Космически спусък II: Приземяване

Всяка цивилизация създава в разцвета си едно или повече енциклопедични произведения, които обобщават познанието, технологията, културата и философията на епохата. Читателите с непредубеден ум и чувство за хумор могат само да се забавляват и да получат необикновени прозрения като изследват заедно с Уилсън следните теми - бъдещето на киберпрострабените връзки между мафията, ЦРУ и католическата църква, променените състояния на съзнание, както и много други значими духовни, психологически и обществени въпроси.
Авторът на: "Квантова психология", "Въстаналият Преметен", "Секс, наркотици и магия", "Космически спусък - последната тайна на Илюминатите"


Съдържание

Когато динозаврите бродеха по земята 15

Божество, оскърбено от неуважение 17

Синхро-дупка 18

Социологически хороскоп 20

Мрежа от скъпоценни камъни 23

Бърз изход към Нирвана 24

Генетични вектори 26

От военния диктатор към африканския глиган 29

Влиза Харви 30

Спомени за една варварска епоха 31

Още веднъж скачаме повече от 50 години напред 36

По-малките се размножават без закон 39

Мъжът, който беше абсолютно прав 41

Дисидентите твърдят: копрофилия сред свинете 42

Преди д-р Салк и неговата ваксина 47

Пари и чудеса 50

Нападението на паяка-убиец 52

Бъки и синергията 54

Големият взрив… и неговите последствия 57

Тя имаше очите на светица 61

Синхро-дупка 63

„И как сте тази вечер, г-н Уилсън?“ 65

Ние сме по-добри във вярването 69

Някъде отвъд дъгата 71

Безмълвният глас 74

Извадете си носните кърпички 76

Предлага се свещеническа кариера 78

Осмото чудо на света 80

Информацията се удвоява 81

Към обща теория за СУ 83

Внимание! Прочетете това внимателно! 86

Погребете сърцето ми в Раненото коляно 87

Престъпление и наказание 90

Хипнозата, виртуалната реалност и
синдромът на матираното стъкло 96

Зовът на дивото 100

Акциденция и същност 103

Приятелите на Роберто Калви 105

Великият един, който прави тревата зелена 108

Всеки празнува 109

Информацията се удвоява отново 116

Калви и Малтийските рицари 120

Мама и Олга успяват да общуват с Другата страна 123

Филмите ми отвориха врати 126

Уилсън става либерал 129

Космическа икономика 136

Конг – и Бялата девица 138

Троцки, Ейн Ранд и търсенето на гуру 142

Още тайни на Малтийските рицари 147

Великият един, който прави тревата зелена 150

Квадратен корен от минус едно и други загадки 153

Призоваване на Божието име в болката 165

Информацията се удвоява отново… всеки има кола 168

Интервю с Робърт Антон Уилсън 171

Проблемът с „Реалността“ 181

Нападението на демоните с кучи лица 191

Детеубийство… и слухове за Черна магия 193

Насочената навътре спирала 196

Завръщането на Тежкия отряд 199

Информацията се удвоява отново 202

Корозия… всички неща са временни 206

Изберете своите халюцинации 212

Още един Блумсдей… Пуука се завръща 216

Неуловимият Том Флин 219

Насочената навътре спирала 222

Харлемски нощи 227

Още веднъж се връщаме към Пол Горилата
и Майк Акулата 233

В пандиза 239

Заглушаване и павана 242

Информацията се удвоява отново 244

Жълти рози за Джоан 247

Менструацията… нейните причини и лечение 248

Световната игра… ставам Близкия Изток 252

Мистерията се задълбочава,
след като Дева Мария се намесва 255

LSD „Горби“ … и падането на Берлинската стена 258

Ад на Земята 264

Тя беше отгледана в женски манастир 266

Кастраторът на кучета от Палм Спрингс 268

Повече от символ, повече от проповед, мостът упорства 270

Тя не беше отгледана в женски манастир 272

Там, където разумът не е 274

М.Г.Е.М. 278

Информацията се удвоява отново 280

Киберпространство и Техно-дзен 283

„Но тя защо не се наведе?“ 290

М.Г.Е.М. 292

Анонимен благодетел 294

Информацията се удвоява отново 296

В памет на… 299

Системата на Краля Слънце е възстановена 300

Анален еротизъм в Белия дом 302

Множество на Манделброт? 304

Сангха… светлината в своята проява 306

Няма край 309

 

Когато динозаврите
бродеха по земята

Приказки за диващина и вуду

Израснах във варварска, предисторическа епоха. Родителите ми живееха на дълъг остров, който местните просто и логично наричаха Лонг Айлънд. Племето ми се състоеше от ирландски католици, които бяха завладели контрола върху една област, наречена Герисън Бийч, защото – очевидно – никой друг не я искаше.

Динозаврите все още скитаха по земята, носейки разрушение на човешките биваци.

Най-чудовищните динозаври имаха странни, не-ирландски имена: най-лошите се наричаха Хитлер и Мусолини. За други на име Сталин и Франко също се твърдеше, че са човекоядци. Всички те обаче бяха далеч – отвъд океана. Когато бях малък, всички бяхме убедени, че те никога няма да дойдат и да ни притесняват в Америка.

Ние се страхувахме повече от по-непосредственото Чудовище, наречено Депресията. Тя беше изхвърлила много мъже на улицата и всеки, който имаше работа, се страхуваше, че може някоя сутрин да се събуди и да открие, че работата му е изчезнала като златото на феите.

Не съм роден в Герисън Бийч. Изгонен съм от един сочен и щедър резервоар със самади на Лили – топла, водниста утроба – в района Флетбуш в Бруклин през 1932 г. Депресията вече беше донесла безработицата на мнозина, но не и на моето семейство. Баща ми имаше някаква добра работа – нямах ни най-малка представа къде е работел, но смътно си спомням един много ранен период, когато чувствах, че сме в безопасност от ужасяващите неща, които Депресията причиняваше на някои от нашите роднини.

Тогава Депресията внезапно се преобърна и стовари Златното си лайно на седмицата върху нас. Компанията, за която работеше баща ми, фалира и той и стотици други се оказаха без работа. Преместихме се в Герисън Бийч, където наемите бяха много ниски, защото там живееха единствено бедни ирландски католици.

Някак си научих – мъгляво, – че в Бруклин и Манхатън огромни армии от бездомни, почти умиращи от глад хора се скитат по улиците и просят – последствие от десетте години Вуду-икономика в Белия дом.

Започваме отново да виждаме донякъде същата средновековна мизерия, докато пиша тези мемоари. Току-що преживяхме още десет години Вуду-икономика и улиците още веднъж са пълни с човешки развалини – също като някоя „назадничава“ нация в Третия свят. Както казва Сантаяна, онези, които не се учат от историята, са обречени да я повторят.

Слушайте! Можете да чуете тези Худу Вуду зомбирани барабани всеки път, когато президентът Буш си отвори устата. Няма нужда да четете по устните му: той лъже. Слушайте внимателно и ще чуете ударите на барабаните от Том-Том, докато сенките на джунглата падат…

 

Божество, оскърбено от неуважение

Жена, превърната в жаба

 

Да си човек значи да имаш страх от Бога.

– св. Йоан Крисостомос

Стара ирландска история разказва за селянка, която вървяла по пътя с отсечени крачки. „Къде отиваш, Морийн?“ – попитала я съседка.

– Отивам в Голуей – отвърнала Морийн.

– Внимавай – предупредила я съседката. – Трябва да кажеш: „Отивам в Голуей, ако Бог го пожелае."

– Глупости – рекла Морийн. – Отивам в Голуей и точка по въпроса.

Тогава Бог се разгневил, защото бил извънредно раздразнен. Превърнал бедната жена в жаба и я хвърлил в едно блато с няколко хиляди други жаби. Оставил я там седем дълги, дълги години. Всичко, което жената чувала или казвала в продължение на тези нерадостни години, се състояло от „Грибит! Грибит! Грибит!“ и от време на време по-класическото „Квак, квак, квак!“ Всичко, което виждала, било усойно и тъмно, подобно на сцена от По, и трябвало да се храни единствено с мухи.

– Достатъчно е да тормозиш тялото – си мислела тя тъжно в продължение на дългите нещастни и дъждовни дни.

В края на седемте години Бог се смилил и позволил на Морийн да възвърне човешката си форма. Тя незабавно излязла от блатото, изпрала си дрехите и ги закачила на традиционния клон от цикория. Когато всичко изсъхнало, добрата жена отново се облякла и още веднъж поела по пътя.

– Къде отиваш, Морийн? – попитала я друга съседка.

– В Голуей – отвърнала тя – или обратно в проклетото блато с жабите.

 

Синхро-дупка

В деня, в който съм роден в студения, ветровит Бруклин на 18 януари 1932 г., в другата страна на този огромен континент, в слънчево-златния Холивуд Арчи Лийч празнувал своя 28-ми рожден ден. Арчи бил отгледан в бедност като мен, но на 28-мия му рожден ден това било зад гърба му. Наскоро играл заедно с Марлене Дитрих в Blonde Venus („Русата Венера“) и имал причини да мисли, че $успехът$$ отваря вратите си за него. Наистина било така. Студиото вече променило името му на Кари Грант и той скоро станал най-популярната филмова звезда на всички времена.

Мъжете му се възхищавали в същата степен като жените, защото той успявал да проектира образа точно на онова, което всеки мъж на планетата би искал да бъде. „Всеки път, когато ви видя във филм – веднъж му рекъл един млад мъж, – си мисля: „Господи, иска ми се да бях Кари Грант!“

– Точно това си мисля и аз – отвърнал Арчи Лийч, който познавал занаята и изкуството, чрез които създал „Кари Грант“ точно така, както аз познавам занаята и изкуството, чрез които всекидневно пресъздавам Авторовия Глас, с който сега се обръщам към вас.

Като актьор на Кари Грант се доверявали да импровизира, защото режисьорите осъзнавали, че неговите волни импровизации винаги имали ефект – те вдъхновявали другите актьори, а не ги обърквали. Най-интересното му хрумване според мен е в His Girl Friday („Неговото момиче за всичко“) на Хауард Хоукс, където Кари играе ролята на редактор на вестник, а Джийн Локхарт в ролята на помпозен шериф се опитва да го сплаши.

– Внимавай – казва Кари. – Последният мъж, който ме заплаши по този начин, беше Арчи Лийч, но той си преряза гърлото две седмици след това.

Арчи Лийч? Да: той говори за свой Аз, който е захвърлил или погребал някъде.

Всеки успех е изграден върху трупа на човека, който по рождение е трябвало да бъдем.

Всички ние трябва да „убием“ себе си, често по възможно най-ужасния начин, за да станем нещо повече от човека, създаден от сблъсъка на Историята, Генетиката и Случайността в деня, когато сме били родени.

 

Социологически хороскоп

Сключени във времето траектории

Ако Кари Грант и аз имаме един и същ рожден ден (отделени от 28 години), астролозите наострят уши… а понякога и аз самият леко се учудвам.

Във всички спорове между астролозите и техните критици никога не съм виждал някой да издига простата теза, че дори ако астрологията „е вярна“ (т. е. дори ако звездите и планетите оказват влияние върху живота ни), тя все пак остава само един фактор сред много други.

„Честният“ или синергичният астролог ще трябва да е и социален психолог, икономист, еколог, историк, социолог, антрополог и т. н., защото нито един от нас не живее сам-самичък в изкуствена еко-система във външното пространство като някакъв Робинзон Крузо от ХХІ в. Живеем на планета с определени ресурси и граници, повлияни сме от всеки човек, който е живял преди нас, и от всички хора, живеещи едновременно с нас, както и от човешката история, изкуство и изобретения.

Същевременно един „приземен“ социоеволюционен хороскоп на моята рождена година може да разкрие много за силите, които са ме оформили. Нека погледнем другите фактори освен звездите и планетите, които може би са оформили моята съдба.

Освен тъмният голям късмет на Арчи Лийч през онази година – след като си е прерязал гърлото, за да може да се роди Кари Грант – са ставали много други неща. Бил открит деветдесет и вторият и последен естествено появяващ се химически елемент. Това превръща 1932 г. в повратна точка в човешката история според Р. Бъкминстър Фулър, който посочва, че „за пръв път земляните познават всички основни изграждащи тухли на Вселената“. Преди това сме били като зарзаватчии, които не са в състояние да инвентаризират собствената си стока. След 1932 г. вече сме имали списъка и сме били готови да правим бизнес по грандиозен начин.

В Англия Коккрофт и Уолтън разцепват атома (подвиг, определян като невъзможен в науката от предишния век), а в Калифорния Е. О. Лоурънс строи първия циклотрон. Тези две постижения, отделени на 5 000 мили в пространството, поставят началото на процес, който 13 години по-късно ще разруши Хирошима и Нагасаки и завинаги ще потопи света в библейски „страх и трепет“.

През същата година – 1932 – „Стандард Ойл“ се натъква на нефт в британския протекторат Бахрейн в Персийския залив и всички основни сили започват десетилетни скрити и открити борби да контролират този регион, чиято днешна кулминация – докато пиша това – е, че Джордж Буш младши притежава повечето от нефта в Бахрейн, а Джордж Буш старши декларира, че САЩ имат „нравствения“ императив да контролират този регион. Днес американските ракети валят като дъжд над Ирак, а иракските ракети бомбардират Израел. (Американските ракети са „добри“, защото убиват само „лоши“ хора; иракските ракети са „лоши“, защото убиват „добри“ хора. Схващате ли? Пиша за Планетата на Човекоподобните маймуни.)

Кралство Саудитска Арабия е основано през 1932 г., а Еймън де Валера, избраният президент на Ирландия, започнал „търговската война“ с Англия като опит да накара англичаните да напуснат Северна Ирландия. Тази борба днес се води – с по-насилнически средства – от Ирландската републиканска армия.

През 1932 г. в САЩ фалират 1 616 банки, 20 000 фирми банкрутират и има 21 000 самоубийства. В сравнение с 1929 г. средната седмична надница пада от 28 на 17 долара, а брутният вътрешен продукт се срива до 50% от нивото си през 1929 г.

Безработицата стига 17 млн. души в САЩ, 5.6 млн. в Германия, 2.6 млн. в Англия. В Индия Ганди започва друг „пост до смърт“, за да протестира срещу английската окупация. Полицията в Диърборн стреля срещу тълпа от невъоръжени мъже и жени, демонстриращи пред завода на „Форд“, убивайки четирима и ранявайки 100 души. Ранените са оковани в белезници за болничните си легла и са обвинени в „подклаждане на бунтове“.

Ветераните от Първата световна война участват в поход до Вашингтон, за да протестират срещу липсата на обещаните придобивки, а армията използва танкове, автоматични пушки и байонети, за да ги разпръсне. Жертвите са повече сто.

На конгреса на Демократическата партия почитаемият Франклин Делано Рузвелт – губернатор на Ню Йорк – отхвърля републиканската политика по принцип и по-конкретно ерозията на почвата и другите екологични щети. Делегатите го номинират за президент и забравят за екологията.

„Кинг Конг“ е най-сензационно успешният филм, създаден през тази година (макар че излиза на екран едва през 1933 г.) и въвежда 18 нови типа специални ефекти във филмовата техника.

Всичко това е повлияло върху живота ми поне толкова – а вероятно и повече, – колкото Зодиака.

 

Мрежа от скъпоценни камъни

На 19 април 1942 г. химикът Алберт Хофман от лабораториите „Сандоз“ в Базел, Швейцария, смесва съединение, което се надява да е ново и по-добро лекарство срещу главоболие. Без да знае, че е вдишал голяма част от пàрите, на обяд Хофман се качва на колелото си и започва да върти педалите към къщи. Забелязва обаче странни усещания. Тя имаше очите на светица…

Една вселена с десет измерения се разпада на шестмерна вселена и на четиримерна вселена. Има златни орнаменти, копринени завеси и тежък мирис на тамян: направо кучешки болки. Хавайски дървета и храсти с невероятни цветове са навсякъде, след като Висшата майка отново вдига стоманената пръчка – Вуйчо Мик разбира със същата математическа сигурност, че яйцето в яйцето е породило квантов скок: огромни, тежко движещи се влечуги. Тези Крале Слънца, разхождащи се по Бруклинския мост, криещи се зад храста и кудкудякащи – инерционната система се променя отново в онова проклето блато с жабите – той може да види всяка черна глава, всяка брадавица, всяка капка пот. Художествени произведения, смятани за „езически“, се покланят пред преподобния Йошиками и слизат по стълбите към Ню Йорк през 1959 г. … „Той носи очила с дебели стъкла и някакъв неопренов костюм“ … те ни помагат да разберем по-добре собствените си халюцинации.

Д-р Хофман слиза от колелото, налегнат от диво подозрение: всеки разсипва питието, което обича.

Според една школа на мисълта – доста почитана от вещите в медитацията – няма начало, няма край, няма линейна прогресия, а само безкрайна мрежа от скъпоценни камъни, всеки от които отразява и съдържа отражението на всеки друг.

 

Бърз изход към Нирвана

Скок от моста

На 25 години „излизах“ с еврейско момиче на име Боби и всички мислеха, че двамата сме добра двойка. Боб и Боби – звучеше почти като да сме създадени един за друг.

Тогава Боби замина във ваканция за Катскилс с родителите си. Две седмици по-късно получих прощално писмо. Тя срещнала „чудесен мъж“, сгодили се и щели да се женят.

Отидох в един бар, за да пийна няколко питиета и да обмисля нещата. Всяка връзка моя връзка с жена беше фрустрираща или приключваше с отхвърляне в една или друга форма. Бях на 25 проклети години и никой не искаше да публикува нищо, написано от мен. Гаврътнах още няколко питиета, отдавайки се на самосъжалението на младите.

Правителството изглеждаше толкова мозъчно увредено, че аз бях сигурен, че ядрената война ще настъпи преди да са се изтърколили 50-те години. Всеки, когото познавах, сякаш живееше с някаква фонова паника или депресия.

Бях се подлагал на психотерапия (все още не от райхиански тип), но продължавах да бъда нещастен невротик.

По дяволите! Гаврътнах още няколко питиета и си тръгнах от бара.

Взех метрото до Сити хол и повървях пеша до Бруклинския мост. Това ми се струваше зрелищен начин да си тръгна. Самоубийците обичат мостовете: това е много по-драматично напускане на тази Сцена на глупците. Мостът „Голдън Гейт“ е видял почти същия брой скачащи, колкото и Бруклинският мост, макар че не е толкова стар.

Лебедово гмуркане във вечността. Или забравата.

Боби да върви по дяволите! Всички жени да вървят по дяволите! По дяволите човечеството, което скоро така или иначе ще се самовзриви.

Продължавах да вървя навъсен и само от време на време забелязвах – непреднамерено – красивата гледка от високото.

Бях готов за лебедовото гмуркане. Целият свят ми изглеждаше като някаква много лоша шега. И каква причина, по дяволите, имаше да продължа тази зловеща комедия?

Щях да скоча, когато стигна до средата.

 

Генетични вектори

Мрежа от ДНК

Може ли нещо да е по-смехотворно от това, че някой трябва да има право да ме убие, защото живее на другия край на водата и защото неговият господар се кара с моя, макар че аз нямам никакви търкания с него?

– Паскал

Говорих за Герисън Бийч, където съм израснал, като за ирландско католическо блато. Това показва как езическите категории мамят и замъгляват паметта.

Като се замисля, започвам да си спомням, че не всеки в Герисън Бийч можеше да се квалифицира като стопроцентов ирландски католик. Например дори майка ми имаше само 50% ирландска генеалогия: нейната майка – Ана Маквей, изглежда, е имала шотландско-ирландски произход, но дядото на майка ми – Антон Мили – произхожда от Триест – град, който толкова често е бил прехвърлян насам-натам във войните между бандите от сенилни нарушители, управляващи тази планета, че досега би трябвало вече да има колела. Триест е принадлежал на Италия, Австрия и Югославия през този век, а когато Антон го е напуснал през миналия, е бил част от Австро-унгарската империя.

Както и да е, въпреки че не беше ирландец, старият Антон се квалифицираше като католик, макар и половинчат (веднъж казал на майка ми, че не вярва в ада), и работеше като ковач.

Изглежда, от Антон ковача съм „наследил“ две меми – късчета семантично или културно наследство. Първата е тип циничен пацифизъм, или това, което човек може да нарече безсрамна липса на патриотизъм. Цялото семейство знаеше, че Антон е напуснал Австро-унгарската империя, за да избегне военната служба, и той се гордееше с този факт като признак на неговата далновидност. Най-доброто нещо по отношение на Америка – казал на майка ми – е, че няма задължителна военна служба.

Другото наследство от него беше една австрийска народна поема, на която той научил майка ми, а тя – мен:

Ein, zwei, drei, vier, funf, sechs, sieben:

Wo is meine Schatz geblieben?

Er ist nicht heir, er ist nicht da,

Er muss’ steh’ nach Amerika!

(„Едно, две, три, четири, пет, шест, седем: къде е отишъл моят любим? Не е тук, не е там, трябва да е в Америка.“)

Въпреки че съм получил презимето си от него, не знаех много повече за Антон от това, което току-що написах. Той е починал преди аз да се родя. Въпреки това е хубаво да знаеш, че старецът е бил достатъчно храбър, за да „изклинчи“ военната служба и да преплава бурния Атлантически океан в груб дървен кораб, за да търси свободна страна. Ще ми се тази държава все още да беше свободна за други като него.

От другата страна на семейството бабата на баща ми е била чиста ирландска католичка: носела името Мери О’Лаклан и произхождала от графство Уестмийт. Чрез О’Лакланови – доста голям клан – аз, изглежда, съм свързан (далечно) с актьорите Виктор Маклагън и Чарлз Лотън – Laglen и Laughton, както и Loughlin и Lawton са произлезли от Лаклан в период, когато под английско господство ирландците са били принудени насила да се „поангличанчат“.

Когато стигнах средната възраст, започнах да се интересувам от тези генеалогични въпроси и научих, че Лакланови са потомци на датски пират на име Черния Олав, който завладял остров Ман през VІІ в. и се провъзгласил за крал. Един от внуците на Олав – Лаклан Мор – става крал на Кери в Ирландия, а друг – Лаклан Гън – е главатар на датско-шотландски клан в Шотландия. Lachlann на галски означава „датчанин“, а О’Лаклан и Макмаклан означават „син на датчанин“.

Макар че дядото на баща ми Алекзандър Уилсън е от Дъблин, неговите родители произхождат от Белфаст и както можете да се досетите от името „Алекзандър Уилсън“, те са имали шотландско потекло и са почитали презвитерианската религия. Моята баба – Мери О’Лаклан – понякога наричаше Алекзандър „Ти, черен протестант такъв“, когато му беше сърдита.

Чрез Алекзандър Уилсън аз, изглежда, съм свързан – много далечно – с две други американски издънки на ълстърския Уилсънов клан, които са получили Имперската корона, Кралското лилаво и божественото право да пикаят върху бедните – Уудроу Уилсън и Роналд Уилсън Рейган.

Е, човек не може да избира роднините си. Ако се върнем още по-назад, имам някои далечни роднини, които живеят по дърветата, а всички ние в праисторическото минало имаме някой предшественик с чаровната външност и интелекта на игуаната.

 

От военния диктатор към африканския глиган

Всеки е чул, че ако използвате буквите в РОНАЛД УИЛСЪН РЕЙГАН (RONALD WILSON REAGAN) и ги разбъркате, ще получите ЛУД АНГЛИЙСКИ ДИКТАТОР (INSANE ANGLO WARLORD), но знаете ли, че ако постъпите по същия начин с ДЖОРДЖ ХЪРБЪРТ УОКЪР БУШ (GEORGE HERBERT WALKER BUSH), за да разкриете скритата му тайна, ще получите ОГРОМЕН ОБЕЗУМЯЛ БУНТОВЕН АФРИКАНСКИ ГЛИГАН (HUGE BERSERK REBEL WARTHOG)?

Всички знаем как да се справяме с някой луд английски диктатор: имали сме много такива в историята си. Никой обаче не е истински подготвен за огромен, обезумял, бунтовен, африкански глиган. Все едно да живеете в сюрреалистична картина.

 

Влиза Харви

Странен скок в логиката

 

Всичко, което го има, е метафора.

– Норман О. Браун, Closing Time

Един ден, докато живеех в Ирландия през 80-те години, чух радиопредаване за легендите на графство Кери. Заради собствената си история бях особено заинтригуван от една част от предаването, засягаща пуука. Пуука приема много форми, но е най-популярен, когато се появява като гигантски, шестфутов, бял заек – формата, която повечето американци познават от пиесата и филма „Харви“. Каквато и форма да приема, пуука запазва специалната способност на своя вид, която прилича на тази на Тот в египетската легенда, Койота в индианския мит или Хануман – Божествената маймуна в индуисткото познание: той може да ни мести от една вселена, или Система от убеждения, в друга и обича да си играе с нашите идеи за „реалността“.

Един възрастен фермер, когото интервюираха, знаеше много легенди за пуука и аз бях очарован от приликата с известна част от собствените ми странни преживявания, в които според мен съм навлизал – с огромни усилия – в много „реалности“ (или фунии/тунели на реалността), в които повечето хора така и не влизат. Понякога обаче се чудя дали аз съм се движел, или съм бил движен от неизвестни сили.

Най-накрая интервюиращият попита: „Вие лично обаче вярвате ли в пуука?"

„А, не – отвърна фермерът с изключителната логика на графство Кери – и много се съмнявам дали той вярва в мен.