Зловещата книга. За фалшиви гробове и божествени обреди

Ерих фон Деникен

Зловещата книга

За фалшиви гробове и божествени обреди

Ерих фон Деникен,

роден на 14 април 1935 г. в Цофинген, Швейцария, се появи през 1968 г. със заглавието Спомени от бъдещето и този световен бестселър беше последван от още 39 книги. Той е най-четеният и издаван автор на специализирани четива в света. Неговите произведения са преведени на 32 езика и са достигнали световен тираж от 65 милиона екземпляра. Много от книгите му са филмирани, като по негови идеи са изготвени и различни телевизионни сериали.

Книгата

Авраам се смята за родоначалник на човечеството. Но един поглед към неговото семейство внася поразителна светлина: баща му Тара живял в Ур, „градът на божественото“. Тамошните жреци практикували звезден култ. Те почитали „боговете, дошли от небето“. Техен потомък ли е Авраам?

Цар Соломон могъл по чудотворен начин да преодолява огромни разстояние. Очевидно е използвал летателен апарат. За това свидетелстват и съоръженията, които е изградил. На отделни места с височина над 3000 м са открити странни строежи, които вероятно са съдействали за навигацията или били някакъв вид земни станции.

Свещеният кивот е една от най-важните светини с оглед на големите религии. Ковчеже за съхранение на десетте заповеди? Грешка! Сандъкът е бил опасен технически инструмент. Контактът с него предизвиквал косопад, световъртеж и повръщане. Типични симптоми за облъчване!

В преданията на древна Индия се говори за небесни кораби. И тук религиозната мистика не е на мястото си. Прецизните описания подсказват, че вероятно става дума за космически совалки. Били триъгълни, триетажни и имали колела, които можели да с прибират.

Съдържание

Писмо до моите читатели

Глава 1. Посещение от Сириус

Глава 2. Вярата е излишна

Глава 3. Фалшиви гробове в Светите земи

Глава 4. Нищо ново под Слънцето

Глава 5. И те все пак са били тук!

Литературни източници

Източници на илюстрациите

Писмо до моите читатели

Мили читателки и читатели,

всички големи световни религии почитат Авраам като родоначалник. Следователно знаем кой е той, нали? Не! Едно по-обстойно разглеждане го разобличава като потомък на извънземно същество, а с това и нас, хората, като негови наследници. Зловещо.

От религиозните книги познаваме Соломон, Моисей и брат му Аарон. Свещените писания ни съобщават само част от истината. В действителност и трите забележителни фигури са били слуги на един „небесен господар“. И този „бог“ бил изпечен хитрец.

Наистина ли взривената на 6 август 1945 г. над Хирошима атомна бомба е първото толкова жестоко оръжие? Заблуда! Древните индийски текстове го доказват кратко и ясно.

В западноафриканската република Мали живее племето догони. И членовете му знаят поразителни неща за звездната система Сириус, отдалечена от нас на осем светлинни години. Техният учител някога слязъл от небето. Откъде другаде?

Дошло е времето да отхвърлим нашето религиозно и психологическо заслепяване към предишните столетия и да гледаме на нещата с освободено съзнание.

Това е последната книга от един проект, включващ пет тома:

Том 1. Поздрави от каменната ера

Том 2. Каква е измамата в страната на маите?

Том 3. Средиземноморието и неговата мистериозна предистория

Том 4. Невъзможни истини

Том 5. Зловещата книга.

Общо 500 статии и над 900 илюстрации. Някои повторения от предишни мои книги са направени нарочно. Целта ми е да допълня познанията от по-ранните произведения и да ги обогатя с най-новите сведения. Петте тома са обобщение на темата, с която се занимавам цял живот. Уверен съм в бъдещето. Рано или късно критичната наука ще тръгне по следите на посочените хипотези.

Благодаря на моите постоянни читатели за тяхната преданост, а новите нека навлязат в един свят на фантастичната реалност.

Ваш

Ерик фон Деникен

септември 2014 г.

Илюстрация 1.

Глава 1. Посещение от Сириус

През 1950 г. антропологът д-р Марсел Гриол и етноложката д-р Жермен Детерлен направиха научно изявление, съдържащо динамит. Отпечатаха го във френско специализирано списание(1). Публикацията засягаше племето на догоните, живеещо в западноафриканската република Мали (илюстрация 1.). По онова време, през 50-те години, никой не разпозна експлозивността на статията. Чак 25 години по-късно бомбата хвърли един американски лингвист(2). Този тих и задълбочен учен се казва Робърт Темпъл и чудовищната разработка на Гриол го беше поразила. Двамата французи бяха писали, че племето на догоните от затънтените африкански области познава съвсем точно орбитата и орбиталния период на звездата „Сириус В“. Това чисто и просто беше невъзможно, защото въпросното небесно тяло е миниатюрна неутронна звездичка, т.нар. „бяло джудже“, изобщо невидимо с просто око. Едва през 1834 г. астрономът Фридрих Вилхелм Бесел (1784–1846) след продължително наблюдение на Сириус – най-ярката звезда на северния небосклон – забелязал нейните  смешни вълнообразни движения. А „неподвижните“ звезди се наричат така именно защото са (привидно) твърдо фиксирани в небето. Но откъде идвали тези движения? Вероятно нещо е влияело на Сириус. През 1862 г. американският оптик Алвън Греъм Кларк (1804–1887) използвал нов конструиран телескоп и открил нищожна звезда точно на същото място, пресметнато от Бесел. Обозначили я като Сириус В. Поради незначителното разстояние до голямата звезда яркостта на новоткрития спътник не могла да бъде установена. Сириус В съвсем не бил засенчена, а попадала тъкмо в светлината на своя едър побратим. И междувременно е регистрирана като бяло джудже. Това са малки звезди с много висока плътност. Има диаметър 41 000 км, но същевременно тегло колкото Слънцето. Поради своята чудовищна тежест тя влияе върху орбитата на яркия Сириус. Именно затова Бесел регистрирал вълнообразните движения. Но за всичко това технически неграмотните догони от Мали не са могли да знаят. Не са познавали и телескопа. А техните предци още по-малко. Какво са знаели всъщност и откъде е дошло това знание? 

Илюстрация 2.

Още от 1931 г. д-р Марсел Гриол проучвал догоните, които днес живеят на платото Бандиагара и планините Хомори в Мали. Селищата им се състоят от прости каменни колиби, завършващи със сламени покриви (Илюстрации 2.–4.). Но тяхната митология е поразителна, защото играели определени танци, които категорично имали общо със Сириус. 

Илюстрации 3. и 4. 

Илюстрация 5. 

През 1946 г. Гриол отново заминава за Западна Африка. Този път го придружава етноложката Жермен Детерлен. По онова време тя работи като секретарка в Societe des Africanistes към Музея на човека в Париж. Екипът им установява, че на всеки 50 години догоните провеждат специална церемония: празник на ориза. За целта издялват художествени маски и врязват резки в боядисани дървени стълбове, които символизират дати. (Илюстрации 5.–8.) Церемонията за ориза се свързва с желанието за обновление, понеже догоните вярват, че „душите на умрелите ще отпътуват към звездата По“(3). Денят на празника се определя от орбитата на По Толо. Думичката По се използва за най-малкото зрънце от отглежданото растение. Именно то символизира невидимото джудже Сириус В, което се върти около един център на тежестта с ярката Сириус. (Ботаническото название на По е Digitaria exilis.) Догонските жреци знаят, че По е невидимо, че е безкрайно малко и че обикаля около Сириус за 50 години. Известно им е също, че е екстремно тежко и се завърта около себе си за около година. Освен това от рисунките на догоните е видно, че По обикаля около яркия Сириус, но не описва кръгла орбита.