Тайните общества на американския елит. От рицарите Тамплиери до "Череп и кости".

Тайните общества винаги са били основна сила в историята на западната цивилизация. Съюзите, сключени от Ордена на тамплиерите, Рицарите на Христа и франкмасоните, надскочат патриотизма и религиозните вярвания и оказват силно влияние върху основаването на Съединените американски щати. Всъщност масонските ложи са "виновниците" за тайното внасяне на демократичните идеали, вдъхновили Американската революция. Макар че тези тайни асоциации на търговци, контрабандисти, окултисти, комарджии, шпиони и търговци на роби успяват да освободят САЩ от чуждата доминация, тъмната страна е, че елитът използва техните връзки, за да разшири властта и богатството си. Тайните групи не се колебаят да спонсорират убийството на някой президент или дори опитите за разрушаване на съюза на няколко пъти, когато това им е изгодно.
Стивън Сора изследва исторически загадки от 1982 г. и е автор на "Изгубеното съкровище на Ордена на тамплиерите". Живее в Ийстън, Пенсилвания.

"Провокативна книга, разкриваща в подробности кой от нашите Бащи-основатели е участвал в такива тайни дейности като пиратство, контрабанда на наркотици и други стоки, търговия с роби и мултинационализъм, както и онези на най-висок пост в страната ни, които практикуват и се облагодетелстват от същите нелегални дейности чак до XXI век... Интригуващ поглед към някои от кукловодите на планетата."

д-р Робърт Йеронимус, автор на America's Secret Destiny

 


Съдържание

Признателност 9

Въведение:
Родени в кръв 10

 

Първа част:
Пиратството: весел и кратък живот 23

1. Новият световен ред 27

2. Братя на пиратите и корсарите 53

3. Под черно знаме 74

4. Скелети в килера 100

 

Втора част:
Ложата и революцията 135

5. Контрабандисти, патриоти и масони 148

6. Франклин и масонската нелегална съпротива 178

7. Търговци на война 197

8. Подкупът, който печели войната 218

9. Единна нация под влиянието на велик архитект 238

 

Трета част:
От свещеното до профанното 249

10. Търговците на роби 252

11. Червеният кръст и черният товар 264

12. Господарите масони и техните роби 289

13. Масонското предателство 316

14. Братството на опиума 328

15. Опиумът: от ложата до скривалището 355

16. Богатството: наследството на
търговията с опиум 377

17. Властта на новия „Череп и кости" 395

Литература 416

Индекс 433

 

Признателност

Първо, благодаря на съпругата си, Тери, и на синовете ни, Кришчън и Майк, заради които животът си струва. Благодаря на семейството ми и на приятелите, чиито ентусиазъм, критики и подкрепа винаги оценявам.

Специални благодарности на читателите на „Изгубеното съкровище на Ордена на тамплиерите", които отделиха време, за да се свържат с мен и в много случаи ми осигуриха вдъхновение и база за тази книга. Благодаря на събратята ми пътешественици, на авторите и читателите, които споделят интереса към скритата страна на историята. Един в частност, преднамерено безименен, хвърли силна светлина, прозрения и информация по темата.

Благодаря на персонала на многобройните библиотеки, книжарници и морски музеи, които работят, за да поддържат историята жива. Персоналът на обществената библиотека на Бетлихем, Пенсилвания, Мистик Сийпорт, Мистик, Кънектикът, Морския музей, Сейлъм, Масачузетс, Къшинг Хаус, Нюбърипорт, Масачузетс, Музея на рибарите, Лънънбърг, Нова Скотия и Къстъм Хаус, Сейнт Джордж, Бермудите, заслужават специална благодарност.

Най-дълбока благодарност на всички в издателство Inner Traditions, особено на Ихъд Спърлинг, Джон Греъм, Синтия Фауълс, Кели Боуен, Сюзън Дейвидсън и Джини Левитан за всичко – от насърчението и гостоприемството до добросъвестното редактиране и творческия дизайн.

Въведение
Родени в кръв

Елитните и тайните общества са оформяли историята от зората на цивилизацията. От времето на Кръстоносните походи до ХХІ век една шепа фамилии са контролирали хода на световните събития и са изграждали собствения си статус и богатство чрез колективни усилия и бракове помежду си.

Най-голямото елитно общество е това на рицарите тамплиери. Допускането в организацията често изисква потекло и богатство, които са привилегия на избрано малцинство. Извън ядрото е нужна по-голяма сила както за да води войни, така и да поддържа огромната собственост на организацията. Тези сили растат, за да включат армия, флота, различна частна недвижима собственост (включително селскостопанска земя) и банкова империя. Стандартите за допускане се променят в течение на времето до степента, необходима за поддържане на нужния персонал, но елитното ядро винаги държи контрола в ръцете си.

Когато внезапно е обявена извън закона заради сребролюбието на френския крал, огромната организация на тамплиерите не умира, а просто преминава в нелегалност. Няколко автори са писали за оцеляването на нелегалните тамплиери, но то едва напоследък беше извадено на бял свят от по-задълбочени изследвания.

Тамплиерите оцеляват военно. Кълнейки се на различни сили, военните ордени оцеляват от откритата атака както от държавата, така и от църквата и масовите екзекуции и хвърляне в затвора от ХІV в. Рицарите на Христа, Тевтонските рицари, Швейцарската гвардия и Шотландската гвардия, както и няколко малки, но мощни военни ордени надживяват онези, които са ги преследвали. Подобно на хидра, ордените оцеляват, просперират и се множат. Няколко от тях са живи и здрави и в новото хилядолетие.

Тамплиерската организация оцелява и се прегрупира финансово. Гигантското „Тамплиери, АД", което довежда банкерството до съвременната му форма, оцелява, като се премества в Швейцария, където неколцина банкери поддържат и често контролират огромното богатство на европейския елит. Швейцарските кантони, често имащи знамена, които са твърде подобни на тамплиерските и са предпазвани от алпийските дефилета и швейцарската гвардия, поемат ролята на приемна земя за тамплиерите. Неутралният статус и запазването на тайната привлича фондовете на Европа от ХІV до ХХІ век.

Тамплиерският идеал за отдаденост на учението, откривателството и братството оказва силно влияние върху света през следващите векове. Например нео-тамплиерските организации са отговорни за напредъка в различни науки. Принц Хенри – великият майстор на Рицарите на Христа – развива изкуството на навигацията и финансира откривателски пътешествия. Различни членове на Кралското общество бележат напредък в астрономията, медицината и дори преобразуването на металите и постиженията им често залягат в основата на модерните науки. До началото на ХІV в. ерудицията и експериментирането се смятат за ерес и лесно биха могли да поставят учения под контрола на Инквизицията. По-късните пост-тамплиерски организации разбират стойността на потайността за избягване на религиозните гонения заради философски и научни дискусии.

Масонското братство, създадено в пост-тамплиерска Шотландия, до голяма степен е отговорно за оказване на влияние върху американските идеи за независимостта, гражданските свободи, справедливия съдебен процес и демокрацията. Концепцията за „военната ложа", в която група от непостоянни членове пътува с войниците, е донесена в Америка от борещите се единици в Европа и увековечава идеалите и води войната за независимост. Тайни групи като тези, срещащи се в Ложата на св. Ендрюс в Бостън, подклаждат Бостънското чаено парти и се разпространяват като горски пожар във всички колонии. Клуб „Кокъс", „Лоялната деветорка" и „Синовете на свободата" прерастват в Комитетите за кореспонденция, Континенталния конгрес и най-накрая, във войнствените поделения на милицията. Много от тях по необходимост са организирани нелегално. Мнозина запазват тайнствеността си чрез клетви, полагани в масонски братски ложи. Кулминацията е, когато френски войски, набрани по масонски канали, пристигат под командването на високопоставени масони и рицари на св. Иоан и разгромяват британците при Йорктаун, Вирджиния.

Резултатът е избран американски президент, който е масон, заклет в Библията на една масонска ложа от великия майстор на Нюйоркските масони, и нова форма на управление. Друг от резултатите е столицата на нацията, която е изградена въз основа на масонските геометрични принципи и е осветена в строго масонска церемония, изпълнена от високостоящи членове на правителството в масонски престилки.

Има обаче и отрицателна страна.

Тайните общества и елитът на конвенционалното общество се борят да се увековечат чрез всички възможни средства. Висшите идеали на свободата и равенството са компрометирани от елита, който продължава да държи контрола.

Разпадането на тамплиерите е пряко отговорно за драматичния възход на пиратството, което надвисва като чума над Европа, Америка и дори Индийския океан. Самите пирати са организирани в братства, кълнат се в доброто на групата, обещават да разделят поравно плячката и дори се бият под едно и също бойно знаме, което е носено от военната флота на тамплиерите. Още по-странното е, че пиратските бази – пристанища в Шотландия, Ирландия и Америка, където пиратите открито могат да акостират и да продават плячката – са защитавани от масонските групи, които са протегнали пипалата си до съдилищата и сградите на законодателните органи.

Контрабандата също расте като световно начинание независимо от незаконността си. Пристанища от Сейлъм и Нюпорт до Карибите и Бермудите, които приемат и подпомагат пиратската търговия, нямат угризения на съвестта да подпомагат и да съучастват в контрабандата. По същите причини, поради които масонските организации прерастват в занаятчийски и професионални гилдии, защитаващи живота на членовете си, хората в контрабандния бизнес имат нужда да ги възприемат като надеждни. В Бермудите, където най-вероятно две трети от търговията през ХVІІІ в. е незаконна, търговските партньори трябва да поддържат тайнственост. Островът е бил и продължава да бъде бастион на масонството, а самата сграда на митницата прилича повече на масонски храм, отколкото на правителствена институция.

За съжаление индустрията на търговията с роби също е подпомагана от масонските групи. Рицарите на Христа всъщност са отговорни за организирането на вноса на човешки товар в Европа, а по-късно и за лицензирането на търговията в двете Америки. Рицарските ордени, които контролират правителствата на Португалия и Испания, продават лицензи на други правителства, които на свой ред организират компании, за да разпространяват търговията. Кралските династии в Европа са крайните облагодетелствани фактори от бизнеса: за дял от печалбата те издават лицензи на елитни търговци и бизнесмени, които са част от двора им. Разрешителни за търговия с роби се продават от търговците и бизнесмените на онези, които дадат най-много, позволявайки на новодошлите да се присъединят към класата на търговците – връзките започват да изместват богатството. В Америка демокрацията и частната инициатива теоретично позволяват на всеки да играе роля в купуването и продаването на хора, но само неколцина елитни фамилии, свързани със съответствията си в Англия и Франция, поемат контрола върху бизнеса.

Когато избухва Американската революция, Бенджамин Фланклин се обръща към масонския елит на Франция, който контролира търговията с роби, за да получи оръжия, провизии и военна подкрепа. В първите осемдесет години на американската история търгуващите с роби пристанища от Чарлстън до Нюпорт са контролирани само от няколко фамилии, обвързани от масонски и семейни връзки. Те не са като семействата Джеферсън и Медисън, които разглеждат края на институцията като носещ полза на новата демокрация: меркантилният капитализъм е поставен над свободата и демокрацията от търговците на роби.

Тези търговци не желаят да се откажат от доходоносния бизнес и сякаш не се спират пред нищо в борбата срещу забраната на робството. Президентският пост е нещо, което членовете на търговския елит смятат, че могат да купят, и когато парите не са в състояние да решат дадени избори, използват други средства за овладяване на контрола. В опит да се възпрепятства премахването на робството от президентите Харисън и Тейлър и двамата са застигнати от внезапна и подозрителна смърт, която издига на власт благосклонни към робството вицепрезиденти. Когато дори смъртта се проваля в усилията за спиране на отмяната на робството, страната се завърта в най-деструктивната война, която някога е водила. Гражданската война завършва в Апоматокс, където армиите на Джеферсън Дейвис се предават... но не и за елита. Заговор за убийството на президента Линкълн, организиран от членове на квазимасонските рицари на Златния кръг, цели да обезсили Прокламацията за освобождаването на робите и нейния ефект върху търговията с Англия. Следвоенните усилия за възстановяване също са опетнени от друга масонска група на „рицари" – ку-клукс-клан.

Макар че пиратството и контрабандата вече не са така доходоносни в отскоро независима Америка, институции като търговията с роби и незаконният трафик на дрога заемат мястото им. Втората осигурява богатствата на елита, който ще стане здравата база на американската индустриална епоха. Нелегалната търговия с дрога, за чието създаване се обединяват англичаните и американците в първата половина на ХІХ век, ще си остане безкрайна чума. Отново избрано ядро от семейства контролира търговията и във Великобритания и Америка те са организирани в масонски групи. Семейните и масонските връзки са единствените билети за допускане.

Макар да не е изненадващо, че Бащите-основатели на Америка са предимно собственици на роби – една законна дейност, – може би ще се изненадате, когато откриете, че те често са и контрабандисти. Печалбите от контрабандата на дрога и на други стоки, търговията с роби и дори пиратството са пряко отговорни за основаването на няколко от най-важните банки на страната, които продължават да функционират и до днес. Устойчивият застрахователен бизнес на Нова Англия е роден и просперира от печалбите, натрупани от застраховането на корабите с опиум и с роби. Огромната железопътна система, която е построена на цялата континентална територия на САЩ през ХІХ в. е финансирана с печалбите от незаконната контрабанда на наркотици. А едно от най-големите съкровища, натрупани от опиум, ще осигури първоначалните пари за телефонната и комуникационната индустрия.

Европейският Орден на тамплиерите е огромна организация, но в центъра £ е наследственият елит, който контролира и обира печалбите на групата. Дори след огласената му смърт, орденът запазва забележителна власт и сила, винаги скрита зад кулисите.

В Америка влиянието на елита в центъра е силно. Тази елитна класа подрежда нещата така, че вече контролира масите не за свещени кръстоносни походи, а за да се обогатява. Кореняща се в системата на масонските ложи, новата класа се формира чрез връзки, изградени в най-известните ложи, например холандската ложа № 8 в Ню Йорк и Ложата на Соломон в Чарлзтаун, където членовете могат да контролират политиката и легитимния бизнес, като същевременно се наслаждават на печалбите от корумпирани и дори криминални нелегални сделки.

Семейното богатство на Франклин и Теодор Рузвелт е натрупано от контрабанда на дрога. Както е във всички семейства, занимаващи се с такава дейност, браковете вътре в кръга са важни. Родът Делано на Франклин Делано Рузвелт са контрабандисти на опиум, които натрупват богатство, губят го и се връщат към контрабандата на дрога, за да си го възстановят. Юлисис С. Грант се жени в семейство контрабандисти на опиум с връзки в Европа и Америка. Първите семейства на Ню Йорк и Нова Англия, които щедро осигуряват финансиране на университетите Харвард, Йейл, Колумбия, Браун и Принстън, даряват средства, спечелени от незаконна търговия с наркотици. Същите мъже след това изграждат железопътни линии и текстилни фабрики, основават банки и застрахователни компании и пазят семейното богатство непокътнато за следващите поколения. Освен Рузвелт и Грант други президенти, включително Тафт и двамата Буш, са свързани със странна секта в Йейл, която е основана и финансирана с парите от търговията с Китай. Днес тази организация е също толкова потайна, елитна и властна, колкото и преди два века.

Други президенти са свързани с пиратството чрез роднините си. Джон Тайлър се жени в семейство, чийто статус е постигнат благодарение на пиратската плячка. Прапрадядото на Милърд Филмор е съден за пиратство. Като търговията с опиум и пиратството е начинание, което зависи от широкоразпространена система на приемане и доверие. От Кейп Код и източен Лонг Айлънд до Ню Йорк Сити, Северна Каролина и Ню Орлийнс пиратите се доверяват един на друг и познават властимащите, които им осигуряват чадър, юридическа защита и пазар за техните стоки. Когато са на сушата, пиратските капитани се отчитат на държащото властта малцинство, което защитава търговията им. Тези връзки се изграждат и се запазват чрез масонските ложи. Губернатори, кметове и съдии разрешават и инвестират в пиратски пътешествия, плячката от които способства за натрупването на семейните богатства.

Пиратските кораби са плаващи ложи, в които ритуалът, потайността и кръвните клетви са лепилото, свързващо пиратите. Обикновените пирати обаче не са добре дошли на срещите на холандската ложа № 8 в Ню Йорк, където семейство Ливингстън вдига тостове за успеха си в осигуряването на подкрепа на пирати като капитан Кид и продължава да защитава пирати като Лафит сто години по-късно.

Пиратството не е единственото престъпление в открити води. Американските колонии просперират и благодарение на контрабандата. Джон Хенкок е богат масон, чийто кораб Liberty („Свобода“) подготвя сцената за бостънското Чаено парти и Революцията. С единия крак в елитните масонски ложи, където собствениците на кораби и капитаните са добре дошли, а с другия – в ложите, където се приемат трудещи се, Хенкок осигурява работа на една трета от населението на Бостън. Именно британското настояване за налагане на техните закони срещу контрабандата е това, което ускорява Революцията. Колониите разчитат на контрабандистите си, за да осигуряват храна, оръжия и провизии, за да се бият срещу Великобритания.

Ролята на партньорите в контрабандата от Америка в Карибите и Бермудите почти не е изследвана от историците, но е жизненоважна. Същевременно контрабандата и пиратството осигуряват основите на много от политическите династии на Америка, които остават във властта и днес.

Революцията слага край на големите печалби от контрабандния бизнес. Пиратството и каперството също престават да са лесен път към печалбите. Търговията с роби осигурява следващата възможност за натрупване на състояния в морето, процъфтявайки в същите пристанища, които са крепости на масонството. От Нюпорт до Чарлзтън принадлежността към ложа означава достъп до финансиране, застраховка и откриване на екипаж за търговия с роби. Освен това означава и достъп до пазара.

Членството в масонските ложи обаче не означава просто възможности в подземния свят. Бенджамин Франклин признава, че успехът в печатния бизнес зависи от това, на коя масонска ложа човек принадлежи във Филаделфия. Джон Джейкъб Астор, който някога е притежавал една петнадесета от цялото лично богатство на Америка, се присъединява към престижната холандска ложа № 8 в Ню Йорк, за да подпомогне бизнеса си. Успехът в юридическата професия, почти задължителна предпоставка за правителствена служба, е гарантиран на синовете на богатите, които могат да учат в Темпъл в Лондон. Passing the bar (издържам изпита за практикуване на право) е термин, който води началото си от тамплиерската крепост в Лондон и е rite de passage, който днес трябва да се издържи, за да може човек да се присъедини към юридическата професия. Издигането в армията се отказва на мнозина, които не желаят да са част от военната ложа – преносим дом за братя, сред които са Джордж Вашингтон, маркиз дьо Лафайет и Джон Пол Джоунс.

Тайните и елитни структури, които са изградили американските бизнес империи и семейни богатства, добре прикриват историята си. В епоха, когато и най-малкото невнимание понякога има потенциала да дисквалифицира кандидата за обществен пост, опетненият произход и семейна история на Бащите-основатели на страната и нейните институции са забележителни. Наследили сме колежи и университети, наречени на търговци на роби и дилъри на опиум. Почитаме президенти и други политици, чиито семейства са натрупали богатствата си чрез престъпления. Клиенти сме на фирми, основани от мъже, чиито богатства се коренят в незаконни дейности.

Много от семействата, разглеждани като „синята кръв" на Америка – нашият еквивалент на аристокрацията, – са „скрили в килера на предците си" мъже, пред които днешната организирана престъпност би изглеждала невинна като ангел. Те не са просто конекрадци и търговци-мошеници, нито пък са измамници, които са прогонени от града. Тези Бащи-основатели се издигат до огромни богатства. Наследството им се предава на наследниците им, които продължават да се радват на богатствата – и на властта им, която е защитавана от институциите, създадени от тях и гарантиращи участието им в бъдеще. Системата – благодарение на спечелените нечестно богатство и власт – се самоувековечава.

В страна, в която на всеки се дава ново начало и равни възможности, е любопитно, че пропастта между богатите и бедните се е разширила толкова драматично след Американската революция. Това обаче нито е случайно, нито се дължи на усилена работа: институции от Европа, често нелегални, установяват мрежа, която ще гарантира успеха и властта на себеподобните си. Същите тайни общества, които са били основани в Европа отпреди стотици години, се внасят в европейските колонии от самото им начало.

За да разберем колко всепроникващи са днес тайните и елитните общества и как са играли толкова съществена роля през последните векове, трябва да започнем с един ден с критично значение през 1307 г., когато най-голямата организация, позната някога на света, наблюдава поражението си.

 

Първа част

Пиратството: весел и
кратък живот

Средновековна Европа има класова структура, която разделя богатите от бедните по по-натрапчив начин, отколкото го прави пропастта между класите днес. Всички управляващи – от господаря на феодалното имение до краля – имат властта да отнемат и да опрощават живота на обикновения човек. Обществото и църквата също играят голяма роля в определянето точно какво човекът може и не може да прави. Строгите конвенции пропиват обществото до такава степен, че дори дрехите, които човек носи, са предмет на закон. В колониален Ню Йорк, когато пиратите се перчат от една кръчма в друга в копринени ризи и скриващи револверите пояси, те се противопоставят не само на обществените конвенции, но и на закона. Носенето на коприна или кожа е привилегия на малцинството на земевладелците.

От средновековието в Европа до колониалния период в Америка обществото е било изправено пред предизвикателство, което ще промени начина, по който човекът е възприемал и всъщност е водил живота си. В средновековието изборите за повечето млади мъже (и жени) са били ограничени и непривлекателни. Законът за наследството някога е давал семейното имение на най-големия син и е позволявал на по-малките братя и сестри да останат в него само ако не са женени. Дъщерите се омъжвали, а синовете били давани за чираци или изпращани да учат за свещеници в зависимост от предпочитанията на бащите им.

Войната носи възможности. Включването в Кръстоносните походи дава на мъжете шанса да оставят зад гърба си предопределения живот. Кръстоносните походи означават приключение и възможност за подобряване на собствената житейска ситуация. Отплаването в морето предлага същото бягство. Животът в морето е авантюристичен и помага на някои да се върнат у дома с достатъчно пари, за да правят каквото си поискат. Същевременно повечето мъже, които се присъединяват към Кръстоносните походи, за да избягат от досадната съдба да станат свещеници или чираци, не могат да се върнат отново към тези занятия. Когато Йерусалим е загубен, а Орденът на тамплиерите е разпуснат, мнозина нямат почти никакъв шанс да се върнат в обществото. Страхувайки се от преследване или просто от бедността, много от тях решават да продължат да се радват на безразсъден и лудешки живот.

За войника една от възможностите е да се превърне в наемник в новопоявяващите се войнстващи ордени от Шотландия до Средиземно море. За моряка животът на пират, контрабандист или капер носи още повече обещания за награди. Наемниците и пиратите стават членове на общество в обществото.

От дните на писателя Даниел Дефо през ХVІІІ в. пиратите се изобразяват като банди от дръзки, надути лунатици с дървени крака и склонност да убиват. Истинската история не е толкова колоритна... и е по-интересна. Макар че мнозина водят „веселия и кратък живот", както го наричат изкривяващите фактите приказки на Дефо, други се наслаждават на продължителност на живота, която е по-голяма от тази на моряците на британските военни кораби. Хранят се по-добре, не се отнасят с тях толкова сурово и получават по-голям дял от печалбата.

Пиратите са обвързани от споразумения, които им осигуряват по-добра закрила от английското морско право, и редовно са подложени на гласуване от всеки моряк на борда. Пиратският кораб и пиратските пристанища като Сейнт Мери в Мадагаскар са първите примери на демократично управление. Системата един човек – един глас на пиратските кораби остава уникална до появата на Американската конституция. Дори и тогава гласуването не е толкова демократично като пиратското управление.

Грижите за ранените и овдовелите обикновено също са по-надеждни за пиратите, отколкото за моряка от английския морски флот. Флотата въплъщава най-ригидната класова структура и не предлага особена сигурност.

Пиратите купуват провизии и оръжия, продават нечестно натрупаното – от вълна до бижута – и често се оттеглят в имения или поне ферми, купени с приходите от делото на живота им. За да се справят в конвенционалното общество, се налага да имат връзки. За да ги създадат, трябва да принадлежат към братство. Братството е нещо много по-дълбоко от някаква малка група, която си прекарва времето заедно. Останките от тамплиерите се организират в ложи, старите връзки се възстановяват. Масонството, повече или по-малко нелегално до началото на ХVІІІ в., осигурява настаняване, заетост, храна и дори дрехи на братята. Осигурява и връзки в мрежа – нелегална и често над закона. Когато свободното масонство най-накрая получава признание, тайната клетва на майстора масон обявява, че масоните са „братя на пиратите и корсарите".

Онези, които плават под знамето на черепа и кръстосаните кости, могат да разчитат на защита в пристанищата и в съдилищата, където тайно здрависване или кодирана фраза изискват събратът масон да окаже помощ на братята си.

Съкровищата, натрупани от пиратите и от онези, които ги снабдяват и купуват стоките им, оцеляват и след „златната епоха на пиратството". Династиите, създадени благодарение на нелегални дейности и членство в тайни общества, проправят път към властта, който оцелява и в наши дни.