Книга на отговорите

Д-р х. к. Ерих фон Деникен е роден през 1935 г. в Швейцария и е сред най-успешните в света автори на специализирани книги. Световният бестселър Спомени от бъдещето (1968) и неговите 44 книги, филми и телевизионни сериали са преведени на 32 езика. Световният тираж на публикациите му наближава 70 милиона екземпляра. Повечето от книгите му са филмирани, а по негови идеи са създадени множество телевизионни сценарии. Изследователските му трудове са международно отличени:

• Почетен доктор на Универсидад Боливиана (1975)

• Почетен гражданин на градовете Наска и Ика (Перу)

• Почетен кавалер на Ордена на Светия дух синя лента

• Носител на наградата Лоуренсо Фильо, злато и платина, Бразилия.

През 2003 г. печели наградата „Идеен Оскар, а през 2004 г. е номиниран с Наградата на Фестивала на откривателите. Издател на още девет книги, в които членове на Дружеството по археология, древна астронавтика и търсене на древен извънземен разум са публикували своите изследователски резултати. 

Сериалът Извънземни от древността на американския Хистъри Ченъл е възникнал по идея на Ерих фон Деникен и е най-успешната негова  телевизионна документална поредица. До юли 2021 г. са излъчени 180 епизода. 

Вече на 88-годишна възраст Ерих фон Деникен продължава да въодушевява своята публика на международни конференции и лекционни семинари в Европа, САЩ и Бразилия. През 2018 г. авторът заема престижното дванадесето място в известния „Духовен списък на Уоткинс“, като се нарежда след папа Франциск, Далай лама и други девет изтъкнати „спиритуално влиятелни“ личности. 

Многобройните читателски писма също подкрепят теорията на Деникен. Защото в тях хората описват огромни и безшумни обекти, забелязани на небосвода. Други пък съобщават за преживяванията си в космическите кораби. А някои ни осведомяват за археологически обекти, които всъщност не би трябвало да ги има.

Впрочем в тази книга можете да прочетете за:

• Един руснак, който наблюдава кацането на НЛО на някакво игрище. От апарата слизат същества с три очи.

• Едно момче от Тенерифе е отведено от чужди същества на една „сфера“. Когато летяло в нея, видяло отгоре първо родния си град, после и цялата земя.

• Близнаци се запознали с един мъж, който не им изглеждал „човешки“. Братята установили, че той умеел да чете мислите им.

• Един читател открил в колумбийските джунгли селище от каменната ера, изградено по образеца на звездните констелации.

• Един човек намерил вкаменелост на възраст милиони години. Оказала се шлем, в които имало човешки череп.

Тази книга е истинска съкровищница за всички онези, които искат и занапред да се удивляват.

ЕРИХ ФОН ДЕНИКЕН ДАВА ОТГОВОРИ

на най-важните въпроси за зрелищни открития и смущаващи преживявания на своите читатели.

Всеки ден Ерих фон Деникен получава по 200 читателски писма. За триста работни дни годишно прави 60 000, съответно 600 000 за десет години. Какво очакват хората от него? Какво му съобщават?

Вероятно никой човек по света не е получил повече свидетелства на очевидци за НЛО и съобщения за най-нови археологически находки от Ерих фон Деникен.

В тази книга най-успешният световен автор на специализирана литература за пръв път публикува избрани получени впечатляващи имейли и писма, в които читателите описват загадъчни свои преживявания и съобщават за археологически находки, които не се поддават на рационално обяснение, но задават и въпроси, с които поставят под съмнение теорията на забележителния автор на бестселъри. Деникен им отговаря и доказва, че неговите тези винаги са били абсолютно обосновани. В случая посяга към познания, събирани и трупани през собствената му дългогодишна работа, но представя и напълно нови доказателства: например информации от американските въоръжени сили и от смели разобличители. 

Писмо до моите читатели

Глава 1. Завръщането на боговете

Глава 2. Наска е навсякъде

Глава 3. Невъзможни технологии

Литературни източници

Източници на илюстрациите

Писмо до моите читатели

Мили читателки и читатели,

Всеки ден получавам по около 200 имейла и няколко писма, пристигащи по добрата стара поща. За 300 работни дни това прави към 60 000 кореспонденции. А за 10 години – 600 000. Какво искат хората от мен?

Повечето мои читатели ме захранват с информация. Научавам за археологически загадки по цял свят, за скални рисунки, скулптури или храмове, за които дотогава не съм знаел. Обикновено възниква преписка и нерядко пътувам до съответната страна, за да придобия лични впечатления. 

Други обаче ме критикуват или ругаят. Междувременно мнозина са посетили Перу и са летели над пустинята Наска. Обстойно съм разглеждал тази тема в 22 книги и винаги съм подчертавал, че в този район съществуват не само известните геоглифи, но и истински „писти“, които действително приличат на вече разпаднали се площадки за приземяване. Но представете си! Посетителите на Наска изобщо не са видели тези las pistas. Не са прелитали над тях, а само над рисунките на риби, птици и други животни, както и над тесните теренни линии. А след това ми пишат и питат разочаровано: защо измислям в писанията си сензации, които изобщо не съществуват. Ето защо в тази книга за пореден път посягам към тази перуанска пустиня и обяснявам недвусмислено кое е вярно и кое – погрешно, както и защо в някои документални филми не се посочва цялата истина. Тук доказвам, че не само в Наска, а навсякъде по света хората са оставяли по терена гигантски знаци, които се разпознават само от въздуха. 

А сега и за НЛО: десетки хиляди съобщават за случки с тези феномени и дори пишат, че са били отвличани от извънземни. Нима всички те наистина са побъркани? Подхванах тази тема още преди 25 години, но оттогава в река Нил изтече много вода. Днес знам далеч повече от преди и ви уверявам: действително има хора, отвличани от пришълци. Колкото нелогично и абсурдно да звучи за някои: тези похищения са категорично доказуеми. 

Всъщност в тази книга не исках да пиша за гигантските строежи от каменната ера. Темата отдавна се счита за „изчерпана“, но не е така, защото нови разкопки, датирания и находки правят този далечен период още по-загадъчен, отколкото го познаваме. Колкото повече изследователски резултати се представят, толкова по-необясними изглеждат работните методи и мотивите на нашита отколешни „предци“. И става все по-вълнуващо. 

В тази книга ви посочвам поредица читателски писма. Правя го, без да разкривам имената и адресите на подателите. Някои от тях не желаят кореспонденцията им с мен да стане публично достояние, така че направих известен подбор и предложих съответните отговори. При това неизбежно се позовавам на предишни мои издания, защото всички теми са разработени именно там. Досега съм публикувал 43 заглавия – твърде интересна сбирка, а духът на времето все повече се променя. Нашите въпроси към науката бяха оправдани. 

Настоящият труд е по-различен от досегашните, но и в него се съдържат поразителни неща.

Най-сърдечно!

Ваш Ерих фон Деникен

Швейцария-3803 Беатенберг, юли 2021

Глава 1. 

Завръщането на боговете

Читателски писма

Солотурн, Швейцария, 8 декември 2020

Уважаеми г-н Фон Деникен,

На 16 юни 1995 г. моето четиричленно семейство се прибра у дома от Испания. През нощта към един и половина паркирахме колата и забелязахме на небето голям, светещ и неподвижен обект. Той се намираше на около километър косо над нас и се състоеше от седем равнобедрени бели триъгълника, които просветваха на определени интервали. Създаваше се впечатлението, че се въртят веднъж надясно и после обратно наляво. Изглеждаше изкуствен. За съжаление фотоапаратите ни бяха в багажа. След кратко време изчезна – просто стана невидим. 

На 1 август 2019 г. (швейцарският национален празник) общо седмина възрастни бяхме на гости у дъщеря ми и от апартамента на Базелщрасе 93 наблюдавахме фойерверките. Те вече бяха приключили, когато към 23:00 часа забелязахме в посока Кригщетен и на разстояние вероятно десетина километра един обект, който на равни интервали излъчваше сини и червени светлини, но беше неподвижен. Предположих, че е НЛО, но останалите настояваха, че е дрон. Внезапно обектът се придвижи на десетина километра в посока Бургдорф – при това само за четири секунди. Там престоя кратко време и после се изстреля като от скишанца надолу в посока Гренхен. След още две-три секунди беше вече в дъното на долината, откъдето отново се издигна и изчезна. Пресметнах скоростта, оценявам я на 27 000 км/час, при каквато човек не би могъл да оцелее. Вероятно беше НЛО без екипаж, или на борда имаше същества, които издържат подобни ускорения.

В хода на същата нощ се случи следното. Спях сам в една стая с балкон. Към 2 часа се събудих от необичайни шумове. Понеже щорите не бяха спуснати, забелязах три малки силуета, които мърмореха нещо. Внезапно някой дръпна завивката ми и аз инстинктивно я притеглих към себе си. Тази „битка“ продължи няколко секунди и се опитах да извикам, но можах само да изсумтя. Призракът изведнъж изчезна, но успях да стана едва след няколко минути.

Не съм нито параноик, нито страдам от кошмари (по професия съм юрист), а когато сутринта реших да се облека, липсваше моят син бархетен панталон, който от години провесвам на един стол до леглото. Той изчезна, като го няма и до днес – заедно с още един панталон със същия цвят. За мен и досега е необяснимо как чужди същества са проникнали в стаята, защото както вратите, така и прозорците бяха заключени. 

Очевидно сме наблюдавани отвън. „Чужденците“ изглежда не са искали да ни причинят по-големи щети. 

*****

18 февруари 2021 

Уважаеми г-н Фон Деникен,

Казвам се Александра, на възраст 42 години, живея в Австрия и се обръщам към вас, защото през изминалите години преживявам неща, които постепенно се сглобяват като пъзел.

Когато бях петгодишна, веднъж играех в градината и се случи нещо странно: внезапно се появи сребристо кълбо, което ме обиколи за няколко секунди и след това изчезна нагоре. Друг път, тогава бях на девет, на смрачаване излязохме с родителите ми от обора – и небето изведнъж се освети. Над главите ни увисна един огромен обект – преценявам го с диаметър около 30 метра. Формата му напомняше два огледално разположени плоски триъгълника, слепени в средата с нещо като светеща лента. Стояхме като заковани и гледахме нагоре, когато нещото сякаш „с един скок“ и за част от секундата изчезна зад близкия хълм. 

Ще ви бъда благодарна, ако ме посъветвате къде и с кого да се свържа, за да потърся отговор. 

*****

3 декември 2020

Уважаеми господин Фон Деникен,

Аз междувременно съм пенсионер, но десетилетия наред работих към австрийските гранични служби. Четири години бях митничар на международното летище Швехат близо до Виена. При паспортния контрол често ми се случваше да обработвам паспорти на пасажери, които не бяха хора. Това се забелязва, защото ние притежаваме наше излъчване, вкус, жестове и цялостно човешко поведение – каквито не показват определени чужди същества. Някои от тях изглеждаха просто „прозрачни“. Тогава имах чувството, че виждам през кожата им. Други бяха толкова крехки, сякаш направени от кристал. С тях инстинктивно говорех тихо. Всички притежаваха паспорти от всякакви държави, но не бяха хора. С един дори се пошегувах: „От коя планета пристигате?“. Отговори ми с дума, която не разбрах, но знам имената на планетите в нашата Слънчева система – изречената от него не съвпадаше с нито една от тях. Човек може да си помисли, че и двамата се шегувахме. Не обаче и чужденецът. Той ме гледаше любезно, но право в очите и погледът му сякаш ме пронизваше. 

Пародиите във филма Мъже в черно сякаш съдържат зрънце истина.

Пиша ви всичко това, защото вероятно познавате подобни случаи и можете да си извадите правилните заключения.