Митовете около масоните

Темата за масонските общества е не по-малко про­тиворечива от хората, които членуват в тях. Достъпна­та информация в много от случаите е крайна и спеку­лативна. Книгите, посветени на масонството, често пред­полагат предварителни познания, неизвестни на „не­посветения" читател, който, от своя страна, търси именно тях. Антимасонските текстове създават впечатлението, че всеки, заровил се по-надълбоко в темата, е заразен от миризмата на сяра и е по-добре да не продължава заниманията си. Каква е истината?

Основната цел на настоящата книга е да разсее този род спе­кулации. Защо от векове масоните са врагове на католическата църква? Техните обще­ства наистина ли са „държава в държавата"? Масоните еретици ли са? Или некрофили? Почитат ли старозаветния Ваал, както твърдят някои? Практикуват ли древни мисте­рии, както смятат други? Каква е връзката им с Ор­дена на тамплиерите и мистичните розенкройцери от 17. век? Защо инициираният не трябва да носи метал­ни предмети по време на церемонията на посвещаването, след като една от най-важните личности в ма­сонската идеология - Хирам Абиф - е бил ковач?

Книгата предлага интересни доказателства за присъствието на женския принцип в масонските ложи (въпреки че класическите масони не допускат жени), както и напълно нова непубликувана интерпретация на масон­ската опера „Вълшебната флейта" от Волфганг А. Моцарт. Потопете се във фантастичното пътуване през миналото и настоящето.

 

 



СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Предговор

Предистория
Защо точно „свободни зидари“?
Как се става масон?

Защо точно в Англия?
Реформацията в Англия
Якобитите
Ложите в Англия
Разногласията

Легенди на свободните масони
Старите задължения и „конституции“
Убийството на Хирам Абиф
Табу за металите
Наследникът на Тувал Каин
Легендата за Хирам – некрофилна фантазия? ...
... или човешко жертвоприношение?
... или ирония на възкресението?

Шотландските степени
Висшите степени
Защо точно „шотландски“?
Орденът на тамплиерите
Масоните – наследници на тамплиерите?
„Чистата“ тамплиерска система
Ново усложнение: розенкройцерите
Край и начало на масонския Тамплиер
„Египетските“ ритуали

Шотландия и Америка
Килуининг и Рослин
Надгробните камъни от Аргайл
Връзки с Америка?
Господарите от Браквемонт
Колоните в Рослин
Дедал и лабиринтът

Езотерични аспекти
Митичните корени
Езически елементи в масонството?
Еретични компоненти
Особени пасажи в Съвършения ритуал
Royal Arch
Явулон – в името на Ваал?

Култът към Великата Богиня
Елевсин
Ложата и пентаграмът
Прословутото число 13
Венера и Луната
Поклонници на дявола
Буквата „G“
Предшествениците
Compagnons
Ореолът

„Вълшебната флейта“ на Моцарт
„Вълшебната флейта“ – масонска опера?
Първо ниво: действието
Второ ниво: противоречията
Трето ниво: Царицата на нощта
Обяснението
Зарастро – „шовинист“?
Гьоте и „Вълшебната флейта“

Прерязана ли е пъпната връв?
Ложата и жените
Ритуалът на прераждането
Жени-масони
Масоните и свещеният Граал

Опасни ли са масоните?
Проклятието на църквата
Обвинението
Против трона и олтара?
Държава в държавата?
Спекулативната критика
Раздвоената критика
Актуалността

Посланието на масоните
Произведението прави човека
Пътят е целта

Библиография

 

ПРЕДГОВОР
Когато през 1981 г. в Италия гръмна страхотната банкова измама, разследванията на полицията разкриха списък на организация, наречена „P2“. Според слуховете ставаше дума за масонска ложа. За мнозина това беше потвърждение на старите предразсъдъци, че масоните са виновни, ако не за всичко, то поне за повечето неща.

Почти незабелязан остана фактът, че още преди пет години, през 1976 г., Великата ложа на Италия се отрече от „P2“, чиито машинации от дълго време ù бяха известни. Т.е. от този момент „P2“ вече не е била „обичайна“ масонска ложа.

И все пак: мръсотията си остана. Между другото, това се дължи и на невежеството на хората относно масонството. За да разберем горното събитие, реално трябва да имаме ясна дефиниция, какво всъщност е „обичайната“ масонска ложа.

Отдавна известен е фактът, че в масонските ложи се срещат мъже с абсолютно различна политическа и религиозна ориентация, че към масоните се числят, както императори и крале, така и революционери (освен поетите и композиторите), както и много обикновени граждани. В миналото масоните са се прочули с шармантни личности като граф Калиостро, наричан също Джузепе Балсамо (1743–1795).

Темата за масонството е точно толкова противоречива, колкото и хората, които му принадлежат, а информацията с която разполагаме е противоречива. Тя обикновено идва от „екстремните“ лагери „за“ и „против“ масонството. Книгите, посветени на масонството, често предполагат предварителни познания, неизвестни на „непосветения” читател, който, от своя страна, търси именно тях. Антимасонските текстове създават впечатлението, че всеки, заровил се по-надълбоко в темата, е заразен от миризмата на сяра и е по-добре да знае по-малко.

Настоящата книга има намерение да се справи с дефицита на знание. За „начинаещите“ ще започнем с дефиниция на масонството и ще проследим неговото развитие във Великобритания. Ще хвърлим общ поглед към различните системи. Доколко тези две неща се пресичат? Защо наистина има причина една цяла система, която междувременно се е разпространила по целия свят, да се нарича „шотландска“?

Във фокуса на книгата попадат безбройните спекулации, оплетени около масоните. Защо католическата църква от векове се бори с тях? Наистина ли в някои страни масоните са „държава в държавата“? Те еретици ли са? Или некрофили? Почитат ли старозаветния Ваал, както твърдят някои? Практикуват ли антични мистерии, както смятат други?

Ще разгледаме тези въпроси с помощта на относително неизвестни версии на масонските ритуали и предания, както и с помощта на противоречията, създадени умишлено. За начало само един пример: защо при приемането си в ложата кандидатът не трябва да носи никакви метални предмети със себе си – въпреки, че най-важната фигура за масонската идеология – мъж на име Хирам Абиф – е бил ковач?

В книгата ще разгледаме неотдавна появилата се теория, че член на шотландска фамилия – Синклер от Рослин, която от векове е въвлечена в масонството, е стъпил сто години преди Колумб на Американския континент. Допускаме, че тази теория почива единствено на няколко несигурни доказателства. Странно е обаче, че за един испански род – Браквемонт, се разказва почти същото. А Браквемонтови – със или без основание – също са свързани с масоните.

Друга тема е легендарната връзка между масоните, орденът на тамплиерите и розенкройцерите от 17. век. Докато обаче останалите автори търсят някакво тайно разклонение, съответно горещо го оспорват, аз ще изходя от други предпоставки. Тук ще се опитам да покажа кои са общите основни положения за всички системи, и едва тогава бихме могли да стигнем до тезата за евентуална връзка.

Моите читатели, които вече познават тезите ми за аферата Рен-льо-Шато, за тамплиерите и розенкройцеритe,

вероятно се досещат за какво става дума: в идеологията на всички тях се откроява водещата позиция на женския елемент.

По този начин книгата ще даде отговор на въпроса защо обвързаните с традицията „традиционни“ системи, както и преди, не желаят да посвещават в ложите си жени: защото женският принцип в тях е толкова силно представен, че присъствието на „истински“ жени би дошло в повече.

Със сигурност има читатели, които смятат тази теория за съвсем абсурдна, и вече са готови с презрение да оставят книгата настрана. Нека обаче насоча вниманието им към факта, че дори ритуалът по приемането на новия „Майстор на стола“, председателстващ ложата, ясно споменава, че първият път, когато той е бил изпълнен, е участвала жена.

Този пример впрочем е върхът на айсберга.

Най-интересното доказателство за теорията за впечатляващото женско присъствие в масонските ложи е една напълно нова интерпретация на операта „Вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791). Известно е, че той е бил масон. Известно е, че „Вълшебната флейта“ е масонска опера. Причината за това обаче е съвсем различна от приетата преди двеста години.

За финал още една бележка по темата: винаги, ако изрично не е споменато, информацията за ритуалите е базирана на ритуалите на Великата ложа на Англия.