Конспирацията срещу златото. Погледът на един частен банкер зад кулисите на властта

Какво не знаем за финансовата система и как е изглеждал светът със златен стандарт? Разкритията на един бивш банкер от Rotschild Bank.

Ценното в тази провокативна книга на Фердинад Липс е яснотата защо в човешката история златото винаги е било солидна основа за икономическа стабилност. Докато свръхраздутата глобална икономика е застрашавана от още по-тежко бъдеще, “глобалното село” винаги ще се нуждае от фундаментална икономическа основа и не е необходимо тя да носи печата на някоя определена държава.
Липс доказва в книгата си, че това може да бъде направено единствено със златото. То най-добре е пригодено да възвърне силата на изтощената икономика и отново да я закотви в реалността. Още от дълбока древност то е символ на най-висшите ценности. Блестящият като Слънцето жълт метал, носещ в себе си качеството на не-корумпираността, е подходяща метафора за вътрешната същност на човека, която ние осъзнаваме в живота си. Тази негова страна винаги ни е впечатлявала и вдъхновявала.
Както често се е случвало в историята, хората и нациите внезапно закопняват за сигурната почва, която този жълт метал предлага. В такива моменти, за наша голяма изненада, отново имаме възможност да поемем по пътя на солидния златен стандарт.


БЛАГОДАРНОСТИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ
НА GOLD WARS:

„КОНСПИРАЦИЯТА СРЕЩУ ЗЛАТОТО”

В голямата си част книгата е превод на Gold Wars, която беше издадена за пръв път в САЩ през 2002 г. Много неща бяха актуализирани. За немските читатели написах специална глава, озаглавена „Какво се случи с немското злато?”

Почти не съм променял главата за швейцарското злато. За него няма повече какво да се каже. Срамът си остава. За австрийското злато знам само, че Östereichische Nationalbank продава злато от години, а на 2 април 2002 г. направи фокуса да го търгува по абсолютния минимален годишен курс.

Благодаря на преводача Андреас Цантоп от Берлин за подготвителната работа; на студента Щефан Богнер от International School of Management, Дортмунд, за превода, разработката и компютърната помощ, както и на професор д-р Ханс Бьокер за ценните предложения.

Специална благодарност заслужава д-р Вернер Вютрих, Цюрих, за прочита на черновата и за научните забележки. Особена заслуга има брат ми Ханс Георг Липс, Ciry le Noble (Франция), който многократно критически преработи всички преводи и като бивш банкер направи много стилови и професионални предложения.

 

МНЕНИЯ ЗА КНИГАТА

„Фердинанд Липс посвещава книгата си Конспирацията срещу златото на най-дискутираната и най-малко разбираната тема днес: парите. Негова е заслугата, че допринесе толкова много за осветляването й. Липс анализира човешката история, както и някои процеси от кариерата си на швейцарски банкер. Големият му опит в банковото дело дарява книгата със съответната виталност и яснота. Той цитира изказвания на автори и банкери, някои от които са от кръга на неговите приятели. Това са хора, които предпочитат модела на сигурното финансово и банково дело и разказват за съдбоносните грешки, които бяха допуснати.
За сравнение, не са пропуснати изказванията и на други водещи финансови и политически сили – тези, които управляват курса на валутите и са отговорни за финансовите проблеми, в които светът днес е изпаднал. Сериозното отношение на Липс към ситуацията откриваме в извода му, че: “Войната със златото не е нищо друго освен Трета световна война. Това е не само една напълно излишна война, но и най-унищожителната от всички. Тя моментално трябва да бъде преустановена.” На практика книгата не е нищо друго освен един вид военна история, впечатляваща и много актуална.
Конспирацията срещу златото е ценно четиво.”

Елизабет Кариер, президент на Committee for Monetary Research and Education (CMRE), Шарлот, Северна Каролина, САЩ

 

„Познавам Фердинанд Липс от 1994 г. и буреносните дни на “Революцията–Rangold”, променила лицето на южноафриканската минна златна индустрия. Кръгът на мъжете, които предизвикаха този обрат, бяха, и до голяма степен все още са, архетипи на понятието Gold Bull. Липс е твърдо убеден, че златната валута е единствената, която политиците не могат да печатат или произвеждат по желание. Целият си живот прекарах в Африка и се научих да ценя тази концепция.
Историята винаги е доказвала, че златото е ефективен антидот на прекалените рискове. Като експерт в областта на валутната политика и решителен поддръжник на златния стандарт, Липс представя добре документиран и страстен анализ на историята на валутата и финансите. Книгата се появява в най-точния момент. Никога преди бъдещето не е било толкова трудно предсказуемо. В човешката история никога преди цивилизованият политически свят не е бил предаден в ръцете на толкова агресивни и болнави малцинствени групировки и фанатици. По-доброто разбиране на историята би ни помогнало да следваме по-сигурен курс в бъдеще. “Златото и свободата са неделими”, е тезата на Gold Wars – книга, която се препоръчва на всеки съвременен бизнесмен днес!”

Д-р Марк Бристоу, генерален директор на Randgold Resources Limited, Йоханесбург, Южна Африка

 

„Конспирацията срещу златото е важна за всеки, който желае да вникне в произхода на разразилите се катастрофи на финансовия пазар. Липс е бивш председател на управителния съвет на Rotschild Bank AG, Цюрих, и швейцарски частен банкер с повече от 50-годишна професионална кариера. Опитът, наблюденията и гледната точка му дават право да опише манипулацията на валутната система и как беше измамена швейцарската нация.”

Робърт Л. Ландис, адвокат, консултант по въпросите на златния пазар, Уестън, Масачузетс, САЩ

 

„Книгата Конспирацията срещу златото е абсолютно необходима за тези, които мислят за своето финансово бъдеще. С дейността си в банковото дело (повече от 50 години) швейцарският частен банкер Фердинанд Липс като бивш председател на управителния съвет на Rotschild Bank AG е подходящият човек, който потвърждава, че настоящата световна финансова система е изградена, за да може спестяванията на обикновените граждани да бъдат плячкосани от един малък финансов елит.”

Д-р Лоурънс Паркс, директор на Foudation for the Advancement of Monetary Education (FAME), Ню Йорк

 

„Векове наред златото беше основа на правителствата и валутите. Благополучието на държавите и нациите се е измервало със злато. Западните части на САЩ, Южна Африка и по-голямата част на Австралия, нека споменем само тях, се развиват и просперират благодарение на откриването и добиването на злато.
Днес много финансисти искат да повярваме, че златото не е нищо друго освен още една търговска стока, като всяка друга, и няма никаква стойност освен като средство за поддържане на финансовите стойности. В сполучливо озаглавената си книга Конспирацията срещу златото Фердинанд Липс показва, че тази концепция е не само грешен извод, но и опасен.
Нации са били изграждани и ще се изграждат върху фундамента на минната златна индустрия, докато определени международни и държавни служители се опитват да контролират благородния метал и неговата цена от гледна точка на собствения си интерес. Конспирацията срещу златото обяснява защо тези опити няма да бъдат успешни и какви биха били последствията, ако все пак това стане. Книгата се препоръчва на всеки, който се интересува от световната валутна система.”

Д-р Ойбри Л. Павърт, геолог, Виктория, Вирджиния

 

„Човек трябва да употребява думата “изключителен” с внимание. И точно такава е тази книга. Тя ще стане класика. Тя е минало, настояще и бъдеще, събрани в едно – не само на златото, но и на обществото и надеждата ни за стабилност и свобода. Най-накрая ще разберете какво наистина е представлявал златният стандарт. И защо политиците са му обявили война. Ако прочетете книгата, ще започнете да разбирате по-добре “златото”, както и човешката природа. Липс оживява историята на метала и вдъхновено желае да включи и себе си в борбата за човешка и социална свобода и свободен пазар. Ще поискате да имате 50 екземпляра от книгата, да я подарявате на приятели и да я изпращате на медии и политици.”

Шевалие Хари Д. Шулц, International Harry Schultz Letter*, Монте Карло

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Благодарности и бележки към немското издание на Gold Wars: Конспирацията срещу златото

Предговор към немското издание

Мнения за книгата

За автора Фердинанд Липс

Съдържание

Благодарности

Въведение

Пролог

Предговор към американското издание

ГЛАВА I: Малко история

ГЛАВА II: Конспирацията срещу златото през 30-те години и отхвърлянето на благородния метал

ГЛАВА III: Голямата конспирация срещу златото през 1960–1971 г.

ГЛАВА IV: Треска за злато и конспирацията срещу златото

ГЛАВА V: Не толкова златните години на 80-те

ГЛАВА VI: Конспирацията срещу златото през 90-те години

ГЛАВА VII: Измяна спрямо Швейцария

ГЛАВА VIII: Какво се случи с немското злато?

ГЛАВА IX: Епилог

ГЛАВА X: Заключения на автора Фердинанд Липс – частен банкер, финансов аналитик, член на управителния съвет на африкански златодобивни компании, експерт по история на валутите, швейцарски патриот и отговорен гражданин на света

Приложение

Речник

Избрана библиография

Други източници

 

ПРЕДГОВОР КЪМ АМЕРИКАНСКОТО ИЗДАНИЕ

Дълбоко в мазето на една вила в цюрихския квартал „Зеефелд” се съхраняват повече от десет стари медни гравюри, пресъздаващи странен епизод от миналото: истерията около борсовата спекулация, предизвикана от шотландския авантюрист и математик Джон Лоу. След смъртта на френския крал Людовиг XIV, по нареждане на регента, Лоу въвежда нова валута, обезпечена с недвижима собственост. Той се опитва да съживи западащата икономика и да спаси гладуващия народ, което естествено не става. Старите медни гравюри са илюстрации на суматохата около Златния телец и „Рю Кенкампоа” – парижкия Уолстрийт на 18. век, мястото, където се ражда идеята за днешния експеримент с книжните пари.

Естествено гравюрите могат да бъдат видени и на други места. Аз лично ги открих в една историческа книга за Джон Лоу. Бях дотолкова завладян от майсторската им изработка, че успях да намеря няколко от тях и да ги дам за реставрация. Положени в нови рамки, те украсяваха стените на банката ми в Цюрих – един вид като предупреждение към служителите и клиентите за това, какво би станало, ако някои стандарти отпаднат и бъдат забравени.

Кварталът „Зеефелд” в Цюрих, недалеч от красивото Цюрихско езеро, е едно от най-оживените места в града. От страната на площад „Белевуе” той граничи с операта и световноизвестния ресторант Кроненхале. На срещуположния край се намира „Тийфенбрунен” с неговата стара воденица, преустроен в стилни барове, ресторанти, магазини за вино, театри, клубове, дизайнерски агенции, фирми за софтуер, здравни центрове и бутици. За скромните жилища на работническите семейства тук има и магазини със стоки за бита. Нужни са само няколко минути път с трамвай, за да се стигне от финансовия център до „Зеефелд”. Всякакви ресторанти, училища, терапевтични и лекарски кабинети, автосалони, офисни сгради и естествено частни банки допълват живописния пейзаж на квартала.

Преди тук нямаше частни банки, а само обичайните клонове на големите банкови къщи и на Кантоналната банка. От 1989 г. насам редица частни банкери отвориха врати в красивите вили в стил „Fin de Siècle” (“края на века”) от 19. век. Тъй като поради липса на персонал все повече семейства не можеха да поддържат тези големи постройки, част от тях станаха необитаеми и постепенно започнаха да се рушат. Една от тези вили се превърна в централен офис на частната ми банка. В нея бяха живели различни хора, докато най-накрая собствениците решиха да я ремонтират и дадат под наем. Когато пренесох офиса си в „Зеефелд”, аз, без дори да подозирам, създадох нов финансов център. По-късно други последваха моята инициатива.

Вторият ми офис се намираше съвсем наблизо в друга, много атрактивна по-голяма вила, заобиколена от прекрасен парк. Историята на къщата е тъжна. Семейството, живяло някога в нея, загива по време на единственото плаване на Титаник. В продължение на няколко години една петролна фирма я използвала за офис. Поинтересувах се и се оказа, че от известно време вилата е празна. Когато я обзавеждах, на стените поставих медните гравюри с фиаското на Джон Лоу.

Защо обаче тези гравюри днес липсват? Дали не събират прах в мазето? Когато продадох банката след едно пътуване, новите собственици вероятно са решили, че те развалят модерния им маркетингов стил. Струва ми се, че никой днес не обръща внимание на завоалираните, както и на явните уроци, запечатани в тези стари документи. Но ако се вслушаме в предупрежденията, ние, хората, ще видим откровенията на хилядолетната история. Ако ги пропуснем, отново ще трябва да се учим от фаталните последствия. Заради новите пазари, които днес възникват по света, подобни реликви представляват вечно и необходимо предупреждение към всички нас, независимо от това, че не желаем да го чуем или че противоречи на сегашния обществен ред.

За Джон Лоу Даниел Дефо казва, че „накарал парите да текат както водата в Сена”. Последствията от действията на Лоу се ограничиха само до Франция. Хората често казват, че и до днес тя не се е съвзела напълно от социалната, икономическата и финансовата катастрофа-Джон-Лоу. Актуалните събития на глобализиращия се финансов пазар ще окажат своето влияние и ще засегнат всички нас. Днес не оценяваме достатъчно историята, и преди всичко историята на парите. А трябва да уважаваме и приемаме опита от миналото. Ако не го направим, сме обречени да повторим грешките. И тогава не само ще посипем главите си с прах, но и цивилизацията ни ще се превърне в прах.

Идеята за тази книга възникна през лятото на 1999 г., когато Брет Кебъл, президент на Western Areas Ltd., Южна Африка – възможно най-богатата златна мина в света – ми предложи да напиша студия за златния пазар през 70-те и 90-те години. Той беше на мнение, че това ще е много полезно при сегашните пазарни условия, защото повечето хора имат напълно погрешна представа за златото и златния стандарт. През октомври 1999 г. му изпратих първия вариант на статията. В нея се прокрадваше историческа нишка. Накрая и двамата стигнахме до заключението, че ще е жалко подобна студия да се отнася само до 70-те и 90-те, защото процесите, характерни за златния пазар от това време, започват много по-рано.

Днес повечето мениджъри в сферата на златната индустрия, банкерите и инвеститорите са на по четирийсет, ако не и на по трийсет години. Рядко между тях има някой, който да знае нещо за историята на златния стандарт. А в случай че са чували за него, знанията им приключват с това, че златото не оправдало надеждите или че не било в достатъчни количества, за да може той да функционира. Тълпи от професори, студенти и политици вече почти 100 години вярват в трагичните теории и послания, разпространявани от Джон М. Кейнс – че златният стандарт бил някаква „варварска реликва”. Днес вероятно не съществува нито един университет в света, който да има катедра по история на валутата. Как тогава да искаме хората да знаят?

Политиците формално отговарят за парите ни. След цял век хиперинфлация изводът е един: тези отговорници определено не направиха нищо. Оказаха се жалки неудачници. За съжаление не виждаме как парите, които получаваме, ще запазят покупателната си способност в бъдеще. Днес, когато борсата се е превърнала в лост за управляване на конюнктурата, не сме се отдалечили твърде много от епохата на Джон Лоу. Експериментът му обаче, изпробван в по-широки граници, ще е лоша предпоставка за бъдещето и за обществото ни като цяло.

Единственото, което можем да очакваме от управляващата политическа класа, е да кърпят положението. Ето защо искам да призова младите хора да изследват „археологията” на парите и да изучават човешката история. Сегашната ситуация трябва да се превърне от „край на историята” в „начало на историята”. Всички ние знаем, че без знания за миналото ни не съществува добро бъдеще. Надеждата е в младите хора. За съжаление никой от старото поколение няма да ги спаси от паричното блато и да отдалечи света от пропастта.

Иска ми се да призова мениджърите от златодобивните компании от всички точки на Земята да направят същото. Запознайте се с историята на най-ценната суровина, която ежедневно, при тежки условия, с много рискове и средства, добивате. Историческото приложение на този продукт е много повече от превръщането му в бижута. Размяната на злато е основата на парите ни. Защо това не се разбира? Защо Южна Африка, най-големият производител на злато в света, не разработи дългосрочна стратегия за бъдещето? Защо държавните глави на произвеждащите злато южноафрикански страни не обезпечат заемите си със злато, както направи по-рано САЩ (когато все още беше пионерска държава)? Ако важността на златото бъде наистина осъзната, няма да има повече авансови продажби и продажби на занижени цени. Мините ще спрат да продават и ще запазят подценявания метал. Може би е добре да създадат OGMEC (Organization of Gold Mining and Exporting Countries – Организация на държавите за добив и износ на злато).

Много ми се иска да разбера от западните банкери и финансови дружества коя налудничава логика ги кара да изключват златото от своите портфолиа? Трябва да са разбрали от историята, че хартиените пари без покритие в бъдеще не представляват никаква стабилна стойност за портфолиото на клиентите им. Тук говоря предимно за западните банкери, защото Изтокът е много по-наясно, що се отнася до смисъла на златото. Наистина ли портфейл-мениджърите смятат, че акциите без растеж и заемите в слаба валута представляват разумна дългосрочна инвестиция? Не трябва ли да се интересуват много повече от стабилните валутни отношения? Това в голяма степен би улеснило работата им.

Питам централните банкери на тази планета: тяхната работа свързана ли е наистина с основния им дълг – да опазват покупателността и целостта на своята валута? Искрени ли са наистина и дават ли най-доброто от себе си, когато редуцират златните резерви на родината си, само за да насърчават печалбите в хартиени пари, които постоянно губят стойността си и един ден вероятно изобщо няма да могат да бъдат изплатени? Помислете само: никой истински селянин няма да продаде зърното си за посев. Ако не можете да отговорите на въпроса с „Да”, то съвсем определено не сте за този пост.

От политиците не искам нищо, защото те никога няма да се променят. Всичко, което постигнаха с “работата” си, е че унищожиха покупателността на парите. Вероятно трябва да се научат повече да разбират хората и да осъзнаят, че от 6000 години човешката природа не се е променила с нищо. Свободният човек винаги ще мисли за злато и когато икономическата и финансовата ситуация позволява, ще поиска да изхвърли машините за печатане на банкноти – заедно с политиците! Това вече се е случвало и винаги може да се случи отново. Паричният стандарт е важен, но моралният стандарт е не по-малко важен.

Тази книга не претендира да е завършена. Целта й е само да информира и да накара читателя да мисли. Със сигурност Швейцария ще присъства често в нея. Историята й е отредила ролята да пази парите на хората в трудни времена. (Тези времена като че ли станаха перманентни.) Закриляйки хората, Швейцария обезпечава тяхната финансова сигурност и лична свобода.

В днешно време швейцарското правителство, Швейцарската национална банка (SNB) и големите банки не отдават никакво внимание на историята. Те си откупиха своя индивидуална отговорност, но не със собствените средства, а с тези на акционерите и с парите на хората. Вярвате ли наистина, че в случай на война или срив на световната финансова система можем все още да говорим за златни резерви? Основната идея в Швейцария винаги е била, че златото и свободата са неделими и следователно – необходимост. Защо трябва да го променяме?

И в заключение: аз не съм икономист. През повечето време на моя 50-годишен професионален живот бях банкер. Опитът ми като такъв и 30-годишните ми изследвания на историята на валутите ме накараха да разбера, че настоящата парична система води до разложение. Тя е шамар в лицето на закона и реда, на цивилизацията, на разума и доброто поведение. Но най-важното: тя е заплаха за свободата ни. Да се надяваме, че няма да мине много време, докато светът отново избере доброто.