Автор: Джон М. Дженкинс
Жанр: Археология, древни цивилизации и култури

ISBN: 978-954-9994-85-8
Формат в мм: 170x240
Подвързия: Мека
Година: 2009
Обем: 432 стр.
Наличност: Налично
25.00лв

Тайните на галактическата космология на маите са разкрити!

 

Докато изследва календара на маите с неговия край на света през 2012 г., Джон М. Дженкинс декодира галактическата им космология. Маите откриват, че периодичното изравняване на слънцето с центъра на галактиката на Млечния път оказва формиращо влияние върху човешката еволюция.

 


Подреждането на планетите дефинира и поредица от световни епохи. Четвъртата епоха свършва на 21. 12. 2012 г., когато голяма глава от човешката история ще намери края си. „Космогенезисът на маите за 2012 г.” разкрива прозрението им за цикличната природа на времето и ни подготвя за собствения ни космогенезис.

 

„Обширните изследвания на Джон М. Дженкинс на астрономията и загадките на маите наистина са впечатляващи и книгата му без съмнение ще стане класика в тази област. „Космогенезисът на маите за 2012 г.” е задължително четиво за всички онези, които смятат, че в миналото ни има много повече, отколкото се вижда на пръв поглед.” – Робер Бовал, съавтор на „Загадката Орион”

 

„В „Космогенезисът на маите за 2012 г.” авторът Джон М. Дженкинс комбинира дарбата си за проницателна митична и символна интерпретация със строги изследвания, за да разкрие майския календар като световна космология и духовна философия, здраво вкоренена в прецизни наблюдения на небесните модели и ритми.” – Робърт Лоулър, автор на Sacred Geometry и Voices of the First Day

 

„Добросъвестно и изчерпателно изследвана и внимателно написана, тази книга търпеливо е достигнала до (но никога не е скачала към) изключително оригинални заключения, които са едновременно солидни и авторитетни и се откриват единствено при най-високата ерудиция. За разлика от други книги, посветени на декодирането на „пророчествата” на маите, тя има и потенциала за хепиенд.” – Джон Антъни Уест, автор на Serpent in the Sky

 

Джон М. Дженкинс е водещ независим изследовател на мезоамериканската космология. Автор е на пет книги за маите и е изнасял лекция в престижния Институт за изследване на маите в Маями. През март 1998 г. е поканен от Местния съвет на двете Америки, за да говори на конференцията им в Мерида, Мексико.

 

 

 

 

 

Похвални оценки за книгата

 

    “Книгата на Дженкинс „Космогенезисът на маите за 2012 г.” е завладяващ, подробно изучен, изящно обмислен, научен и все пак разбираем разказ за развитието на астрономическата духовност на древните мезоамериканци, и предлага вдъхновяващ поетичен поглед върху бъдещето на човечеството.”

– Дъглас Жилет, автор на The Shaman’s Secret: Lost Resurrection Teachings of the Ancient Maya

 

    “В това време на преобразувания, с научния опит на сравнителния календарен анализ и изследването в областта на майската космология, можем да се издигнем до нови нива на прозрения в богатството от кодирани послания за съвременното човечество, съставляващи наследството на маите.”

– Джим Рийд, Институт за изследване на маите

 

    “В процеса на четене на този разказ, оправдаващ съществуването на прочутия последен ден на маите, Дженкинс отвежда читателя на добре обоснован психоархеологически и астрономически излет в мисълта на маите за времето.”

– Доктор Хосе Аргуелес, автор на The Mayan Factor

 

    “Картината, която виждаме, напълно се променя, когато погледнем в правилната посока. Историците са склонни да гледат към миналото, приемайки го като част от своята работа; и все пак културата на маите винаги е била спорно ориентирана към бъдещето, кръщавайки определени съдбовни дни с дълги или къси времеви цикли; изследователите са склонни да тълкуват погрешно тези времеви цикли, особено най-големия от тях: прецесията. Поемайки пионерската щафета на Сантилана и фон Дехенд (Hamlet’s Mill (“Мелницата на Хамлет”), и Шеле (Maya Cosmos (“Космосът на маите”), нееднократно доказвано от собствените наблюдения на Дженкинс, той представя възхитителния резултат на 14 години посвещение и вдъхновен синтез”.

– Стивън Еберхарт, Факултет по математика, Калифорнийски държавен университет, Нортридж

 

    „Космогенезисът на маите за 2012 г.” не е съвкупност от хипотези, не е плод на самозалъгване, а добре обмислено изследване, подкрепено с богати доказателства... факти, а не случайни хрумвания, с които Дженкинс ни въвежда в сложния свят на мезоамериканската иконография, космология, астрология и астрономия, за да ни покаже важното значение на древните прозрения за нашето съвремие”.

Брус Скофийлф, автор на Signs of Time: an Introduction to Mesoamerican Astrology (“Символи на времето: въведение в астрологията на Мезоамерика”)

 

Първият Хунахпу

 

Веществено начало,

духовни, наши извор,

ти все не си се спрял –

спиралата облизваш.

Тринадесет периода –

тез вектори, числа,

тез символи в колода,

са двайсет началà.

И слънчевите хора,

те заедно растат,

като един говорят,

живеят и горят.

Хунаб Ку, да, Хунàхпу,

всеобщата среда.

Да търсиш в звезден прах

ти себе си – това

ненужно е. Във нас

дълбоко тайни скрити,

да дириш ритъм. Глас

отпускаш, рими литват.

Движение и мярка,

сеитба и зора,

вечерницата ярка,

зорница, светлина.

И Първия Ахау започва

разбъркването. Виж,

Венера средоточва

усилия, кипиш

с ищах да учиш как

да гледаш и да виждаш,

дърво свещено как

да качваш. И доиждат

тзолкин, хааб... протича

кръгът на календара,

и музика сферична,

магичен звук отваря.

Зеници в средата,

зора в лицата ни,

в пространството богато

едно сърце тупти.

Ти, тайнствен символ-ден,

живота носиш, свят,

и сред звезди роден,

извираш от недрата.

 

 

 

 

 

 

 

На двете Елеонори

 

Съдържание

 

Списък на диаграмите  

 

Благодарности   

 

Предговор от Терънс Маккена  

 

Въведение: да насочим своя поглед

 

Част I. Прецесионна астрономия

 

1.    Хронология на Мезоамериканската култура 

2.    Календарни системи: методи за картографиране 

3.    Космология: откриване на центъра  

4.    Прецесия: тайнството на епохите   

5.    Митология и астрономия   

 

Част II. Съюзът на капитан Змия и капитан Слънчев диск

 

6.    Пирамидата на Кукулкан: космически мит, гравиран върху камък  

7.    Истинското значение на церемонията на Новия огън   

8.    Художествено представяне на зенита в Мезоамерика   

9.    Дългото летоброене: галактическото подреждане през 2012 г.  

10.                      Сътворението на маите: звездната рамка и световните епохи  

11.                      Космическият символизъм на играта с топка, изпълнявана от маите  

12.                      Космология на Чичен Итза: помирение между маи и толтеки  

 

Част III. Космогенезис на маите

 

13. Раждането на близнаците-герои  

14. Ястреб, кръстопът, и уста  

15. Човекът, който беше погълнат от алигатор  

16. Жречески инструменти, тронове и рождени портали  

17. Магическо повикване на сътворението  

 

Част IV. Космосът на Изапа

 

18.                      Церемониалният град на древните звездобройци   

19.                      Южна Мезоамерика, 200 г. пр. Хр.: Цивилизацията на Изапа  

20.                       Календарни системи на Изапа  

21.                      Астрономия и космология на Изапа   

22.                       Монументалното послание  

23.                      Въведение в тайнствата на Изапа  

 

Част V. Взор, отправен към галактиката

 

24.                      Забравената галактическа парадигма  

25.                      Назад към центъра: послание за последния ден  

 

Приложения

 

Приложение 1. Кратка история на една идея  

Приложение 2. Познанията на мезоамериканците за прецесията в литературните източници  

Приложение 3. Времепространствени карти на Слънцето и Плеядите в зенита  

Приложение 4. Доказателство за наличие на черна дупка в текстовете на маите за Сътворението  

Приложение 5. В отговор на контрааргументите   

Приложение 6. Скорошни пробиви в разшифроването на древните космологични познания  

 

Финални бележки  

 

Библиография  

 

За автора  


Забравената галактическа парадигма



    Изапа е бил център за посвещаване в тайнството на галактическата космология. Учениците са били развеждани из монументалните групи, разкриващи лъжливия характер на полярния бог и доказващи наличието на няколко космически центъра. В група Е са били разбулвани абстрактни космически принципи, а по-късно е бил представян бъдещият им съюз. Група F е пазела основното откровение на изапанските тайнства, където се е състояло блестящото зрелище на мистериозната пиеса – новият мит за сътворението, шаманът-крал, седящ в своя трон и ритуалната игра са благоприятствали бъдещото прераждане на света. Възкресението е трябвало да преминава през центъра на свещеното дърво, през портала към подземното царство, космическата утроба е трябвало да бъде оплодена от благодатната сила на върховния ден-символ и годишен носител, Първият Хунахпу, галактическият бог на прецесията. Върховните посветени са стоели върху трона в церемониалната зала, вдишвали са свещения дим на галактическата жаба, наблюдавали са развоя на играта на сътворението, и в края, за тяхно удивление, са получавали откровение за истинското значение на тайнствата, разиграващи се пред тях. Те са виждали и разбирали: космическата утроба започвала да се издига над далечния хоризонт, следвана от величествения образ на слънцестоящото Слънце. Ето тогава са научавали истината. Тогава са започвали да отброяват дните до нулевата точка на 13.0.0.0.0. Тогава са виждали бавната прегръдка на Първия Баща и Космическата Майка и в лицето на галактическия център са съзирали истинския космически център и извор. Едва тогава Мезоамерика е надмогвала ограниченията, наложени от древния Полярен бог, за да достигне най-високия израз на шаманската космология.

    След края на декемврийското посвещение, поклонниците са се завръщали по домовете си из цяла Мезоамерика изпълнени с благоговение и са започвали да градят свят, който едва ли щял да оцелее, за да бъде свидетел на космическата зора. Изапанците са ориентирали мезоамериканската цивилизация спрямо галактическия център, като върховен организационен принцип, а всичко останало е само история. В крайна сметка езотеричното послание на историята за близнаците-герои е потънало в забрава, галактическата космология на Дългото летоброене е била изгубена. И все пак каменната гръд на паметниците в Изапа е успяла да съхрани историята. Сега, на финала на големия цикъл с продължителност 13 бактуна, отделните парченца на това изгубено познание са събрани и разгадани. Изапа е бил неповторим астрономически център и церемониален извор на мезоамериканската космическа мъдрост. Сега, когато паметниците са изровени от земята, за да бъдат поставени в първоначалните си позиции, когато галактическият церемониален двор е почистен и реставриран, той ни призовава да присъстваме на посвещаването в една забравена галактическа космология, чиято кулминация предстои след по-малко от един катун.

    Изводите от изгубената галактическа парадигма, съставена в Изапа, са дълбоки и пространни. Сякаш се вглеждаме в космос, който изглежда твърде странно в светлината на съвременните ценности и схващания, и все пак отговаря на толкова много бодливи и неразгадани въпроси. Кои сме ние? Каква е нашата роля в по-големия план? На повърхността изплува едно древно отношение към света, отношението на нашите неолитни предци, възраждащо се сред все повече малобройни групи от местни народи. Тази нова-стара парадигма придава значение на особен начин на живот, който е несъвместим с нашата собствена парадигма. Например, древните култури, които са боготворели Майката богиня, са отдавали голямо значение на сътрудничеството като основа на взаимоотношенията с останалите, а това противоречи на модела на доминантата, изповядван на запад, който изгражда йерархични нива на подчинение1. В древната парадигма се изтъква стойността на директната връзка между човека и божеството, докато една от фундаменталните концепции в юдаизма и християнството е необходимостта да се ходи на църква, да се общува с върховното божество чрез второстепенни посредници. Дали някои от основните закони на нашата собствена парадигма не са фундаментално объркани? Дали космологията на маите не ни предлага алтернатива, която би била по-полезна във времето на надвисналите трансформации?

    Древните астрономи “са изучавали природата и нейните граници”2. Като имаме предвид, че космологията на Дългото летоброене може да бъде обявена за “многомерна”, подобно на други местни научни системи, скицирани в част трета, границите на “природата” са и граници на човешкото съзнание. Пророческите странствания за търсене на познание на шаманите-астрономи от Новия свят, са предоставяли достатъчно информация за изработване на дълбока космологическа система. Освен това, както антропологът Били Джийн Избел пише, “местните философи, които обикновено са звездобройци или жреци-астрономи, използват методи и метафоричен език, напълно непознат за нас”3. Някои автори дори предполагат, че местните хора използват повече своята дясна мозъчна половина, отколкото техните логичномислещи братовчеди, осланящи се на лявата си половина. В представите на маите, както в схващанията на амазонските племена, “съществува близка връзка между астрономическите наблюдения, космологичните теории и състоянията на транс, предизвикани чрез употребата на наркотични средства”4. Индийските космолози са предприемали познавателни походи навътре в себе си, в “многопластовите измерения на човешкото съзнание”5. По този начин те са прониквали във фундаменталните принципи на живота, времето и духовната еволюция. Изучавайки човешкия мозък и съзнание, маите са установявали, че вътрешният и външният свят взаимно се отразяват, и че природата постоянно участва в диалог между категории, които несъмнено нямат нищо общо една с друга. С други думи, еволюционният пулс на човечеството е в синхрон с един върховен галактически ритъм, и именно нашият вътрешен диалог с космическия източник изплита дрехата на бъдещето. Както Гералдо Райхел–Долматов пише, шаманите са разбирали, че човешкият мозък “е моделиран като небесния свод и човешкото съзнание функционира според звездите, които са камерите и сетивните възприятия на космическия мозък”6.

    Космологичното разбиране, раждащо се по време на шаманските странствания из вътрешния свят за събиране на познания, прераства в дълбок, изчерпателен и уместен светоглед. Въпреки че тези схващания са намерили почва за развитие в обществата на бедните племена от гъстака на джунглата, те въплъщават реда в по-големия космос, намерил отражение в микрокосмоса на човека. Това е един гностичен познавателен поход, опит да се разбере един космос, който е напълно различен от космоса на западната наука. В светлината на тези съображения, за да тълкуваме правилно информацията, получена от съвместното изучаване на мезоамериканските култури и космологии, трябва в определен момент да смъкнем тогата на западната наука. Трябва да погледнем през погледа на древните астрономи, за да разберем дълбоките послания, завещани от тях, и изкусните способи за вграждане на прозренията в тяхната календарна космология и шаманските ритуали. Дори бихме могли да усвоим техните обяснителни методи и пророческите им средства. Подобно начинание не лежи извън обсега на зрение на средния човек: съвременните етноботаници съобщават, че теонанакатъл (гъбата, съдържаща псилоцибин), кактусът Сан Педро, аналогът аяхуаска, и други свещени растения лесно могат да бъдат отглеждани7. Въпреки това, множество съвременни автори наблягат на факта, че начинът на използване на тези свещени халюциногенни растения (подготовка, мотивация, очаквания) определя количеството и качеството на придобитите познания.

    Току-що разгледаните съображения могат да обяснят защо мезоамериканските учени не са успели да отъждествят галактическата космология, присъстваща очебийно в основните церемонии в Мезоамерика. Науката (основаваща се на рационалния, линеен, изследващ разум), страда от една ограничена перспектива. От друга страна, космологията на Мезоамерика е следствие на достъпа до многомерните възможности на човешките ум и душа, до многомерната природа на реалността. Академичният модел очертава най-дълбоките, фундаментални концепции на шаманската космология, защото те не се поместват в предварителните представи за възможното. Най-близо до прозренията на космологията на маите стои квантовата физика, с нейните концепции за черните дупки, квазарите и други странни време-пространствени аномалии8. Както показахме в част трета, тези концепции често се срещат в художествените образи на сътворението. Ироничен е фактът, че прогресивните теории на квантовата механика се приветстват като съвременни открития. Маите не само са познавали квантовите аномалии, но са могли съзнателно да ги предизвикват и да пътуват към тях. Те са докосвали с поглед космическия център, черната дупка в центъра на нашата галактика, и за тях съвременната физика може би е била детска играчка.



Еволюция на мезоамериканската космология: полярна към зенитна



    Проследихме развитието на мезоамериканската космология, като разгадахме първоначалните интереси на хората, които са се преселили в Новия свят преди десетки хиляди години. Корените на тези култури се намират в Монголия, северен Китай и Сибир. В края на краищата, тези трансконтинентални етнически преселения могат да се проследят обратно до Централна Азия, традиционната “люлка на цивилизацията”9. Както вече видяхме, културите от неолита са принадлежали към една основна група, прилагаща шамански практики. Съвременните шамани в Китай, Централна Азия и Сибир свидетелстват за една древна космологична и ритуална парадигма, според която полярният регион е върховната зона на небесния свод. Те го възприемат като космически център, което представлява едно естествено заключение, като се има предвид факта, че Северният небесен полюс в далечния север се намира почти в центъра на небето.

    Шаманите са предприемали пътувания до космическия център, за да намират и донасят познания и сили от други светове. Вероятно всички народи, които преди четиридесет, двадесет или десет хиляди години са мигрирали на изток и юг в Америка, са подхранвали това основно космологично схващане. Когато в крайна сметка тези групи са прекосили тропическата зона и са навлезли в Мезоамерика, а след това и екватора, за да навлязат в Южна Америка, тяхната парадигма за полюсите вероятно е преживяла трансформации. Колкото по на юг са отивали към екватора, толкова по-ниско е слизал Северният небесен полюс. Проявявайки интерес към звездите и космическия център, до който са можели да пътуват, тези култури са започнали бавно да преразглеждат своите древни обичаи. Вероятно мезоамериканските култури са забелязали, че друг космически център или зенитът, се появява два пъти годишно, по пладне в дните на зенитен преход на Слънцето. Тези дни предполагат друг космически център, особено подходящ за тропическата зона, до която жреците-астрономи са можели да предприемат пътувания два пъти в годината. Вероятно този център е пораждал двусмисленост, дължаща се на факта, че дните на зенитен преход на Слънцето се менят в зависимост от ъгъла на наблюдение.

    Междувременно, в места като Ла Вента, първите астрономи са забелязали, че моментите на изгрев на околополюсни звезди бавно се изместват. С други думи, те са доловили бавното небесно движение; открили са прецесията. Основавайки се на дейността в Ла Вента, отпращам това откритие до 1200 г. пр. Хр., след което е тръгнала надпревара за точно изчисляване на скоростта на прецесия. За да отчитат прецесията, ранните астрономи са насочвали вниманието си към бъдещото проникване на слънцестоящото Слънце в сърцето на Млечния път – тъмният процеп в близост до космическите кръстовища. Те са разбрали, че прецесията упражнява странно влияние върху околополюсни звезди, като астрономическите места, разположени по протежение на еклиптиката са изпитвали най-голямо преместване. Млечният път е представлявал най-удобният фонов жалон, тъй като голямата централна издутина, лежаща върху еклиптиката, е била отъждествявана с мястото на сътворението или с космическата утроба на Великата Майка. Всъщност местните астрономи са открили галактическия център, който наистина е нашият космически център и извор, или сърцето на космоса.

    Историята на еволюционното развитие на американската космология е история на похода за търсене на истинския космически център. Ранните мезоамерикански космолози са разбирали, че не става дума само за място, но и за време. Ето защо те са проследявали движението на Слънцето на декемврийското слънцестоене към утробата на Млечния път, определяли са скоростта на прецесия и са отъждествявали 13.0.0.0.0 с уникалния миг на изравняване на човешките същества и тяхното космическо сърце и извор. Ето защо, отварянето ни за галактическия център през вратата на слънцестоене ще настъпи през 2012 г.

    Както показва митът за сътворението на близнаците-герои, древните шамани-астрономи от Изапа са съзирали в полярния регион една фалшива идея, останала от предишната световна епоха, по време на която е властвало по-ограничено космологическо разбиране. Наместниците на полярния център, Седмият Макау (Голямата мечка) и неговата съпруга, Чималмат (Малката мечка), живеят в полярния регион, около който кръжат всички звезди. Празният и лъжлив владетел, Седмият Макау, трябва да бъде повален, преди да се възцари истинският повелител на световните епохи. Тази задача се е падала на близнаците-герои. Когато това станело, баща им, Първият Хунахпу се прераждал, за да бъде провъзгласен за истински космически владетел. Имайки предвид астрономическото отъждествяване на Първия Хунахпу със Слънцето на декемврийското слънцестоене и някои други фактологични нишки, представени в тази книга, можем да кажем, че галактическият център е неговият космически трон. Това означава, че след дългогодишно плаване по нощното небе, той най-накрая заема своя трон в сърцето на небето. По този начин митологията тайнствено описва астрономическото подреждане, чиято кулминация настъпва в последния ден на 2012 г., когато Слънцето на декемврийското слънцестоене се слее с галактическия център.

    В заключение, космологията на Мезоамерика се пренастройва от полярна към галактическа ориентация. Тази идеологична трансформация възниква по достатъчно подходящ начин в преходната епоха между цивилизациите на олмеките и маите, в апогея на изапанската цивилизация преди около 2 200 години. По същото време се появява и календарът на Дългото летоброене. Той представлява галактически календар, тъй като последният ден е обвързан с предстоящото изравняване с галактическия център. Митът за близнаците-герои също се ражда по това време, намирайки място върху паметниците в Изапа. Можем да разглеждаме едновременната поява на Дългото летоброене и мита за близнаците-герои като доказателство за промяна в космологичните представи, като подсилване на цветовете на това познание, и всецяло развитие в разбиранията за реалността, времето и съзнанието. Накратко, изапанските астрономи са се освободили от лъжливата полярна парадигма и са съставили галактическа космология, която е стимулирала зачеването на цивилизацията на маите.



Екстатичното сливане като социално-политически организационен принцип



    Кралете на маите са били шамани, които са предприемали пътувания посредством приемане на психоактивни растения. Всъщност, върховният политически пост е изисквал използване на халюциногенни вещества! Целта е била да се достигне външните граници на космоса и да се донесе разбиране за “голямата картина”. Подобно на индийските йогини, шаманите са можели да проектират своето съзнание където си пожелаят – в други реалности, други плоскости на съзнанието, други планети и измерения. Те са можели да пътуват до зората на времето, до центъра и извора на целия живот и на всички същества, да се завръщат със сила и мъдрост. Цел на тяхното пътуване е бил галактическият център, защото там се е намирала вратата към вечността – главната гара на всички същества и времена. При завръщането на кралете-шамани организационната реинтеграция, която са преживявали, е прерасвала в реорганизация на кралството. С други думи, кралството е откликвало на кралските преживявания във вечността. Подобно на редът, който възниква в структурата на водата, когато температурата падне достатъчно ниско, за да предизвика кристализиране, кралят е успявал да внесе живот в социалния порядък. Ето защо, кралското му екстатично сливане с космическия извор е било проява на социално-политически акт.

    Но колко по-различна е чувствителността на нашата цивилизация. Представете си президента на Съединените щати, който поема гъби, съдържащи псилоцибин, десет часа преди да се обърне към нацията! Учените са наясно, че владетелите на маите са консумирали халюциногенни растения, предприемали са пророчески странствания, превъзнасяни са като велики шамани, но същите тези учени не са изследвали същината на подобна социално-политическа система. Причините са много, между които отличаваме страхът от непознатото и институционализираната анатема срещу психоактивните вещества. И все пак, погледнато обективно, използването на подобни средства за придобиване на познания, е напълно разбираемо, дори е желателно. Обществените лидери трябва да бъдат способни да се потапят в човешката душевност, да докосват извора на творческите способности и човешкия гений, да общуват с предци и същества от други царства и времена, да снабдяват своята страна с организационните честоти, извиращи от космическия извор. Кралете на маите са били гадатели, пътешественици, контактьори, магьосници, уважавани архитекти и лидери на една велика цивилизация.

   Неразбирането между два светогледа представлява труден за разрешаване проблем. Нещо много просто пречи на западния ум да разбере пълната дълбочина на мезоамериканските космически представи. Учените могат да класифицират вярванията и практиките на маите, и все пак те напълно избягват да видят истинското им значение. Например, учените не се съгласяват с факта, че шаманите в действителност биха могли да пътуват в далечни времена и пространства. Те по-скоро биха използвали следния израз: “Кралете на маите са вярвали, че биха могли да пътуват до далечни места.” Всъщност, умствената/духовната възможност за проекция на съзнанието е добре известна в религиозните схващания на будисти и индуисти, а също и в повечето световни религиозни системи. Защо да изключваме маите от този ред на постижения? Човек започва да подозира, че научният мироглед наистина изостава зад древните многомерни парадигми на мистицизма и шаманизма, където човешкото съзнание получава разрешение да прояви пълния си потенциал. За да разберем напълно културата и космологията на маите, трябва да признаем, че кралят на маите е пътувал до далечни места, общувал е с трансценденталната мъдрост и периодично е призовавал късмет и щастие за своето кралство, осигурявайки неговото прераждане в определени възли в календара на Дългото летоброене.



Галактическата космология в церемониите на Мезоамерика



    Наричам прецесионното астрономическо сливане на слънцестоящото Слънце с галактическия център “Галактическа космология”. В докласическия период, откритието на това небесно сливане е дало тласък на развитието на цяла космологична наука. Доказателство за това е нейното осезаемо присъствие в няколко мезоамерикански церемонии. Не е изненадващо, че космологичното откритие е било кодирано в календара на Дългото летоброене и че митът за близнаците-герои е стоял в основата на множество мезоамерикански концепции. Имайки предвид връзката на тези митични символи, слънцестоящото Слънце, тъмния процеп, кръстопътищата и Млечния път, нека разгледаме най-важните проявления на галактическата космология в мезоамериканските церемонии и ритуали:



    Кралските ритуали по възкачване на космическия трон

    Родилни символи и концепции, както митологични, така и биологични

    Зачатие и раждане на близнаците-герои

    Космически символизъм на мезоамериканската игра/церемония

    Възкресяване на Първия Хунахпу

    Произход на царевицата и раждане на царевичното божество

    Образът на устата, като място “за раждане”

    Млечният път като Великата Майка



     Символиката, свързана с кралското потекло, носи белега на космологията от последния ден, защото кралят е бил въздиган в центъра на четиристранни кръстопътища, небесното място на сътворението, образувано от пресечната точка на Млечния път и еклиптиката в Стрелец. Родилната символика е свързана с ролята на краля като магьосник, а космическият родилен канал е бил близкостоящия тъмен-процеп. Пътуването на краля до космическия център е било равносилно на прераждане в утробата на Великата Майка (Млечният път). Неговата процесия към владетелското място по червения килим на еклиптиката е отразявал бавното прецесионно движение на слънцестоящото Слънце в трона-скут на Галактическия център.

    До сега сме изследвали напълно връзките между традициите, очертани тук, и астрономията на последния ден. Ето защо не е нужно да правим заключение. Въпреки това, космическият символизъм на играта/церемонията вероятно е най-предизвикателното проявление на галактическата космология в рамките на една важна мезоамериканска традиция. Бих искал да дам свобода на своите размишления относно тази връзка.

    Мезоамериканската игра не е била само спортна проява. Тя е била церемониален отклик на сътворението в космологията на маите. Топката е символизирала главата на Първия Баща, Първия Хунахпу, който е представлявал Слънцето на декемврийското слънцестоене. Игралният двор е символизирал Млечния път, а тъмният процеп е бил врата към подземното царство. Рингът е символизирал тази врата, възприемана още като родилен канал на Великата Майка, т.е. Млечния път. Най-важното е, че играта е представлявала ритуална форма на магия, целяща да подпомогне движението на слънцестоящото Слънце към неговото прераждане в тялото на Великата Майка.

    Въпреки че учените тълкуват играта като символ на ежегодното прераждане на Слънцето, митологията и шаманските ритуали, съпътстващи церемониите, ясно разкриват, че топката и рингът съответстват на астрономическите характеристики, участващи във времевата компонента на слънчевото прераждане – галактическото подреждане на 13.0.0.0.0. Когато топката най-накрая премине през ринга, се извършва жертвоприношение. Това е в съгласие с мезоамериканската идея, че божествените жертвоприношения, трябва да предшестват обновяването на света. В мита за играта, Първият Хунахпу е обезглавен, главата му се превръща в топка за игра, и след като близнаците-герои побеждават господарите на мрака, той възкръсва в “гробището на игралното помещение” като истинския владетел на световните епохи. Но неговото помазване става факт едва след благословията на Великата Майка, защото това е въвеждане в живота посредством нейното космическо тяло, което дарява силата за управление.

    Много често участници в играта са били самите крале, които са изпълнявали ролята на близнаците или дори на Първия Хунахпу. Понякога кралете на маите са можели да се предлагат в жертва, като необходима мярка за осъществяване на космическото сливане. Тяхното желание е било да улесняват бъдещото зазоряване, поради което те са се стремели да нахранят божествата на времето, така че бъдещата епоха на трансформация да окъпе света с нов живот. Те са разбирали, че всичко това е част от космически план, но също така са проумявали, че са можели напълно съзнателно да участват в тази небесна драма. Това е било игра на ин и ян, танц на топка и обръч, танц на божествата в подземната пропаст, за да се достигне новия цикъл на сътворението. Кралете на маите са били готови да жертват себе си в името на бъдните поколения и ние сме благословени да живеем в епоха, когато космическата топка достига своята цел.

    Галактическата космология, която се концентрира върху събитията около 13.0.0.0.0, предоставя основа-първообраз за множество важни традиции, ритуали и концепции в Мезоамерика. Раждайки се като дълбоко космологично откритие в ерата на Из&

Books
Подвързия Мека
Година 2009
Обем 432 стр.

Напиши ревю

Моля влезте или се регистрирайте за ревю