Бунт, революция и религиозност

Не проповядвам революция.

Аз съм категорично против революцията.

Аз ви казвам, че думите ми за бъдещето и за тези, които са достатъчно интелигентни в настоящето, са бунт.

Каква е разликата?

Бунтът е индивидуално действие. Той няма нищо общо с тълпата.

Бунтът няма нищо общо с политиката, властта, насилието.

Бунтът има общо с промяната на вашето съзнание, вашето мълчание, вашата натура.

Той е духовна метаморфоза.

В бунта човек променя себе си. Не се интересува от властовата структура. Просто успява да промени натурата си, ражда нов човек в себе си.


Съдържание

Изкуството на свободата 7

Реформа, революция и бунт:
трите R на човешката еволюция 11

Свещеници и политици: паразити на власт 20

Християнството и комунизмът: незаконородените братя,
синове на псевдо-Спасителя 26

Диктатура – властта в ръцете им 37

Свободата не е разрешително 42

Еволюирането на съзнанието означава постепенно
изчезване на обществото 45

Тероризмът – вътрешният ви вулкан от насилие 59

Революционерите всъщност не са бунтари 65

Медитацията реализира утопията на земята 71

Почивай в мир… или на парчета 86

Бунтът все още е най-голямото „ДА“ 96

Гностицизмът – коренът на религиозния бунт 109

Бунтовният дух е 100% гарантиран 121

Анархизъм и съзнание 129

Компромиси – вашето достойнство на бесилката 131

Религиозност и бунтовност: две имена за един и същ опит 137

Медитацията е единственият неегоистичен акт 141

Едно семе може да направи цялата Земя зелена 147

Аз принадлежа на вечността, вие също можете 151

Бъдете реалисти – планирайте чудо 153

За автора 157

1. Изкуството на свободата

Учителю любими,

винаги когато мисля за свободата, или се опитвам да избягам от нещо, или копнея за нещо друго. Ще говорите ли за по-широките последствия от свободата?

Свободата от е обикновена, светска. Човекът винаги се е опитвал да бъде свободен от някои неща. Тя не е творческа, съзидателна. Това е отрицателният аспект на свободата.

Свободата за е творчество. Имате определена визия, която бихте желали да материализирате, и искате свобода за нея.

Свободата от винаги е от миналото, а свободата за винаги е за бъдещето.

Свободата за е духовно измерение, защото се придвижвате към неизвестното и може би – някой ден – ще навлезете в непознаваемото. Тя ще ви даде криле.

Свободата от в най-добрия случай може да свали белезниците ви. Тя не е задължително благотворна – и цялата история е доказателство за това. Хората никога не са мислили за втората свобода, за която настоявам аз. Мислили са единствено за първата – защото нямат прозрението, за да видят втората. Първата е видима: окови на краката им, белезници на ръцете им. Те искат да бъдат свободни от тях, а после какво? Какво ще правите с ръцете си? Възможно е дори да се разкаете, че сте искали свобода от.

Можете да го видите по целия свят: страните са се освободили от британците, от испанците, от португалците, но тяхната ситуация е много по-лоша, отколкото когато са били роби. Те поне са били свикнали с робството си, отказали са се от амбициите си и са приели участта си като съдба.

Свободата от робство създава просто хаос.

Цялото ми семейство участваше в борбата на Индия за свобода от британците. Всички те са били по затворите. Образованието им беше прекъснато. Никой не можа да завърши университет, защото преди да могат да издържат изпитите, бяха хванати – някой беше три години в затвора, друг – четири години. А после беше твърде късно отново да се започват университетско образование и те станаха искрени революционери. В затвора влязоха в контакт с всички лидери на революцията, а после целият им живот беше посветен на революцията.

Аз бях малък, но имах навика да споря с баща ми, с чичовците ми: „Мога да разбера, че робството е отвратително. То те дехуманизира, унижава те. Лишава те от престижа да бъдеш човешко същество. Срещу него трябва да се борим. Моята теза обаче е: какво ще направиш, когато си свободен? Свободата от е ясна и аз не съм срещу нея. Това, което искам да знам и ясно да разбера, е: какво ще правиш със свободата си?“

„Знаеш как да живееш поробен. Знаеш ли обаче как да живееш в условията на свобода? Знаеш, че като поробен трябва да поддържаш определен ред; иначе ще бъдеш премазан, убит, застрелян. Знаеш ли, че в условията на свобода ще е твоя отговорност да поддържаш реда? Никой няма да те убива и никой друг няма да е отговорен за теб – ти ще трябва да си отговорен. Питал ли си твоите лидери за какво е тази свобода?“

И никога не получавах отговор. Те казваха: „Точно сега сме толкова потопени в опитите да се отървем от робството. По-късно ще се погрижим за свободата.“

А аз отвръщах: „Това не е научна нагласа. Ако разрушаваш старата къща и ако си интелигентен, трябва поне да си подготвиш план за нов дом. Най-доброто ще е да подготвиш основите на новата къща, преди да разрушиш старата. Иначе ще бъдеш без дом и ще страдаш – защото е по-добре да живееш в стара къща, отколкото изобщо да нямаш дом.“

Големите лидери на индийската революция обикновено отсядаха в моето семейство… и това беше непрекъснатият ми спор с тях. Така и не открих дори един водач на индийската революция, който да разполага с отговор на въпроса: „Какво ще правим със свободата?“

Свободата дойде. Милиони индуси и мохамедани се убиваха взаимно. Преди британските сили не им позволяваха да го правят. Тези сили бяха отстранени и цяла Индия беше потопена в бунтове. Животът на всички беше в опасност. Цели градове горяха, цели влакове горяха, а на хората не се позволяваше да слязат от тях.

Казах: „Това е странно. То не ставаше по време на робството, а става в условията на свободата – и причината е просто, че вие не сте подготвени за това, което е свободата.“

Страната беше разделена на две части – те никога не бяха мислили за това. В цялата страна цареше хаос. А хората, които дойдоха на власт, имаха известни експертни познания – върху горенето на мостове, изпепеляването на затвори, убиването на онези, поробили страната. Тези експертни познания нямаха нищо общо с изграждането на нова страна. Това обаче бяха лидерите на революцията: те съвсем естествено дойдоха на власт. Бяха се борили, спечелиха и властта вече беше в техните ръце. А това бяха погрешните ръце.

Никой революционер не бива да получава властта, защото той знае как да саботира, знае как да разрушава, но не знае как да създава. Той трябва да се почита, да се уважава и да получава златни медали, но не и властта.

Необходимо е да откриете хора, които могат да бъдат съзидателни, но това ще са лица, които не са участвали в революция.

Това е много деликатен въпрос, защото творческите хора са били загрижени за своята креативност, а не са се интересували от въпроса кой управлява. Някой трябва да управлява – за тях няма значение дали са британците или индийците. Те са се интересували и са изливали енергията си в творчески дела, така че не са били в редиците на революционерите.

Е, революционерите няма да им позволят да имат властта. В действителност те са ренегатите. Това са хората, които никога не са участвали в революция, и вие искате да им дадете властта?

Всяка революция по света досега се е проваляла по простата причина, че тези, които я правят, имат един тип експертни познания, а онези, които могат да изградят една страна, да създадат една страна, да създадат отговорност у хората, са различна група. Те не участват в разрушения, в убийства. И не могат да се издигнат до властта. Властта отива в ръцете на онези, които са се били. Следователно съвсем естествено е, че всяка революция е обречена на провал.

Думите ми трябва ясно да се разберат. Революцията има две части – от и за, и трябва да има два типа революционери: тези, които работят за първото – от, и онези, които ще работят за второто, когато работата на първите е приключила – за.

Трудно е обаче да се управлява. Кой ще управлява? Всеки е пълен с похотливи желания за власт. Когато революционерите са победили, властта е тяхна: те не могат да я дадат на никой друг. И страната ще бъде потопена в хаос. Във всяко измерение всеки ден тя ще пада все по-ниско.

Затова не ви уча на революция: уча ви на бунт.

Революцията е за тълпата, бунтът е за индивида.

В бунта човек променя себе си. Не се интересува от властовата структура. Просто успява да промени натурата си, ражда нов човек в себе си. И двата типа революционери могат да участват в бунта, защото има много да се разрушава и да се съгражда. Нещата трябва да се разрушат, за да се създаде, така че бунтът е привлекателен и за двата типа – за интересуващите се от разрушението и за онези, които са заинтересувани от съзиданието.

Това не е явление на тълпата. То е собствената ви индивидуалност.

А ако милиони хора преминат през бунта, тогава властта на страните, на нациите ще бъде в ръцете на тези хора… бунтовниците.

Само в бунта революцията може да успее. Защото революцията има раздвоена личност, докато бунтът е един, единен.

И помнете следното: в бунта разрушителността и съзидателността вървят ръка за ръка, подкрепят се взаимно. Те не са отделни процеси. Когато ги разделите – както са в революцията, – ще повторите същата стара история.

В революцията сте обречени да сте разделени – или от нещо, или за нещо. Не можете да имате и двете, защото те имат нужда от различни експертни познания. В бунта обаче и двете качества се комбинират.

Когато скулпторът прави статуя, прави и двете: дяла камъка (разрушавайки камъка такъв, какъвто е бил) и разрушавайки го, създава красива статуя, която преди не е съществувала. Разрушението и съзиданието вървят ръка за ръка, те не са разделени.

Бунтът е цялостен, докато революцията е „полу-полу“ и това е опасността при нея. Думата е красива, но през вековете до наше време е била асоциирана с разделено съзнание. А аз съм срещу всякакви разделения, защото те ви правят шизофренични.

Ако много хора преминат през този бунт, който не е срещу никого, а просто срещу собственото ви обуславяне, и родят нов човек вътре в себе си… проблемът не е труден. Тогава революцията трябва да надживее времето си.

„Бунт“ е думата за бъдещето.

The Transmission of the Lamp, Session 42.

16 юни 1986 г.