Подземният свят. Тайната на Черното слънце

Ние ли сме единственото човечество на тази планета?

Един загадъчен мъж влиза в езотерична книжарница и разказва на собственика скандална история. Между другото твърди, че:

·       Земята от незапомнени времена е посещавана от различни извънземни раси

·       По време на Втората световна война пришълците са помогнали на германците и американците да построят летящи дискове

·       Земната кора е просечена от тунелни системи, а самата планета е куха и обитаема

·       Различните народи под повърхността живеят в абсолютна хармония с природата и едновременно разполагат с технологии, които изпреварват горното човечество с векове

·       В съществуващото повече от 30 000 години подземно царство не се допускат враждуващите хора от горния свят

·       Към края на Втората световна война миролюбиви германци са колонизирали част от Кухата земя и живеят в своята „Златна епоха“

·       Оттогава германци и американци пътуват из Вселената със собствени летящи дискове

·       Космическите програми на американците и руснаците служат само за отклоняване на вниманието от същинското случващо се и за опазване на тайната, че Космосът е устроен да предоставя на всеки човек безплатна енергия на разположение!

Дали тайнственият информатор е избягал пациент от лудница, или е топ агент, който има достъп до строго секретни документи? 

Историята в тази книга е измислена. Безспорно тя съдържа и многобройни истини – от вас зависи да отсъдите кое е действителното и кое фикцията.

Съдържание

Можеше да бъде съвсем обикновен ден…

Глава 1. Приключението започва

Глава 2. Развитието на германските летящи дискове

Глава 3. Развитието на американските дисковидни самолети през Втората световна война 

Глава 4. Съединените щати подготвят кръглите самолети за възможна военна намеса

Глава 5. Съединените щати получават извънземна подкрепа

Глава 6. Съюзниците участват в производството на кръгли самолети

Глава 7. Германците напускат родината си

Глава 8. Германските колонисти влизат във вътрешността на Земята

Глава 9. Адмирал Бърд намира край Южния полюс входа за Кухата земя

Глава 10. По следите на германците

Глава 11. Първото посещение на американците в Нова Германия

Глава 12. Катастрофалният полет на Бърд определя поведението на съюзниците след Втората световна война

Глава 13. Атлантите

Глава 14. Интервю с проф. Хаамаан за живота във вътрешния свят

Глава 15. Как американците усъвършенстват принципа на антигравитацията след Втората световна война

Глава 16. Новите германци и тяхната „златна епоха“ в Кухата земя

Глава 17. Новогерманските подводници охраняват моретата

Глава 18. Германците кръстосват Космоса

Глава 19. Дневник 27

Глава 20. Катастрофи на извънземни

Глава 21. Интервю с обитател на Венера

Глава 22. Начало на нова епоха

Глава 23. Едно неочаквано събитие

Източници

Можеше да бъде съвсем обикновен ден…

Днес е петък, 13-ти. Идеално! Винаги очаквам с нетърпение такива дни, защото тогава се случва нещо необичайно и според моите наблюдения мнозина изпитват някакво особено чувство. Причината очевидно е числото „тринадесет“. Съгласно собствената ми интерпретация, основана на нумерология и таро, това число почива на честотните вибрации на „трансформацията“. Тази дума може да се преведе като някакъв вид „преобразяване“. Тринадесетата карта в колодата таро е „смъртта“, което не означава, че на този ден някой ще умре. По-скоро ще го сполети някаква вътрешна кончина. Например скъсване с определена представа, поведение или светоглед. Както фениксът възниква от пепелта, а гъсеницата умира и от нея се ражда пеперуда, така в дните на тринадесето число и при определени събития или придобити познания шансът за някаква раздяла, малка гибел или срив на дотогавашни възгледи е по-голям в сравнение с другите дати. 

Така че какво ли ме очаква днес?

Такива бегли мисли се въртят из главата ми в утрото на този петък 13-ти, докато стоя под душа и с помощта на водата се опитвам отново и цялостно да натикам астралното си тяло във физическата плът. Много често блуждая блажено из последните сънища преди събуждане, за които си спомням откъслечно и докато си мия зъбите, все още мисля за водени сражения или полети над прекрасни реки и планини. 

Не бяха минали пет минути, когато мобилният звънна. Пресягам се изпод душа, грабвам гласовития предмет и на фона на шуртящите струи донякъде грубо изломотвам: „К`во толкова се случва в ранни зори, а?“.

„Буенос диас, мучачо!“ – се чува от другия край. Познавам по гласа любимия ми Петер, който естествено може да ме смущава по всяко време и му отвръщам с гръмкото „Буенос Айрес, казвай бързо, че тъкмо съм под душа!“.

„Добре, тогава ми звънни след малко, имам нещо интересно за теб.“

„Ясно, до после“ – гъргоря в отговор и затварям. 

Бързам трескаво и след няма и десет минути отново го набирам, като изгарям от любопитство да чуя какво ще каже.

„Слушай сега“, започва той, „вчера в магазина дойде някакъв странен тип“ – има предвид общата ни езотерична книжарница – „държеше се особено и искаше непременно да говори с теб. Разбрал отнякъде, че това е начинът да те намери, щял да продължи да те търси, защото искал да сподели с теб нещо много важно.“

„Е, добре, малко ли такива вече познаваме“ – първоначално реагирам донякъде спонтанно. „Уж идват да ти кажат нещо, а когато дойдат, започват да те разпитват, но може и наистина да знае нещо съществено. Не намекна ли поне за какво става дума?“

„Някаква връзка между „Черното слънце“ и „Вътрешната земя“. Познавал някого, който живеел там и двамата били разговаряли.“

„Оппала, ами е работа тъкмо за мен. Къде е, казваш, този човек сега и кога иска да ме види?“

„Най-добре е да дойде в магазина – при това възможно най-скоро. Самият той изглежда някак притеснен, сякаш някой го преследва или притиска.“

„Хм, има обаче един проблем“ – признавам неохотно „Тъкмо днес и утре и трябва да бъда в Северна Германия, да прибера „сандъка“, нали знаеш.“

„Така ли, за днес ли беше? Вярно, направо бях забравил“ – спомня си Петер. Размисля малко и казва спонтанно: „Слушай, нали и без това ще минеш оттук. Ако му отделиш час-два, може и да обсъдите нещата.“

„Да, прав си, и без това трябва да ти донеса книгите.“

Набързо се съгласявам и обещавам час по-късно да съм при него.

Когато малко по-късно стъпвам на аутобана, имам възможността още веднъж да обмисля нещата, защото наистина много често се срещам с необичайно странни хора. Всъщност цялото ми ежедневие е свързано с теми като НЛО, алхимия, езотерика, ченълинг, ясновидство, окултизъм, таро и други спиритуални неща. Ако хвърля поглед назад, всичко това започна твърде рано в живота ми. 

Малко след появата ми на този свят – раждането – мнозина видели край гората и съвсем близо до семейната ни къща летящ диск, който дълго време се люлеел напред-назад, докато в един момент отлетял светкавично. Естествено тогава никой не сметнал за нужно да направи връзка между него и моята скромна личност.

Всичко обаче се променило към края на първата ми година, когато един хубав ден нашите ме тикали из градчето в детската количка. Дотогава не съм можел да кажа нито една дума. С изключение на „рабееаа“ и още няколко шумерски откъслеци гласните ми струни не произвеждали нищо. Когато сме минавали покрай някаква строителна площадка, там бил изправен голям кран, който очевидно е предизвикал интереса ми и от устата ми се отронила първата дума на моя живот – „кран“. Видимо изненадан от тази случка, татко решил да занесе на някакъв спиритуален медиум снимки на мен, брат ми и сестра ми. Евангелисткият пастор имал способността съзнателно да напуска тялото си и да предприема духовни пътешествия. Освен това можел да чете т.нар. „Хроники на Акаша“ – магнитно поле или хранилище, където са събрани всички идеи, чувства и действия на земните хора – баща ми просто му занесъл нашите фотографии, без да каже и дума. Пасторът моментално сграбчил моята снимка и смаяно заявил, че съм свързан с НЛО и извънземни. Според него не съм идвал често на Земята – дошъл съм от друга планета, където съм се занимавал с конструиране на летящи тела и със строеж на пирамиди. После съм се преродил в епохата на атлантите, където съм вършил същите неща. Това трябвало да правя най-интензивно и в сегашния си живот – който впрочем описал в най-груби линии – и общо взето познал всичко до днешни дни. Интересно е да се отбележи, че за пръв път видях лично записките от това „заседание“ едва когато бях на двадесет и три години, защото баща ми по погрешка ги прибрал в друга папка – естествено бях твърде изненадан от точните „попадения“ на въпросния медиум. Още в училище майсторях пирамиди и бях като заслепен от формите на гигантските строежи. Неидентифицираните летящи обекти действително се превърнаха в „червена нишка“ на живота ми, защото винаги, когато уж решавах повече да не се занимавам с „тези неща“, някой от тях прелиташе пред погледа ми и ми припомняше, че съм длъжен и занапред да им обръщам внимание.

Както се установи след дългогодишни разследвания, наблюдения на НЛО и дори контакти с пилот на летящ диск, голямата тайна беше не дали изобщо има или няма такива летателни апарати, а „кой“ всъщност ги управлява? Когато разкрих тази загадка, започнаха ядовете ми, защото за да построиш и задвижиш такава машина, изобщо не трябва да си извънземен. Ако летците са малки, сиви и грозни – никакъв проблем – но ако се окажат, не дай боже, високи, извънредно красиви, ангелско руси и синеоки – а на всичко отгоре говорят и немски – направо ставаш мишена за следвоенните поколения. 

Въпреки спиритуалните влечения на родителите ми, независимо от медиумите, лечителите, радиестезистите и спиритистите, които ги познаваха и посещаваха, както и без оглед на многобройните бащини книги за метафизика, прахристиянство, алхимия, гностицизъм, уфология, алтернативна медицина и свързаното с тях съответно мое възпитание аз все пак живеех в едно малко селце като съвсем „нормален“ младеж. Много скоро забелязах, че животът е тотално лъжлив и макар „доброто“ ни общество постоянно да говори за любов, честност, вярност, родителски респект, демокрация, право, ред и разни такива неща, всъщност никой не ги спазва. Наистина моите родители, дядовци и баби успяваха ежедневно да ни свеждат тези ценности и най-вече почтеността, но с напускането на семейния дом навлизахме в съвсем друга обстановка. Всички заблуждаваха и лъжеха, половината свят се дрогираше, много деца бяха малтретирани, слушахме за ужасите от последната война и че подобно нещо не бива да се повтаря, а във вестниците четяхме как Германия и някои други държави са най-големите износители на оръжие. Внушаваха ни, че НАТО и ООН са необходими за запазване на мира, но след основаването им военните сблъсъци бяха много повече в сравнение с предишните времена. 

С лъжи и заблуди се опитаха да ни привлекат свещеници и църкви – все едно от какъв цвят. Всички разказваха на още невръстните деца за християнските добродетели, за морал и етика, за вяра, доверие и любов, но никой от залъгваните посетители на божия дом не се придържаше към тях. Много често някои прелати и църковни отци са хомосексуални, а когато посягат на малолетни момчета и момичета, самата Църква ги прикрива. Къде е любовта, за която говореше Христос? Обясняват ни нещичко за нея, но демонстрират нейната противоположност.

Хиляди бяха въпросите, които си задавах като критичен младеж и никой не можеше да ми отговори – или вероятно не искаше. Около нас имаше например масони, ротарианци или членове на Лъвския клуб, които също изповядваха съвсем различни възгледи за доверието, морала и етиката. Естествено не публично, иначе щяха да бъдат на по-долно стъпало. Казано накратко, интересуваха ги само парите.

Бях отвратен от всички тези лъжи и понеже по онова време още не знаех защо нещата в света отиват на лошо – и най-вече, че това е грижливо планирано – упорито се запънах и си казах: „Само че без мен“. Прекарах доста години като рокер, а по-късният колежански престой в британския Кеймбридж сериозно затвърди пънкарското ми поведение. Моите родители ме оставиха за пореден път да се убедя, че човек няма полза от внушаваните му житейски мъдрости – определени процеси трябва да „преживее“ сам. Макар обаче да бях дълбоко затънал в материалното, творческата сила – други я наричат „бог“ – ми подсказа чрез различни случки, че същинската ми задача е другаде. През всички тези години на протест никога не изоставих духовните си наклонности и интереси, но нещата прекалено затънаха в окултното. 

След един относително дълъг период, през който „отвикнах“ от материалния живот – поради злополуки и болести – отново се посветих на духовните неща – живот след смъртта, диета и съзнателно хранене, природолечение, миропомазване и душевна терапия, НЛО и пирамиди, свободна енергия, астрални пътешествия, ясновидство, медитация и т.н.