Най-фаталната заблуда на нашето време

Най-фаталната заблуда на нашето време

Не всичко свършва след смъртта – точно обратното!

Рудолф Пасиан

„Ако политиката не се основава на етически принципи, човечеството изобщо няма бъдеще.“

Александър Солженицин

Ди Цайт, бр. 38 от 17.9.1993 г.

Борбата против неизменното и внушително господство на глупаците и онези, които ги използват като инструмент, е на практика тежка и почти безнадеждна. Но въпреки това е необходима, защото без нея за хората ще стане още по-тежко. Освен това тя е подходяща да сближи онези, които спадат към естествения елит.“

Алберт Айнщайн

На Конгреса за свобода на духа,

Лудвигсхафен, октомври 1953 г.

„Който има насреща си глупаци, печели доверие!“

Жан Пол Сартр

Йохан Филип Палм

(1766-1806)

Йохан Филип Палм е убит на 26 август 1806 г. по нареждане на Наполеон за издаване на политически критична литература. Оттогава милиони хора са преследвани и премахнати по политически причини. За доносниците диктатурата е идеално поле за действие. Оттогава търговецът на книги Палм (според списание „Дамалс“, бр. 8 /2011) г. е символ на свободното слово и перо.)

С тази книга авторът, който сам е прекарал седем тежки години в затвора, призовава всички отговорни лица от сферите на политиката, църквата и обществения живот, изрично да се застъпват за пълно възстановяване на свободата на мнението и пресата, както и към религиозна толерантност.

Джон Суинтън,

Главен редактор на Ню Йорк таймс,

Относно тържествата по изпращането на 1880 г.

„Днес в Америка изобщо не съществува свободна преса. Всички го знаем. Никой не би се осмелил да напише честното си мнение, а ако го направи, предварително знае, че няма да бъде публикувано.

Всяка седмица ми се плащаше, за да не споделям истинските си убеждения във вестника, с който съм свързан. И вие сте получавали подобни възнаграждения за същите неща, а който е бил глупав да публикува откровеното си мнение, е останал на улицата и си е потърсил друга работа. Ако бях си позволил да представя възгледите си в моя вестник, щяха да ме изхвърлят на секундата.

Задачата на журналиста е да разрушава истината, свободно да лъже, да фалшифицира, да лиже обущата на Мамона и да продава страната си за насъщния.

Всички знаете, знам и аз каква лудост е да се сблъскаш с независима преса. Ние сме инструменти и васали на задкулисните богаташи, марионетки, на които дърпат конците. Талантите, способностите и животът ни са изцяло чужда собственост. Ние сме интелектуални проститутки!”

Съдържание

Предговор на издателя

Водещата мисъл – с ръка на сърцето: на какво можем да се уповаваме в настоящия момент?

ПЪРВА ЧАСТ

ОСНОВИ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕТО НА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА

Когато удари часът... Какво действително се случва при умирането?

Наричаха я „ангелската майка”...

Отвъдният свят – предположение или реалност?

Феноменът двойник: нашето „второ тяло”

·           Излизане от тялото по заповед при хипноза

Загадъчната смърт на машиниста Новотни

Рядък случай на сомнамбулизъм

Да видиш самия себе си

Защо астралното тяло е облечено?

Когато някой умира, звучи акордеонът на Лип

Светлината в края на тунела – твърдения на хора, преживели смъртта

„Божествена“ ли е светлината в края на тунела?

„Защо никой не ми каза, че след смъртта животът продължава?“

„Пасторе, имам една молба!”

„Гръм да ме порази, ако лъжа!” – разказ, от който настръхваме

Никога не се молѝ привидно!

Самоубийството като изход? – По-добре не!

Страдание без вина– защо? Смисъл и религия

·           Не е ли достатъчен един живот? – Учението за прераждането

·           Случаят Ахмед

·           Случаят Неджиб Будак

·           Случаят Леополд Райцингер

Да простим или да отмъстим? За значението на прошката

·           Карма – всяко действие си има последствие, ако не сега, в някой друг живот...

Брачният живот не винаги трябва да е мъчение

Психоанализата като помощник на вярата? Лъжлив продукт на материалистично атеистичното мислене

„...ако тия млъкнат, камъните ще завикат“ (Лука 19:40) – Не само водата съхранява информация

„Никой мъртвец не се е върнал обратно!“ – Не е вярно! Постсмъртните контакти като нова област в изследванията за продължението на живота след смъртта

Интервю с Джуди и Бил Гугенхайм, авторите на книгата за неочаквани срещи с починали хора

Контакти с отвъдния свят? Внимавайте!

Среща с починалия баща

Катастрофирал пилот предупреждава

Едно предотвратено убийство

Героична детска вяра през безбожните режими

Истинското и фалшивото дете Исус – един незабравим коледен спомен

Неограничено изследване за продължението на живота

Килия запад 4/36. Въпроси за смъртта. Кратка ретроспекция на моя път

За тайната на животинската душа

„Недей мъчи животно, дори на шега, то има твоите чувства – и болка, и тъга!“

Природни духове – суеверие или реалност?

Швейцарският природозащитник Франц Вебер – безстрашен и безукорен рицар

ВТОРА ЧАСТ

РЕЛИГИЯ НА ПОЗНАНИЕТО

Тесногръда вяра или знания от опит? Окаяната Библия

Жалко християнство и апел към Ватикана

Арамейският експерт д-р Гюнтер Шварц – недолюбваният от църквата реформатор

Въпреки претенциите на теолозите: божият свят не мълчи!

Нежелани деца: аборт? – Жана Йесен оцеля!

Нощни бомбардировки в Хамбург – преживяване на едно дете

Заключение

Благодарност

За автора

Литературни източници и бележки

Източници на илюстрациите

Предговор на издателя

Скъпи читатели,

Ако погледнем назад към последните 3000 години, виждаме три хилядолетия, изпълнени с войни. И точно в момента, в който възниква тази книга, не само регистрираме войни по целия свят, но и наблюдаваме зараждащите се нови граждански противоречия и различни натежали обществени спорове. Причина за по-голяма част от възникналите и възникващите войни – особено по повод на „войната против терора” – са религиите или религиозните различия. Затова на този фон не ни учудва фактът, че съвременните вярвания не са живи вероизповедания, в които човекът може да участва активно, да ги възприема духовно, в които някой да бъде излекуван или да се случи чудо, такива, при които някой сам да е „очевидец” на случващите се събития и поради това да е напълно убеден в тях. Не, това са религии – преди всичко фанатичните – чиито учения са на стотици години или значително по-стари!

Милиарди вярващи съобразяват своя живот, духовно поведение и ежедневие с прастари писмени произведения; с нещо, което не може да бъде доказано, а човек просто трябва да вярва в него. И какъв е бил и е резултатът? Войни! Плодовете, които раждат тези религии, са войни, унищожение на народите, бедствия и несгоди.

Казано съвсем точно, това не са живи, а „мъртви” религии, защото, както вече споменахме, догмите на тези „свещени писания” не допускат никакви нововъведения още от създаването им – не се случват „чудеса”, не се появяват ангели, няма възкръсвания, нито нови пророци. .... Не е ли странно?

Да, така е. Най-вече, ако се отчете фактът, че и сега, точно в този момент, по цял свят се случват „чудеса”, на които не обръщат внимание нито учените, нито медицината и религиите. Но защо? Защото това, което са преживели и за което могат да разкажат определени хора, не се вписва в установените шаблони на вярата. Именно преживяванията на тези „свидетели” премахват страха, създават надежда и доверие – доверие в една творяща интелигенция и голям план, в един общ механизъм, в който всички ние сме малки колелца и изпълняваме определената ни задача.

Каква точно е темата на тази книга? Е, както се убеждавате от анотацията на задната корица, в произведението на Рудолф Пасиан не става въпрос за скучна наука или много стари писания, тълкувани по различен начин и сравнявани с друг древни текстове, а за актуални разкази на живи хора, които са се докоснали до отвъдното. Казано по-точно: това са хора, които са били „мъртви” за определено време, но са се върнали обратно и имат да разкажат много. Рудолф Пасиан – на 88 години – говори за „религия на опита”, в която, за разлика от световните религии, отделният човек – независимо от своя произход, интелигентност, цвят на кожата, съдържание на портфейла или вяра – би могъл да придобие този опит и САМ да получи доказателства чрез преживяното! Да, но от това не могат да се печелят пари, не могат да се държат хора в страх – най-вече от „дявола”, от когото трябва да бъдат пазени...

Аз съм един от тези, които са преживели нещо такова и след „завръщането” ми от този „друг свят” изцяло промених живота си. Не си задавах повече въпроса „откъде” и „накъде” в живота, защото го видях със собствените си очи! Получих МОЕТО доказателство. От този момент нататък нямах нужда от древните книги и писания, за да позная естеството на живота, съществуването на бог или съдба. Разказах за това на много хора по цял свят, които като мен са преживели нещо подобно – и всички сме на едно и също мнение. Сред тях има християни, евреи, мюсюлмани, индианци, шамани, будисти, атеисти – от всички възможни вярвания. 

Бих искал да ви опиша това решаващо за мен преживяване, за да можете да проследите по-добре моите твърдения.

Бях на 19 години, когато колата ми излетя от завоя – преобърна се три пъти и се блъсна в едно дърво. Малко след това се реех на 20 м над мястото на катастрофата и наблюдавах отгоре случващото се. Виждах как колите спираха, как затвориха шосето, спря и ученическият автобус, дойде линейката и т.н. Най-много бях изненадан, че виждах и себе си, проснат в колата. Трябваше ми време да схвана, че аз – или по-точно моето тяло – е заклещено долу в автомобила, а самият аз бях горе във въздуха. Внезапно чух до мен един глас, който каза: „Ян, ти си се отклонил от своя житейски път, опомни се, иначе ще те вземем”.

И тогава видях, как да го опиша, все едно гледах кадри от филм, сниман с камера осмица – виждаха се малките вълнообразни краища и отделните картини вървяха една под друга, като негативите на филмова лента. Виждах отделни епизоди от моя живот. Когато гледах напред, виждах моментната ситуация. Погледнех ли малко нагоре, виждах картини от моето бъдеще, а гледайки надолу – от миналото си.

Бих искал да опиша по-подробно всичко това: например една картина от детството ми. Беше ден, в който родителите ми обсъждаха на закуска, дали няма да е по-добре да ме изпратят в интернат. Тази ситуация остави у мен много негативен спомен, защото нито едно дете не би искало да напусне дома си. В крайна сметка отиването ми в интернат се оказа добро решение и престоят ми там ми донесе голямо удоволствие. Но тогава, в онзи момент, това определено беше голям шок. Такава беше картината и аз бях вътре в нея, виждах се да лежа в детската ми стая, виждах старите тапети на цветя и старите детски рисунки. Всичко беше съхранено.

Можех да се вмъквам в различните картини и всички се превръщаха във филм, движеха се. След това отново се връщах в тогавашната ситуация.

Ето ме в момента, когато след падане от колелото се намирах в болницата. В друга ситуация бях в тялото на майка си. Малко след това в космоса, отново се реех и усетих как нещо или някой беше до мен – но не можех да видя никого. Това нещо, което днес смятам за моя ангел-пазител, ми показа три семейства, от които можех да си избера в кое да отида. Днес не зная вече каква беше точно разликата, но най-общо казано ставаше въпрос за това, че във всяко едно от тези семейства и във всеки от тези три живота, щях да поема по сходни житейски пътища, тъй като изпитанията и изискванията бяха почти едни и същи. Бих могъл – в зависимост от генетичния код на родителите – да изглеждам по друг начин, да имам евентуално друго детство, но по-късно, след като се изнеса от къщата на родителите си, щях да вървя по собствения си път. Аз трябваше да избера, в кое семейство да се вмъкна и на кое място да се случи това. Естествено въпросът е, дали това е стопроцентова свободна воля, тъй като не можех да избера някакъв определен живот, а само един от три, но очевидно аз самият бях решен да се върна отново на Земята, тъй като исках да науча и свърша някои неща. Би могло наистина да е „свободна воля”...

Тогава ми показаха самия мен в друго тяло. Беше тялото на предишния ми живот, и аз се виждах като възрастен мъж по време на война.

И така, както можех да се върна в миналото си, можех да надникна и в тогавашното си бъдеще. Показано ми беше това, което някога бях избрал сам, преди да се вмъкна в тялото на Ян и какво бях си предначертал в този живот. Една част вече беше се осъществила, а останалото тепърва ми предстоеше.

Можем да кажем: това определено е едно от тези преживявания на прага на смъртта, които хиляди хора са описали по същия начин. Със сигурност такива неща се казват лесно от позицията на страничен наблюдател. Подобен разказ се чете от незасегнат човек, както се четат Библията или Корана. Някой друг го е писал и ти можеш да вярваш или не... Голямата разлика е, че в „свещените писания” винаги е имало много малко свидетели, които разказват за тези „чудеса” и събития и преди всичко в това, че днес те не са вече живи, така че не могат да бъдат попитани или да бъде проверена тяхната истинност. Просто трябва да бъдат приети за чиста монета и да им се ВЯРВА. При т.нар. преживявания на прага на смъртта, контакти с отвъдния свят или опити извън човешкото тяло, хората са все още живи – говорим за стотици хиляди хора – те могат да бъдат разпитани, медицински изследвани, хипнотизирани или проверени с детектора на лъжата. И много от тях са се тествали успешно.

И точно там е голямата разлика. Съществуват огромен брой хора, които са преживели нещо, подобно на това, което се случи на мен. И ако човек сам е преживял нещо такова, вече е получил доказателство и не бива повече просто да вярва! Сега не трябва непременно да вярвам на това, което ми разказва от своето „свещено писание” един свещеник, равин или имам. Сега аз зная какъв е смисълът на живота!

Съвсем логично е, че като 19-годишно момче размишлявах какво означава лично за мен случилото се и разбрах следните неща:

1.        Има душа, която съществува отделно от тялото и за разлика от физическата плът продължава да живее и да „мисли”. Тя е същинският АЗ и онова, което ме представлява. Душата си избира тялото.

2.        Очевидно съществува житейски план, който човек сам си избира преди въплъщаването, за да трупа изпитания и опит, които да обучат и школуват душата. Този план е разпределен на груби етапи и е необходимо човек да издържи съответните житейски изпитания, за да продължи да се развива.

3.        Съществуват фини и невидими за повечето хора същества – така наречените ангели хранители – които бдят край душата и общуват с нас – а по важното е, че и НИЕ можем да общуваме с тях.

4.        Очевидно има прераждане, понеже на мен ми беше показан поне един предишен живот и онези взаимовръзки, които водят към сегашния.

5.        Човек не бива да се страхува от физическата смърт!

Стигате ли и вие до тези заключения?

       За мен стана очевидно, че на света не съществува религия, която да се покрива с преживяното от мен. Най-близки са ми онези, които приемат прераждането, следователно факта, че една душа се появява много пъти по света и въплътена в различни тела, за да трупа опит и да се учи. Осъзнах, че на света не съществува нещо като изцяло свободна воля. Има я дотолкова, доколкото ние избираме този живот и посочваме своите родители и рождената си дата. Веднъж преродени, т.е. родени на земята, вече сме в плен на „плана”, в една структура или в един ред със закономерности, които сме длъжни да следваме. Можем да постигнем истински успех и да бъдем щастливи единствено ако неотклонно следваме тази житейска червена нишка и най-вече ако осъзнаем този „план” и изпълняваме неговите задачи.

Какво още разбрах тогава? Тези познания пораждат у нас съвършено ново ежедневно поведение към семействата и децата ни, понеже знаем, че само ние самите сме отговорни за всички нещастия и удари, които ни носи съдбата. Ние сами избираме семейството и страната, в която да бъдем родени. И нещастията не са „случайности”, а последици от събития, които по някакъв начин сами сме създали. Става ясно, че не бива да се страхуваме от далечни пътувания, експедиции или други подобни, защото времето за тях изтича едва когато е настъпил съответният момент.

От „духовния свят” ние получаваме знаци за предстоящи изпитания – често чрез сънища, предчувствия или от думите на близък приятел или семеен партньор. Съществуват ангели, да кажем „нематериални същества”, които ни подкрепят. И сега стигаме до същественото! С тях можем да осъществим връзка и да ги разпитаме.

Относно ангела хранител.

       Тогава ми стана ясно, че ако това същество разговаря с мен при злополуката, вероятно е говорило и друг път, но не съм го чул, защото други важни неща са ми попречили. Сигурно то отдавна ми е пришепвало нещо чрез вътрешния глас или чрез интуицията – тази особена тежест в корема. Всички познаваме тези неща...

Следователно си казах: ако то често се е опитвало да общува с мен, със сигурност аз съм причината да не го чуя, защото не съм се вслушал в себе си. Това беше логичното заключение: трябва да се отворя и да възприема подобни гласчета, за да се осъществи връзката. Логично, нали?

Сега разбрах и смисъла на медитацията. Ако главата ми постоянно е пълна с моите мисли