Бинокъл за убийства

"Бинoкъл за убийства" ни пpeнася в eдин пpиятнo пoднeсeн съвpeмeнeн свят, кoйтo e пoдвластeн на вpeмeтo и мистиката. Тиxа улица в Coфия сe пpeвpъща в нeвpалгична тoчка, кoятo пpeoбpъща живoта на куп xopа. Mалкo мoмичe чpeз eдин мнoгo мистepиoзeн бинoкъл става свидeтeл на някoлкo убийства и сe oказва oбpeчeнo да pазвали eднo дpeвнo пpoклятиe.


Еднo чeнгe e пo слeдитe на наpкoбанда, нo e въвлeчeнo в pазплитанeтo на злoвeща тайна, кoятo peвнивo пази eдин бивш циpкoв акpoбат. Тpима влъxви-антикваpи тpeскавo издиpват eдна книга, в кopицитe на кoятo e opъжиeтo сpeщу заклинаниeтo. Дoкатo сe лутат в лабиpинтитe на eнигмата, кoятo ги пpави уязвими, гepoитe в "Бoнoкъл за убийства" пъpвo тpябва да пpeкpачат личнитe си стpаxoвe и да oсмислят планoвeтe си. Ho никoга нищo нe e такoва, каквoтo изглeжда...

 

1 глава


2009 година

6 юни 2009 година, събота

    Слънцето вече припичаше приятно и хвърляше проблясъци през южния прозорец на къщата. Мила, по-малката дъщеря на семейство Кръстеви, бе станала рано и се излежаваше на дивана с книга в ръка. Искаше й се нещо да закуси, но не и сама да си приготви закуска. През седмицата с това задължение се заемаше майка й – Мария, а в събота и неделя баща й – Стефан.

    Минаваше девет часа, когато по стълбата се чуха стъпки. Дървеното стълбище на къщата бе много стабилно и имаше свой собствен звук. Разбира се, под тежестта на различни хора свиреше различно, но Мила нямаше как да сбърка звука на стъпалата, когато слизаше баща й.

    - О, я да видим. Вече имаме събудили се – каза Стефан и се запъти към машината за еспресо. Разви цедката и понечи да изхвърли използваното вече кафе в кофата. - Страхотно, пак ли никой не е изхвърлил боклука вчера? – попита той, поглеждайки малката си дъщеря Мила.

    - Татко, няма ли първо да кажеш добро утро? – с мил поглед го разнежи тя.

    - Ох, разбира се, добро утро! Как спа, мило? Сигурно чакаш закуската.

    - Всъщност, не знам. Не съм сигурна, че искам да закусвам. Снощи хапнах повече и сега не изпитвам глад. Сънувах странен сън, тате. Знаеш ли какъв?

    - Не - отвърна Стефан. – Ако е страшен, моля те да не ми го разказваш. Не искам почивният ми ден да започне със зомбита и дяволи.

    - Не е страшен. По-скоро бих го нарекла странен. Имаме ли вкъщи бинокъл?

    - Може и да имаме един, който си купих преди години от пазара, но, честно казано, не знам къде е. Интересно ти е да усетиш как се вижда през бинокъл ли? – попита я баща й, сядайки срещу нея на масата.

    - Няма ли да си включиш машината за кафе, след като я зареди – попита го Мила. – Нали искаш да пиеш кафе?

    - Ммм, да. Явно още спя.

    Стефан стана и включи машината, която веднага забоботи ритмично. След секунди топлата вода попари смляното кафе и кухнята се изпълни с приятен аромат.

    - Защо се интересуваш от бинокъл? - попита Стефан. – Ако много настояваш, ще го потърся. Мисля, че беше някакъв руски, който уж бил военен, но .... както и да е. Интересно е да се гледа през бинокъл. Всъщност знаеш ли кой е дал съществен принос за направата на бинокъла?

    - Не, кой? – учуди се Мила.

    - Галилео Галилей. През 17 век изобретява своята далекогледна тръба, която в последствие се използва за направата на първите бинокли. Доста стар уред, който има и много други приложения. По-късно започва да се използва класическата система призми на Малофеев-Поро. Но това вече са подробности.

    - От къде знаеш всичко това?

 

    - Интересувах се като млад. Ако четеш книги, можеш да научиш много неща – с усмивка отвърна баща й.

    - Кафето... Ехо, май наистина още спиш – усмихна се Мила. – Всъщност, аз не казах, че искам да гледам през бинокъл, а че сънувах, че намирам бинокъл. Бях някъде в къщата ни и открих много хубав стар бинокъл. Не си спомням къде бях, а просто, че надникнах в един стар сандък и в него лежеше бинокъл. След това видях една бележка. Когато реших да я взема, се убодох на нещо и върху нея капна капка кръв. Разля се надясно. Наведох се и я вдигнах. До мен имаше запалена свещ. Поднесох хартията над нея и тя пламна. Отгоре се появи ред числа. Изгоря със зелен пламък. Адски странно. 

    - Време е да кажеш какво ще закусваш – попита я баща й, който си сипа кафе в чашата и я остави на масата.

    - Корнфлейкс, моля. С мляко, ако обичате – дяволито го погледна Мила.

    - Разбира се, принцесо. В бяла или жълта купичка желаете да ви бъде поднесена закуската? С бяла или жълта лъжичка ваше височество желае да яде? – театрално я попита Стефан.