Свещената традиция в древен Египет. Езотеричната мъдрост е разбулена.

О, ти, живеещият на земята

И ти, все още нероденият,

Ще дойдеш ти във таз пустиня

И ще съзреш там гробница, ще минеш покрай нея:

Ела и позволи ми да те въведа в пътеката житейска,

И нека вятърът попътен да е с теб

И нека стигнеш вечната обител

... и да живееш вечно, следвайки Сокар,

и да съзираш сутрешния лик на Ре.

Надпис в гробницата на Петосирис (400 г. пр. н. е.)


СВЕЩЕНА НАУКА ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ВРЕМЕТО

 

Загадките на древен Египет ни очароват векове наред. С всяко археологическо откритие обаче мистерията се задълбочава: какво е накарало древната цивилизация да издигне толкова много храмове, гробници и пирамиди с ненадмината красота и изтънченост?

Същинското значение и предназначение на тези епични творения е действителното съкровище на Египет, разкрито тук в пълен детайл. Свещената традиция в древен Египет ни показва, че зад целия светски блясък и разкош се крие една духовна цел – избавлението на човечеството от земните ограничения в името на неговата същинска, божествена природа.

С добросъвестно проведените си изследвания, с проникновения си поглед върху йероглифите и с интуитивното си разбиране за езотеричната мъдрост, египтоложката Роузмари Кларк ни предлага душата на античния свят тук и сега.

Убедете се сами, че най-значимото наследство на древен Египет е практически метод, с помощта на който можем да осмислим многобройните си измерения и да заживеем в хармония със световете на видимото и невидимото.

За автора

Роузмари Кларк е автор на книги и лекции, разглеждащи езотеричната традиция на древен Египет и значението на религиозното, философското и метафизическото наследство на тази цивилизация в съвременността. След тридесетгодишни исторически проучвания и пътувания из Близкия изток, развила репертоар от уникални умения в пресъздаването на египетските церемонии и ритуали, тя продължава своята изследователска дейност и до днес.

Роузмари Кларк е участвала като говорител в няколко тура из Египет и е изпълнявала ролята на координатор на поклонническата дейност в самите храмове. Била е куратор при излагането на Тутанкамон в Чикаго през 1977 г. и е илюстрирала The Traveler’s Key to Ancent Egypt (“Ключът на пътешественика към древен Египет”). Участвала е в предаване на телевизия NBC за основания от нея Храм Харакхте – общност от мъже и жени, посветили се на емпиричните религиозни практики от епохата на Старото царство.

Освен задълбочените си познания по египетска история и митология, Роузмари Кларк е експерт в транслитерацията и превеждането на древните йероглифни текстове и владее нюансите на херметическата философия и Свещената наука.

На Джон Търнър

Senu Ur

Изтъкнат лечител

О, ти, живеещият на земята

И ти, все още нероденият,

Ще дойдеш ти във таз пустиня

И ще съзреш там гробница, ще минеш покрай нея:

Ела и позволи ми да те въведа в пътеката житейска,

И нека вятърът попътен да е с теб

И нека стигнеш вечната обител

… и да живееш вечно, следвайки Сокар,

и да съзираш сутрешния лик на Ра.

 

Надпис в гробницата на Петосирис (400 г. пр.н.е.)

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Първа глава: Свещената наука

Нетерите, “виталната идея” на древен Египет. Особености на египетската мисловност и възприятия за живота и окръжаващата среда. Свещената наука, нейната благородна цел и функцията й в античното общество.

Практикум: Херметическата и церемониалната традиции

 
Втора глава: Космологията

Четирите космологически школи и митовете за сътворението на Тива, Хермопол, Мемфис и Хелиопол. Десетте космически семейства и четиридесет и двете божества, включени в тази схема. Нетерите като космически принципи и същевременно вродени човешки способности.

Практикум: Атрибути на деканите, номите и нетерите

 
Трета глава: Свещената астрономия

Философията и практиките на астрономията и астрологията в древен Египет. Обхватът на “небесната религия” и въздействието й върху всеки аспект от живота на египтяните. Нетерите от зодиака като метафора за дванадесетте свещени процеса в природата.

Практикум: Астрологически календар на нетерите

 
Четвърта глава: Божественият дом

Храмът като дом на нетера и модел на вселената. Компонентите на античната архитектоника. Слънчевата, лунната и звездната храмови традиции, техните религиозни функции и свещените им повели, както са изразени в Карнак, Дендера и Комплекса на Джосер.

Практикум: Свещеното пространство

 
Пета глава: Домът на мъртвите

Метафизическите идеи в литературата на Пирамидните и Ковчежните текстове и в Книга на Излизащите. Как се поддържа взаимообвъзраността на човешкия и божествения живот чрез свещената анатомия. Мумифицирането и погребалната традиция. Концепциите за вътрешния/задгробния живот, реинкарнацията и общуването с предците.

Практикум: Погребалната магия

 
Шеста глава: Господарите на храма

Школите на посвещаване и традицията на мистериите, както са описани в античността. Обучението по нравственост и етика, храмовата литература. Овладяването и използването на Свещената наука от служителите на храма. Класове жреци, функции на жриците. Ясновидство, пророчества и лечение.

Практикум: Храмовият ритуал

 
Седма глава: Посвещаването

Египетската концепция за духовна извисеност и за съвършеното човешко същество. Метафизическите възгледи за магията, царската власт и личната сила. Посвещаването като процес на “правене на богове.” Възстановяването на връзката на съвременния човек с природата посредством древната мъдрост.

Практикум: Тройното посвещаване

 
Заключение

 
Епилог

 
Приложение І

Съкратена династична хронология

 
Приложение ІІ

Традицията на древноегипетските мистерии

ПРЕДГОВОР

Тази книга е едно посвещаване. Преди повече от двадесет години обаче, когато работата ми по разкриването на египетските мистерии започна да придобива сериозна форма, не мислех така. Тогава, както продължавам да правя понякога и сега, търсех рационално обяснение на езотеричната традиция, търсех логика в непреодолимото влечение, което изпитвам към всичко египетско откакто се помня.

Исках да достигна до сърцевината на тази древна мъдрост и множество извори, както научни, така и мистични, ми предлагаха подходящи ключове към нея. Естествено, реших да изучавам египтология, след това йероглифното писмо и накрая – със задълбочаването на значенията и контекстите – енергията на пирамидите и хрониките на преражданията. Тъй като тези ми занимания не успяваха да дадат сигурен отговор на която и да е от загадките, метафизическите школи на теософите и Розенкройцерите, заедно с безкраен брой набедени специалисти по тайните учения, ми предложиха необходимата глътка автентичност.

Общо взето, откривах страшно много несъответствия между догмите на мита, окултната традиция и академичните изследвания върху Египет. В почти всички случаи доминираха закостенелите схващания и спекулациите. Така образувалият се корпус на “знанието” представляваше една разхвърляна картина на древния свят, един лабиринт от задънени коридори, конструирани от субективните интерпретации на експерти, визионери и временно пребиваващи.

И така, подобно на мнозина преди мен, аз търсех вратата, която да ме изведе на пътя на правилното разбиране.

Заниманията ми с астрология ми осигуриха първия и може би най-важен ключ. Изучаването на планетарните и звездните влияния е процес на дълбоко проникване в човешкото поведение; след достатъчно размишления става очевидно, че не само индивидите, но и големи групи хора – и дори цели цивилизации – гледат на миналото си и опитват бъдещето си в светлината на една звездна парадигма, служеща като портал към самопознанието. В стари времена този космически светоглед бил изразяван не като философия на отдалечените небесни тела, оказващи своето безлично влияние върху човешката сфера, а като система на взаимодействие между човешкия и божествения живот, осъществявано отчасти посредством магията, тази толкова погрешно разбирана практика.

Възнамерявах сериозно да изследвам астрологическата парадигма до нейната крайна реализация. Ако космическият разум проявява своя характер пред нас, мислех си, можем ли ние от своя страна да се приобщим към небесния живот? Нали това е начинът, по който древните са поддържали естествената хармония? И когато потърсих отговорите на тези въпроси, разбрах, че не съм сама.

Така започна да се оформя вторият ключ. Заедно с група студенти по астрология, изправили се пред въпроси, подобни на моите, решихме да потърсим автентично обяснение, практикувайки египетските ритуали в толкова чиста форма, колкото съвременните условия позволяват. В продължение на няколко години ние реконструирахме един протокол от философски инструкции, изкуство, музика, наука, литургии и религиозни практики, възможно най-близък до древното духовенство.

Това не беше начинание на преклонение пред египетските божества; то се определи по-скоро като изследване на архетипни образи чрез използването на астрологически ключове заедно с фараонската символна система. Неочакваният резултат беше откриването на едно вътрешно пространство, на един психичен резервоар от информация, която се пренасяше в ежедневния ни живот. Тя намираше израз в редица явления – от появата на творчески способности до спонтанни оздравявания, всички те показващи, че се създава едно ново измерение на опита.

Третият ключ се появи като естествено следствие. Бях започнала да разбирам, че работата по тези вътрешни ширини често кулминира в значими събития във физическата реалност и дори в появата на хора, въплъщаващи развръзката на духовните ми търсения. Не очаквах нищо такова по време на първото си пътуване до Египет през 1976 г., но то се случи и резултатите бяха значими.

“Мен търсите, нали?”

Тези загадъчни думи бяха изречени от миниатюрна синеока дама с британски акцент в един заслон в Абидос близо до храма на Сети І – място, което внимателно бях обозначила като живо светилище. Момичешкото излъчване на тази жена контрастираше с превитата й сивокоса фигура и докато ме канеше с жест да седна до нея, в мен се породи усещане за близост и приемане.

Да, търсех, макар тогава да не знаех, че някое място или човек може да бъде част от търсенето. Бях се промъквала през стоманените врати на монументите в Гиза, бяха ме превеждали покрай военните постове в Танис – една поредица от малки чудеса, предизвикани единствено от тукашни ментори, които изглежда разбираха непреодолимите ми копнежи и които драскаха неясни заповеди на арабски, даващи ми достъп до най-сакралните според мен места.

Но тогава, в прашното селце Баляна, открих жена, която ме припозна като своя древна дъщеря. По време на няколкото ми гостувания и с помощта на не малко бутилки вино “Омар Хаям”, Ом Сети и аз обсъждахме работата си, любовите си и житейските мистерии, витаещи около необяснимото ни желание да разтворим портите на храма на мъдростта. Оказа се, че правим почти едно и също, макар и по различни начини – четяхме древните надписи, принасяхме даровете, напявахме забранените формули – не винаги разбирайки защо, но знаейки, че те са необходим израз на съществуването ни.

Под ръководството на Ом Сети научих, че ключът към разбирането на езотеричната традиция е да я изживяваш, независимо колко фрагментарно е знанието ти и колко неблагоприятни са обстоятелствата. Необходимо е да пристъпиш напред с информацията, с която разполагаш, и да наситиш ежедневието си с нея. Правейки това, виждах как празнините се запълват по изумителен начин. Открих също така, че не е задължително историята да погребва духа на традициите; той оживява за онези, които влизат в непосредствен досег с тях.

По онова време нито аз знаех, че някои от египтолозите в областта считат Ом Сети за свой светец-покровител, нито тя си даваше сметка, че животът й е толкова необикновен. Само няколко дни след като я видях за последен път през пролетта на 1981 г., тя се превърна в Озирис и нейният изключителен талант стана предмет на филми и книги. Смъртта й ме остави в безпътица за известно време, след което се завърнах към уединението на сериозните изследвания. Преглеждайки отново всичко научено от академичните източници в светлината на практическия, сетивен опит, с който Египет ме бе дарил, достигнах до четвъртия ключ.

Този ключ се появи с едно ново поколение изследователи, чийто подход – най-точно окачествен като символистки – се различаваше в значителна степен от бездушната, академична викторианска египтология, с която човек се сблъсква при първото си сериозно проникване в материята. Идеите на философа-ориенталист Р. А. Швалер Де Любич и откритията на египтолозите Маргарет Мъри, Ричърд Уилкинсън, Марк Ленър и Роберт Крих Ритнер затвърдиха дълбокото усещане, което бях придобила от работата си, че зад очевидните противоречия между съвременната наука и древния египетски езотеризъм лежи една обща тема както с духовен смисъл, така и с практическо значение. Смятам, че става въпрос за духовна технология, предназначена да задейства трансформирането на човека в по-висше същество. Именно тези по-висши функции, изразявани от древните с красноречиви алегории, са направили възможни величествените постижения, които приписваме на египетската цивилизация.

В тази мисловна лаборатория от теории и личен опит се родиха първоначалните ми прозрения относно египетските мистерии. Във формата едновременно на астрологическия символизъм, в който бях добре обучена, и на церемониалния протокол, който бях практикувала, като ключ към духовната традиция на древен Египет се появиха три пътя. Най-достъпният от тях, лунният път на Озирис, представлява органическа трансформация чрез идентифициране с природния живот. Познанието се предава посредством погребалните ритуали на Дома на мъртвите и се приема от всички, преминали през неговите врати.

Другият път е запазен за малцина и намира израз в слънчевата тема за Хор чрез Дома на царете. Целта му е морална трансформация посредством разрешаване на дилемата между материята и духа, с която се сблъскват всички, съумели да овладеят материалните сили. Обединяването на двете измерения е постоянна мисия на притежателите на царската корона, които са вътрешно обвързани с този път както за стабилността на обществото, така и заради собствената си устойчивост.

Но най-енигматичният път, пред който се изправих, разкрива една звездна тема, упоменавана в някои писания, но предавана само чрез определени свещени традиции и запазена за неуточнените избраници на един непознат протокол. Тя разглежда метаморфозата едновременно на тялото и душата чрез познание за генезиса на небесния живот и сливане с него.

Тези пътища реализират свещените указания от храмове, гробници и пирамиди и имат дълбока връзка със съвременния живот. Лунният път на Озирис ни учи на слабостите и силите на тялото, а слънчевият път на Хор ни обрисува властта и ограниченията на социалната отговорност. Зведният път от своя страна разкрива истинските връзки с боговете и представлява процес, който обхваща първите два, но освен това ни обещава пълно духовно съвършенство чрез превръщането ни в “Господари на тайните”. Такива личности наистина са съществували, както свидетелстват някои древни документи, и то във всички сфери на живота.

Резултатите от откритията и преживяванията ми придобиха форма на страниците на тази книга. Те ми дадоха най-ценния от всички ключове: Египет е картина на човешката божественост, портрет на силата да се издигат познанията и действията до едно по-висше ниво на постигане. Това е завещанието, издържало изпитанията на времето, за да ни напомни днес каква е истинската ни същност, която бихме могли да постигнем.