Изповедите на египтолога Адел Х. Откритията на един млад иманяр под пирамидите в Саккара

Кой всъщност е заинтересуван хилядолетия наред да унищожава книги? Оше от дълбока древност до съвременността? При това на всички континенти и във всички култури? Пък и не става дума за няколко хиляди, а за милиони книги. Ерих фон Деникен документира тази фанатична разрушителна ярост и е на мнение: ако притежавахме само една десетохилядна част от някогашните текстове, ранната човешка история трябва да бъде изцяло пренаписана.

Ерих фон Деникен смята, че Голямата пирамида в Гиза не е нищо друго, освен огромна библиотека. Замислена за хората на бъдещето. Доказва твърденията си с цитати от малкото запазени до днес антични трудове.

На този фон той насочва към следваща поанта в своята книга – смяната на парадигмите, свързани с въпроса дали има извънземен живот.

„Защото боговете са се завърнали. Отново са слезли при нас. Сега обикалят нашата планета.“

Днешните властници очевидно са решили стъпка по стъпка да подготвят човечеството за бъдещия контакт. За това намекват необичайни доскоро вестникарски статии и телевизионни рубрики, както и някои наблюдения на НЛО и сензационни свидетелски изявления. Така Деникен ни описва и зрелищни инциденти от 2019 г. – срещи на пилоти от ВВС с непознати апарати, странни изображения върху житни ниви във Франция и сведения за авиационна база в Антарктида, използвана съвместно от хора и извънземни.

Ерих фон Деникен е роден през 1935 г. в Швейцария и е сред най-успешните в света автори на специализирани съчинения. Прочутият бестселър Спомени от бъдещето (1968), неговите 41 книги, филми и телевизионни сериали са преведени на 32 езика. Световният тираж на неговите публикации наближава 70 милиона екземпляра. Повечето от книгите му са филмирани, а по негови идеи са създадени множество телевизионни сценарии. Изследователските му трудове са международно отличени:

• Почетен доктор на Универсидад Боливиана (1975)

• Почетен гражданин на градовете Наска и Ика (Перу)

• Почетен кавалер на Ордена на Светия дух синя лента

• Носител на наградата Лоуренсо Фильо, злато и платина, Бразилия.

През 2003 г. печели наградата „Идеен Оскар“, а през 2004 г. е номиниран с наградата на Фестивала на откривателите. Издател на още девет книги, в които членове на Дружеството по археология, древна астронавтика и търсене на древен извънземен разум са публикували своите изследователски резултати. 

Сериалът Извънземни от древността на американския Хистъри Ченъл е възникнал по идея на Ерих фон Деникен и е най-успешната негова  телевизионна документална поредица. До юли 2018 г. са излъчени 150 епизода. 

Вече на 84-годишна възраст Ерих фон Деникен продължава да въодушевява своята публика на международни конференции и лекционни семинари в Европа, САЩ и Бразилия. През 2018 г. авторът заема престижното дванадесето място в известния „Духовен списък на Уоткинс“, като се нарежда след папа Франциск, Далай Лама и други девет изтъкнати „спиритуално влиятелни“ личности. 

Изгубен във фараонова гробница: дали един 16-годишен иманяр е открил под пирамидите на Саккара мистериозния лабиринт на дванадесетте царе?

Къде са изчезналите лабиринти? Онзи от Крит и гигантският от Египет, за които съобщават мнозина древни историци? В долината край Нил Ерих фон Деникен е разговарял по цели нощи с Адел Х., дипломиран египтолог от семейство на иманяри, който като 16-годишен младеж дни наред се лутал из коридорите под стъпаловидната пирамида в Саккара. В желанието си да се измъкне от подземния свят младежът пребродил многобройни коридори и помещения, натъкнал се на спиращи дъха неща, за които специалистите нямали идея. Неговите зловещи преживелици са истинска смесица от видения и реалности, които тук стават достояние за пръв път. Според Адел Х. „Египет е страна с позната и непозната история – а неизвестната е вероятно хилядолетия по-стара…“

Съдържание

Писмо до моите читатели

Глава 1. Убийството

Глава 2. Първата среща

Глава 3. Изчезналите лабиринти

Глава 4. Загадъчните преживявания на момчето Адел Х.

Глава 5. Смяна на парадигмите – духът на времето се променя

Източници

Източници на илюстрациите

Писмо до моите читатели

Мили читателки и читатели!

През 2020 г. ще навърша 85 години. Познавам добре моята специална област – посещенията на извънземните отпреди хилядолетия до наши дни. Също така разбирам, че не всеки подкрепя моето мнение. Въпреки това между мен и инакомислещите има една малка разлика – аз познавам тяхната литература, те обаче не са запознати с моята. Всеки път, когато разговарям с някой критично настроен журналист и го попитам кое мое произведение е прочел, отговорът е – никое. Тези хулители не са изслушали нито една моя лекция, нито са участвали в организирана от мен дискусия. Не са докоснали и книгите ми. Ето защо обичам да полемизирам с тях – те винаги губят.

А на вас, уважаеми читателки и читатели, пожелавам приятно четене на моето 42-ро заглавие.

Най-сърдечно!

Ерих фон Деникен

Глава 2. Първата среща

Там, където преди хилядолетия разцъфтявали висши култури, днес се развихря фантазията. Всъщност защо? Защото писанията на онези народи вече не съществуват или дремят в някакви тайни архиви. Археолозите наистина успяват – повече или по-малко – да внесат в миналото определен ред, но той от своя страна поражда нови въпроси. Пък и кому е известно, че от древните египетски старини са разкопани едва 20 процента? Че под Голямата пирамида в Гиза има помещения? И че в самата нея всяка година биват засичани и измервани по електронен път нови камери, шахти и коридори? Че датираните от Втора и Трета династия т.нар. „Текстове от пирамидите“ не разказват само за желанията на фараона след смъртта му, а и за действителните негови пътувания в Космоса? Знае ли някой за безбройните мумифицирани в древния Египет животни – милиони птици, стотици хиляди крокодили, бикове, хипопотами и змии, да не говорим за по-малки твари като бръмбари, скорпиони, плъхове и риби? Че живелите преди повече от 2500 години жреци и управници нямали представа кой е строителят на Голямата пирамида? Че халифът Абдула ал-Ма`мун открива в нейните камери труп на човекоподобно същество, носещо броня от непознат метал? Заедно със странни светещи камъни и напълно необясними предмети? Той е първият, който влиза в нея през 832 г., след като е стояла заключена от хилядолетия.

Тези въпроси смущават и объркват. Как така това „не се знае“? Египет е отворен за туристите, всеки може да пътува дотам и да се удивлява. Години наред съм придружавал чуждестранни групи в страната край Нил. И винаги тези четиридесет любопитстващи се надяваха да си изяснят египетските загадки. Естествено бяхме придружавани от образован специалист египтолог. Ето как през есента на 1981 г. за пръв път срещнах Адел Х. 

Представи ми се в автобуса, докато пътувахме към хотела. Скромен и ненатрапчив. Слабоват, висок към 1,80 м, със сериозно лице, черна коса и – нещо забележително за египтянин – без брада и мустаци. Поддържани зъби, непринудена усмивка. Не от онези бърборковци, които постоянно заливат туристите с излишни празнословия или им пробутват нелепости. Отговаряше търпеливо на всички въпроси, зададени от пътниците. Познаваше страната и народа си, компетентно ни информираше за местните закони и религии. Макар и мюсюлманин, пиеше с гостите си червено вино на малки глътки. Поинтересувах се: „Адел, кой Ви разпредели към нас? Има ли при екскурзоводите някаква комисия, която да определя кой коя група да придружава?“

„Самият аз пожелах да ви водя“ – отговори той. „Имах желанието да се запозная с Вас лично.“ Гледаше ме право в очите. 

От него научих, че някъде в Кайро има туристическо бюро с нещо като разпределителна за екскурзоводите. Списъците на очакваните пътуващи групи окачвали върху голямо табло и ги сортирали според определени критерии: дата на пристигане и отпътуване, брой на участниците, маршрутни организатори, категория (придвижване с кораб или автобус, икономична или луксозна класа), език, средна възраст и т.н. Когато прочел името ми в „Група Ерих фон Деникен“, моментално изтичал при шефа и поискал разрешение да я придружава. Онзи го изгледал продължително и накрая се осведомил дали Адел знае кой е Ерих фон Деникен? Веднага го предупредил, че „този швейцарец“ е твърде опасен и можел постоянно да опонира на местния екскурзовод, защото явно е много добре информиран. 

Адел успокоил шефа – познавал четири книги на Деникен и не се опасявал нито от неговото многознайничество, нито от непрофесионални въпроси от страна на участниците.

„Но къде сте усвоил този перфектен немски?“ – побързах да се осведомя. 

„Очаквах този въпрос“ – усмихнато извади от портфейла едно свидетелство. „Следвах четири години в Института по египтология към Виенския университет.“

„Египтология? А друго?“

„Не само. Още епиграфика, немски и естествено йероглифни текстове и паметници. Виена е великолепен град. И ако искате вярвайте, но в университетската Аула максима изслушах един ваш доклад. Дори ми дадохте автограф върху една книга, но едва ли го помните.“