Канабис - наука и политика

"Канабисът е най-популярната дрога у нас. Той се използва вероятно от повече от 200 000 души и в близките години броят им несъмнено ще продължава да расте. Това, обаче, което се говори и пише за него с незначителни изключения попада в раздела легенди и вицове. Човек би си помислил, че канабисът току-що е пристигнал от далечна галактика - а той е дрога, позната по нашите земи от хиляди години, която през последния век е изследвана така подробно, както може би никое друго вещество."
 

Далеч съм от мисълта, че книгата е съвършена. Несъмнено ще се намерят критици, които, без даже да я прочетат, ще я обявят за зловредна. И преди това съм срещал подобно отношение, най-вече от хора, които знаят за дрогите в най-добрия случай толкова, колкото Главният Евнух за секса. Сигурен съм, че евнусите са се нагледали на секс в харема, но съм още по-сигурен, че в никоя нормална страна не биха им позволили да определят сексуалната политика. За съжаление отношението към наркотиците у нас се определя най-вече от наркологични евнуси. Най-тъжното е, че познавам хора, които знаят много за канабиса, но щом излязат пред публика, също започват да се правят на евнуси. Разбирам, че лекарите у нас се намират под силен натиск от страна на Началството, но това не ги оправдава. Медицинската общност в развитите страни, която с малки изключения е в откровена опозиция спрямо официалната нарко-политика, не се страхува да изразява открито мнението си и стои начело на движението за реформи в законодателството. Някои ще протестират, че тонът ми на места е твърде язвителен, но съм убеден, че войнстващата неграмотност и лицемерието не заслужават снизхождение.

Целта на тази книга не е да пропагандира употребата на една или друга дрога. Всеки пълнолетен и пълноправен гражданин има правото да се ожени за когото иска, да гласува за когото иска, да вкара в тялото си каквото иска, и единствено той може да направи своя избор. Правото на избор означава отговорност, но също така и право на информация - в противен случай свободата се превръща в празен звук.

Информацията е необходима не само на големите, но и на малките - независимо от тяхното мнение, че знаят всичко. Трябва да вземем всички разумни мерки, за да намалим употребата на канабис и на всички легални и нелегални дроги сред подрастващите, но само като им казваме "истината само истината, цялата истина"- има ли въобще друг вид истина? С тази цел съм обърнал специално внимание на ефектите на канабиса върху развиващия се тийнейджърски мозък, което, впрочем, се отнася и за всички други психоактивни вещества, независимо дали са забранени или се рекламират по телевизията. В Германия се препоръчва на учителите да водят дискусии за и против легализацията на тревата, но вероятно у нас подобна идея би се сторила кощунствена. Предоставям на читателите сами да преценят дали техните деца трябва да четат тази книга. Не съм убеден, че човек на 15 години може да направи правилните изводи от написаното. Сигурен съм обаче, че лъжата "за доброто на децата" е аморален и най-вече неефективен метод за възпитание.

Напоследък ми попадна една не лоша книжка за дрогите, но бях стреснат от факта, че е издадена с любезното съдействие на "Булгартабак" - нещо, което би предизвикало скандал във всяка нормална страна. Държа да подчертая, че тази книга, е написана и издадена без спомоществувателството на който и да е от производителите и търговците на дроги - били те легални или не. Юлиян Караджов.