Ницше и Изтокът

Уважаеми читатели, сборникът, който ви предлагаме е посветен на философа, определящ себе си като "човек-динамит", а книгите си като "атентатори"; на философа, който заяви: "Аз не предизвиквам отделния човек, аз предизвиквам човечеството!"

Този интелектуален бунтар е Фридрих Ницше /1844-1900/. Подобно на Микеланджело той вижда и освобождава от "грубата материя" с "чук в ръката" и с любов в душата своя "образ на образите" - Свръхчовека. Любов, която изисква от този образ твърдостта на диаманта и виртуозната лекотата на танцьора.

Фридрих Ницше обвърза в парадоксално единство трайността на Аз-а с битието на течащото време.

Предизвикателството на тази нова онтология сто години след нейния автор остава разнопосочно и противоречиво интерпретирана, но също така и съдбовно деформирана.

Фридрих Ницше беше сигурен, че съвременниците му не го разбират и се надяваше да бъде разбран не в XX, а едва през XXI век. Разбран ли е философът сега - сто години по-късно?