Неврополитика

Най-опасният човек на планетата е наречен Тимъти Лиъри. Д-р Лиъри е световноизвестен психолог, разжалван професор от Харвард, неуморен защитник на мозъчната промяна, уважаван гуру на психеделичното движение, изявен философ и затворник на Никсъновата администрация. Арестуван е от тайните служби на четири континента и два пъти бяга от затворите. Той твърди, че ако искаме оптимистична визия за бъдещето трябва да изпълним стратегиите на еволюцията:

Миграция в космоса

Увеличаване на интелигентността

Удължаване на живота.

Неврополитика е книгата, с която Т. Лиъри ни въвежда в новата наука неврологика - разбирането и контрола върху собствената нервна система. Нещо още по-важно: появява се нова митична концепция за човешката природа.

Приятели ето добрата новина - Мислете самостоятелно!


 


Съдържание:

Въведение 15

ЧАСТ І: ЗОНАТА НА ЗДРАЧА НА МЕХАНИЧНО-ИНДУСТРИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Семената на шейсетте години 21
Появата на кибернетичната контракултура преди и по време на Никсъновата администрация

Телевизионното шоу на големия юдео-християнски грях, беглеца от закона, вината, престъплението и наказанието 30
Комбинацията между адвокатите и медиите, която произвежда криминалните програми от праймтайма

Партньори във времето 53
Международната мрежа от дисиденти, които се противопоставят и дефинират диктатурите

Политическо воайорство 55
Сексуалните копнежи зад шпионажа

Прослушването на Гордън Лиди за
Маями Вайс Норт 57
Изпортеният рейд срещу бърлогата на Лиъри, който води до назначаването на Лиди за експерт по дрогата в Белия дом

Американски военни хеликоптери бръмчат над нашите кибернетични индиански колиби 60
Сравнява малтретирането на хипитата и виетнамците от режима на Никсън

Уудсток и Уотъргейт 65
Как страхът се спусна над Америка, здавайки климат на „добрата немска“ хрисимост

Състезателният процес 68
„Цялата каша беше създадена от адвокатите“

Потайността и дезинформацията са самоубийствени политически тактики в кибернетичното общество 70
Потайността подхранва страх и параноя

Проклятието на Овалния кабинет 74
Мистериозната серия от злощастия, която непрекъснато се спуска върху заемащите Белия дом. Предупрежденията на кибер-политиците

Срутването на представителното управление 76
Процесът на избиране на „представители“, за да ръководят, е реликва от културата на конската тяга, която е създала американската Конституция

Завръщането на индивидуалния суверенитет 78
Зрелите електронно-комуникационни мрежи правят възможно незабавното демократично регистриране на мненията

Как се промиват мозъци? 82
Написано с Робърт Антон Уилсън. Случаите на Пати Хърст, лейтенант Коли и Пискливата Фром демонстрират, че всички ние сме били подложени на промиване на мозъци

Неврополитика на куража: кратка среща с Чарлз Менсън 101
Неврологическата уязвимост, която Менсън се е научил да манипулира

Дребна разузнавателна афера 122
Една среща между Лиъри и група от федерални агенти на Тайната полиция дава прозрения за властовите борби, които се развихрят в общността на американското разузнаване

От външния към вътрешния свят към вътрешното пространство към Космоса 134
Написано заедно с Робърт Антон Уилсън. Осемте етапа на човешкото развитие: (1) племенен; (2) феодален; (3) механичен; (4) социален; (5) разумен; (6) информационен; (7) генетичен; (8) атомичен

Сексуалното опитомяване на двуногото с четири мозъка 154
Написано предимно с Робърт Антон Уилсън. Затворът на половата роля, сексуалното опитомяване и появата на ориентирана към индивида, хедонистична култура

ЧАСТ ІІ: ЗОРАТА НА КИБЕРНЕТИЧНАТА ПОЛИТИКА НА КОМУНИКАЦИОННАТА ЕПОХА

Звездното семе: космическа пси-фи
приказка за комети 179
Неизбежността на Миграцията в Космоса така, както е разбрана от група затворници, хванати в капана на „Черната дупка“ – затвора „Фолсъм“

Разговори с По-висшия интелект 192
Как група изненадани радиоговорители получава първите сигнали от Извънземни източници; включва дословна транскрипция на първото послание, получено някога от По-висш интелект

Войната и централизацията като
необходима прелюдия към космическата миграция 205
Генетичното значение на технологията и технологичната конкуренция между нациите

В защита на „продавачите на змийска мас“ 220
Оживено, сатирично опровержение на опитите на бюрократите от НАСА да контролират Миграцията в Космоса. Най-важният политически въпрос на ХХІ в. ще включва контрола на Космоса. Това есе, първоначално публикувано в списанието Aerospace, определя следващия рунд в борбата за индивидуална свобода и разнообразие на културните стилове

H.O.M.E.S.: едно предложение за недвижима собственост 228
Написано с Джордж А. Купман. Брошура, предлагаща акции, която описва как Миграцията в Космоса ще бъде ръководена и контролирана от кооперативи, набиращи ресурси за финансиране и конструиране на Космически селища. Представя се актуалният бизнесплан на Американската ракетна компания (AMROC) на Джордж Купман, която изстреля цивилна ракета в ниска орбита (1988 г.)

Напредващи християнски войни: 249
Кратка история на Войнстващата каста в Обединените Съветски Щати на Америка

Един благоразумен план за изборите
през 1988 г. 268
Нека привлечем НЦП – най-ценния политик на Лигата – за наш Лидер на отбора

 

Въведение

Първият вариант на „Неврополитика“ беше написан през 1973–1976 г. По това време бях хвърлен в затвора от Никсъновия режим. Няколко от първите глави бяха замислени през строгия ми тъмничен затвор.

Трябва да призная, че по това време бях отчужден, малко побъркан и от време на време ме обземаха пристъпи на раздразнение. Така че цветът на първия вариант на тази книга е тъмносиньото – като затворническите дрехи и затворническата меланхолия.

Рационално и на базисно равнище бях доволен и дори горд да бъда идеологически затворник. Разбрах как се играе играта в професионалната лига на философията. Знаех, че през цялата история онези, които прекалено ефективно са създавали концепции и нови парадигми, обикновено са били подлагани на наказания. Хората, които контролират затворническите ключове, до един мразят дисидентите, концептуалните иноватори, либералите и агитаторите в полза на реалността.

Свободомислещите, особено харизматичните, стават изключително непопулярни в очите не само на Управляващата партия, но и на мнозинството от населението, които не мислят самостоятелно и са раздразнени, когато са изправени пред крещящи нови идеи.

Както са научили много от нашите философи, дългият престой в затвора наистина дава на човека различна перспектива върху политиката. Развива се определен цинизъм. Човек разбира, че или е „в системата“, или е извън закона. Разбира (с изключение на малките нации от скандинавски тип), че всяка бюрокрация на закона и реда действа по същия начин. Съветските адмирали мислят по абсолютно същия начин като нашите морски офицери. Немските полицаи, борещи се с дрогата, са програмирани да мислят също като нашите агенти от Агенцията за борба с наркотиците. След като съм бил арестуван на четири континента, мога да свидетелствам, че ченгетата и надзирателите в затворите са почти еднакви по целия свят. Те имат власт и я използват до степента, до която може да им се размине. На американските надзиратели не е позволено да са толкова брутални като надзирателите в някои други страни, освен в някои малки затвори в Мисисипи… или отдалечени места като Ми Лай. Затворниците също си приличат по целия свят. Истинското им „престъпление“ е, че по някаква причина им е липсвала силата или интелигентността, или парите, за да ги държат настрана от затвора.

Адвокатите и служителите от сферата на гражданските услуги също обикновено си приличат по целия глобус. Подобно на много затворници, и аз съм бил ядосан на всички юристи – както за обвиненията им, така и за защитата. Всички те се облагодетелстват от индустрията на наказването на престъпленията. Често адвокатите на бедните обвиняеми изкарват много повече от прокурорите. Терминът „адвокат по наказателно право“ твърде често е тавтология.

Моят герой по онова време беше нацупеният руски философ на име Александър Солженицин. Четях и препрочитах неговите книги за „Архипелага Гулаг“ – съветската система за затваряне на устата на дисидентите – и ги сравнявах с това, което наблюдавах около себе си.

Солженицин пише:

„Могат да ни разберат само тези,

които са яли от една лъжица с нас.“

Или, както го казва Уейлън Дженингс, „Ние със Сол получихме нашето образование в затворите на нацията.“

Именно Солженицин направи дръзкото твърдение, че един автор, казващ истината, може да свали режим. И го осъществи! Неговите трудове бяха толкова силни, че най-накрая той беше освободен от затвора на име СССР и изпратен набързо в Швейцария. Представители на световните медии незабавно наобиколиха къщата му в Цюрих. Помните ли тези сцени, когато той излезе и размаха юмрук пред телевизионните камери? Колко странно, че той беше недружелюбен към западната преса, която го беше издигнала на героичен пиедестал! Аз му съчувствах. Той вероятно се е чувствал по същия начин, по който и аз, когато написах първата част от тази книга. Донякъде засрамен от факта, че го използват като марионетка в такава примитивна, опростенческа медийна машина на грях–престъпление–наказание. Сигурен съм, че Джордано Бруно е изпитвал подобно чувство на унижение, когато Инквизицията го е набутала в микровълновата фурна.

Всичко това обаче е в миналото. Днес, март 1988 г., вече жизнерадостно съм елиминирал частите от книгата, които изразяваха – често несправедливо – несвързаното ми раздразнение от адвокатите и медийните звезди, уж в лагера на приятелите, които не „са яли от една лъжица с нас“.

Надявам се, че онези, срещу които ругаех от затвора, ще разберат. Особено съжалявам за хленчещите си оплаквания от Боб Дилан. Той се откроява като единственият, най-силен и красноречив глас на своето поколение. Посветих този вариант на „Неврополитика“ на него и го направих героя на първия ми роман What Does WoMan Want? („Какво иска този мъж?“) (Falcon Press, 1988).

След като казах това, мога да добавя с цялата си искреност, че в първия – затворнически – вариант имаше някои отлични концепции и затрогващи пасажи. В онзи момент, преди Джобс и Уозняк да направят компютъра персонален уред, се мъчех да опиша кибернетичния свят, който днес е описан и осъзнат от Уилям Гибсън, Тед Нелсън, Джейрън Ланиър, Ерик Гуликсен и другите киберпънкове.

А предложенията, които заедно с Джордж Купман направихме за финансиране и конструиране на космически колонии, са реалност сега, през 1988 г. Американска ракетна компания на Купман пуска първият си космически „джип“ през лятото на 1988 г.

Е, ако използвам метафора от бейзбола, изпълнението ми при писането на тази книга имаше някои стабилни попадения и много пропуски.

Вече не се чувствам засрамен от огромния брой скучни, глупави или щури концепции, които съм издигал през 38-те години, в които се занимавам с философия.

Ето защо:

Действащите философи в Информационната епоха са като бейзболните играчи. Най-добрите хитъри към домашната база хвърлят и най-далече.

Във феодалната и индустриалната епоха създаването на нови парадигми е било различна работа. Тогава философите са лансирали една или няколко оригинални концепции в живота си и са ги защитавали от атаките на теоретиците-съперници. Успехът се е определял от академичното одобрение и бюрократичната приемливост.

В Кибернетичната епоха професионалната задача на действащия философ е да създава нови парадигми, които ще вдъхновяват и насърчават другите да мислят самостоятелно. Днес философите не дават на хората храна за размисъл. Те ги учат как да мислят, как да схващат себе си. Философията става лингвистика от типа „направи си сам“. Колко неологизми и мисловни хибриди сте измислили този месец?

За тези 38 сезона съм написал 30 книги и стотици есета/интервюта. Една книжна следа, замърсена от хиляди нови идеи.

Объркал съм много хора, включително и себе си, защото никога не съм проявявал и капка лоялност към някаква конкретна философска линия. Днес действащият философ не слиза от планината с истини, издялани на камък. Той идва с бейзболна бухалка по няколко пъти на ден, опитвайки се да изпробва някакво концептуално попадение. В бейзбола играч, който има едно попадение от три, обикновено води лигата.

Изобретателят на мисли попада в Салона на славата или печели желаната награда НЦФ (Най-ценен философ) въз основа на средната стойност на попаденията му през годините.

Например в тази книга една трета от идеите са един вид глупави, една трета са донякъде скучни. Една трета обаче са попадения. Когато те навлязат в съзнанието ви, могат да се слеят със собствените ви мисли и да създадат нов софтуер за програмиране на живота ви.

Надявам се, че ще се насладите на играта.

 

ПЪРВА ЧАСТ

Зоната на здрача на
механичната политика

Семената на шейсетте години

Пролетта на 1973 г.,
затвор „Сан Луис Обиспо“

 

Днес всяко десетилетие е изявление в несекващия глобален човешки разговор.

Всеки американец активно или пасивно беше ангажиран в културното послание на 60-те години. Така се случи, че аз бях най-силно ангажиран с тези социални промени като член и лидер на „състава на мажоретките“ за малка група от иновативни интелектуалци, които искаха да получават, да интегрират и да препредават появяващите се културни сигнали.

Значението на това експлозивно десетилетие ще се оценява от историята в светлината на следващото развитие. Естествено е тези, които се ангажираха в транзакцията, да представят своите версии на станалото и предвижданията си на бъдещите събития.

През януари 1960 г. приех покана да отида в Харвардския университет, за да поставя началото на нови програми по това, което беше наречено „Поведенческа промяна“. Бях убеден, че психичните разстройства могат да се лекуват, че драстичните ограничения на човешките интелектуални и емоционални функции са причинени от ригидни мисловни програми, от запечатани и обусловени нервни вериги, които създават и запазват изкуствени състояния на възприеманата реалност и слабо умствено представяне.

Вярвах, че мозъкът е биохимичноелектрическа мрежа, способна да получава и да създава променяща се серия от адаптивни реалности ако и когато се открие химическият ключ за промяна на съзнанието и той се използва в контекста на адекватна теория. В тогавашния Zeitgeist на Солк, Флеминг, Полинг аз вярвах, че лекарството е подходящият химикал, използван правилно. „Болестта на кариерата“, която бях избрал като лечима, беше човешката природа.

Дефинира се нова наука. Предложих термина „неврологика“: разбирането и контрола на собствената нервна система.

Ако прекалено опростя нещата, вярвах, че ние, хората, не знаем как да програмираме умовете си и че статичният, повторно обуславящ се софтуер, известен като нормален разум, е източникът на „болестта“ и че задачата на психолога–неврологика е да открие неврохимикала за промяната на съзнанието, т. е. да позволи ново запечатване на нови реалности и нови обусловени последователности. Първоначалните ни експерименти в Харвард подсказваха, че LSD може да открие мозъка за препрограмиране.

В началото на 60-те години проверихме тези хипотези в серия от контролирани експерименти с LSD с неколкостотин затворници при следните условия: установката, или очакването беше за философска екстраполация и себеоткриване, средата беше подкрепяща, безопасна и изпълнена с уважение. Нямаше нито една жертва или „подхлъзване“. Нашите изследвани лица редовно преживяваха метасъзнателни интензивни преживявания и бяха насърчавани да разсъждават за личните и социалните последствия от тези нови сигнали.

Резултатите от тези и други психеделични преживявания ни накараха да направим заключението, че органичните неврохимикали могат да се използват като инструменти за изучаване на нервната система, за освобождаване на мозъка от ограниченията на съзнанието, за обучаване на човешките същества да развият нови нервни вериги (нови умове) за получаване, интеграция и препредаване.

Последствията от тези заключения за човешката свобода бяха мащабни. Беше дефинирана нова наука. Предложих термина „неврологика“: разбирането и контрола върху собствената нервна система. Нещо още по-важно: появява се нова митична концепция за човешката природа. Човешкото същество се разглежда като притежаващо множество програми (операционни системи на разума, или MOS), които се развиват в хода на индивидуалното развитие и които могат да се включват и изключват селективно и адаптивно така, както „включваме и настройваме“ многото електрически вериги, които заобикалят съвременния човек.

В Харвард размишлявахме за далечното бъдеще,… вярвайки, че е време за прозорливи визии, знаейки, че Америка се е изчерпала откъм философия, че се нуждаем от нова, емпирична, осезаема метафизика.

В периода 1960–1963 г. проверихме тези теории в поредица от обективни изследвания върху превъзпитанието в затвора, психеделичната психотерапия и личностната промяна. Хипотезите се потвърдиха. Намалихме дела на връщащите се в затвора с 90%. Демонстрирахме количествено психометрично подобрение в личността. Това беше елегантна изследователска работа, печелеща награди. Нашите изследвани лица споделяха ентусиазма ни, но медицинските директори – не. Бяхме достатъчно наивни, за да се изненадваме, че много администратори всъщност не искаха да елиминират патологиите, които администрират.

Господ знае, че те лично ме харесваха, уважаваха нашите резултати и тайно в себе си се надяваха да сме прави. Съществува обаче този гъсеничен, инертен страх от промяната. На три пъти ми предлагаха хабилитация в Харвард (и поста главен психолог на Масачузетската обща болница), стига да бях омаловажил изследванията с наркотици. Дотогава обаче кариерата на повече хора беше поставена на карта. Бяхме навлезли в диалога на мита, бяхме хванати с капана на древния поток от страстни надежди и рискована вяра, че човечеството може да еволюира до по-висша мъдрост. Това беше познатата гностическа, окултна, неоплатоническа, алхимическа, фаустовска, Джеферсонова вяра в индивида като микроКосмос, визията за Вселената с множество центрове, която дава живот на индивидуалното съществуване, вечно появяваща се, винаги противопоставяща се на Инквизицията, винаги осмивана от настоящата версия на оторизираната догма.

В Харвард около трийсетина студенти, млади преподаватели и теолози размишлявахме за далечното бъдеще, вярвайки, че е време (след празното, носталгично пето десетилетие на ХХ в.) за прозорливи визии, знаейки, че Америка се е изчерпала откъм философия, че отчаяно се нуждаем от нова, емпирична, осезаема кибернетика, знаейки в сърцата си, че старите механични митове са се споминали в Хирошима, че с миналото е свършено и че политиката не може да запълни духовния вакуум.

Цялата тази образователна работа имаше огромен успех. Милиони американци приеха „философията на главата“, убеждението, че Его и „Социална реалност“ са нервни фикции.

Визията, която ние предложихме, беше „пътешествие в главата“ – научно, експериментално, неврологическо. Докато преднаучните източни философии и западните им мистични издънки говорят мъгляво за божествеността във всеки човек, ние се опитахме операционално да предефинираме старите учения и да предложим експериментален неоплатонизъм. Вашият мозък е центърът на вашата вселена. Прочетете който и да е основен учебник за нервната система. Научете кой от осемте типа медикаментозна йога включва коя от веригите в нервната ви система, научете се да избирате, настройвате, фокусирате, програмирате и препрограмирате мозъка си. След това се научете да приемате цялата отговорност за реалностите, които конструирате. (Вж. Undoing Yourself Too, Dr. Hyatt.)

Основата на тази нова кибернетика беше убеждението, че напредъкът в съвременната наука сега прави възможно разработването на разбиране за нервната система, нейната еволюция в индивида и в биологичния вид и ефектите от химичните и електронните помощници за нейната разширяваща се функция. Това ново разбиране на източника и инструмента на съзнанието ни води до истински научна философия за самоотговорната човешка природа.

Будният и разумно образован човек през 1960 г. беше запознат със следните научни концепции, които, ако бяха известни на философите от античността, несъмнено щяха да повлияят върху теориите им: (1) уравненията на Айнщайн за относителността и коварирането на времето/пространството; (2) нервната система като биокомпютър, организиран в йерархични центрове, селективно опосредстващи възприятието, съхранението, анализа и преноса на съобщенията; (3) елементарната компютърна теория; (4) електрическата и електронната технология, осигуряваща основата за честотата, интензивността и яснотата на сигнала; (5) ДНК-кода като източник на инструкции за конструиране, поддържане и развитие както на тялото, така и на нервната система.

Напълно е възможно историята да реши, че втората войнствена катастрофа на администрацията на Джонсън беше решението контролът върху наркотиците да се връчи на полицията.

С тези научни концепции като навяващ мисли текст, с LSD като навигационно средство и с молитви за Божия милост ние започнахме да пишем и да говорим публично за възможностите за нова философия, за нова индивидуална кибернетична теология.

На този етап (1963 г.) напуснах Харвард, изоставих ролята на конвенционален, академичен учен и станах Действащ философ. Това изместване в професионалната роля се осъществяваше бавно, неуверено, опипващо почвата и не без самоосъзнат хумор. Първо, внимателното изучаване на религиозната история разкри, че психеделичните растения са били използвани от генериращите големи философии култури от миналото – Египет, Персия, Китай и Гърция – винаги за инициация в зрялата възраст, за въвеждане в духовния живот и за обучение на шамани, пророци и специални духовници, които са играли цветисти и видимо необходими обществено-церемониални роли. В същото време започнах личното си обучение по индуистка Веданта, будистка Тантра и даоистки техники за разбиране на потока на различни енергии. Последва „задължителното поклонение“ в Индия.

През 1963 г. поставихме началото на центрове за тренинг в разширение на съзнанието, научно списание и лекционни турнета, за да оповестим резултатите от нашите изследвания. Интересувахме се най-вече от развитието на неврологическа лингвистика – вербални, но и – още по-важно – електрически и електронни методи за предаване на разширения обхват на съзнанието.

Нашата фондация „Касталия“ в Милбрук, Ню Йорк, се посещаваше от музиканти, аудиотехници, художници и оператори. Оттогава насам новите модели на изкуство, които разработихме въз основа на способността на нервната система да получава, синтезира и предава ускорени, компресирани и мултимедийни представи, са подети от хората в сферата на комерсиалната филмова и телевизионна индустрия. А и от компютърната култура.

Цялата тази образователна работа имаше огромен успех. Милиони американци повече или по-малко приеха „философията на главата“, убеждението, че Егото и „Социалната реалност“ са нервни програми, групи от синаптични връзки, консенсусна параноя. Тази философска революция се характеризира с това, което може да се нарече неорадикален номинализъм, невидимо, имплицитно, развеселено и понякога благочестиво откъсване от рефлекторните социални конвенции и страховете, които те целят да предизвикват. Общо „яростно“ отхвърляне на партийната политика, войната, насилието, военната служба, расизма (черен и бял), заробения кариеризъм, еротичното двуличие, сексизма, религията на Истаблишмънта, местните ортодоксалности на облеклото, грижите за външния вид, позата, изкуството. Освен това отхвърляне на помпозността на разума, включително на собствения, и на самата банална хипарска философия. Този сигнал на надежда и свобода беше изпратен по целия свят. Поетите в съветските затвори го чуха. Както и младите хора навсякъде по света.

Неизбежната бурна и враждебна реакция на това ново послание за индивидуална власт започна през 1966 г., когато различните законодателства и Конгресът на САЩ започнаха да обмислят закони за криминализиране на LSD и подобните вещества. През същата година свидетелствах пред две сенатски комисии, настоявайки контролът върху всички променящи съзнанието вещества да се даде на медиците под ръководството на федералните и щатските агенции по здравеопазване. Прогнозирах, че ако контролът над наркотиците се осъществява от полицията и прокуратурата, резултатът ще е черен пазар, който е по-ирационален и широко разпространен, отколкото този от периода на Сухия режим и растежа на огромна полицейско-държавна репресивна бюрокрация. А кой всъщност искаше това?

Тази политическа позиция тогава в никакъв случай не беше радикална или самотна. Всъщност по време на администрацията на Джонсън по този въпрос се водеше люта битка. Представителите на медицината и науката (подкрепени от семейство Кенеди) настояваха наркотиците да се администрират от Министерството на здравеопазването, образованието и социалните грижи, докато хората на закона и реда политиканстваха в името на Министерство на правосъдието. Напълно е възможно историята да реши, че втората голяма войнствена катастрофа на годините на Джонсън беше решението контролът върху наркотиците да се връчи на полицията. LSD стана незаконно вещество и повечето от най-известните учени в сферата на веществата започнаха постепенно и непреклонно да се отказват от контакти с правителството. Беше обявена още една война срещу ереста.

Семената на 60-те години покълнаха под земята. Разцъфването предстои.

По онова време „новото съзнание“ стана политически въпрос, неотделимо преплетен с мира, сексуалното освобождаване, реформата на обучението, расовото равновесие, екологията и „прекратете военната повинност“. Предполагам, че политическата манифестация беше неизбежна. И така се присъединих към кръга. Мир, любов и освободи главата си – казвахме.

Моята лудост е да вярвам безрезервно във визията на Джеферсън и в Първата поправка. Приемам това наследство на Мерлин, това национално упование. Можело ли е тази първа Америка да бъде спасена? Е, казвахме ние, ако те могат да правят закони, ние можем да ги отменяме. Заедно с другите говорители на дисидентството аз се противопоставях на войната и защитавах марихуаната и LSD от ненаучните посегателства. Предупреждавахме за опасността от хероина и нелицензираната, неоснована на никаква информация злоупотреба с наркотици. Защитавах не дрогата (не беше нужно никой да прави това), а рационалното, философско, научно разбиране на наркотиците. Това беше време (можем ли да си спомним?) на граждански права, открито дебатиране на ненасилническото несъгласие, регистрирано в проучванията на общественото мнение и оспорвано в съдилищата.

Бях следен, поставяха ми капани и ме арестуваха като всеки друг, водех дела и успях да постигна обявяването на федералния закон за марихуаната за неконституционен. В американската традиция беше да защитаваш това, в което вярваш. Всяко съдебно решение и всяко проучване на общественото мнение показваха, че „новото съзнание“ расте. Знаците на любовта, синците на хипитата, Битълсите и демонстрациите бяха глупави и празни приказки. Истинското нещо засягаше начина, по който хората се гледаха едни други в очите и се усмихваха, знаейки, че нещо ново и отговорно спрямо тях самите се осъществява в главите им. Светът слушаше. Посланията идваха до нас от нелегалните дисиденти в Русия и Бразилия. Истинската революция на 60-те години беше неврологическа.

Появата на нова философия се осъществява в редки, ключови точки в историята. Политическите, социалните, икономическите промени следват промените в концепциите за човешката природа. Революцията на съзнанието през 60-те години инициира това, което днес се нарича Информационна, Комуникационна, Кибернетична епоха, и предизвика всички институции и нравствени принципи, на които се основаваше индустриалното общество.

Това системно поставяне под съмнение на ортодоксалностите неизбежно доведе до Никсъновата контрареформация, опитите да се наложи наново стария авторитет чрез политическата власт. Историята на Инквизицията обаче ни учи, че културно-философските въпроси не могат успешно да се решават със закони независимо от процесите срещу ересите, законите за контролиране на частните разходи в интерес на държавата, информаторско-провокаторските тактики за шпионаж и тайната полиция.

Втора класическа реакция на краха на авторитета е екзистенциалната самота. След като сте приели, че нервната ви система създава от Хераклитовия поток ваша собствена реалност, какви са пътепоказателите, какви са показанията на компаса, какви са новите цели? Разнообразието, индивидуализмът, утопичният оптимизъм на 60-те години бяха съкрушени от яростна реакция. Този философски вакуум временно беше запълнен от възраждане на старите догми, които се залепиха за новите енергии – евангелисткото християнство, хомогенизирания будизъм, телевизионния индуизъм. Тези песимистични, носталгични веруюта служиха за изключване, потушаване, успокояване на експлозивните експанзии от изминалото десетилетие. Християнските фундаменталисти са бедни бели земеделски работници от Южните щати с дълги коси, Махариши е агент на ЦРУ.

Вярвам, че една нова философия може да се създаде от онези, които са родени след Хирошима, и тя драматично ще промени човешката природа. Тя ще има следните характеристики: (1) ще е научна по същество и научно-популярна по стил; (2) ще се основава на експанзията на съзнанието, разбирането и контрола върху нервната система, създавайки квантов скок в интелектуалната продуктивност и емоционалното равновесие; (3) политически тя ще подчертава индивидуализма, децентрализацията на властта, толерантност към и нагласа на „да живеят различията, местни възможности и либерализъм от типа на „гледай си своята работа“; (4) ще продължи тенденцията към открита сексуална експресия и по-честно, реалистично приемане както на равенството, така и на пленителните различия между половете. Митичният религиозен символ няма да е разпънатият на кръст мъж, а двойка от мъж и жена, обединени в по-висш съюз на любовта. (5) Тя ще търси откровение и По-висша интелигентност не във формалните ритуали, насочени към някакво антропоморфично божество, а в естествените процеси, нервната система, генетичния код и Космоса в опит да се установи междупланетно общуване. (6) Тази философия ще включва практически, технически, неврологическо-психологически процедури за разбиране и управляване на указанията на съюза и безсмъртието, имплицитно съдържащи се в процеса на умиране. (7) Емоционалният тонус на тази нова философия ще е хедонистичен, естетически, безстрашен, оптимистичен, хумористичен, практически, скептичен, светски. Сега сме в латентен подготвителен период на изчакване. Всеки знае, че нещо ще се случи. Семената на шейсетте години покълнаха под земята. Разцъфването предстои.