Всичко е еволюция, или...? - Аргументи за радикално преосмисляне

Ерих фон Деникен е роден през 1935 г. в Швейцария и е сред най-успешните в света автори на специализирани книги. Световният бестселър Спомени от бъдещето (1968) неговите 41 книги, филми и телевизионни сериали са преведени на 32 езика. Световният тираж на неговите публикации наближава 70 милиона екземпляра. Повечето от книгите му са филмирани, а по негови идеи са създадени множество телевизионни сценарии. Изследователските му трудове са международно отличени:

• Почетен доктор на Универсидад Боливиана (1975)

• Почетен гражданин на градовете Наска и Ика (Перу)

• Почетен кавалер на Ордена на Светия дух, синя лента

• Носител на наградата Лоуренсо Фильо, злато и платина, Бразилия.

През 2003 г. печели наградата „Идеен Оскар“, а през 2004 г. е номиниран с Наградата на Фестивала на откривателите. Издател на още девет книги, в които членове на Дружеството по археология, древна астронавтика и търсене на древен извънземен разум са публикували своите изследователски резултати. 

Сериалът Извънземни от древността на американския Хистъри Ченъл е възникнал по идея на Ерих фон Деникен и е най-успешната негова  телевизионна документална поредица. До юли 2018 г. са излъчени 150 епизода. 

Вече на 86-годишна възраст Ерих фон Деникен продължава да въодушевява своята публика на международни конференции и лекционни семинари в Европа, САЩ и Бразилия. През 2018 г. авторът заема престижното дванадесето място в известния „Духовен списък на Уоткинс“, като се нарежда след папа Франциск, Далай лама и други девет изтъкнати „духовно влиятелни“ личности. 

НЕВЪЗМОЖНАТА ЕВОЛЮЦИЯ: 

Защо тезите на дарвинистите са вече неиздържани?

Имало едно време една мисловна конструкция, която се наричала Еволюционна теория. Измислена била от умни хора и потвърдена от безброй учени. След това светът открил електронния микроскоп. С негова помощ молекулите в клетката станали видими и внезапно към еволюцията възникнали въпроси, които по-рано било невъзможно да бъдат зададени. Коя сила всъщност свързва атомите в правилна последователност? Какво изтласква молекулните вериги на нужната позиция? Как е възникнала първата жива единица във вътрешността на клетката? Как функционира наследяването, предаването на информацията на следващото поколение? Наистина ли първият човек е произлязъл от маймуната, както приемат Чарлз Дарвин и безброй други духовни величия – или в еволюцията се намесват и други „двигатели“? Сили, за които досега не сме предполагали?

СЪДЪРЖАНИЕ

Писмо до моите читатели

Глава 1. 

Колко много неща могат животните

Глава 2. 

Наука! – Наука?

Глава 3. 

Потулено и премълчано

Глава 4.

Къде са вкаменелостите?

Библиография

Източници на илюстрациите

Писмо до моите читатели

Мили читателки и читатели,

„Еволюцията е факт и в това няма никакво съмнение“ пише в световноизвестната Енциклопедия Британика твърдение, което отразява и убеждението на преобладаващото мнозинство експерти от научната област. Имат ли право?

Естествено, че има еволюция. Всеки човек познава много породи кучета и знае, че те произхождат от подобен на вълк прародител. Не съществуват обаче „свинекучета“ – т.е. куче със свинска глава, както и хибриди между жирафи и лъвове. 

На нашата планета живеят и същества, които не би трябвало да ги има според еволюционния принцип. Уважаеми дами и господа, можете ли да си представите хищно растение, чиито клещи сграбчват жертвата за частица от милисекундата? Случва се едва когато плячката е докоснала две различни власинки. Нещо още по-любопитно: един вид жаба мъти и излюпва потомството в стомаха си, въпреки че той всъщност е създаден и предназначен да смила поетата храна?

За такива неща се говори в книгата – и за противоречивите възгледи на авторитетни учени.

Сърдечни поздрави!

Ерих фон Деникен

ГЛАВА 1.

Колко много неща могат животните

Представете си следния сценарий:

Една оса стремително връхлита жертвата си – голям паяк. Жилва го в гърба и впръсква своята отрова. Той се парализира, след което тя снася едно яйце в прободната рана. Ларвата се развива в тялото на гостоприемника и след излюпването се изхранва от неговите вътрешности. Първоначално поглъща онези части, които не са жизнено важни за оцеляването му – така храната запазва възможно по-дълго време своята свежест.

Описаният сценарий се разиграва ежедневно. Всеки австралиец познава осата Капитан Кук или Ageniodeus nigricornis (Илюстрация 1.) Това дребно и досадно насекомо се размножава с помощта на отровния червеногръб паяк. Ухапваното му може да бъде смъртоносно като това на общоизвестната Черна вдовица. Всяка година на стотици пострадали от него австралийски граждани инжектират специален серум.

Отровните паяци убиват други живи същества – но кой пък умъртвява тези убийци? Въпросът съвместно изследват биологът Патрик Хонeн от музея на австралийския щат Виктория и германският биолог и ентомолог проф. д-р Ларс Крогман. Както мъничката капитан Кук, така и по-едрата ѝ посестрима – помпилидната оса (Pompilide) спадат към разреда ципокрили и от тях са познати безброй видове. Атакуват отровните паяци и ги използват за люпилня на потомството. Снасят яйца в тях и чуждите тела им служат за живи кувьози. 

Много от тези оси владеят изкуството да злоупотребяват с различни гостоприемници. Така например браконидата (Dinocampus coccinellae) умее да манипулира божата кравичка (великденчето) – снася яйце върху корема на жертвата и ларвата се изхранва от чуждите телесни сокове. Когато достигне определена големина, изпълзява навън и се залепва във вид на какавида. Така приемното насекомо се обездвижва, но крачетата му продължават да потреперват. След като новата оса се излюпи, божата кравичка си отдъхва и дори може отново да се размножава. Очевидно нахалните ципокрили са изнамерили феноменални методи за изхранване на потомствата си.

Така например изумрудената оса или Ampulex compressa (Илюстрация 2.) издебва американската хлебарка, позната като Periplaneta americana (Илюстрация 3.). Макар и десет пъти по-малко от потенциалната си жертва, безочливото насекомо не се страхува да я нападне изневиделица и още с първото ужилване да я парализира. Второто директно пронизва нервната система, а осата дирижира едно от пипалата ѝ, като насочва хлебарката към някой процеп и последната потегля с шестте си крака към собствения си гроб. Там нападателката снася яйцето върху безпомощното тяло и дори струпва наоколо дребни камъчета. След четири седмици новоизлюпената изумрудена оса се измъква от затвора и търси следващата жертва. Хлебарката е мъртва. 

Още по-коварна процедура провеждат и осите ихневмони (Ichneumonidae).Техен гостоприемник е общоизвестният същински паяк (Plesiometa argyre). Осата снася яйце върху задната част на корема му. Ларвата се храни от вътрешностите и нараства. Когато узрее за излюпване, задържащата се наблизо майка изхвърля нова доза отрова върху паяка и той променя поведението си. Вместо да плете обичайната спираловидна паяжина, започва да омотава с нишки какавидата като пашкул и когато го завърши, бива убит и изяден от осата. Ларвата продължава да нараства вътре, докато накрая излита навън.

Още нещо за същинските паяци: откритият от Дарвин дървесен паяк (Caerostris darwini) изплита паяжина с влакна, дълги до 25 метра (Илюстрации 4. и 5.). Как го прави? Отговор: застава в обсега на някое въздушно течение и то отнася копринената нишка над близък поток или вир. После се покатерва на конструкцията и залага друга, след което се стрелва надолу като при скок с бънджи и вятърът го прехвърля на отсрещния бряг. Тази игра около двете носещи струни постоянно се повтаря, докато над потока или вира надвисне гигантска мрежа. Смайващото обаче не е нейната големина, а якостта на влакната, които са десетократно по-здрави от кевлар. От този изкуствен полимер произвеждат не само джинси, но и бронежилетки. Нишките на дарвиновата спираловидна паяжина са най-жилавият биоматериал в света. И не само това – те са екстремно леки и тънки. Загадъчната еволюция или волята на паяка очевидно е разпоредила: след като са толкова дълги, трябва да са и значително по яки от влакната на останалите събратя от вида.

Изникват поразителни въпроси: например как изумрудената оса смее да връхлети върху десет пъти по-голямата хлебарка? Откъде знае, че жилото трябва да прониже точно определено място в нервната система и така ще попречи на жертвата да избяга? Нали не познава нейното телесно устройство? Ако убоде погрешно, ще бъде убита от превъзхождащото я по размери насекомо. И как този опит се наследява от следващото поколение? Каква химическа мътилка е необходима за промяната в паяшкия мозък, че вместо мрежа да заплита защитен пашкул около чуждо по вид същество? Каква еволюционна мистерия забърква телесните химикали на осата в правилното съотношение? 

Как се отнася тя към гостоприемника? Нормално ли е нейното поведение, или по-скоро извънредно и необикновено? „Природата“ (към нея отново ще се върнем по-нататък) все пак познава безброй паразити, които се нуждаят от хазяин, за да изхранят потомството си. В крайна сметка всички те злоупотребяват с неговата нервна система, използвайки я за свои цели. Подобни злодеи са например смукалниците или метилите (Trematoda), а на всичко отгоре притежават както мъжки, така и женски полови органи. Могат да оплождат партньора, но и себе си. След като този червей се впие в друга твар, тя все някога снася яйца. Те попадат във водата и от тях се излюпват ларви – т.нар. мирацидии. Плуват наоколо, докато биват изядени, или се залепват за един специален охлюв. Тогава пробиват дупка в обвивката му със смукалото си. След известни метаморфози там възникват дъщерни спороцисти, които намират хепатопанкреаса на охлюва. Там се разрастват церкарии, а те от своя страна произвеждат опашати ларви, които напускат хазяина и си търсят нов междинен гостоприемник.

Други смучещи червеи използват за домакин гъсеници, които пък служат за храна на птиците. От техните изпражнения се разпространяват яйцата на смукалниците и кръговратът започва отначало. Всичко е много просто – или? Но откъде знае червеят, че гостоприемната гъсеница ще нахрани някое пиле, чийто екскременти ще гарантират просъществуването на вида?

Всички вече сме чели за тенията (Schistocephalus), но дали някой знае, че ларвите на тази противна твар имат нужда от някое пернато, където да се чифтосат? Още началото на нейното съществуване е призрачно. Едно мъничко веслоного ракообразно (Copepoda) изяжда ларвите на бъдещия червей. То от своя страна служи за храна на дребната триигла рибка от разреда бодливкоподобни. Въпросните ларви могат да нарастват само в този воден обитател с три шипа – в никоя друга риба. Един ден те трябва да попаднат в някоя птица за чифтосването.