СКАНИРАНИ - Защо ваксинационните паспорти и дигиталната идентичност ще означават край на правото на личен живот и на личната свобода

Корица гръб

Представете си, че физически ви се отказва достъп до вашия офис, бизнес или препитание. Представете си, че ви отказват достъп до магазин за хранителни стоки или че ви казват с кого можете и не можете да седнете в ресторант. Представете си, че ви забраняват да влезете в болничната стая, когато член на семейството ви има нужда от животоспасяващи грижи.

Немислимо? Днес тези, а и по-лоши сценарии се осъществяват в реалността в „демокрациите“ по целия свят и може да се окажат колективното ни бъдеще – оркестрирано от Изкуствения интелект, Биг Тех и спонсорираните от държавата приложения – все в името на „защитата“ на общественото здраве с ваксинационни паспорти.

Залогът не би могъл да е по-висок. Ако нямате ваксинационен паспорт, няма да имате достъп дори до базисни услуги: от изкарването на прехраната до пътуването в собствената ви страна. Дори ако имате ваксинационен паспорт, ще бъдете изложени на безпрецедентни нива на държавно и корпоративно следене, извличане на данни и поведенчески контрол.

В „Сканирани“ разследващият журналист Ник Корбишли изследва и разобличава лъжите и превишаването на правомощията, които лежат в основата на пълномащабната ерозия на личните свободи, която се осъществява със застрашителна скорост. На ясен език, подкрепен от задълбочени изследвания, Корбишли разкрива не само как пускането в действие на ваксинационните паспорти представлява безпрецедентно нарушаване на правото на личен живот и телесна автономия, но и как увековечава идеята, че „малка“ колективна саможертва ще ни помогне да се върнем към нормалността.

Ако нещата продължат по този път, Корбишли много ясно обяснява, че връщането към „нормалното“ никога няма да се случи. Казано просто, вместо да се върнем към нормалността, ще видим създаването на драстично различна форма на съществуване, в която повечето от нас на практика няма да имат никаква субектност по отношение на собствения си живот.

В „Сканирани“ ще откриете още:

• огромните последствия от технологично подпомогната дигитална идентичност, системите за социален кредит и биометричното следене;

• как базисните свободи и правото на личен живот са предадени на държавата и частните компании без наше знание или съгласие;

• как държавните програми и засиленото следене ще подпомогнат дискриминацията, сегрегацията и стигматизирането на огромни сегменти от населението. 

Малко хора искат да бъдат възприемани като отклонения или изключения, особено ако това означава да се чувстват отговорни или да бъдат обвинявани за страданието и смъртта на други.

„Прилагането на аргумента за „по-голямото благо“ по отношение на ваксинационните паспортите обаче има един фундаментален недостатък – пише Корбишли, – тъй като самите паспорти предлагат твърде малко потенциално добро и огромно количество потенциални вреди.“

Това не е либерален или консервативен дебат. Това не е дебат ваксинирани срещу неваксинирани. Тук става дума за свободата, глобалната демокрация и от колко от тях сме готови да се откажем. Става дума за вземането на решение кога е време да кажем: „Стига вече!“.

ВЪВЕДЕНИЕ

По времето, когато отворите тази книга, има голяма вероятност или вече да имате някаква форма на ваксинационен паспорт, или да сте настоятелно насърчени (ако се изразяваме любезно) да се сдобиете с такъв. Докато пиша това, повечето страни в Европа – континента, на който живея, вече приложиха такъв, както направиха и Австралия, Канада, Нова Зеландия, Япония, Уругвай и Аржентина.

Разбира се, терминът „паспорт“ е подвеждащ. Паспортът е документ, издаван от държавата, който сертифицира гражданството на притежателя му и му дава право да пътува под негова защита до и от чужди страни. Макар да е вярно, че сертификатите за имунитет срещу болести като едра шарка и жълта треска съществуват от повече от век, те винаги са в книжна форма, докато ваксинационните паспорти вероятно ще са под формата на дигитален документ. И най-важното: ваксинационните паспорти имат по-широки приложения и по-мрачни последици, отколкото нормалните паспорти или сертификатите за имунитет. Те може да се изискват не само за установяване на самоличността или ваксинационния статус на националните граници, но и за пътуване, достъп до обществени сгради, като отговаряне на условията за базисни услуги и дори за работа в собствената страна, в която човекът живее.

За да се квалифицирате за ваксинационен паспорт в повечето юрисдикции, трябва да сте с актуални ваксинации срещу ковид-19. На някои места, например ЕС, актуален негативен тест с полимеразна верижна реакция (PCR) може да е достатъчен. В ЕС за разлика от САЩ и Великобритания естественият имунитет продължава да се смята за признато научно явление – факт, който е отчасти отразен в законодателството на ЕС за ваксинационните паспорти (или поне беше така по времето на писане на книгата). Жителите на ЕС, които са били заразени с ковид-19, могат да се квалифицират за паспорта, но само за 6-месечен период.

За съжаление дори това не ми свърши работа.

Съпругата ми и аз се разболяхме от ковид-19 в края на юли 2021 г. И двамата бяхме неваксинирани. И двамата – в средата на 40-те си години – имахме приемливо леки симптоми – висока температура, умора, студени тръпки, кашлица, болки в ставите, липса на апетит, главоболие, – които продължиха около седмица. След това започнахме бавен процес на възстановяване. След около месец повече или по-малко се бяхме възстановили напълно. И двамата сега имаме естествени антитела, но въпреки това нито един от нас няма право на ваксинационен паспорт на ЕС – т.нар. „Зелен сертификат“.

Като хиляди други хора  в Испания, където съм дългосрочно пребиваващ, ми направиха погрешен тест в началото на симптомите. Съпругата ми – обратното – си направи правилния тест четири дни по-късно, тъй като първия път резултатът ѝ беше отрицателен. По време на голямата лятна вълна в Испания много от осигуряващите първични грижи в страната започнаха да използват много по-бързите (и много по-евтини) антигенни тестове, за да проверяват пациентите за инфекция. Единственият проблем е, че за да имаш право на „Зелен сертификат“ в ЕС въз основа на естествена инфекция, трябва да имаш положителен PCR тест; резултатите от антигенните тестове като моя не са достатъчни.

Това означава, че през есента на 2021 г. в Испания имаше хиляди хора – и аз включително, – които бяха в задънена улица. Всички бяхме преболедували от ковид-19, което означава, че би трябвало да имаме известна степен на имунитет. А това означава, че би трябвало да имаме право на „Зелен сертификат“ на ЕС – поне за прозорец от шест месеца. Тъй като здравните власти на Испания обаче използваха погрешен тест в нашия случай, нямаме „Зелен сертификат“. Това включва хора, които са прекарали седмици в болница да се борят с болестта и да се възстановяват от нея. Според официалните статистики на ЕС нито един от нас не е боледувал от ковид-19. Според испанските власти в здравеопазването сме преболедували.

Това обаче е само един пример колко произволно бързо може да стане промяна в живота в новата реалност, която бързо се оформя около нас. Има и много повече, както ще откриете в тази книга. След като правителствата упражняват все по-голяма власт над живота ни, всичко, което е необходимо, е проста административна грешка или грешка в алгоритъма, или предубеденост, за да се окажат внезапно обикновените граждани в невъзможност да пътуват или дори да имат достъп до обществени места и основни услуги в родните си градове. Както многократно наблюдавахме, откакто започна тази пандемия, правителствата и публичните власти са склонни много често да допускат грешки.

Пиша тези думи от страната на съпругата ми – Мексико, на 1 януари 2022 г. По времето, когато тази книга ще бъде публикувана (в средата на март), някои от детайлите, описани тук, несъмнено ще са се променили. В епохата на ковид темпът на промяната е толкова бърз, че е трудно човек да го поддържа. В рамките на шест седмици може да се появи напълно нов вариант и да завладее повече от един континент. Вирусът не само еволюира и мутира през цялото време; това прави и реакцията на правителствата, глобалните институции и корпорациите на него – по-бързо, отколкото кой и да е човек може разумно да не изостава от съществените решения, които въздействат върху живота му по редица и то съществени начини.

Това са само две от многобройните причини защо бързото въвеждане на ваксинационните паспорти от правителствата по света трябва да ни накара да направим сериозна пауза независимо от нашия ваксинационен статус.

ТАЗИ КНИГА Е ЗА ВСЕКИ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ Е ВАКСИНИРАН, ИЛИ НЕ

Ваксинирани или не, ако живеете в град, страна или район, които са въвели ваксинационен паспорт или са в процес на въвеждането му, тази книга е за вас. Това е манифест не срещу самите ваксини, а срещу начина, по който те се използват за радикално преустройство на обществото по начини, които не носят почти никаква полза на никого с изключение на бизнес, финансовия и политическия елит. Каквито и да са убежденията ни за самите ваксини, всички ще трябва да живеем с последиците от промените, които паспортите и мандатите ще донесат. Тези последствия ще включват по-голямо социално разделение и поляризация, загуба на телесна автономия, растящ авторитаризъм, допълнително ерозиране на правото на личен живот и създаване на общество на две нива.

Ако сте напълно ваксинирани, може да се твърди, че за вас е дори още по-важно да прочетете тази книга. Може да приемате, че няма да сте засегнати от въвеждането им; в крайна сметка вие сте се подчинили на всички изисквания на общественото здраве досега. Направили сте това, което се е искало от вас. Няма обаче гаранции, че ще отговорите на допълнителните изисквания в бъдеще. Както знае всеки, който е живял в авторитарна страна, правилата и задълженията имат дразнещия навик да се умножават.

За всеки от нас създаването на система на ваксинационни паспорти ще представлява момент „преди и след“. Паспорт, който всъщност не е паспорт, за ваксина, която не е ваксина, заплашва да промени необратимо взаимоотношението между управляващите и управляваните; между тези, които имат власт, и онези, върху които тя се упражнява. Както посочва (проваксинационният) печелил награди журналист Глен Грийнуолд, рискуваме той да превърне „това, което винаги са били базисни права – влизане на публични места, летене, посещаване на обществени събирания – в дадени от държавата привилегии, които човек ще печели чрез подчиняване на изискването на политиците той да си инжектира някакви вещества в собственото си тяло“1.

Независимо какво мислите по отношение на самата ваксина, всички трябва да се противопоставим на днешната посока на събитията – ако не за друго, заради екзистенциалната заплаха, която тя представлява за трудно извоюваните ни свободи и права. Както казва Грийнуолд, „отричането на правата има цена и не трябва да лишаваме от базисни права или радикално да преструктурираме обществото (и двете имат висока цена), за да предотвратяваме малки рискове“.

ПАСПОРТ КЪМ ТИРАНИЯ

През януари 2021 г., с началото на въвеждането на ваксините в много страни, бившият британски премиер Тони Блеър – един от най-големите защитници на ваксинационните паспорти, – чиято фондация „Институт Тони Блеър за глобална промяна“ е получила милиони британски лири дарения от проваксинационни организации като фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ – направи едно от най-Оруеловите изказвания за пандемията досега. „Накрая – каза Блеър в интервю за новините на ITV – ваксинацията ще бъде вашият път към свободата“. Това твърдение не би могло да е по-далече от истината: ваксинацията срещу ковид-19, заедно с дигиталните ваксинационни сертификати, които я придружават, е абсолютно сигурен път към тиранията2.

След като се обединят, системите за ваксинационни паспорти ще формират основата за платформи за всепомитащ дигитален контрол и следене, с които целият ни живот може да се окаже свързан. Както ще покажа по-нататък в книгата, ваксинационните паспорти и дигиталната самоличност се планират от години. Някои от технологичните компании, разработващи системите, вече са безкрайно ентусиазирани от потенциалните бизнес възможности3.

За да допълни своя „Зелен сертификат“, ЕС въведе дигитален портфейл, който ще съхранява фамилиите на хората, малките им имена, датата и мястото на раждане, пола и националността – и ще дава възможност на европейците да се идентифицират онлайн4. Освен това той напредва с Европейската инициатива за плащанията (EPI), чиято цел – както се вижда от името – е да изгради и да въведе инфраструктура за разработването и осигуряването на паневропейско решение за дигитални плащания5. Същевременно предстоящото пускане на дигитални валути от централните банки ще даде възможност за много по-голям контрол над нашите лични (и някои биха казали, поверителни) свързани с харченето на пари навици. Всичко това може да се свърже със системите за ваксинационни паспорти6.

Освен вашата самоличност, нищо друго повече няма да ви принадлежи, след като имате ваксинационен паспорт – способността да решавате какви нови, експериментални (т.е. до голяма степен неизследвани) терапевтични средства да вкарват в тялото ви. Това фундаментално право днес системно се пренебрегва от правителствата, съдилищата и органите за обществено здравеопазване по света.

Човек може да разбере нуждата от такива драстични мерки, ако имахме работа с вирус като едрата шарка, за който процентът на смъртността е около 30, или ако използвахме ваксини, които наистина предотвратяват инфектирането с вируса или неговото разпространение. Това обаче не е така. Тези ваксини не осигуряват стерилизиращ имунитет и каквато и защита да предлагат срещу инфекцията, е кратковременна. Нещо повече: сляпата обсебеност на здравните власти от ваксинацията е за сметка на всички други интервенции, например ранното лечение, превантивното здраве и по-добрата вентилация. Дори преди широко използвани мерки, включително редовно изследване, днес отиват на задната седалка след ваксините в страни като Франция и Италия.

Дори още по-притеснителното е, че правителствата непрекъснато променят изискванията, за да може човек да има право на ваксинационен паспорт. Правителството на Израел – първата страна, която въведе общонационални ваксинационни паспорти, каза на гражданите в края на февруари 2021 г., че ако си поставят две инжекции с ваксината на „Файзер“, две седмици по-късно автоматично се квалифицират за т.нар. „Зелен сертификат“ и всички привилегии, които той носи, например достъп до барове, ресторанти, университети и други обществени пространства. През септември обаче правителството се отказа от думите си. След като ефектите на пропускливата ваксина на „Файзер“ започнаха да изчезват през лятото, Тел Авив обяви, че за да запазят правото си на „Зелен сертификат“, израелските граждани трябва да си поставят бустерна [подсилваща] инжекция пет месеца след втората доза; в противен случай техният „Зелен сертификат“ ще бъде деактивиран7. В началото на 2022 г. страната започна да предлага четвърти бустер на хората над 60-годишна възраст и на медиците, но въпреки това случаите още веднъж се устремиха към небето8. Много други правителства след това последваха Израел, като някои изискват и четвърти бустер.

Само помислете: в един миг си легален гражданин, имащ възможност да участва в обществото, да печели доходи и да се наслаждава на достъп до преживявания и услуги, до които имат достъп легалните граждани. В следващия миг те запращат в покрайнините, без да можеш да си изкарваш прехраната, третират те като нечовек, защото правителството е сменило правилата. Това е система, която е проектирана да налага тотално подчинение на изпълнена със страх, безсилна общественост.

А човешките същества са изключително пластични и адаптивни. Ако историята ни е научила на нещо, то е, че ние можем да се адаптираме почти към всяка ситуация, включително и такава на брутална, задушаваща тирания. Умовете ни могат да направят така, че тя да изглежда нормална. Това се е случвало безброй пъти през историята по целия свят. Само през последния век тоталитарни режими са идвали и са си отивали, оставяйки след себе си диря от смърт, нещастие и разрушение. Едно нещо, с което тези режими не са разполагали – слава Богу!, – са възможностите за проследяване, надзор и контрол, предлагани от днешните дигитални ИТ технологии.

Видяхме повече от достатъчно, за да си формираме представа какво ще бъде да живеем под сянката на система на ваксинационни паспорти. Системата на Европейския съюз на „Зелени сертификати“ влезе в сила на 1 юни 2021 г., уж за да се контролират пътуванията между страните в ЕС. Към 1 септември  – само три месеца по-късно – над дузина от 27-те членове на блока изискваха „Зелени сертификати“ или подобни здравни паспорти в хотелиерската сфера, за да се влезе в ресторанти, барове, музеи, спортни салони, библиотеки и други обществени места.

РАЗРЕШИТЕЛНО ДА ЖИВЕЕШ

Зеленият паспорт не е паспорт, а разрешително за живот. Например Италия, ръководена от настоящия министър-председател и бивш централен банкер Марио Драги, който никога през живота си не е бил избиран на публична длъжност, повиши залога на 17 септември 2021 г., като стана първата голяма икономика в Европа, която задължи всички работници както от публичния, така и от частния сектор да показват своя „Зелен сертификат“, за да продължат да работят9.

В Съединените щати нещата се развиват по малко по-различен начин. В началото на септември 2021 г. президентът Джо Байдън не спази предишното си обещание никога да не прави ваксините задължителни, като наложи драконовски нови правила за ваксинирането на федералните служители, големите работодатели и персонала в здравеопазването. Новите изисквания може да се приложат за 100 милиона души – това са две трети от работната сила в САЩ.

Въпреки това противопоставянето срещу задължителните ваксини, наложени от администрацията на Байдън, е огромно, особено в контролираните от републиканците щати. През септември 2021 г. две дузини републикански главни щатски прокурори изпратиха писмо до Байдън, в което настояват президентът да преразгледа решението си за задължителни ваксинации, наричайки плана „катастрофален и контрапродуктивен“10. В рамките на няколко седмици след влизането в сила на задължителните ваксини повечето от тези поръчения бяха блокирани със съдебни заповеди. До края на 2021 г. множество групи, включително бизнесасоциации и ръководени от републиканците щати, поискаха от Върховния съд да се произнесе по въпроса11. Вероятно именно там ще бъде взето окончателното решение за законността на мандатите.

Налице са и нарастващи признаци на съпротива по места, дори в много контролирани от демократите щати. В Ню Йорк – един от първите щати, които въведоха цифров сертификат за ваксинация – т.нар. пропуск „Екселсиор“, местните жители, включително много общински служители, неколкократно излизаха на улицата, за да изразят гнева си заради новите ограничения12.

В Обединеното кралство също се провеждаха мащабни протести срещу блокирането на достъпа до интернет и ваксинационните паспорти, които се засилиха, след като в средата на декември правителството на Борис Джонсън въведе ваксинационни паспорти за Англия. Именно на европейския континент обаче се наблюдаваха най-големите протести през 2021 г. – това не е изненадващо като се има предвид централната роля на ЕС в прокарването на ваксинационните паспорти. Към края на годината, когато Европейската комисия обмисляше да направи ваксинацията задължителна във всичките 27 държави членки, огромно протестно движение обхвана континента.

ЗАЩО Е ТАЗИ СПЕШНОСТ?

Все още има малко, но бързо намаляващо време, за да спрем тази катастрофа. В крайна сметка това ще зависи от мащаба и интензивността на общественото противопоставяне.

През септември Върховният съд на Испания се произнесе срещу използването на паспортите за ковид-19 като средство за ограничаване на достъпа до обществени места само за да отмени собственото си решение месец по-късно13. Съдът в белгийския регион Валония също постанови, че ваксинационните паспорти са незаконни и дори могат да нарушат правото на гражданите на неприкосновеност на личните им данни.

Макар че тези стъпки могат да дадат частица надежда, времето е лукс, с който не разполагаме. Скоростта на промените в света в ерата на пандемията е огромна. В началото на 2021 г. опасенията за ваксинационните паспорти се отхвърляха като странни конспиративни теории. Към края на годината те се въвеждат със светкавична скорост в Европа, Северна Америка и дори в части от Азия и Латинска Америка. Правителствата, здравните власти, учените, милиардерите, производителите на ваксини и доминиралите преди информационната епоха медии ни казват, че те са единственият начин да победим вируса и да си върнем свободите. Това, разбира се, е лъжа, както ще изложа в глава 1 на тази книга.

Междувременно всички технологични средства, необходими за създаването на взаимосвързани системи за цифров контрол, проследяване и наблюдение, които ще въведат хиперавторитарната „нова нормалност“, вече съществуват. Те просто трябва да се въведат, което се случва в момента. Както заяви министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън в речта си пред Общото събрание на ООН на 24 септември 2019 г., само няколко месеца преди началото на пандемията, „дигиталният авторитаризъм не е предмет на антиутопична фантазия, а на зараждаща се реалност“14.

От друга страна, в много страни се разпада официалната версия, независимо дали става въпрос за възхваляваните ползи от ваксините, необходимостта от поставяне на бустерни инжекции или опасностите от използването на евтини, преработени за нови цели терапии. Доверието в правителството спада, тъй като органите на общественото здраве продължават да променят целите на политическата си програма. За много родители поставянето на здрави деца на ваксини, за които няма дългосрочни данни за безопасност, срещу вирус, който представлява ограничена заплаха за тях, представлява ясна червена линия, особено когато собствените съветници на правителството предупреждават срещу това, както наскоро се случи в Обединеното кралство15.

Съществува обаче риск лъжите, неспазените обещания и откровените измами да стават все по-очевидни за все повече хора и правителствата все по-често да прибягват до принуда и груба сила, както вече наблюдаваме в страни като Франция, Германия и Австралия. Както пише Джордж Оруел, „всички тирании управляват чрез измама и сила, но след като измамата бъде разкрита, те трябва да разчитат изключително на силата“.

Повечето от нас, които живеем в либерални демокрации в Северна Америка, Западна Европа, Япония или Австралия и сме родени в следвоенната епоха, имаме малък или никакъв опит с това, какво представлява животът под палката на авторитарен режим – за което трябва да сме безкрайно благодарни. Това обаче означава и че сме опасно самодоволни. Ние не знаем какво е да бъдеш определен като нечовек от една властна държава и да бъдеш лишен от достъп до основни услуги, обществени пространства или възможност да изкарваш прехраната си. Ако не сме внимателни, ако не се отнесем достатъчно сериозно към заплахата пред нас и не предприемем решителни, съгласувани действия в малкото време, с което все още разполагаме, скоро ще разберем.