Автор: Ян ван Хелсинг, Щефан Ердман
Жанр: Антиглобализъм, Популярни

ISBN: 9789542902614
Формат в мм: 140x215
Наличност: Налично
20.00лв

Откровени разкрития на вътрешни хора от политиката, икономиката, медицината, полицията, тайните служби, армията и ложите

Съдържание

Предговор 

1. Обновители на културата, авиоинженери и криминални престъпници – за истинската ситуация в бежанските общежития

2. Вмешателството на тайните служби в мобилните комуникации

3. Фондации и дружества: как големите концерни и помощни организации спестяват данъци

4. Подразделение 322 – тайни операции в Швейцария

5. Синът на един илюминат проговаря – разширено интервю с Бен Моргенщерн

6. Кланета в Нигерия и хомосексуални национали 

7. Митническа чиновничка се усъмнява във федералното законодателство

8. Химиотерапията може да помогне – но често е нежелателна

9. „От десет милиона правя за година сто!“ – Тайните банкови спекулации наистина съществуват!

10. Германия или ФРГ – държава или фирма?

11. Пренебрегване на нови лечебни методи

12. Платени демонстрации в Хонг Конг

13. „Шест милиона мъртви африканци не ни интересуват...“

14. Геомантични войни за земните силови места

15. „Ако журналистът не е ляв, значи е нацист!“

16. Извънземни или пътешественици във времето? Един масон тълкува тайни знания!


Послеслов


За авторите

Източници

Илюстрации



Предговор

Мили читателки и читатели,

Настоящето съчинение всъщност трябваше да се появи още през 2011 г. под заглавие Изгори тази книга! Какво обаче се случи междувременно?

През февруари 2011 г. получих по пощата твърде любопитен ръкопис от един лекар, живеещ близо до Хановер. Неговият дядо – поляк по произход, бил преводач, при това на политици и високопоставени личности като Вили Бранд , графиня цу Дьонхоф , Круп  и др. В тази си роля бил посредник на многобройни интимни политически и икономически разговори и по този начин слушал със собствените си уши актуална информация от най-различно естество. Направил си труда да записва всичко онова, което научавал. Казано накратко: зад кулисите на случващото се по света съществува елитарна властова структура, една група от династични фамилни кланове, свързани с частни банкови институции и различни аристократични родове, които управляват световните политически и икономически събития или се опитват да ги насочват според своите представи. 

Който познава досегашните ми публикации и на някои други автори в тази посока, сигурно ще си каже: „Пак старата песен – илюминатите и техният Нов световен ред!“. И правилно! Интересното обаче беше, че този преводач – завещал своите сведения на внука си под формата на писма с изричната молба да ги издаде едва след смъртта му – назоваваше конкретни имена. Този „вътрешен човек“ беше освен пряк свидетел и нещо като „разобличител“, разполагащ с данни от първа ръка. Именно това го различава от автори, специализирани в конспиративната литература като моя милост, чиито текстове се основават на бавни и мъчителни разследвания, понеже никой от „заговорниците“ не е заинтересуван от публично оповестяване на неговите действия. Така че попадналият в ръцете ми ръкопис беше за мен истински късмет.

След лична среща с лекаря, на която обсъдихме съдържанието и някои други сведения, незабавно обсъдихме нещата с моя приятел Щефан Ердман. Двамата вече бяхме публикували в книгата Политически некоректно  едно интервю с Бен Моргенщерн, син на един южноафрикански илюминат, затова искахме да отлетим за Южна Африка и да продължим разговора си с него. Хрумна ни да вземем със себе си и и ръкописа с разкритията на преводача. Така вече имахме под ръка двама „разобличители“. Всъщност южноафриканското ни пътуване беше вече планирано и съвсем спонтанно направихме и едно посещение в Южна Америка, което щеше да обърне надолу с главата целия ни живот и много от нашите досегашни разследвания. 

Двамата с Щефан пътувахме през Уругвай, Бразилия и Парагвай чак до Южна Аржентина, след което имахме намерение да се върнем в германската Colonia Independiencia  край Асунсион. Там искахме да вземем интервю от един господин, който твърдеше, че е виждал германска „летяща чиния“, с която към края на Втората световна война немски инженери и учени избягали от Германия към Южна Америка и Антарктида. За съжаление намерението ни се провали, защото междувременно мъжът беше починал. Вместо това обаче срещнахме многобройни свидетели, които твърдяха, че след 1945 г. се срещали в Южна Америка Адолф Хитлер и Мартин Борман. Наши събеседници бяха писателите Абел Басти и Мариано Ляно, тогавашният експрезидент и превратаджия Лино Овиедо и мнозина други. Така през 2011 г. заедно с Абел Басти издадохме Хитлер живя в Аржентина , в която събрахме сведения от общо 23 свидетели – сред които 9 преки очевидци, които твърдят, че лично са срещали Хитлер. Тази книга днес е обгърната от пълно мълчание, като не се появи дори едно опровержение или контра статия. Защо? Дали защото някои от посочените в текста свидетели вече бяха говорили пред британската агенция Би Би Си и изявленията им бяха приети за достоверни? Или причината е, че срещу тези хора – произхождащи от най-различни обществени прослойки – не се намираха никакви или почти никакви аргументи, защото те описваха само онова, което бяха видели с очите си или лично преживели с Адолф Хитлер?

След отпечатването на книгата успях да привлека на своя страна като „детектив“ живеещият в Парагвай и също посочен в текста немски журналист Райнер Тилх – чийто бивш шеф, издател на един германски вестник, се е грижил за Мартин Борман до смъртта му през 1971 г. Двамата с Щефан разполагахме с нови сведения, които можахме да проверим на място с помощта на Тилх. Така се добрахме и до една снимка на Хитлер в Парагвай. Но далеч по-интересно беше, че бяхме потърсени от сина на Франц Руфиненго – човекът, който през 1946 г. снабдил Мартин Борман с ватикански паспорт и го качил на един кораб, отплаващ за Аржентина. На нашата среща синът ни показа благодарствено писмо до Франц Руфиненго, подписано лично от Борман. Ние подложихме подписа на графологичен анализ и той се оказа истински. Шлагерът обаче беше срещата с една възрастна, но напълно с разсъдъка си дама, която била медицинска сестра и се грижила до последните дни за един мъж, който съпровождал Хитлер в пътуването му с подводница до Аржентина. Налице са пет снимки на фюрера, както и извадки от протоколирани разговори с неговия придружител. Дамата естествено искаше името й да бъде запазено в тайна, както впрочем и това на хитлеровия спътник, чиято фамилия освен на синята кръв се радва и на висок престиж в днешна Германия. Ще спазя обещанието си да не издам имената и на двамата. Всъщност ми е все едно дали ще разполагаме с 23 или 24 свидетели. Онези, които не желаят да повярват, няма да променят мнението си заради един допълнителен очевидец. Освен това снимките и без това бяха обявени от критиците за фалшиви. 

Но защо ви разказвам всички тези подробности? Ами защото именно те ме разубедиха да публикувам ръкописа, получен от полския лекар, понеже въпросният преводач и негов дядо – след многобройни разговори с политици и други лица – беше на мнение, че Хитлер е загинал още при атентата на Щауфенберг от 20 юли 1944 г. и е бил заместен от негов двойник. Което беше в противоречие с резултатите от нашите разследвания и се разминаваше със сведенията на очевидците, които бяхме интервюирали. Обсъдих въпроса с лекаря и той прочете книгата за Хитлер, но продължи да защищава тезата за двойника. В крайна сметка реших да не публикувам ръкописа, респективно да не го включвам в съвместните ни проекти с Щефан и изразих надежда, че вероятно някое друго издателство ще се възползва от тези интересни сведения.

Така че тогава изоставихме темата за разобличителите. През 2012 г. публикувах Политически некоректно, а Щефан задълбочи заедно с д-р Доменика Гьорлиц изследванията за Голямата пирамида в Гиза, с което успяха да си навлекат гнева на правосъдието, но въпреки последвалите заповеди за обиск и дори за арестуване, нещата приключиха с поредната книга и дори филм по темата.(1) Едва когато през май 2015 г. завърших сборника Преди да се гръмнеш, прочети тази книга! ,решихме отново да се върнем към започнатия проект и да го довършим. Покрай моите изследвания по последната тема се бях запознал с мнозина интересни събеседници – сред които един дългогодишен сътрудник на чуждестранния отдел към Федералната разузнавателна служба и един служител от военното разузнаване – а чрез тях се свързах и с други вътрешни лица от различни сфери. Естествено такива възможности не са за изпускане и след като издирих толкова хора, успях от повечето да взема и съответно интервю. В настоящата книга ще споделя с вас всички разговори с тези „очевидци“, които съм водил лично – освен пространното интервю с Бен Моргенщерн, което проведе Щефан. Всички те са записани на лента и при най-малкото възникнало съмнение могат да бъдат прослушани в издателството. Изключение правят интервютата с Моргенщерн и с бившата митническа служителка Марион Регнер, които са ми изпратени по имейл. (Освен това са на разположение и записите с висшия масон от книгата Тайните общества 3 – Войната между масоните.  Подчертавам това, защото действително някои читатели твърдят, че този човек не съществува и всичко било измислено от мен. Такива хора се съмняват дори в снимките на този мъж, които публикувах във второто издание.)


Най-известният в момента „разобличител“ е бившият сътрудник на Агенцията за национална сигурност  Едуард Сноудън, който през лятото на 2013 г. направи публично достояние многобройни тайни разузнавателни документи и сведения и се принуди да потърси закрила в Москва, за да не бъде задържан и осъден в САЩ. Опитах да се свържа с него и да проведа личен разговор. При това ме интересуваха не толкова неговите публикации за подслушването, което Агенцията е осъществявала в различни страни – а много повече удостоверяването на две негови изявления, които са толкова необичайни и чудовищни, че наистина е трудно да им се повярва. 

В началото на 2014 г. из интернет циркулираше твърдението, че Едуард Сноудън е представил пред руските тайни служби неопровержими доказателства за съществуването не само на един извънземен разум, а дори цяла група „големи бели извънземни“, които след 1945 г. влезли в контакт с американското правителство и дори тайно го ръководели. Тази новина дойде от иранската осведомителна агенция Фарснюз , която пък се позоваваше на www.whatdoesitmean.com. Е, след кратко разследване се установява, че става дума за вестникарска измислица. Но из мрежата се разпространява и друго съобщение, което се приписва на Сноудън (TheInternetChronicle, 5.7.2013): Освен човешката раса на земята съществува и друга, която от хилядолетия обитава земната мантия. Нейните представители се издигали от морското дъно с космически кораби, с които се движели из космоса. Понеже нормалната наука не разполага с балистичните системи за проследяване и дълбоководни сонари, тя няма и понятие за тези процеси. Тези „вътрешноземни“ или „подземни“ същества били по-интелигентни от човека и американският президент винаги бил подробно информиран за техните акции. Технологията им била далеч по-напреднала от нашата и при евентуален военен конфликт бихме претърпели категорично поражение. Съществувал план за разполагане на ракетни бойни глави в земната кора, насочени към вътрешността на Земята. Това била и единствената наша възможност за отбрана.

Е, добре, приемам и това съобщение за фалшификат, но при разследванията се натъкнах на друго взривоопасно изявление. „Колкото по-задълбочено се занимава Сноудън с фактическите действия на Агенцията – и колкото повече проследява „истинска информация“, включително и основния доклад за „контрол без специално разрешение“ от ерата на Буш – толкова повече разбира, че в действителност съществуват две правителства: едно, което е избрано, и друго, което управлява от мрака на задкулисието.“(2) Това заяви през 2013 г. журналистката Жанет Райтман в своя статия за Едуард Сноудън и Глен Грийнвалд. Именно последният е човекът, който публикува изнесените строго секретни документи в ежедневника Гардиън, придружени с интервю от бивш сътрудник на Агенцията.

Точно тези въпроси ми се искаше да обсъдя с Едуард Сноудън. Защото за себе си съм убеден, че когато говори за „задкулисната власт“, той не визира само Агенцията за национална сигурност. Ще узнаем и нещо повече, ако проследим разказа на един сътрудник на швейцарските тайни служби в глава 4. 


Провеждането на подобни интервюта – при това по възможност в дома на интервюирания – е изключително важно, защото тогава получаваш лични впечатления: как живее, как изглежда неговата домашна обстановка, как се отнася към децата си или жена си и т.н. Най-важното, което интересува мен и Щефан – а логично и вас – е дали може да се вярва на събеседника. В тази книга не включихме много интервюта именно защото изявленията не звучаха сериозно. Един от разговорите беше с човек, представящ се за син на член на Мен ин блек (МИБ) . Така през 50-те години са наричали мъжете в черни костюми, които посещавали случайни свидетели на НЛО или извънземни, като ги заплашвали и принуждавали да мълчат. Петчасовото интервю с този млад мъж беше крайно любопитно и засягаше многобройни подробности, свързани с непознати летящи тела, включително и тайни военни бази на Марс. Аз обаче поисках от младежа да ми уреди лична среща с някой от неговите съмишленици. Едва тогава наистина бих повярвал на подобни изявления. Ако това наистина се случи, един ден ще прочетете неговото интервю в евентуален следващ том на книгата.


Напиши ревю

Моля влезте или се регистрирайте за ревю
Свързани продукти