Автор: Джим Марс
Жанр: Антиглобализъм, Популярни

ISBN: 9789542902522
Формат в мм: 165x235
Тегло: 610 гр.
Подвързия: Мека
Година: 2016 г.
Обем: 384 стр.
Наличност: Налично
25.00лв

Корица гръб

Похвали за Джим Марс

„Мислите, че знаете какво става? Не знаете… Занимателна… Потресаваща.“ – Wall Street Journal
„Джим Марс не може да се пренебрегва. Малцина в тази страна крещят истината по-силно от него.“ – Dallas Observer
„Най-добрата конспиративна книга, която съм чел („Господство и потайност“). Не само, че я харесах, но и излязох и купих екземпляр за друг човек само за да разпространя информацията.“ – Джеф Фортиър, Kansas City Star

Корица вътре
Лоша храна, лоша вода, лоши лекарства, лош въздух

А ако всичко това е част от глобален заговор?

От храната, която консумираме, и водата, която пием, до въздуха, който дишаме, всичко днес изглежда в състояние да ни убие. Наскоро станахме свидетели на безпрецедентен брой смъртни случаи заради лекарства за болести, които е възможно даже да не съществуват, неясни онкологични заболявания, причинени от съвременните ни устройства, и брутални полицейски тактики. Всичко това е съвпадение? Помислете отново. В „Контрол на населението“ аплодираният журналист Джим Марс излага изумителна аргументация за своята най-дръзка конспирация досега: плана, замислен от малобройни глобални елити за намаляване на населението на Земята до 500 милиона души с всички нужни средства, при това на печалба.

Марс – авторът на бестселърите „Господство и потайност“ и „Конспирацията за билион долара“, не страда от задръжки в разобличаването на този зъл и смразяващо ефективен план. Той обяснява как малка група неимоверно богати и могъщи хора контролира на практика всяка важна индустрия: оръжейна, нефтена, фармацевтична, хранителна и, разбира се, медийна, и как използва тази огромна мрежа от конгломерати, за да предприеме действия, които водят до смъртта на мъжете и жените по целия свят.

Марс отговаря на трудни въпроси, които корпоративно контролираните медии дори не могат да сънуват, че ще зададат:

  • Възможно ли е Центърът за контрол на болестите да стои зад неотдавнашната епидемия от eбола, която завладя света?

  • Кой е отговорен за експлозията в изписването на рецепти за потенциално смъртоносни лекарства и кой печели?

  • Защо местните американски полицаи се изпращат в Израел за обучение в контратерористични методи?

  • Защо водата може да е най-смъртоносното оръжие на ХХІ век?

В експлозивната „Контрол на населението“ Марс излага изобличаващите истини, които корпоративните собственици не искат да откриете: как шпионират граждани, преднамерено разпространяват болести и разрушават планетата в преследване на печалби, за да подобрят живота на привилегировани малцина, докато елиминират всеки друг. И накрая Марс предлага граждански план за противодействие.

Джим Марс
е знаменит журналист и автор на „Нашата окултна история“, „Конспирацията за билион долара“, „Възходът на Четвъртия Райх“, „Господство и потайност“, „Извънземна адженда. Разследване на извънземното присъствие сред нас“, „Вътрешна работа” и „Кръстосан огън: заговорът, който уби Кенеди“. Живее в Тексас.

Въведение

Една някога велика нация се превърна в саморазрушително общество. Повечето хора през историята са били щастливи просто да са живи. Търсели са – по думите на Декларацията за независимост – „живот, свобода и преследване на щастието“.

Много американци днес осъзнават колко много сме се отклонили от този идеал.

Америка преживява опасна трансформация, чрез която глобалният елит използва всяка съществуваща тактика в заговор да трупат още по-голям дял от богатството и да намалят световното население. И това действа. Много американци са привлечени не към живота, а към робия и смърт. В Америка и в света като цяло цели народи са избити за печалба и контрол. Елитите са използвали т.нар. синдикат GOD [бог] – Guns [оръжия], Oil [нефт] и Drugs [лекарства/дрога], както и токсични въздух, вода, храна и лекарства, а разбира се, и токсична финансова система, от която зависи целият генерален план: намаляване на световното население. Това се дължи на убеждението на глобалния елит, че основата на всички световни проблеми е свръхнаселението – просто твърде много хора използват ограничените ресурси на Земята.

Оръжията, нефтът и лекарствата/дрогата са трите топ генериращи приходи стоки в света днес и формират финансовия гръбнак на глобалните елити. Всичките три са обект на международен трафик, генерират огромни печалби за тези, които ги контролират, и стават все по-важни в днешната икономика. Америка влиза във войни заради нефт, осигурява на армията си (да не споменаваме гражданите) оръжия и е съучастник в глобална търговия с лекарства/дрога. Зад кулисите богатият елит печели неимоверно от трите стоки.

Храната, водата и въздухът, които консумираме, също са в състояние на разпад. Вярваме, че този разпад е нормален – такива са били нещата винаги. Омаловажаваме съкрушителните доказателства, че това е скорошно развитие. Днес живеем в култура на смъртта и разпада, която ни е наложена от малка група от богати елити, които публично проповядват насилствено намаляване на населението. Убиват ни с химикали, генетично модифицирани организми (ГМО), бои, добавки, пластмаси, замърсена вода и въздух. Многобройни често срещани домакински стоки всъщност са неимоверно токсични: аспартам, флуорид, ГМО, пестициди, високо-фруктозен сироп от царевица, фармацевтични препарати, мобилни телефони, микровълнови печки и дори самото електричество. Макар че храната е в изобилие в Америка, телата ни получават по-малко хранителни съставки, отколкото преди петдесет години.

Комерсиалните продукти, които използваме всеки ден, съдържат повече от осемдесет и пет хиляди химикали; храната и водата ни също са отровени.

До 50-те години на ХХ век САЩ беше предимно селска страна. Хората се хранеха най-вече със свежи, отгледани от тях градински продукти. Никоя хранителна стока не съдържаше генетично модифицирани организми (ГМО), а химическите хранителни добавки рядко се използваха. Започвайки от края на 40-те години на ХХ век, корпоративните производители на храни все повече започнаха да предлагат преработени, дефицитни на хранителни съставки храни, неизвестни преди в човешката история. Децата, израсли през 60-те години, за пръв път бяха изложени на имитация на храна, преработени „консумативи“, които изглеждаха и имаха вкус на питателни, но нямаха никакви реални хранителни съставки. Към 70-те години на ХХ век американският начин на хранене се състоеше от нехранителен бял хляб и други неестествени хранителни продукти. Към 80-те години американците, отгледани с тази имитация на храни, пиещи флуорирана вода и разсейвани с дискомузика, станаха апатични и мързеливи.

Не знаем за тези неща, защото малцина осъзнават, че сме психологически програмирани от масмедиите, контролирани от неколцина корпоративни собственици. Тези няколко многонационални медийни корпорации, много от тях със съуправление и едни и същи собственици, контролират всичко, което виждаме и чуваме: от филмите, телевизията и вестниците до сателитните мрежи, списанията и дори литературните клубове и билбордовете. И наистина, съучастничеството на масмедиите гарантира, че не можем да протестираме срещу намаляването на населението, което заплашва собствения ни живот. Във фашистка Италия и нацистка Германия държавата контролира корпорациите. В съвременна Америка корпорациите контролират държавата. Крайният резултат е един и същ.

Гигантски корпорации, собственост на малък глобален елит, често процъфтяват благодарение на измамни и незаконни практики1. През 1952 г. корпорациите отговарят за 32% от приходите от федерални данъци. Към 2013 г. това число е по-малко от 10%. През същата година 45 американски корпорации са включени в черен списък за корупция от Световната банка. Тези корумпирани тактики създават богатство само за избрани малцина; икономическата реалност в САЩ днес потвърждава старата приказка за богатите, които стават по-богати, докато бедните обедняват все повече и повече.

Проучване през 2014 г. на фондацията „Ръсъл Сейдж“ открива, че през последния икономически спад домакинствата с по-ниски доходи са загубили по-голяма част от богатството си, отколкото тези с по-високи доходи. Изследването разкрива „изненадващ спад“ в богатството в цялата страна. Средно статистическото домакинство през 2013 г. е имало нетна стойност от само 56 335 долара – 43% по-ниско от медианното ниво на богатството точно преди да започне рецесията през 2007 г., и 36% по-ниско в сравнение с преди десет години. „Има много малко признаци за значимо възстановяване от тези загуби на богатството, преживени от американските семейства по време на Голямата рецесия“ – заключават изследователите2.

Междувременно делът на богатството, на което се радва глобалният елит, непрекъснато се увеличава. Това, което е било описано като „един процент“, всъщност е по-скоро „0,1 процент“. По-лошото е, че не можем да знаем точно каква е стойността на тези хора, тъй като голяма част от богатството им е скрито в офшорни банкови сметки. „На командните висини на американската икономика криенето на голяма част от собственото богатство в офшорни зони вероятно е нормата, а не изключението“ – отбелязва Пол Кругман в New York Times3.

Всеки е чул за някои богати американци: Рокфелерови, Уорън Бъфет, братята Кох, Джордж Сорос и Доналд Тръмп са няколко примера на много известни богати американци. Повечето от имената на истинския един процент – милиардерите – са неизвестни на обществеността.

Въпреки това тези безлики милиардери управляват световните финансови и политически системи и тяхното богатство и власт стават все по-големи и по-големи. Четиристотинте най-богати американци правят 200 милиарда долара през 2013 г. – сбор, който е равен на комбинираното количество пари, изразходвани за федералните програми за ваучерите за храна, образованието и жилищното настаняване. Деветдесет и пет процента от новия доход, генериран между 2009 и 2012 г., отива в най-богатия един процент, който владее 38% от националното финансово богатство, докато най-долните 60% владеят само 2,3% от националното богатство.

Неравенството в доходите започва да става по-видимо сред обществото с публикуването през 2014 г. на книга, озаглавена Capital in the Twenty-First Century („Капиталът през ХХІ век“) на френския икономист Томас Пикети, който твърди, че неравенството на капитала предизвиква вечно растящо несъответствие в богатството. Тази идея не допада особено на онези, които вярват, че капитализмът изисква неравенство на богатството и че данъците върху богатството, капитала, наследството и собствеността са неблагоприятни за растежа.

Пикети настоява, че отговорът на неравенството в богатството трябва да е данъчна ставка за най-големите доходи до 80%, ефективен данък върху наследството, увеличени данъци върху собствеността и дори глобален данък върху богатството. Той признава обаче, че в момента такива мерки са немислими, тъй като всеки, който има пари, иска да ги запази, а онези в богатия елит, са основните финансисти на американската политическа система. Не е чудно, че правителството не направи почти нищо, за да ограничи властта на корпорациите, чиито деструктивни действия застрашават живота ни; нашите политически лидери зависят от тези корпоративни кървави пари за избирането си.

Тези корпорации обаче са всичко друго, но не и безлики. Всяка компания е собственост и се управлява от индивиди: мъже и жени с имена и адреси. Тези лица имат семейства, приятели и личен живот. Колективно, те се наричат „глобалисти“, мъже и жени, които имат правото да доминират въз основа на богатство, наследство и кръвна линия. Те разглеждат цялата планета като свое частно игрално поле. Те могат да бъдат идентифицирани и локализирани. И имат план да контролират глобуса – план, формулиран преди много години в тайни общества както във Великобритания, така и в САЩ. Той зависи от убиването на повечето от нас. Ето го и планът.


 1. Обезлюдяване


„Джорджия Гайдстоунс“ [Ръководните камъни на Джорджия] е паметник в окръг Елбърт, Джорджия. Съставен е от четири 5-метрови камъни, които са били наречени „американският Стоунхендж“. Всъщност произходът им е също толкова загадъчен, колкото и английския им съименник. Поръчан през 1979 г. от мъж, използващ псевдонимът Р. К. Кришчън, паметникът е построен от Ебъртън Гренайт Финишинг Кампани и е завършен през 1980 г. Придружаваща плоча гласи, че спонсорите на камъните са „малка група американци, които търсят Епохата на разума“. Посланието е надписано на камъните на осем съвременни и четири древни езика.

Под заглавието Нека това бъдат ръководните камъни към Епохата на разума издяланото послание гласи:


ПОДДЪРЖАЙТЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО ПОД 500 000 000 В ПОСТОЯНЕН БАЛАНС С ПРИРОДАТА.

РЪКОВОДЕТЕ МЪДРО ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО, ПОДОБРЯВАЙКИ ГОДНОСТТА И РАЗНООБРАЗИЕТО.

ОБЕДИНЕТЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО С ЖИВ НОВ ЕЗИК.

УПРАВЛЯВАЙТЕ СТРАСТТА–ВЯРАТА–ТРАДИЦИЯТА И ВСИЧКИ НЕЩА С УМЕРЕН РАЗУМ.

ЗАЩИТАВАЙТЕ ХОРАТА И НАЦИИТЕ СЪС СПРАВЕДЛИВИ ЗАКОНИ И СЪДИЛИЩА.

ПОЗВОЛЕТЕ НА ВСИЧКИ НАЦИИ ДА СЕ УПРАВЛЯВАТ ВЪТРЕШНО, РАЗРУШАВАЙКИ ВЪНШНИТЕ СПОРОВЕ В СВЕТОВЕН СЪД.

ИЗБЯГВАЙТЕ ДРЕБНАВИТЕ ЗАКОНИ И БЕЗПОЛЕЗНИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА.

БАЛАНСИРАЙТЕ ЛИЧНИТЕ ПРАВА СЪС СОЦИАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.

ЦЕНЕТЕ ИСТИНАТА–КРАСОТАТА–ЛЮБОВТА, ТЪРСЕЙКИ ХАРМОНИЯ С БЕЗКРАЙНОСТТА.

НЕ БЪДЕТЕ РАКОВО ОБРАЗУВАНИЕ НА ЗЕМЯТА – ОСТАВЕТЕ МЯСТО ЗА ПРИРОДАТА – ОСТАВЕТЕ МЯСТО ЗА ПРИРОДАТА.


Някои разглеждат камъните като предлагащи разумни и рационални предложения за развитието на мирен и справедлив свят. Други виждат нещо по-зловещо. Един конспиративен уебсайт отбелязва астрономическите характеристики на камъните. Четирите основни камъка са ориентирани така, че да отразяват граничните стойности на миграция на Слънцето през годината, дупка в централния камък винаги е подравнена спрямо Полярната звезда, а друга дупка – с изгряващото Слънце през лятното и зимното слънцестоене. Такова подравняване по небесните тела се открива в произведения на тайни общества от франкмасоните до друидите и школите на мистериите на древна Гърция и Египет.

„Паметникът следователно е доказателство за съществуваща връзка между тайните общества, световния елит и натиска за Нов световен ред“ – обявява уебсайтът4. През 2008 г. вандали го оскверняват с думите „Смърт за Новия световен ред“.

Първият съвет на камъните е най-притеснителният за мнозина, тъй като световното население в средата на 2014 г. беше близо седем и половина милиарда души. Ако мандатът на Ръководните камъни да се поддържа световното население на 500 милиона души се постигне, какво ще стане с другите седем милиарда?

Принц Филип от Англия, херцог на Единбург и виден глобалист, може би е разкрил становищата на глобалния елит, когато през 1981 г. казва на списание People: „Ръстът на човешкото население е вероятно най-сериозната дълговременна заплаха за оцеляването. Ние сме се запътили към огромна катастрофа, ако той не се обуздае – не само за природата, но и за човешкия свят. Колкото повече хора има, толкова повече ресурси ще консумират, толкова по-голямо замърсяване ще създават, толкова повече войни ще има. Нямаме избор. Ако той не се контролира доброволно, ще бъде контролиран насилствено с увеличаване на болестите, глада и войната.“

Години по-късно Филип размишлява5: „В случай че се преродя, бих искал да се върна като смъртоносен вирус, за да допринеса с нещо за решаването на свръхнаселението“.

Като един от основателите на Световния фонд за дивата природа (WWF), принц Филип веднъж очертава глобалисткото оправдание за обезлюдяването6: „Целта на WWF – пише той – е да „запази“ системата като цяло, а не да предотврати убиването на отделните животни. Тези, които са загрижени за запазването на природата, приемат… че повечето биологични видове създават излишък, който може да бъде умъртвен без това по никакъв начин да заплаши оцеляването на вида като цяло.“

Други глобалистки лидери са съгласни с тази смразяваща оценка. В интервю от 1981 г. за свръхнаселеността бившият началник на началник-щабовете Максуел Тейлър заявява, че към началото на ХХІ век ще е необходимо да се намали световното население, най-вече в страните от Третия свят, използвайки методи като болести, глад и регионални войни. Той безгрижно заключава7: „Вече съм отписал повече от милиард души. Тези хора са на места в Африка, Азия и латинска Америка. Не можем да ги спасим. Кризата с населението и въпросът с хранителните доставки диктуват дори да не се опитваме. Това е губене на време.“

Такива брутални тактики са включени в националната политика на някои страни, включително САЩ. През 1974 г. американският Съвет за национална сигурност излиза с класифицирано изследване, озаглавено National Security Study Memorandum (NSSM) 200: Implications of Worldwide Population Growth for U.S. Security and Overseas Interests („Меморандум за изследването на националната сигурност 200: последици от ръста на световното население за американската сигурност и интереси в чужбина“)8. Известно като Доклада Кисинджър, в изследването се заявява, че ръстът на населението в т.нар. по-малко развити страни (ПМРС) представлява сериозна заплаха за американската национална сигурност. Изследването е прието като официална държавна политика през ноември 1975 г. от президента Джералд Форд, а нейното приложение е възложено на Брент Скаукрофт, който заменя Кисинджър като съветник по националната сигурност. NSSM 200 очертава таен план за намаляване на ръста на населението в ПМРС чрез контрол върху раждаемостта и това, което мнозина са интерпретирали като войни и глад. След това на директора на ЦРУ Джордж Х. У. Буш е наредено да помага на Скаукрофт; същата заповед получават държавният секретар, финансовият министър, министърът на отбраната и аграрният министър. Тази политика може би дори е подкрепяла многото войни и въздушни удари в Близкия Изток, водещи до редуцирането на населението там.

Има дори значителни доказателства, че твърденията за свръхнаселение са фалшиви. Изглежда, истинският проблем е гъстотата на населението, а не ръстът на населението. Например според Министерството на земеделието на Оклахома щатът е с площ 181 048 кв. км. Ако на всеки човек се дадат 102 кв. м жизнено пространство, Оклахома може да приеме 19,49 милиарда души – почти три пъти повече от днешното население на Земята от 7 милиарда души9.

Разбира се, това просто илюстрира, че на Земята продължава да има достатъчно място за всеки, не че всеки би искал да живее в един щат. Ако световното население може да се разпръсне и да избегне да се концентрира в разрастващи се метрополии, гражданите най-вероятно ще бъдат много по-щастливи и положението им ще е по-добро. При настоящите обстоятелства голямата гъстота в градовете създава нежелани ефекти като престъпност, задръствания, замърсяване на въздуха и стрес. Изследванията показват, че лабораторни плъхове са доволни в клетките си, а твърде многото плъхове в твърде тесен контакт ги карат да започнат да се нападат един друг.

Въпреки това водещият един процент продължава да повтаря тона на NSSM 200 и бележките на принц Филип. На 5 май 2009 г. някои от водещите американски милиардери се срещат в частен дом в Манхатън само седмица преди годишната среща на потайните Билдерберги. Наричайки се „Добрия клуб“, сред присъстващите се твърди, че са Бил Гейтс, Дейвид Рокфелер младши, Уорън Бъфет, Джордж Сорос, кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, Тед Търнър и Опра Уинфри10. Според Джон Харлоу от Sunday Times групата – макар да не стига дотам, че да защитава активни стратегии за обезлюдяване – се съгласява с Гейтс, че човешкото свръхнаселение е приоритетен проблем. Харлоу казва, че не е имало нищо толкова грубо като гласуване, но е постигнат консенсус, че „те ще подкрепят стратегия, в която ръстът на населението ще бъде третиран като потенциално катастрофална екологична, социална и индустриална заплаха“.

Очевидно тези с огромното богатство и власт са решили да вземат въпроса със свръхнаселението в собствените си ръце. Дейв Ходжис, водещ на предаването The Common Sense („Здравият разум“), разказва как президентът Роналд Рейгън веднъж отбелязал, че заплаха от извънземни може да е обединяващата сила, нужна за обединяването на нациите на Земята в обща кауза. Ходжис предупреждава11: „Наистина, цялото човечество е изправено пред общ враг. Същевременно той не е извънземен. Общият ни враг е елитът, който приема за даденост, че има дадено от Бог право да е собственик на всички нас, включително правото на живот или смърт. А за 95% от нас елитът е активно ангажиран в системно изтребване на човечеството.“

А някои представители на днешния елит могат да се свържат със същите семейства и корпорации, които финансират комунизма в Русия и след това национал-социализма в предвоенна Германия.

Отбелязвайки сходствата между възхода на нацистите и съвременна Америка, д-р Лен Хоровиц казва12: „Днес със СПИН, болестта луда крава, хроничната умора и останалите, историята очевидно се повтаря. В действителност дори посланието е едно и също. Милионите жертви на Холокоста чуваха, че отиват „под душовете“ за „обществено здраве“ и „дезинфекция“. Това ни се казва, за да се ваксинираме. Практически нищо не се е променило, не се е променило дори и посланието.“

Покойният Доналд У. Скот, учител и автор на The Brucellosis Triangle („Триъгълникът на бруцелозата“) и политически кандидат в Канада, размишлява, че още през 40-те години на ХХ век е съществувал „дневен ред“ на високо ниво за изследване на вирусна пандемия от бруцелоза чрез опити с нищо неподозиращи американски граждани – проект, който според Скот е започнат от лица, имащи голяма власт над правителствените лица13: „Вашингтонският ъгъл на триъгълника на бруцелозата е армията, NIH [Националните институти по здравето], министерствата на финансите и на правосъдието и са имали своите връзки и до голяма степен са приемали напътствията на Нюйоркския ъгъл, доминиран от интересите на Рокфелер. А интересите на Рокфелер чрез посредничеството на CFR [Съвет за външни отношения], института/университета „Рокфелер“, лабораторията в Колд Спринг Харбър, фондацията „Рокфелер“ и Чейс Манхатън Банк [днес просто Чейс] представляват огромна машина за власт и пагубно влияние, чиито части са се преплели в усилието да се поддържа тази власт.“

Както детайлно съм изложил в книгата ми „Възходът на Четвъртия райх“, семейство Рокфелер поставя основите на много от основните медицински институции на Америка, започвайки в края на Гражданската война. Освен финансирането на университети и движението на евгениката, щедростта на Рокфелер включва такива институции като Санитарната комисия на Рокфелер, института „Рокфелер“ за медицински изследвания (днес университет „Рокфелер“) и Общия образователен борд, който харчи огромни средства за медицинските училища, за да създаде лекари, приемащи алопатичната медицина (преобладаващата употреба на лекарства и хирургически операции).

Мнозина обаче поставят под съмнение дали свръхнаселението наистина е проблем от мащаба, за който твърди богатият един процент и техните корпоративни масмедии.

В средата на 2014 г. Business Insider публикува статия на Мариан Суейн14 – аналитик, специализиращ в политиката за опазване и развитие в института „Брейктру“, мозъчен тръст, посветен на модернизиране на природозащитничеството за ХХІ век.

Суейн съобщава, че макар световното население да продължава да расте, степента на растеж всъщност намалява след пика през 60-те години на ХХ век. Между 1965 и 1970 г. ръстът на световното население се е увеличил с 2,1%. Днес световното население расте наполовина на това число – само около 1,2% годишно. Тя пише: „Ние вече наблюдаваме забавяне на ръста на населението и се очаква това да продължи през следващите десетилетия. Медианните проекции на ООН са за запазващ се или намаляващ размер на населението във всички региони с изключение на Африка. Други проекции показват, че глобалното население може дори да достигне пик през този век.“

Тя отбелязва и че новата технология може да увеличи капацитета на земята да произвежда храни, което ще облекчи страховете, че методите за производство на храна няма да могат да поддържат темпото на растежа на населението. „Понякога се издига тезата, че има твърди биологични граници на това, колко храна може да произведе Земята, но откакто земеделието е създадено преди 10 хиляди години хората непрекъснато увеличават добивите чрез използването на нови технологии, например хербициди, стимулатори на растежа и механизация. Всъщност именно увеличените добиви са това, което е позволило на човешката популация да расте до днешното население от седем милиарда. В този смисъл капацитетът на Земята да ни изхранва не е обвързан с краен брой планетарни граници, а е функция на човешката технология“ – пише Суейн.

Тя добавя, че макар населението несъмнено да е фактор в антропогенното изменение на климата, тъй като човешките дейности наистина създават емисии на парникови газове, много по-голям фактор е типът енергия, която се използва. „Един милиард хора на планетата, които получават електричество от въглища, ще създадат много повече емисии парникови газове, отколкото 6 милиарда души, които получават същото количество електричество от слънчева или ядрена енергия. За да се борим срещу промяната в климата, технологията е по-важна, отколкото населението.“

Суейн отбелязва и че фертилността (средния брой деца, които жената ражда през живота си) е силно корелирана с развитието. Тя казва, че според статистиките на ООН „страните с най-висока фертилност по принцип са най-бедните, докато почти всички най-богати страни имат фертилност, която фактически е под нивото на замяна от 2,1 деца на жена“.

Цитирайки ясна корелация между фертилността и развитието, Суейн отбелязва, че доходите по света са се увеличили в периода между 1910 и 2010 г., а фертилността е паднала драматично. „В развиващия се свят хората все повече се местят в градовете и получават достъп до съвременни услуги, а фертилността в тези страни на свой ред пада... Има дори доказателства, че съприкосновението със съвременните медии като телевизията може да породи натиск за намаляване на размера на семейството“ – пише тя. По-нататък добавя: „Това не означава да се казва, че не бива да правим нищо, за да подпомагаме по-ниската раждаемост… Същевременно достъпът до контрацепция е само един от многото фактори, които влияят върху изборите на жената във връзка с фертилността. По-широките въпроси на бедността и образованието също са от критично важно значение, ако се надяваме да насърчаваме жените да избират по-малък размер на семейството.“


4http://vigilantcitizen.com/sinistersites/sinister-sites-the-georgia-guidestones/


6http://modernhistoryproject.org/mhp?Article=CullTheHerd


7Editors, “Maxwell Taylor: ‘Write Off a Billion,’ Executive Intelligence Review, September 22, 1981.


Books
Тегло 610 гр.
Подвързия Мека
Година 2016 г.
Обем 384 стр.

Напиши ревю

Моля влезте или се регистрирайте за ревю
Свързани продукти