Настолна книга на диабетика
19.00лв (9.71€)
- Наличност: В наличност
- Автор: Хавра Астамирова
- ISBN: 9789542902393
| Books | |
| Тегло | 500 гр. |
| Подвързия | мека |
| Година | 2016 г. |
| Обем | 408 стр. |
- Диабетът е болест, която променя начина на живот! Ендокринологът Хавра Саидовна Астамирова и опитният диабетик Михаил Сергеевич Ахманов – физик и известен писател – знаят това от личен опит. За да помогнат на онези, които са се сблъскали с диабета, те са написали “Настолна книга за диабетика”. Благодарение на нея вече повече от 300 000 диабетици са придобили нужните медицински навици. Наясно са с лекарствата и свойствата на хранителните продукти. Научили са за новостите в лечението и компенсацията на захарния диабет.
“Настолна книга на диабетика” вече има 4 преиздавания. Нека 5-ото обновено издание бъде вашата настолна книга и ви позволи да водите живот на на практика здрав човек.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор към първото издание.
Който е предупреден, е въоръжен . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9
Предговор към изданието от 2010 година.
Вече живеем в 21. век . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13
Част първа.
ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЗАХАРНИЯ ДИАБЕТ
Глава 1. Панкреасът, предназначението му
и начинът му на функциониране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17
1. Човешкият организъм . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17
2. Панкреасът. Инсулинът и ролята му за обмяната
на веществата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19
3. Функциите на черния дроб, бъбреците
и понятието “бъбречен праг” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29
Глава 2. Захарният диабет . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30
1. Исторически сведения за захарния диабет . . . . . . . . . 30
2. Класификация на захарния диабет . . . . . . . . . . . . . . . 33
3. Причини за възникването на диабета
и наследяването му . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39
4. Особени разновидности на диабета . . . . . . . . . . . . . . 41
Глава 3. Обзор на сведенията, които трябва да знае
диабетикът . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43
Глава 4. Нетрадиционни методи за лечение
на диабет . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47
Глава 5. Организирана помощ за диабетиците . . . . . . . 53
1. Поликлиники, болници и центрове за диабетици . . . 53
2. Други варианти за оказване на помощ
на хората с диабет . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 57
Глава 6. За доверието . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 61
6 Настолна книга на диабетика
Част втора.
ЛЕЧЕНИЕ НА ДИАБЕТА
Глава 7. Предварителни сведения за лечението
и контрола на диабета . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 65
1. Понятие за лечение и контрол на диабета . . . . . . . . . 65
2. Курортолечение на захарния диабет . . . . . . . . . . . . . . 70
Глава 8. Диабет тип 1. Инсулинът
и инжектирането му . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 73
1. Инсулинът . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 73
2. Класификация на инсулините . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 76
3. Достоверност на информацията за инсулините . . . . . 87
4. Зони за инжектиране на инсулин и кинетика
на абсорбирането на инсулина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 88
5. Доза на инсулина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 91
6. Графична зависимост от времето на ефективното
действие на инсулина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 94
7. Забележки за някои инсулини . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 96
8. Срок на годност на инсулина, опаковки, описания,
концентрация и съхранение. Взаимозаменяемост
на инсулините . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 98
9. Спринцовки и спринцовки-писалки . . . . . . . . . . . . . 102
10. Начин на инжектиране на инсулин. Смесване
на инсулини. Последици от инжекцията . . . . . . . . . . . . 108
Глава 9. Диабет тип 1. Дози и схеми на инжектиране
на инсулин . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 115
1. Схеми на инсулинотерапията . . . . . . . . . . . . . . . . . . 115
2. Избор на дозата и показатели на компенсацията . . . 123
3. Съвременни инсулинови аналози
и използването им . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 129
Глава 10. Диабет тип 2. Понижаващи захарта
медикаменти, билки, витамини и минерални
вещества . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 138
1. Понижаващи захарта медикаменти . . . . . . . . . . . . . . 138
2. Лечение на диабет тип 2 с понижаващи
захарта медикаменти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 153
3. Лечение с билки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 157
4. Витамини, минерални вещества
и витаминни смеси . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 162
Съдържание 7
Глава 11. Диета . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 176
1. Общи положения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 176
2. Белтъчини, мазнини и въглехидрати . . . . . . . . . . . . 178
3. Скорост на абсорбиране на въглехидратите . . . . . . 184
4. Състав на хранителните продукти . . . . . . . . . . . . . . 187
5. Особености на отделните групи хранителни
продукти. Представа за хлебна единица . . . . . . . . . . . . 194
6. Заместители на захарта . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 207
7. Особености на диетата в случаите на ИЗД . . . . . . . 210
8. Особености на диетата в случаите на ИНЗД . . . . . . 214
9. Проблемът с холестерола . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 219
10. Понятието “гликемичен индекс” . . . . . . . . . . . . . . . 221
11. Биологично активни добавки . . . . . . . . . . . . . . . . . 229
Част трета.
ОСТРИ И ХРОНИЧНИ УСЛОЖНЕНИЯ
ПРИ ДИАБЕТА
Глава 12. Хипергликемия и кетоацидоза . . . . . . . . . . . 233
Глава 13. Хипогликемия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 240
Глава 14. Хронични усложнения . . . . . . . . . . . . . . . . . . 252
1. Дълговременното негативно влияние на диабета . . . 252
2. Сърдечносъдови заболявания . . . . . . . . . . . . . . . . . . 257
3. Очите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 263
4. Краката . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 266
5. Стъпало . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 273
6. Бъбреци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 276
7. Зъбите и устната кухина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 279
8. Гъбичните заболявания . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 282
9. Много важен раздел . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 285
Част четвърта.
КОНТРОЛ НА ДИАБЕТА
Глава 15. Контролни параметри . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 290
Глава 16. Начини и уреди за контролиране
на диабета . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 298
1. Описание на методите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 298
2. Тест-ленти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 300
8 Настолна книга на диабетика
3. Глюкомери . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 304
4. Уреди за постоянен мониторинг
на кръвната захар . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 314
5. Изследвания при лабораторни условия . . . . . . . . . . 317
Глава 17. Инсулинови помпи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 319
1. Предназначение и устройство
на инсулиновите помпи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 319
2. Възможности на съвременната
инсулинова помпа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 324
3. Предимства на помпената инсулинотерапия . . . . . . 329
Глава 18. Стратегия и тактика за контролиране
на диабета . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 332
1. Остри състояния . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 332
2. Определяне на кръвната захар . . . . . . . . . . . . . . . . . 333
3. Определяне на захарта и ацетона в урината . . . . . . 336
4. Кръвно налягане . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 337
5. Контрол на теглото . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 340
6. Стратегически въпроси . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 343
7. Сложни изследвания на кръвта . . . . . . . . . . . . . . . . . 346
Глава 19. Физически натоварвания при диабета . . . . . 349
1. Планиране и пресмятане на физическите
натоварвания . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 349
2. Таблици за оценка на интензивността
на физическите натоварвания . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 353
Глава 20. Близки и далечни перспективи . . . . . . . . . . . 359
Приложение 1. Някои полезни адреси . . . . . . . . . . . . . . . 370
Приложение 2. Нови препоръки за начина на биене
на инжекции на болните от захарен диабет . . . . . . . . . . . . 373
Списък на използвана литература . . . . . . . . . . . . . . . . 388
Речник на термините . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 402
Предговор към първото издание
Който е предупреден, вече е въоръжен
Който е предупреден, значи е въоръжен, казват древните римляни, а викингите, нашите северни съседи, добавят, че за да отплуваш за злато, трябва да имаш много сребро. Тези две сентенции имат пряка връзка с диабетиците и диабета. По същество те са най-важните психотерапевтични препоръки за диабетиците. Диабетът все още е неизлечима болест и за да се живее с нея, трябва да се знае как да се живее. Да се знае кое е позволено и кое не; да се познава механизмът на заболяването; да се придобият най-елементарни медицински навици; да се притежават умения за боравене с техниката, позволяваща да се контролират редица параметри на организма ви; да сте наясно с медикаментите и със свойствата на хранителните продукти. Знанието, скъпи читателю, в този случай е вашето сребро, а златото е вашият живот. Изброените по-горе знания и умения са крайно необходими на диабетика и, ако ги придобие, то той може не просто да оцелее, но и да живее нормално на практика. Или почти нормално, защото не трябва да забравяте, че все пак сте болни и то неизлечимо болни. Което обаче, не е повод за песимизъм, защото, първо, медицината не стои на едно място, и, второ, според съвременните разбирания диабетът не е толкова болест, колкото е начин на живот. Не си мислете, че тази формулировка е измислена от лекарите за утеха на пациентите, защото това на практика е така.
От само себе си се разбира, че начинът на живот, паднал се на диабетика, се различава от живота на здравите хора. Болестта налага редица ограничения върху режима на хранене и състава на храните, върху избора на професия и работа, върху спортуването и различните физически натоварвания, върху семейния живот и създаването на потомство. Налага се обаче да се примирим с това. Животът по принцип не е лесна работа, но нали никой – или почти никой – не се отказва доброволно от него. Поради това не се карайте с вашия диабет – при една такава кавга вие предварително сте губещите.
Да отбележим, че в тази книга ще употребяваме термина „диабетик” като синоним на израза „човек, имащ захарен диабет”. Точно „имащ”, а не „страдащ от”, не „болен от диабет”, въпреки че второто словосъчетание, което е по-традиционно и по привично за слуха, също ще се среща в текста. Диабетът, разбира се, е болест, но е особена болест, и за щастие в наши дни тя може да се контролира и компенсира по такъв начин, че да не носи физически страдания на болния и да не съкращава живота му. За това, разбира се, са нужни усилията на лекаря и, преди всичко, на самия човек с диабет.
Сега да кажем няколко думи за книгата и за това, по какво се различава от други подобни издания. Преди всичко друго, че е написана от лекар и болен, което позволява да се разгледа диабетът някак си от две гледни точки – отвън и отвътре. Втората особеност на тази книга е начинът на изложението в нея, който е насочен не към специалистите ендокринолози, а към болните. Книгата съдържа не само теоретичен материал, отнасящ се до заболяването от диабет, но и всестранни практични препоръки и справки. От само себе си се разбира, че диабетикът трябва да има представа как функционира панкреасът, как се извършва обмяната на захарите в организма и до какви последствия (под формата на усложнения) води нарушаването й. Не по-малко важни обаче са и практическите навици – умението да се инжектира инсулин, да се ползва глюкомер, да се подбира нискокалорична диета, да се организира режимът на хранене в съответствие с физическото натоварване и много други неща, които са описани в тази книга. Също така е много полезно диабетикът да знае за видовете глюкомери и спринцовки; за инсулините и лекарствата; за методите на хомеопатията и фитотерапията; за цените на всички медикаменти и уреди, необходими диабетът да се превърне от болест в начин на живот. За това също се говори в нашата книга. Тя е ориентирана в еднаква степен и към болните с инсулинозависим захарен диабет (ИЗЗД или диабет тип 1) и към онези, които имат инсулинонезависим захарен диабет (ИНЗД или диабет тип 2).
Най-накрая ще се спрем и на третото обстоятелство. Знае се, че човек получава знания в някаква област не толкова като чете книги, колкото като общува с професионалисти или, ако предпочитате, с учители, лектори, наставници и така нататък. По принцип цялата образователна система в средните и висшите училища е организирана именно на този принцип. Преди всичко са уроците, лекциите, семинарите и практиката, а книгите са след това, за затвърждаване на знанията. Този естествен начин на придобиване на знания предполага, че човекът с диабет ще бъде обучен от специалисти, излагащи в достъпна форма всичко, което той трябва да знае. В чужбина, наистина, отдавна има курсове и школи за обучаване на диабетиците, както и сега в Русия, но все още само в най-големите градове. В Диабетичния център в Санкт Петербург се обучават диабетици и тези лекции, както и контактът на живо с лектора лекар, са много по-ефективни от която и да е книга. Възможността за обучение в диабетичната школа на центъра обаче е за около петстотин души годишно, а диабетиците в Санкт Петербург са повече от сто хиляди. Мнозина от тях искат да изслушат лекциите, но са принудени да изчакат реда си, а други дори не знаят за Диабетичния център и за провежданите там курсове. Тази книга дава представа за тях, защото е базирана върху четиридесетчасовия курс лекции, който се води от специалистите в центъра.
За да приключим с предговора, ние, авторите, искаме да се представим на читателите си и да благодарим на онези, които ни помогнаха да напишем, а след това и да подобрим общата ни книга. И така, единият от авторите е Хавра Саидовна Астамирова, завършила Медицинския университет „И. П. Павлов” в Санкт Петербург, ендокринолог, сътрудник на Диабетичния център в Санкт Петербург; а другият е Михаил Ахманов (Михаил Сергеевич Нахмансон), учен-физик и писател, член на Съюза на писателите в Санкт Петербург, а също така, по съвместителство, и диабетик. Голяма помощ ни оказаха дерматологът Леонид Алексеевич Гордиенко, подготвил раздела за гъбичните инфекции; председателят на Диабетичното дружество в Санкт Петербург – Марина Григориевна Шипулина и директорът на Фондация „Диабет” – Борис Фьодорович Фьодоренко, предоставили ни материали от диабетичните дружества в Русия; професорът от Санктпетербургския търговско-икономически институт – Маргарита Николаевна Куткина и ендокринологът Елена Владимировна Первушина, които ни дадоха редица рецепти за диабетични блюда. Смятаме за свой приятен дълг да им благодарим, а също така и на Вадим Борисович Бреговски и Елена Григориевна Островска – лекари в Санктпетербургския диабетичен център, на лекаря Татяна Анатолиевна Евтихеева; на главния редактор на вестник „ДиаНовости” Александър Маркович Кричевски, на служителите в редакцията му и на всички останали медици и журналисти, които споделяха щедро с нас нужната ни информация и ни помагаха със съветите си.
Хавра Астамирова,
Михаил Ахманов,
Санкт Петербург, 1998 г.
„... Това издание съответства на всички строги изисквания за съвременните образователни книги за диабета и аз с радост препоръчвам тази книга на своите пациенти, студенти и колеги.”
Алексей Вадимович Зилов,
рецензент на 5-тото издание на
„Настолна книга на диабетика”,
кандидат на медицинските науки,
доцент в катедрата по ендокринология
на Московската медицинска академия
„И. М. Сеченов”,
Москва, 2010 г.
Предговор към изданието от 2010 година
Вече живеем в 21. век
Времето тече и ние не само влязохме в двадесет и първия век, но живеем вече десет години в него. През последните години бе постигнат голям напредък в лечението на диабета, при което някои новости са толкова значителни, че с пълно право можем да ги наречем методи и медикаменти на новото столетие. Поради тази причина ние обновихме „Голямата енциклопедия” и „Настолната книга на диабетика” и сега пред вас е четвъртото издание на нашите книги.
Първото издание на „Настолната книга” излезе през 1998 г., второто – през 2000 г. След това, през 2003 г., на нашия издател – издателството „Ексмо-Пресс” бе предложено да издаде книгата в три варианта: 1) Разширено издание със заглавие „Голяма енциклопедия на диабетика”, 2) „Настолна книга на диабетика” с по-малък обем, 3) Малка книжка, която да е предназначена да първоначално запознаване с проблемите на диабета. Този план бе реализиран и „Голямата енциклопедия” стана на практика третият разширен вариант на „Настолната книга”. Сега в ръцете ви е новото издание на нашата книга, в което са описани новостите от последните години.
Добавихме следното:
1) Информация за новите „бавни” и свръхбързи инсулини (инсулинови аналози) и начините им на използване;
2) Сведения за новите медикаменти (в това число и за инкретиновите миметици), които вече се използват при лечението на диабет тип 2;
3) Глава, посветена на инсулиновите дозатори, на помпената терапия и предимствата й в сравнение с традиционната интензивна инсулинотерапия;
4) Информация за новите глюкомери; за това кои уреди са вече остарели и за новите нормативи, свързани с измерването на глюкозата
Глюкоза – монозахарид, известен у нас и като гликоза. – Б. пр. не в цялата кръв, а в кръвната плазма;
5) Раздел за неинвазивно измерване на глюкозата, за устройствата да постоянно наблюдение на кръвната захар и използването на тези уреди;
6) Значително разширен списък на препратките, включващ най-значимите помагала от последните години;
7) Приложение 2, в което се цитират новите препоръки за начина на инжектиране, предоставени ни любезно от фирмата „Бектън Дикинсън”, САЩ, производител на инструменти за инжектиране.
Също така има и други дребни добавки, като всичко, което се отнася до лечението и компенсацията на захарния диабет, го има в двете обновени книги – в „Голямата енциклопедия” и в „Настолната книга за диабетика”.
Срещата с болните от Санкт Петербург и писмата, които получавам от всички краища на Русия, ми позволяват да направя извода, че нивото на знания на диабетиците се е повишило значително. На практика всички използват съвременните глюкомери, мнозина са преминали курсовете по диабет и продължават активно да се учат, четат книги и ги оценяват в писмата си. Твърде много се лекуват с инсулина „Лантус” в комбинация със свръхбърз медикамент – „Хумалог”, „НовоРапид” или „Апидра”, а хора с диабет тип 2 получават такива иновационни лекарства като „Баета”, „Янувия”, „Галвус”. Броят на онези, които компенсират болестта с дозатор, още не е голям – 1500 души, но фирмите, произвеждащи инсулинови помпи, вече са се настанили твърдо в Русия. Видно е и друго: все по-често ми съобщават за раждането на здрави деца от диабетички; за ситуации, в които болните отстояват правата си и постигат нужното им решение. Има определен напредък и в борбата с мошениците, с „лечителите” от всякакви болести, въпреки че според мен правоохранителните органи и журналистите биха могли да действат по-енергично в това направление. Въпреки това през последните години все по-рядко ми се случва да чувам за инсулина на г-н Брънцалов, за „ридаещото дишане”, за лечението на диабета с помощта на „космическата енергия” и други подобни измами.
Това не означава, че всичко е наред. Ще напомня само; че вноса на лекарства от чужбина; че не всичките ни лекари са готови да лекуват и да обучават с открити сърца; че главните в медицината ни са чиновниците, а не медиците; че у нас все още има достатъчно мошеници и някои от тях отдавна са на екрана на телевизора. Истинското състояние на нещата обаче все по-често намира гласност в средствата за масова информация и видните диабетолози вече не се страхуват да казват истината. А тя е следната: диабетиците в Русия не са два-три милиона, а два, три или четири пъти повече. Това е толкова голяма група от населението, че не е възможно да се пренебрегват нуждите й. Както, всъщност, и нуждите на инвалидите; на онези, които са болни от рак, от нефропатия, от сърдечносъдови заболявания и други опасни болести.
Поради това накрая ще напомня лозунга на хората с диабет: ЗАЕДНО СМЕ СИЛА.
Имам молба към онези, които пишат на мен и на Хавра Астамирова: старайте се да го правите по електронната поща. Така е значително по-бързо и по-удобно.
Моят e-mail е: buster@nsh.spb.ru,
а сайтът ми е: www.akhmanov.narod.ru.
Михаил Ахманов,
Санкт Петербург, 2010 г.
КНИГИТЕ НА ХАВРА АСТАМИРОВА И МИХАИЛ АХМАНОВ ЗА ХОРАТА СЪС ЗАХАРЕН ДИАБЕТ
Пълният списък се публикува във връзка с това, че се появиха книги, копиращи заглавията на оригиналните издания на Х. Астамирова и М. Ахманов
„Настольная книга диабетика” – „Нева”, „ОЛМА-ПРЕСС”, 1998, 1999 г.
„Настольная книга диабетика”, дополненное и исправленное издание – „Эксмо”, 2000, 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 г.
„Большая энциклопедия диабетика” – „Эксмо”, 2003, 04, 05, 06, 07, 08 г.
„Первая помощь диабетику” – „Эксмо”, 2005 г.
„Первая помощь диабетику. Школа диабета Х. Астамировой и М. Ахманова”, видеокурс – „Вектор”, 2008 г.
„Диабет в пожилом возрасте” – „Невский проспект”, 2000, 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07 г.; „Вектор”, 2008 г.
Част І
ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЗАХАРНИЯ ДИАБЕТ
Глава 1
ПАНКРЕАСЪТ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО МУ И НАЧИНЪТ МУ НА ФУНКЦИОНИРАНЕ
Човешкият организъм
Нашият организъм е великолепна, саморегулираща се система, която няма изкуствени аналози – роботи или поне детайлни компютърни модели. Възможно е да се появят такива в бъдеще, но към днешна дата ние, хората, сме уникално явление. По сложността на „конструкцията” си – дори ако говорим не за качествените, а само за количествените аспекти – ние сме напълно съпоставими с Галактиката. Не си струва да се отнася това твърдение към нашия антропоцентризъм, защото то е базирано на съвсем реални факти. В Галактиката има около сто милиарда звезди, а в нашия мозък има петнадесет милиарда неврони. Както виждате, това са съвсем съпоставими величини.
Нека сега задействаме известна част от тези петнадесет милиарда мозъчни клетки и да си спомним училищните уроци по анатомия. Да си представим как сме „устроени”. Първо, ние имаме кости или носещ скелет. Костите се съединяват в кокалчетата на пръстите; в китките и глезените; в лакътните, коленните, раменните и тазобедрените стави и на други места и там те са покрити с хрущялна тъкан и са свързани със сухожилия. Тази конструкция осигурява гъвкавостта на частите на тялото ни. Второ, имаме мускулна тъкан, подкожна мастна тъкан и кожа. Мускулите се прикрепят към костите, съединителната тъкан ги обвива, а кожата е нещо като природен скафандър, който ни предпазва от въздействията на околната среда. В този скафандър са „монтирани” нокти, коса, зъби, а също така датчици или рецептори на сетивата ни – зрителни, слухови, тактилни (осезателни), обонятелни и вкусови. И двете структури – скелетът и мускулната тъкан – притежават потресаващата способност да се регенерират – счупените кости зарастват, а раните заздравяват, стига да не са смъртоносни.
Вътрешните ни органи, третата важна съставна част от „конструкцията” ни, също са доста здрави, а някои дори са в двоен вариант – например белите дробове и бъбреците. Ето обаче, че сърцето, мозъкът, стомахът, панкреасът, далакът, пикочният мехур, жлъчката, черният дроб и стомашно-чревният тракт са в единствен и невъзстановим екземпляр.
Четвъртата съставна част на човешкия организъм са нервната, кръвоносната и ендокринната системи. Да отбележим, че ги наричаме „четвърта съставна част” в обобщен смисъл, защото всяка от тях е сложна система и всяка си има своята функция.
Нервната система осигурява предаването на информацията (раздразненията, както казват физиолозите) от зрителните, тактилните и останалите рецептори до главния мозък, а също така ответните команди на мозъка към мускулите. Например виждаме пред себе си ябълка и протягаме ръка да я откъснем. По такъв начин с помощта на нервната система се реализира управлението на нашите осъзнати или инстинктивни реакции на дразнителите от околната среда. Главен орган е нервната система, а командният й център е главният мозък.
Кръвоносната система осигурява храненето на клетките, от които се състоят всичките вътрешни органи (включително и мозъкът), а също така мускулната тъкан, кожата и така нататък. Кръвоносните съдове пронизват белите дробове и стените на червата. Заедно с кръвта от белите дробове към клетките постъпва кислород, а от стомашно-чревния тракт – глюкоза и други хранителни вещества. Кръвта се задвижва от помпата-сърце, което при нормално функциониране на организма се свива 60–80 пъти в секунда и изтласква по 3400–5400 литра кръв в денонощие, пресметнато спрямо един квадратен метър от повърхността на тялото. Що се отнася до отпадъците, те се извеждат от организма по следния начин: газообразните – чрез издишване през гръкляна, твърдите – чрез чревния тракт и аналния отвор, течните се филтрират в бъбреците, натрупват се в пикочния мехур и се изхвърлят през пикочните канали.
Аксоните, нервните възли и големите кръвоносни съдове са фиксирани в тялото, описани са от медиците и имат специални наименования. Най-малките нерви (нервните окончания) и миниатюрните кръвоносни съдове (капилярите), които пронизват всичките тъкани на организма, не могат да бъдат отчетени с такава точност. Те са навсякъде, защото в която и точка на тялото си да забодете игла, то ще усетите болка и ще видите капчица кръв. Тези най-малки нерви и капиляри могат да бъдат смятани за аналози на миниатюрни поточета, но те са от такова значение от каквото са и пълноводните реки. Капилярите-поточета отвеждат храна до всяка клетка, а нервите-поточета осигуряват чувствителността на тялото. Заедно те организират вътреклетъчното хранене, тоест храненето на органите и тъканите, което е необходимо за нормалната жизненост на организма. Ако тези поточета пресъхнат, започва атрофия на тъканите, раните и драскотините не заздравяват, регенерирането на клетките се забавя и тъканите губят чувствителността си.
