Автор: д-р Ендрю Уейл
Жанр: Научно-популярна литература

ISBN: 9549994554
Формат в мм: 165x235
Подвързия: Мека
Година: 2006
Обем: 308 стр.
Наличност: Налично
14.00лв

Автор: Д-р Ендрю Уейл, Уинифред Роузън

Преди години първото издание на "От шоколада до морфина" в САЩ незабавно беше признато като наръчника за законните и незаконните дроги. Авторът на бестселърите д-р Ендрю Уейл и съавторката му Уинифред Роузън са преработили популярната си книга, осигурявайки изчерпателна информация за най-новите дроги на XX век.
Дрогите продължават да са всепроникващи и както децата, така и техните родители имат нужда от пълна, непредубедена информация за начина, по който наркотиците влияят върху психиката и тялото. Без да опрощават или да заклеймяват употребата на дрога, авторите пишат за широк спектър от съществуващи вещества - от кафето до марихуаната, от антихистамините до психеделиците, от стероидите до новите "умни дроги". Освен че описват възможните ефекти на всяка дрога, авторите обсъждат предпазните мерки и алтернативи, позволявайки на читателите да направят информиран и интелигентен избор.


1. За начало: откровен разговор.................................................................................................................... 15

2. Що е „дрога“?............................................................................................................................................................. 21

3. Защо хората използват дроги?.................................................................................................................. 25

4. Взаимоотношения с дрогите........................................................................................................................ 31

5. Типове дроги.............................................................................................................................................................. 35

6. Стимуланти................................................................................................................................................................. 40

7. Депресанти................................................................................................................................................................... 58

8. Психеделици, или халюциногени............................................................................................................. 84

9. Марихуана.................................................................................................................................................................... 98

10. Разтворители и инхаланти, делирианти, PCP и Кетамин...................................................... 107

11. Медицински дроги; билкови лекарства; умни дроги........................................................... 119

12. Проблеми с дрогите.......................................................................................................................................... 133

13. Алтернативи на вземането на дрога................................................................................................... 143

14. Последни думи..................................................................................................................................................... 147

Приложение

Разкази и коментари от първо лице.......................................................................................................... 151

Речник................................................................................................................................................................................ 178

Индекс................................................................................................................................................................................ 185



 
1. За начало: откровен разговор

 
         Дрогите са тук завинаги: те нямат намерение да си отидат.

         Историята ни учи, че са напразни надеждите, че наркотиците ще изчезнат и че всяко усилие за елиминирането им от обществото е обречено на провал.

         През по-голямата част от ХХ век западното общество се е опитвало да се справи с този проблем чрез негативни действия: различни войни срещу наркоманията, налагани чрез репресивни закони, скандална пропаганда и атаки срещу потребители, доставчици и източници на незаконни вещества. Тези войни непрекъснато се губят. Днес повече хора вземат наркотици в сравнение с всеки предишен исторически период. Употребата на наркотици е проникнала във всички класи и етнически групи и се разпространява сред все по-малки деца. Освен това повече хора днес злоупотребяват с дроги, отколкото всякога преди, и законите за дрогите пряко са създали грозни и разширяващи се престъпни мрежи, които корумпират обществото и причиняват много по-голяма вреда, отколкото веществата, които разпространяват.

         Авторите на тази книга бяха тийнейджъри и студенти през 60-те години на ХХ век. Трябваше да се изправят през експлозията на употребата на наркотици от онази епоха и да открият за себе си ползите и опасностите от веществата, за които никой никога не говореше у дома или в училище. Единият от нас – Ендрю Уейл – оттогава стана професионален консултант по здравето. Има медицинско образование от Харвард и богата биография на пътувания сред употребяващите дроги култури в други части на света – от пустините в Източна Африка до джунглите на Южна Америка. Той стъпва на обучението си и на професионалния и личния си опит с повечето вещества, описвани на тези страници. Като признат експерт, той често е канен да изнася лекции върху дрогите на лекарски и студентски аудитории, да свидетелства в съдебни процеси, включващи дроги, да пише за тях в учебници и популярни списания и да консултира правителствени агенции и държавни лица.

         Другият от нас – Уинифред Роузън – е автор на повече от дванадесет книги за млади хора. Дъщеря на психоаналитик, тя отдавна се интересува от психологията и психичното здраве. Като бивша гимназиална учителка и ветеран от 60-те години на ХХ век, Роузън е говорила нашироко за дрогите с хора на всякаква възраст и социален произход. Днес се занимава с градинарство и с писане.

         Пишем и пътуваме заедно на приливи и отливи, откакто се срещнахме в Сан Франциско през 1968 г. (където и двамата за известно време бяхме доброволци в безплатната медицинска клиника „Хайт-Ашбъри“). И двамата вярваме, че настоящият проблем с дрогата може да се промени единствено ако обществото драстично промени стратегията си. В тази книга няма да спорим „за“ или „против“ дрогите и няма да заемаме страната нито на тези, които ги прегръщат, нито на противопоставящите им се. Вместо това ще следваме средния курс, като представяме неутрална информация и искаме от хората от двете страни да променят някои от основните си концепции за дрогите в резултат от прочита на този материал.

         В началото ще настояваме читателите да се научат да разграничават употребата от злоупотребата с вещества. Докато обществото продължава да нарича всички, които приемат неодобрени вещества, „наркомани“, ще има нерешим проблем с огромни пропорции. Истинските наркомани са тези, които имат лоша връзка с дрогите[1], независимо дали дрогите са одобрени или не са одобрени от обществото, и за съжаление за тях може да се направи малко, за да им се помогне, освен ако самите те желаят да се променят. След като хората си изградят лоша връзка с дрогите, е много трудно да излязат от нея. За повечето наркомани единственият избор на практика е пълното въздържане или продължаването на злоупотребата. (Някои хора предпочитат да виждат пристрастените към хероин в метадоново лечение, а не да продължават да търсят хероин на улицата, но нека не се заблуждаваме: „лечението“ е просто пристрастяване към друг наркотик.)

         Ако обществото не може да направи много за злоупотребата с дроги, след като се развие, със сигурност може – и би трябвало – да работи за предотвратяването на злоупотребата. Вместо да прахосва толкова много време, пари и енергия да води безнадеждната битка срещу съществуващата злоупотреба с вещества, обществото трябва да започне да помага на хората да избягват въобще да се превръщат в злоупотребяващи.

         Предотвратяването на злоупотребата с вещества е реалистична цел. Възможни са два подхода. Единият е хората – особено младите – да се учат как да задоволяват нуждите и желанията си, без да прибягват до дроги. Вторият е те да се учат как да си формират добри взаимоотношения с дрогите, така че ако изберат да използват наркотични вещества, да продължат да бъдат потребители и никога да не се превърнат в злоупотребяващи.

         Бремето на тази задача пада основно върху родителите и едва на второ място върху учителите: това не е процес, който може да бъде вменен със закон или да се постигне чрез обществена политика. Законите и обществената политика обаче не бива да подкопават работата на родителите и учителите, като увековечават ирационални идеи за дрогите – идеи, вкоренени в страха и предразсъдъците[2]. Типът обучение, който бихме искали да видим, изобщо не прилича на това, което днес се нарича „просвета за дрогите“. Тази „просвета“, която съществува днес, в най-добрия случай е зле прикрит опит младите хора да бъдат наплашени с неодобрените от закона дроги чрез изключително преувеличение на опасностите от тези вещества. Много често лекциите, брошурите и филмите, които приемат този подход, стимулират любопитство, правейки забранените вещества по-привлекателни за младата аудитория, а властите – смехотворни.

         Родителите и учителите вероятно ще са благосклонни към усилия за събуждане на интерес у децата към алтернативи на дрогите. За тях ще е по-трудно да подкрепят програми, които учат младите хора как да си формират добри отношения с дрогите. След като дрогите са толкова широко достъпни, а младите – така склонни да експериментират с тях, доброто обучение и възпитание за дрогите е жизненоважно. Най-многото, което разумните възрастни могат да направят, е да се опитат да събудят интереса на децата към алтернативите на дрогите и да им дадат информация, която ще им помогне да ги използват, без да злоупотребяват, ако въобще решат да ги използват.

         Опитахме се да направим тази книга достъпна за младите хора чрез прост и директен език и идеи. Когато растяхме, подобна информация не беше достъпна за широката общественост. Като тийнейждъри се борихме, за да стигнем до фактите, правейки много грешки в трудния процес на учене за ефектите от дрогите и приемането на правила за живота с тях. Знаем колко трудно е да растеш в наводнен от дрога свят и се надяваме нашият опит да е полезен за по-младите поколения.

         На нашите читатели в юношеска възраст като начало предлагаме някои общи съвети:

         Растете в свят, който е добре запасен с дрога. Всички наркотични вещества могат да се използват мъдро или глупаво. „Големите“ ще ви дадат огромни дози дезинформация за тях и често няма да са честни или направо ще да двулични по отношение на собствената си употреба на вещества[3]. Ще видите много от вашите познати да се забъркват с наркотици и ще имате редица възможности лично да експериментирате с тях, ако вече не сте го направили. Фактът, че „големите“ преувеличават опасностите от дрогите, които не одобряват, не означава, че в тях не се крият опасности. Всички дроги са опасни.

         Единственият начин, по който можете да сте абсолютно сигурни, че ще избегнете проблемите с дрогите, е никога да не ги използвате. Това е съвършено разумен избор и може да ви даде по-голяма свобода от тази на приемащите наркотици ваши връстници. Имайте това предвид, ако се окажете под натиск да вземате наркотици. Може да се почувствате изоставени от определени групи, ако се въздържате, но всъщност няма да изгубите нищо. Всички преживявания, които хората имат с помощта на дрогата, могат да се имат и по друг начин[4]. Ако все пак решите да експериментирате с дрога, независимо дали е одобрена от закона, или не, уверете се, че знаете каква е тя, откъде идва, по какъв начин вероятно ще повлияе върху тялото ви и какви предпазни мерки трябва да вземете, за да се предпазите от потенциала ѝ да вреди[5]. Помнете, че формирането на добри взаимоотношения с дрогите не е лесно, а поддържането им изисква много работа. Не използвайте наркотични вещества, без да си давате пълна сметка, и не прекарвайте времето си около хора, които го правят.

         Ако сте изкушени да експериментирате с незаконни наркотични вещества, имайте предвид, че арестуването ви може да има ужасни последици за вас и за вашето семейство. От друга страна, не правете грешката да предполагате, че тъй като дадено вещество е законно, значи е безопасно. Някои от най-силните и най-опасните дроги са законни.

         По-малко вероятно е да се натъкнете на проблеми, ако от време на време приемате разредени форми на природни дроги през устата, особено ако ги приемате по положителни причини според правила, които сами сте си определили[6]. По-вероятно е да си навллечете проблеми, ако често вземате концентрирани дроги, особено ако ги приемате, за да избягате от чувства на нещастие или скука, или просто защото наркотикът ви е подръка.

         Лоша идея е да се вземат дроги в училище. Дори ако училището ви отегчава, трябва да бъдете там и овладяването на академичните умения е билетът ви към свободата и независимостта на живота в зряла възраст. Наркотиците могат да пречат на обучението ви, като ви затрудняват да обръщате внимание, да се концентрирате и да помните, или като ви въвличат с хора, които подкрепят отрицателни нагласи към училището.

         Наркотиците вероятно ще бъдат източник на напрежение и търкания между вас и вашите родители. Ако родителите ви са разстроени, че вземате наркотици, помислете, че те вероятно имат основание, например съвсем легитимни страхове за вашата безопасност, здраве или психологически растеж. Бъдете готови честно да говорите с тях и да чуете техните аргументи с открито съзнание. Помислете как бихте се чувствали вие на тяхно място. Какъв съвет бихте дали на детето си, ако откриете, че взема наркотици? Питайте родителите си за дрогите, които те използват. Може би ще се съгласят да се откажат от техните, ако вие се откажете от вашите. Опитайте се да видите какво общо има между техните и вашите преживявания. Какви алтернативи на употребата на вещества могат да предложат родителите? Ако можете да ги убедите, че вашата употреба на наркотични вещества е отговорна, може би ще успеете да уталожите тревожността им. Ако страховете им произтичат от невежество или дезинформация, опитайте се да ги образовате не като сте емоционални, а като сте добре информирани за дрогите, които употребявате. Дайте им да прочетат тази книга като основа на дискутирането с вас на употребата на дроги.

         И накрая, помнете, че желанието да промените съзнанието си не е симптом на психично разстройство или нездрава потребност да избягате от реалността. Нормално е да искаш да разнообразяваш преживяванията си[7]. Дрогите обаче са само един от начините това да се направи и ако започнете да разчитате на тях, преди да сте пораснали, може би няма да успеете да оцените целия спектър от несвързани с дрога преживявания, които са по-фини, но по-награждаващи в течение на времето. Няма съмнение, че дрогата може да ви накара да изпитате еуфория, но тя е трудна за овладяване и ще ви провали, ако я вземате твърде често[8].

 

         Надяваме се, че родителите ще прочетат тази книга и ще използват информацията в нея, за да помогнат на децата си. Изпитваме съчувствие към родителите днес. Много по-вероятно е от вашите родители да се изправите през проблема на забъркването на детето ви с дрогата. Преди да реагирате на откритието, че синът или дъщеря ви използва наркотични вещества, трябва да имате няколко неща предвид:

         Днес определен период на експериментиране с дрогата е нормална фаза от юношеството – rite de passage[9], през който повечето деца преминават, без да им останат някакви белези.

         Уверете се, че разполагате с точна информация за дрогите, които детето ви използва, преди да се опитвате да давате съвети. Децата днес често са добре информирани и се отнасят с презрение към информацията срещу дрогата, за която знаят, че е невярна. Настояването, че марихуаната води до хероина[10] или че LSD разрушава хромозомите[11], е сигурен начин да загубите вниманието и уважението на детето като достоверен източник по въпросите на употребата на дрога.

         Изследвайте собствената си употреба на дрога, преди да оспорвате детската. Ако взаимоотношенията ви с алкохола, тютюна, кофеина и транквилантите не са толкова добри, колкото биха могли да бъдат, всякаква позиция срещу употребата на дрога вероятно няма да има кой знае какъв ефект върху детето ви. Ако използвате незаконни вещества, позицията ви е още по-разклатена от собственото ви престъпване на законите срещу дрогата.

         Важно е да създадете климат на доверие, в който вие и вашето дете да общувате открито по трудни теми като секса и дрогата. Добрата комуникация е невъзможна, когато родителят заема ролята на детектив, полицай, съдия или надзирател.

         Както ще подчертаваме в цялата книга, потребителят на дрога не е задължително наркоман. Посрещнете използващото дрога ваше дете с отворено съзнание. Опитайте се да си припомните как вие сте се чувствали като юноша. В какви забранени дейности сте участвали и колко лесно е било да ги обсъждате с родителите си, когато са ви разкрили? Помнете, че макар конкретните въпроси да се променят от поколение на поколение, основните конфликти и проблеми между юношите и родителите са универсални и забележително неизменни.

         Основната отговорност за предотвратяването на злоупотребата с вещества на детето ви е ваша. Осигуряването на модели на интелигентна употреба на вещества е най-добрият начин да ги гарантирате, че детето ви ще използва, а няма да злоупотребява с тях (ако изобщо ги използва). Добре известно е, че алкохолиците обикновено произхождат от семейства, в които единият или двамата родители са алкохолици, но е малко известно, че те обикновено идват от семейства, в които и двамата родители са били пълни въздържатели. Очевидно отсъствието на роителски ролеви модел за интелигентно консумиране на алкохол е детерминиращ фактор. Малкият процент алкохолици сред евреите отдавна се приписва на интегрирането на спорадичната и социална употреба на алкохола в еврейския семеен живот. Колкото повече насърчавате откритостта в дома си и колкото по-добри са собствените ви отношения с веществата, толкова по-ефективни ще бъдете в предаването на здравословни нагласи и свързани с веществата навици на детето си.

         Създайте правила и определете граници за детето си във връзка с дрогата. Ако детето ви уважава вас и начина ви на употреба на алкохол, кофеин и други вещества, ще приветства насоките, които му давате. Бъдете реалистични в правилата, които задавате. Например, ако категорично не желаете незаконни вещества в дома си, имате правото да ги забраните. Разбира се, трябва да осъзнаете, че детето ви може да използва незаконни вещества и извън дома.

         Имайте предвид, че основната причина децата да експериментират с дрогата е да преживяват други състояния на съзнанието[12]. Еуфоричните състояния привличат младите хора също толкова, колкото и възрастните. Възрастните се наслаждават на спортните коли и лодки, на делтапланите, танците, пиенето, пушенето и много други променящи съзнанието дейности. Не карайте детето си да чувства, че има нещо не наред в желанието за такива преживявания. Ако се противопоставяте на употребата на дрога за тяхното получаване, бъдете подготвени да се откажете и от собствената си употреба. Освен това бъдете готови да предложите алтернативи. Алкохолът не е алтернатива. Той също е дрога и предимството на неговата законност е далеч надскочено от многото опасности от него за потребителите на всяка възраст[13].

         И накрая, отчитайте и паралелния проблем на сексуалното експериментиране, което – подобно на дрогите – е юношески rite de passage, с който родителите трябва да се справят. По-добре ли е да осигурявате подкрепа на детето си, като изразявате доверие и предлагате надеждна информация за тези въпроси, отколкото да го принуждавате да търси информация и опит без насока и по рискован начин? Ние вярваме, че отговорът е очевиден в еднаква степен за въпросите, свързани със секса и дрогите.

 

         И двамата сме преподавали в училище и в университета и осъзнаваме, че училищата днес са популярни места за разпространение и консумация на дроги. Знаем, че учителите днес също са еднакво притеснени от вездесъщността на употребата на вещества сред децата, особено когато се натъкват на растящ брой учащи, които не могат да се концентрират и имат проблеми да учат, защото са под въздействието на едно или друго вещество.

         Учителите имат специална роля в оказването на влияние върху децата, но когато трябва да говорят по горещи, емоционални теми като дрогата, трябва да се подчиняват на натиск, идващ от толкова страни, че често не са в състояние на следват интуицията или съвестта си. Учителите често трябва да представят програми за обучение срещу дрогата, базирани на некоректна информация и ирационални нагласи. Признаването на неверността на информацията може да им спечели уважението на учениците и да им позволи да им влияят за добро, но е напълно възможно да им коства работата. Бихме искали да видим учителите да се информират за дрогите и да работят в границите, наложени им от властите, за да превърнат учебните зали в места, в които младите хора се чувстват свободни да обсъждат интереса си, преживяванията и конфликтите си по отношение на дрогата.

         Досущ като имащата успех полова просвета, за да го направят, учителите трябва да изяснят собствените си нагласи и да са готови да отговарят на въпроси за собствената си употреба и навици, тъй като учащите със сигурност ще питат. Както и е в обсъжданията на секса и дрогата с родителите, учителите трябва да се радват на доверието на учениците си. Имайки предвид политическите измерения на свързаните с дрогата дебати, много учители просто искат да избегнат целия проблем. Не можем да ги виним, тъй като знаем колко уязвима е позицията им. Въпреки това, тъй като те могат да допринесат толкова много за предотвратяването на злоупотребата с вещества, се надяваме, че ще се опитат да открият начини да променят нагласите си към по-добро.

         Макар че написахме тази книга така, че младите хора да могат да я четат, сме мислили и за лекарите, законотворците, членовете на църковния клир, преподавателите и потребителите и неупотребяващите на всяка възраст. Събрали сме тази информация от редица източници, включително и собствения ни опит, и винаги когато е възможно, сме включвали наблюдения от първа ръка, за да предадем по-балансирана цялостна картина. В цялата книга сме се опитвали да посочваме как обществото би могло да роботи за предотвратяването на злоупотребата с вещества чрез насърчаване на използването на алтернативи на дрогата и на формиране на добри взаимоотношения с наркотиците, когато хората решат да ги използват.

[1] Вж. четвърта глава.

[2] Вж. втора глава.

[3] Вж. втора глава.

[4] Вж. тринадесета глава.

[5] Вж. от шеста до единадесета глава.

[6] Вж. четвърта глава.

[7] Вж. трета глава.

[8] Вж. тринадесета глава.

[9] Ритуал на преминаването от един статус в друг. – Б. пр.

[10] Вж. с. ... (120).

[11] Вж. с. ... (97).

[12] Вж. трета глава.

[13] вж. с. ... (60–68).

Books
Подвързия Мека
Година 2006
Обем 308 стр.

Напиши ревю

Моля влезте или се регистрирайте за ревю