кодът е много често срещан и е използван от Едгар Алън По в неговия разказ „Златното увлечение“, в който се употребява прост шифър в търсенето на заровено съкровище. Разшифрова се чрез заместване на най-често използвания символ с най-често използваната буква в английския език – Е. Надписаната плоча влиза като елемент в камината на Джон Смит, а по-късно попада в книжарница в Халифакс, където друго обединение я използва, за да събира пари. Плочата изчезва, когато книжарницата е затворена.

На 28 м под повърхността търсачите на съкровища откриват нов проблем. След още една платформа те установяват, че на всяка кофа пръст, която вадят, трябва да изгребват две кофи вода. Въпреки това оптимизмът им не спада. Привечер през онзи ден те се връщат у дома вдъхновени, защото на следващия ден със сигурност ще открият съкровището. Когато се връщат на сутринта, установяват, че водата е нахлула и е заляла шахтата. Копането е заменено с изгребване, но водата продължава да запълва 27-метровата дупка. Полагат усилия да източат водата от шахтата с помпа, но и те са безуспешни. Помпата се взривява и работата неохотно е прекратена. Наводненият тунел е капан, който продължава да е непреодолима пречка пред търсачите на съкровища. Уловка ли е надписът? Копачите не откриват съкровище и заради наводнението 12 метра по-надолу биха могли да бъдат и 40 мили по-надолу.

През следващата година обединението разкопава втората от множеството шахти, които в крайна сметка са заливани от водата. Стигат до 33 м и тогава започват да копаят тунел до първата шахта. Водата обаче отново нахлува в новия тунел и в новата шахта. Търпението и средствата бързо се пресушават. Работата не е подновена в продължение на 40 години, макар че „съкровището“ не е забравено. През 1845 г. е основана нова компания, за да стигне до съкровището в дупката. Това второ голямо начинание включва друг д-р Линд от Тръро, Нова Скотия, и минния инженер Джеймс Питбалдо. Антъни Вон и Джон Смит наближават 70-те си години, когато разкопките започват, но дупката изобщо не е загубила привлекателността си за тях и те отново участват.

Нужни са 12 дни, за да се достигне 20-тият метър (и двете предишни дупки вече са потънали) и те копаят до една събота. В неделя преди литургия дупката е изследвана и няма вода. След литургията обаче те установяват, че тя отново е наводнена. Обединението е подготвено за тази вероятност, която е причината за провала на предишната експедиция. Издигната е платформа и на нея е инсталирана движена от кон сонда. На 30-тия метър сондата преминава през платформа, която е направена от 12-сантиметрови смърчови трупи. На 30 см по-надолу има дъбова платформа. Те несъмнено са стигнали до съкровището! Тогава, след като преминават през метал с дебелина 55 см, откриват още една дъбова платформа.

Копачите решават, че са пробили кутия и сега се намират във втора кутия. След още едно ниво от смърч стигат до глина. Второто сондиране достига до дъбовата „кутия“, която според тях е ковчежето със съкровището, но сондата вади само кафявия влакнест материал, който вече са виждали. Влакната по-късно се оказват черупки от кокосови орехи. Нищо друго не е открито освен металните фрагменти, които вече са изкарани от сондата. Според Джотъм Маккъли, който отговаря за сондирането, тези фрагменти напомнят на „звена от верижка на часовник“ и сондьорите опитват да възстановят колкото се може повече от материала. По време на тази операция има размирици сред работниците, които сортират спасения материал. Един от тях забелязва, че бригадирът – Джеймс Питбалдо – прибира в джоба си нещо, което не иска да покаже на останалите. Макар да казва, че няма да го разкрие преди следващата среща на директорите на обединението, той не го показва дори на тях. Чрез друг бизнесмен – Чарлз Арчибалд от „Ъкейдия Айрън Уъркс“ – се опитва да купи дупката от останалите директори, които отказват да продават. Бригадирът е убит малко след това в друг минен инцидент и носи тайната на своето откритие в гроба.

През 1850 г. обединението копае още една шахта до 33 м дълбочина и прави още един опит да прокопае тунел до първоначалната шахта. Новият тунел води копачите до важно откритие, защото е наводнен с морска вода. Всъщност гледайки водата в дупката и тази на брега, те откриват, че нивото на водата в дупката се вдига и пада заедно с приливите и отливите в залива. Единственото заключение, което може да се направи, е, че съществува естествен тунел от близкия плаж, който е причината за наводняването. Плажът – Смитс Коув, както е името му – е претърсен за признаци на подобен канал и е открито мястото, от което водата извира от пясъка. Около този канал откриват още от кафявия влакнест материал. Под един пласт има ийлграс, а под тревата откриват грамада от чакъл без пясък. За изумление на всички „естественият“ канал се оказва изкуствен.

Тогава обединението строи шлюз, за да намали вливащата се в пещерата вода и това позволява по-нататъшните изследвания. Опитът показва, че това наистина е канал, който се влива в шахтата. Многоседмичен труд е хвърлен за изграждането на бент от камъни и глина и мъжете установяват, че към това, което изглежда като изкуствен плаж, са конструирани общо пет дренажни канала. Дори днес това се разглежда като сложно начинание. Строителите са изкопали 150-метров тунел, който може да канализира 2271 литра океанска вода на минута, допълнен с филтрираща система, която пречи на басейните да се затлачат през годините или вековете, в които е действала. Освен това допълнително прикриват работата си с изкуствен плаж, който предпазва функционирането на тази сложна преливаща система. През 1850 г. идеята изглежда направо забележителна и служи като още едно доказателство, че под Оук Айлънд е скрито нещо много важно.

Хората демонтират петте дренажни канала. Всеки от е тях разположен на голямо разстояние от другите в най-близката си точка до океана, но всички се сливат близо до брега. Всеки е построен с по две редици камъни, разположени на 20 см една от друга и покрити с каменни плочи. Тогава експедицията има още по-лош късмет. Атлантическа буря разрушава бента, който е построен, за да задържа водата настрана. Тъй като времето е твърде напреднало, за да се реконструира бентът, мъжете решават да потопят още една шахта между брега и дупката, която да погълне водата от разрушената дренажна система. След като губят още една шахта, е прокопана втора, която също се наводнява. Южно от първоначалната шахта прокопават четвърта шахта на 15 м и се изправят пред още една пречка. Новата шахта се срутва в пещерата и е наводнена. За щастие това става по време на прекъсване на работата и никой не е убит. Мъжете обаче отказват да влизат в шахтите и цялата работа е отменена.

Към 1859 г. обединението отново събира нужните средства за възобновяване на работата. Наети са 63-ма мъже, изкопани са още шахти, ръчните помпи са заменени с парни. Въпреки това Финансовата яма устоява на тогавашната модерна технология. Експлозия на парен котел убива един от работниците и работата отново спира. Земята около Финансовата яма е собственост на Джон Смит и неколцина други, но след провала на това, което започва да се нарича Синдикат „Тръро", по-голямата част от Оук Айлънд е продадена на Антъни Грейвс. Грейвс е местен фермер, който изобщо не участвал в разкопките, макар че дава назаем земята на ловците на съкровища. Формирано е ново обединение, за да се наеме земята и отново да се сондира, но то не успява да събере нужните средства.

През 1866 г. е сформирана друга компания с цел изграждане на по-голяма дига. Работата започва, но Атлантическият океан отказва да сътрудничи и втората дига е наводнена. Тази компания с кратък живот потопява още няколко шахти, което усложнява проблема за следващите авантюристи, но нищо ново не е открито. Междувременно земята, чийто собственик е Антъни Грейвс, е превърната в земеделска. През 1880 г., докато собственикът оре, земята пропада само на 25 м от първоначалната дупка. Копачите по-късно предполагат, че причината за пропадането е подземен тунел, но никой не се заема с по-нататъшно изследване. Твърди се, че е открита монета, носеща невероятната дата 1317 г. пр. н. е., но и тя изчезва като надписаната плоча. Съвременните нумизмати нямат шанса да изследва откритието.

През 1891 г. 24-годишният Фредерик Блеър от Амхърст, Нова Скотия, е следващият, който се заема с Финансовата яма. Неговата фирма – „Оук Айлънд Трежър Кампани“ – е основана с 60 хиляди долара акционерно участие, половината от които са нужни за наемане на земята. Използвайки модерна технология за предотвратяване на наводняването на капана на шахтите, мъжете копаят до системата от тунели и взривяват 73 кг динамит. Шахтите продължават да се наводняват. Експериментирайки с червена боя, те откриват, че съществува друга водна система от тунели, която обаче се простира от плажа на другия край на острова. По-дълбок, 180-метров тунел от южната страна на плажа е вторият капан, пазещ онова, което е скрито във Финансовата яма.

Освен разочароване 90-те години на ХІХ в. носят и нови открития. Една от сондите непрекъснато се запъва на определено място на дълбочина 45 м. Решавайки, че пречката трябва да е ковчеже, сондьорите я пробиват и вадят нещо, което изглежда като пергамент. Сондата разкъсва пергамента и се четат единствено буквите „V.I.“. Други усилия вадят на повърхността кирка, лампа с тюленова мас и брадва – вещи, за които Блеър решава, че датират поне от 80-те години на ХVІІ в. Експедицията му става жертва на втория смъртен случай в историята на дупката – работник пада от повдигаща платформа и намира кончината си.

През 1897 г. са извадени още метал и бетон, за които се смята, че са от подземния склад. Анализът в Халифакс потвърждава, че веществото е бетон и следователно е сътворено от човека. По същия начин анализът на „размесената глина“ удостоверява, че тя не прилича на глината, използвана от миньорите през ХVІ и ХVІІ в. Макар да са по-убедени от всякога, че отдолу лежи огромно богатство, личен банкрут заплашва членовете на компанията, а нов прилив на пари се оказва малко вероятен.

През 1909 г. Франклин Делано Рузвелт – тогава млад адвокат, работещ в уважаваната фирма „Картър, Ледярд и Милбърн" – летува по бреговете на Ню Брънсуик. След като чува за дейността в близката Нова Скотия, той се присъединява към търсенето. Инвестира в обединението на Блеър и води други заможни и наложили се фигури, включително Дънкан Харис, Албърт Галатин и Джон Шийлдс (богати членове на семейството и приятели), за да инвестират заедно с него. Рузвелт лично посещава мястото и дори участва в разкопките. Изненадващото е, че на него не му е чуждо ловуването за съкровища. През 1896 г. като младеж той прекарва четири дни в разкопки на остров Гранд Менън за съкровището на капитан Кид. Вече като президент кара крайцер на военноморските сили да акостира на Кокосовия остров, на 350 мили югозападно от Коста Рика, където пиратът Едуард Дейвис уж криел плячката от приключенията си по испанския тихоокеански бряг.

Франклин Рузвелт не е единствената знаменитост, която е очарована от Оук Айлънд. За търсене на съкровището се сформират нови обединения, които претендират, че са набрали средства от Джон Уейн, адмирал Ричард Бърд, Ерол Флин и Винсънт Астор, но не правят тези инвеститори по-богати. Усилията на групата на Блеър продължават. Отново е използван динамит и е открит още цимент. Както и преди, във Финансовата яма не са разкрити никакви пари и никакви съкровища. Главният инженер на Блеър Хари Баудойн твърди, че „всеки компетентен инженер може да реши въпроса за нула време“. Обвинен е, че използва експедицията като реклама на собствената си компания за изваждане на потънали плавателни съдове, и след провала си Баудойн обявява в една статия убеждението си, че Финансовата яма не е нищо друго освен сложна измама.

През годините продължават да се осъществяват по-дребни операции, докато през 1922 г. не е намерен голям инвеститор и участник. Уилям Кембъл от Сидней, Нова Скотия, и неговият син, Мел, се присъединяват към Фред Блеър. Мел е инженер и решава, че ще се използват открита шахта и центрофужна помпа. Отново най-новото оборудване, което тогавашната съвременна технология може да осигури, не успява да разгадае тайната на дупката. Въпреки това откритата шахта разкрива древен връх на котва и още бетон. Встрани от дупката е намерена нова дразнеща желанията насока от Чапел, докато обикалял острова. Каменен триъгълник е поставен като знак, който двадесет години по-късно започва да се разглежда като особено значим. През 1937 г. наетият от Хедън земемер от Халифакс Чарлз Роупър проверява разстоянията между определени сондирани скали и триъгълника, но измерването му не дава обяснения на знака. През 50-те години на ХХ в. земемерът от Бедфорд, Нова Скотия, Фред Нолан се съгласява, че на мястото са поставени многобройни камъни като измервателни знаци. Нолан, който днес е собственик на част от острова, вярва, че този триъгълник е ключ към определянето на точното местоположение на съкровището.

И до днес обаче знакът е просто една насока: той не е помогнал на Нолан или на някой друг да открие отговорите. Експедицията на Чапел също свършва парите подобно на всички предишни начинания. Голямата депресия от 30-те години на ХХ в. не пречи на още два по-малки опита, но Финансовата яма не разкрива нови тайни пред търсачите на съкровища. През 1934 г. Гилбърт Хедън, който е мениджър на семеен стоманодобивен бизнес в Ню Джързи, дилър на автомобили и кмет на Чатам в родния си щат, е точно богатият инвеститор, търсен от Блеър и Чапел. Чапел, който умира през 1946 г., е на 67 години и времето му изтича. Партньорството с Хедън носи електричеството на острова и договор със сондажен екип от въгледобивните райони на Пенсилвания, но не и резултати. След три години провалът на експедицията и бизнес нуждите у дома принуждават Хедън да си събере багажа.

Чапел и Хедън не откриват никакво съкровище, но обогатяват изследванията на мистериозния Оук Айлънд. Освен че двамата преоткриват каменния триъгълник, Хедън намира и други паметници. Сред тях са две разположени на голямо разстояние канари с дупки за завързване, подобни на тези, които скандинавските моряци оставят зад себе си в Норвегия... и дори в Мейн според някои историци. Хедън води земемер, който открива големи камъни, които са поставени там, за да формират острие на стрелка. Работейки от най-високата точка на острова, земемерът сочи друго място близо до първоначалната шахта, на което да се копае, но нищо не излиза и от новото местоположение. След смъртта на Чапел синът му, Мел, който е десетгодишен, когато за пръв път идва на Оук Айлънд през 1895 г., продължава като собственик и ловец на съкровища до 1975 г. След Хедън нещата са поети от друг инженер, Едуин Хамилтън, но той се проваля и не открива нищо ново. Дотогава са изкопани толкова много шахти, че местоположението на първоначалната дупка не е сигурно. Усилията на Хамилтън може би са успешни само в едно отношение – той вярва, че е открил един от двата водни тунела и първоначалната шахта.

През 50-те години на ХХ в. нефтоинженерът от Тексас Джордж Грийн и златотърсачът с нова сонда за 10 хиляди долара Джон Луис се опитват и не успяват да направят нови открития. През 1960 г. каскадьорът Робърт Рестъл, неговият син и двама работници са добавени към списъка със смъртните случаи, причинени от непокорната Финансова яма. Рестъл посвещава пет години на опитите да се справи с проблема с водата и да събира данни за размерите на острова. Един августовски ден той е победен от въглеродния окис в шахтата. Синът му слиза, за да му помогне, но също припада. Другите двама полагат героични усилия, за да спасят бащата и сина, но също се губят и работата отново спира. Както винаги, местата им са заети от други. През 1965 г. геологът от Калифорния Боб Дънфийлд и предприемачът от Маями Дан Бланкеншип са следващите. Дънфийлд ангажира тежки машини, включително два булдозера, за да разчисти зоната около първоначалната дупка и 70-тонен кран, за да я направи по-дълбока и да изкопае канавки за предотвратяване на наводненията. Дори строи издигнат път, който днес води от острова до брега на Нова Скотия. Критиците му са многобройни, а оплакващите се местни жители и неочакваните проблеми с машините затрудняват действията му. В резултат на дейността му каменният триъгълник е покрит, но оттогава се е формирал отново.