Гещалттерапия - наръчник за съвременната практика

Филип Браунел има докторска степен по клинична психология от Университета „Джордж Фокс“, в който е обучен като учен-практик. След завършването на докторската програма, той има 6-годишно постдокторско обучение по гещалттерапия в Портландския обучителен институт по гещалттерапия и работи като терапевт в продължение на 4 години в интензивното отделение на психиатрична клиника за пациенти с двойни диагнози. Д-р Браунел е редактор на Handbook for Theory, Research, and Practice in Gestalt Therapy („Наръчник по теория, изследвания и практика на гещалттерапията“), който е преведен на няколко езика. В продължение на 13 години той подпомага гещалттерапевтично фокусираната група Gstalt-L, съпредседател е на Изследователската група на Асоциацията за напредък на гещалттерапията (AAGT) и е активно ангажиран в подкрепяне на изследванията, фокусирани върху гещалттерапията. Той е лицензиран клиничен психолог, гещалттерапевт, организационен консултант  и инструктор. Получил е и теологично образование, ръкоположен свещеник е и е президент на Института за обучение по гещалттерапия на Бермуда.

Съдържание 

ПРЕДГОВОР 8

УВОД 11

ЛИТЕРАТУРА 12

ПРИЗНАТЕЛНОСТ 13

ВЪВЕДЕНИЕ 14

ЛИТЕРАТУРА 16

ЧАСТ I ОРИЕНТАЦИЯ 17

1. ЩО Е ПСИХОТЕРАПИЯ? 18

ЛЕЧЕНИЕТО ЧРЕЗ ГОВОРЕНЕ 18

ОБЩИ ФАКТОРИ ЗА РАЗЛИЧНИ ФОРМИ НА ПСИХОТЕРАПИЯ 21

„РАБОТИ“ ЛИ ПСИХОТЕРАПИЯТА? 22

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 25

ЛИТЕРАТУРА 26

2.  ЩО Е ГЕЩАЛТИСТКА ПСИХОТЕРАПИЯ? 27

ПРОИЗХОД 27

ТЕОРЕТИЧЕН ОБЗОР 34

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 35

ЛИТЕРАТУРА 36

3.  РАСТЕЖЪТ НА ГЕЩАЛТТЕРАПИЯТА 38

ПЪРВИЯТ ЦИКЪЛ: СЪЗДАТЕЛИТЕ И ТЕХНИТЕ ОБУЧАВАНИ 38

ВТОРИЯТ ЦИКЪЛ: ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ГЕЩАЛТТЕРАПИЯТА 44

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 52

ЛИТЕРАТУРА 52

ЧАСТ II КАК ДА СЕ ПРОВЕЖДА ГЕЩАЛТТЕРАПИЯ? 53

4.  СПРАВЯНЕ С ЛИЧНИЯ ОПИТ 54

ОСЪЗНАТОСТ И СЪЗНАНИЕ 55

ИНТЕНЦИОНАЛНОСТ 58

ФЕНОМЕНОЛОГИЧНИЯТ МЕТОД В ПСИХОТЕРАПИЯТА 61

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 63

ЛИТЕРАТУРА 64

5. РАБОТА ВЪРХУ ТЕРАПЕВТИЧНОТО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ 66

ДРУГОСТ 66

КОНТАКТ 68

ДИАЛОГ 70

ВЗАИМООТНОШЕНИЕТО 73

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 74

ЛИТЕРАТУРА 75

6.  ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОНТЕКСТА НА ЖИВОТА 78

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ПОЛЕТО 78

ХЕРМЕНЕВТИКАТА НА ПОЛЕТО 83

СВЪРЗАНИ С ПОЛЕТО ПЕРСПЕКТИВИ 87

ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ СТРАТЕГИИ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ТЕОРИЯТА ЗА ПОЛЕТО 90

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 91

ЛИТЕРАТУРА 91

7.  ПРИДВИЖВАНЕ КЪМ ДЕЙСТВИЕТО 94

ПОВЕДЕНИЕ, ИЗИГРАВАНЕ И ПРЕЖИВЯВАНЕ 94

ДЕЙСТВИЕТО КАТО ДИСКУРС 96

ЕКСПЕРИМЕНТ 97

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ 99

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 102

ЛИТЕРАТУРА 102

8.  ПРАКТИКУВАНЕ НА ЕДИНЕН ПОДХОД 104

ЕДИНСТВО НА ПРАКСИСА 105

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЕДИНЕН ПОДХОД 106

ОБЩИ ФАКТОРИ 108

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 111

ЛИТЕРАТУРА 112

ЧАСТ III КОНКРЕТНИ КЛИНИЧНИ ВЪПРОСИ 114

9.  ОЦЕНЯВАНЕ В ГЕЩАЛТТЕРАПИЯТА 115

ПРЕДВАРИТЕЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ 115

ОЦЕНЯВАНЕТО КАТО ДИАГНОЗА 120

ОЦЕНЯВАНЕТО КАТО ПСИХОЛОГИЧЕСКО ТЕСТИРАНЕ 121

ОЦЕНЯВАНЕТО КАТО ГЕЩАЛТТЕРАПЕВТИЧЕН „АНАЛИЗ“ 123

ОЦЕНЯВАНЕТО КАТО ТЕРАПЕВТИЧЕН ПРОЦЕС 123

ПРЕДЛАГАН МЕТОД ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ДИАГНОСТИЦИРАНЕ 124

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 126

ЛИТЕРАТУРА 126

10.  ПЛАНИРАНЕ НА ТЕРАПИЯТА И УПРАВЛЕНИЕ НА СЛУЧАЯ В ГЕЩАЛТТЕРАПИЯТА 128

ПЛАНИРАНЕ НА ТЕРАПИЯТА 128

УПРАВЛЕНИЕ НА СЛУЧАЯ 133

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 134

ЛИТЕРАТУРА 135

ЧАСТ IV ОБУЧЕНИЕ И СЕРТИФИЦИРАНЕ 136

11.  ОБУЧЕНИЕ, СЕРТИФИЦИРАНЕ И ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ В ГЕЩАЛТТЕРАПИЯТА 137

ОБУЧЕНИЕ 137

СЕРТИФИЦИРАНЕ 139

ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ 140

ГЕЩАЛТИСТКИ ОБУЧИТЕЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ 140

ПРОФЕСИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ И ГЕЩАЛТИСТКИ ОБЩНОСТИ 143

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 144

ЛИТЕРАТУРА 144

ЕПИЛОГ 145

ЛИТЕРАТУРА 145

ИНДЕКС 146

ПРЕДГОВОР

В Бермуда вали, докато Фил Браунел пише Предговора към този всеобхватен поглед към съвременната гещалттерапия. Дъждът пълни както цистерните по целия остров, така и сухите реки. Уместно е така да се започне предговорът, тъй като гещалттерапията е метафоричен поток. Или по-скоро гещалттерапията е сливането на много потоци: потоци, които се вливат от Европа, Америка и Азия, сливащи се потоци на екзистенциализма и прагматизма, феноменологията и херменевтиката, биологията и психологията, социалните науки и невронауката, психоанализата и политиката, изкуствата и природните науки, будизма и Западната теология. С такъв широк основен приток нито едно отделно виждане за гещалттерапията не може да е последната дума по темата. Това е енциклопедичният обзор на д-р Браунел, който е както традиционен, така и оригинален.

Описвал съм развитието на гещалттерапията със земната метафора на водата; д-р Браунел по свой начин гледа към небесата за своята метафора: „Гещалттерапията не е свръхнова, светеща сама в тъмнината. Тя е изградена от асимилацията...“ (с. 28). Книгата на д-р Браунел описва днешната гещалттерапия като широко приемана теория и метод (праксис).

Тази книга е достъпна като въведение за читателя, който е чувал нещо за гещалттерапията и иска да знае повече. Тя е и ресурс за опитния гещалттерапевт, който има нужда от по-дълбоко разбиране на историята, развитието, теорията и практиката на гещалттерапията. Той постига това, като предлага книга, която задоволява тези разнообразни нужди на читатели на различно ниво на интереси, модалност и опит.

В този Предговор ще ситуирам приноса на д-р Браунел в историята и в днешния свят на гещалттерапията, разбира се, от моя гледна точка.

Д-р Браунел описва основаването на гещалттерапията преди около 60 години от Фриц Пърлз, Лора Пърлз и Пол Гудман, които обединяват своята разнообразна европейска и американска подготовка, за да синтезират нова психотерапевтична и социална теория. Той води читателя през по-късното развитие на гещалттерапията и я оживява, като ни запозната с действителни практикуващи, които със собствени думи описват как са станали гещалттерапевти. Д-р Браунел предлага личните си прозрения в областта на гещалттерапията, за да покаже досега неизследвани възможни влияния върху основателите ѝ и първоначалните практици така, както са я разработили. През цялото време той е „вселенски“ в представянето на различни съвременни подходи в гещалттерапията, предлагайки на читателя представа за истински свят на различия в гещалттерапевтичната вселена. Светът на гещалттерапията е и винаги е бил свят на различията. В какъвто и относителен мир да са един с друг тези различни подходи днес, историята на гещалттерапията не е била лишена от конфликти.

Следвоенните години в САЩ са време на социален конформизъм: това е отразено в доминиращите психотерапии, които насърчават индивидуалното приспособяване към социалния натиск. Гещалттерапията „дебютира“ през 1951 г. Тази нова модалност предлага реформиране на традиционните или авторитарните модалности на психотерапия, които подчертават модел на здравето, базиран на приспособяването към обществените норми, диктувани от самия психотерапевт (терапевтът най-често е бил мъж).

Във възприятията на някои хора установените психотерапии предлагат често церебрален процес на социално приспособяване, докато гещалттерапията предлага възможност за освобождаване на творческия потенциал на човека. Гещалттерапията представя психотерапия с творческа новост в ядрото си и предлага егалитарно психотерапевтично взаимоотношение на повече или по-малко взаимни партньори. И най-важното – и широкоизвестно – гещалттерапията акцентира творческия потенциал на човека и подкрепя индивидуалните различия, а не конформизма. Не е чудно, че в началото тя привлича толкова много хора на изкуството, социални нонконформисти и различни „бегълци“ от тогава авторитарните преобладаващи психотерапии. Социалното самодоволство на конформизма и психотерапиите, които го подкрепят, плачат да бъдат предизвикани, да попаднат под обсада. Гещалттерапията ще е модалността, която най-силно се идентифицира с подкрепата на тази обсада.

Шестдесетте години на ХХ век са време на социални сътресения; това е времето на обсадата. „Движението за човешки потенциал“ и социалните революции на десетилетието са в синергия със социалните и клиничните ценности на гещалттерапията. Тя става неофициалната „анти-Естаблишмънт“ психотерапия. Популярността ѝ върви пред нея. В ръцете на популяризатори и аматьори „гещалттерапията“ понякога като че ли се преобразява в често неидентифицируеми варианти, а понякога в небрежни или безразсъдни пародии на първоначалната сериозна психотерапия. С други думи, репутацията, породена от тази популяризация, т.е. погрешните впечатления, че гещалттерапията не е нищо друго освен театрални техники, които могат да се прилагат на хората, че просто емоционалният катарзис като боя с възглавници и крясъците са психотерапия, че гещалттерапията не е нищо друго освен нейните техники и т.н., е нещо, което гещалттерапията и днес трябва да коригира. Книгата на д-р Браунел е важен принос към непрестанната работа на гещалттерапията по коригирането на останките от тези неверни убеждения.

Твърденията за разреждане като следствие на факта, че гещалттерапията е изпреварена от популярността си, допълнително са усложнени и от първоначалния ѝ успех сред сериозните психотерапевти през 50-те години на ХХ век. Клиницистите са нетърпеливи да усвоят гещалттерапията като една от модалностите в хуманистичното реформиране на психотерапията. Все повече се търси бързото изучаване на гещалттерапията. Обучители от първоначалния институт – Нюйоркския институт по гещалттерапия, са канени да преподават гещалттерапия по цялата страна, а скоро и по целия свят. Тези умели обучители са подложени на натиск да преподават гещалттерапията колкото се може по-бързо. Има нужда от оптимизиране на обучението на гещалттерапевтите, а всъщност за оптимизиране на гещалттерапията.

Фриц Пърлз отхвърля първоначалния модел на гещалттерапията, за чието разработване спомага в Ню Йорк. Той разработва нов, прост, по-лесно разбираем и научаем вариант на гещалттерапията. Неговият вариант на гещалттерапия се разпространява широко и се идентифицира като самата гещалттерапия. Тези в Ню Йорк, които продължават да практикуват и да преподават модела, който той отхвърля, смятат, че новият вариант на Пърлз на гещалттерапията е твърде далеч от източника си в услуга на опростяването. Те настояват, че гещалттерапията не може да се преподава бързо, тъй като е нюансиран, феноменологичен подход. За съжаление напрежението между това, което е известно като „Модел на Източния бряг“, идентифицирано с Лора Пърлз в Ню Йорк, и „Модела на Западния бряг“, идентифициран с Фриц Пърлц в Калифорния, оцветява историята на гещалттерапията.

С разпространяването на гещалттерапията изникват и процъфтяват институти по гещалттерапия, след като хората, обучени от първоначалните обучители, започват да обучават собствени курсисти. Появяват се по-нови конфликти, когато институтите неизбежно предлагат собственото си разбиране за гещалттерапията, срещу което възразяват – понякога настъпателно – други институти. Разликите между различните модели, подходи или перспективи в гещалттерапията се размножават през десетилетията. Няма мир между привържениците на различните модели. Конфликтите вътре в модалността не са уникални за историята на гещалттерапията. Един поглед към историята на психоанализата например показва сходни боричкания.

В течение на времето самата гещалттерапия продължава да се развива като модалност, прегръщаща промяната. Раздробяването на гещалттерапията се облекчава от здравата защита на определени гледни точки към нея, поддържащи приобщаващите идеи, че всяка може да има различна перспектива в рамките на общото наследство.

Потоците на гещалттерапията, които някога са се разделяли, са се обединили. Естествено, различните подходи към гещалттерапията остават и има бурни разногласия. Те зареждат с енергия гещалттерапията и гарантират нейното развитие.

Гещалттерапевтите се срещат на конференции, на които присъстват хора от целия свят. Има транснационални организации като Асоциацията за напредък в гещалттерапията, която е международна общност, и трансконтинентални организации като Европейската асоциация по гещалттерапия, Гещалт Австралия и Нова Зеландия, и Международната асоциация по гещалттерапия, която е ориентирана основно към испаноезичните общности. Има и много национални и регионални организации. Гещалттерапията има собствени списания като Gestalt Review, Studies in Gestalt Therapy: Dialogical Bridges (Гещалтистки обзор, изследвания по гещалттерапия: диалогични мостове), The British Gestalt Journal (Британско гещалтистко списание) и Gestalt! (Гещалт!), ако споменем само англоезичните списания, както и собствени издатели (The Gestalt Press, The Gestalt Journal Press).

Това ме връща към тази книга. Описанието на д-р Браунел на гещалттерапията е пример на съвременна перспектива, защото той ни предлага широк обзор на самата гещалттерапия. Това обаче не означава, че предлаганото от него е генеричен модел от типа „един размер за всички“ на гещалттерапията. Разбира се, той предлага отлично проучване на основните, важни концепции и предлага илюстративни клинични примери. Примерите са от критично значение за всеки читател, за да може да види как гещалттерапията се прилага в толкова много измерения на практиката. Д-р Браунел изпъква с обръщането си към най-широката възможна аудитория от читатели. Същевременно той предлага на по-информирания читател възможност да види гещалттерапията от собствената си гледна точка.

Не правете грешка. Точно както аз в този Предговор предлагам собствената си гледна точка за историята на гещалттерапията, д-р Браунел прави същото в книгата. Гледната точка на читателите може да се различава от моята и понякога може да се различава от тази на д-р Браунел. Живостта на гещалттерапията често произтича от нейната подкрепа на различията и отдадеността ѝ на срещата с другия на базата на нашите различия. Именно тази живост е това, което днес характеризира гещалттерапията, докато нейните различни перспективи продължават да се развиват по света. Всяка перспектива е специална гледна точка от различен ъгъл, но всяка гледа към свят на общи преживявания. Гещалттерапията продължава да се развива като потока, с който започнах този Предговор. Приносът на д-р Браунел добавя към това развитие.

– Дан Блум

УВОД

Докато нанасям последните щрихи на тази книга, в Самърсет вали; вали над цяла Бермуда. Това е добре, защото в Бермуда хората събират водата си, докато тя се спуска по боядисаните покриви от варовик и влиза в цистерните под къщите. От седмици тук е сухо и почти бяхме готови да си поръчаме водоноска.

Когато работата на човек пресъхне, е трудно да си представи да бъде вдъхновен, защото всичко изглежда изхабено, промито и избеляло от прекалено излагане на слънцето. Същото може би е вярно за гещалттерапията. Много книги са написани в изследване на един или друг аспект, например тези на Пърлс, Хеферлайн и Гудман (Perls, Hefferline, and Goodman, 1951), Ървинг и Мириам Полстър (Erving and Miriam Polster, 1973), Джоел Латрън (Latner, 1989), Гари Йонтеф (Yontef, 1993), Силвия Крокър (Crocker, 1999), Дженифър Маккюн (MacKewn, 1997), Гей Хюстън (Houston, 2003), Едуин Невис (Nevis, 2000) и Ансел Волд и Сара Томан (Woldt and Toman, 2005), ако спомена само някои на английски език. Защо още една?

Най-честният отговор е: защото исках да напиша книга. Исках да включа неща в тази книга, които обсъждам с приятелите и колегите си в групата Gstalt-L – онлайн общност на гещалт теоретици, обучители, обучавани и практикуващи. От повече от 13 години това е като мозъчен тръст, в който хората се борят за мненията си и спорят страстно и убедително за идеите си. Наскоро Шон Гафни (Gaffney, 2009) посочи, че неговата статия в Gestalt Review се е появила отчасти заради такава дискусия в Gstalt-L. Заради драмата, която може да се види там, някои хора съобщават, че поддържат абонамента си, за да видят какво още ще направят героите. То е като гледане на сапунена опера. Във всеки случай някои от идеите, изразени там през годините, все още не са били напечатани и аз искам да им дам глас в различен формат.

Освен това исках да си подаря дара на писането. За мен писането е учебно преживяване. Често предлагам проекти на издатели, защото искам да преследвам конкретна идея и да уча от нея. След това се впускам в изследване, докато се подготвям за писането. Дори в процеса на писане, докато се боря с нещо, откривам ресурси, за които никога не съм знаел, че съществуват, и разширявам света си. Давам части от ръкописа на приятели и колеги, за да видя как те ще им реагират. Техните реакции ми помагат да „калибрирам“ това, което правя.

И накрая, исках да напиша книга, която ще информира незапознатите с гещалттерапията – може би да им занеса малко вода, ако онова, което те вече знаят, е изсъхнало. За тази книга избрах основната рамка на гещалтистката практика: феноменологията, диалогичното взаимоотношение, полето и експеримента. Не искам да замъглявам този фокус. Има много други неща, които можеха да се включат в книгата, но ако професионалист в областта на психичното здраве иска да разбере гещалттерапията, особено предвид евентуалното му превръщане в напълно обучен практик в нея, тогава началната точка е да се схванат тези четири принципа. Освен това от многогодишен опит както в частната практика, така и в общински институции за психично здраве знаех, че има прагматични съображения, ако не солидни професионални протоколи, които трябва да се включат. Затова избрах въпросите на оценката, планирането на терапията и обучението.

Надеждата ми е да донеса малко вода на хората, които са ожаднели в работата си, включително доказаните гещалттерапевти. Опитах се максимално да огранича професионалния жаргон, но осъзнавам, че е необходимо да използвам термините, които имат определено значение в областта, за да помогна на незапознатите да научат необходимите понятия. Освен това включих някои теми, които гещалттерапевтите досега са пренебрегвали в литературата, както и нови позиции по теми, които вече са били обсъждани.

Вероятно последното нещо е, че говоря от позицията, на която съм. Тук, където съм, отчасти се дължи на там, където съм бил. Аз съм най-голямото от пет деца. Израснах в дисфункционално семейство на алкохолици и преминах през дългогодишна терапия, за да се справя с това. Бил съм организатор и ръководител на турнетата на рок група. Бил съм невропсихиатричен техник в американския военноморски флот по време на война. Бил съм дългокос фен на контракултурата, както и последовател на Иисус. Продължавам да съм последовател на Иисус. Учил съм в семинария. Носил съм костюми с жилетка в опита си да се впиша, докато работя като свещеник за децата в голяма църква с многоброен персонал в централна Калифорния, и съм бил безгрижен пастор на селско паство по северния бряг на Тиламук в Орегон. Карал съм мотор, за да отида на работа. Бил съм либерал, но съм бил и консерватор. Сега съм това, което обичам да наричам конлиберал. Баща съм на три страхотни деца и съм бил женен три пъти. Бил съм и самотен родител. Бил съм бездомен и съм живял в красиви, дори луксозни домове, включително дома, в който пиша в момента, който е разположен на върха на хълм, гледащ на юг и на запад към огромната водна шир на Атлантическия океан.

Всеки терапевт привнася в работата си като професионалист целия си Аз. Това означава, че ако искам да бъда от помощ за другите, трябва да се погрижа за себе си и да си гарантирам, че съм разумен, балансиран, на разположение и достатъчно смел, за да срещна смелостта, която изобщо е довела моите клиенти при мен. Когато правя това, привнасям целия си Аз в срещата. Хората получават цял човек – интегриран човек в мир със себе си. С това се надявам и читателят да се „зарази“ в тази книга, макар че ще получи огромна доза от моите интелектуални борби с различни въпроси.

– Филип Браунел

Юни 2009 г.