
- Наличност: В наличност
- Автор: Ерих фон Деникен
- ISBN: 978-619-7718-18-8
Books | |
Тегло | 0.2 кг. |
Подвързия | мека корица |
Година | 2024 г. |
Обем | 160 стр. + 8 стр. цветно приложение |
„В начало Бог сътвори небето и земята“ – ни заявява свещената книга на християните, Библията. Но кой или какво е създало Бог? Какво е имало преди началото на онова, което ние – хората – наричаме свят? Светото писание не дава отговор на тези въпроси. Както Старият, така и Новият завет се оплитат в противоречия – както впрочем и останалите религиозни текстове – все едно дали Коранът или Упанишадите.
Не сме ли само фигурки в една матрица? Или цялата наша планета е нещо като зоологическа градина на извънземните?
Въпросът за бог е тъждествен с този за Вселената – за нейното възникване и мястото ни в нея. Единствено сигурен изглежда фактът, че Космосът и хората съществуват – все едно дали материално или виртуално. Въпреки това изображения като възкресението или възнесението се срещат в почти всички религии. Историите за Сътворението също си приличат. Свидетели от цял свят съобщават за подобни познания във връзка с „божията сила“. Всичко говори за един общ и отдалечен във времето произход.
Ерих фон Деникен ни показва пътя, по който непрекъснато върви човечеството – без да осъзнава това. Какво ще стане с нас? Дали сме „създадени“, за да достигнем една точно определена цел? Коя е тя? Авторът ни дава магически отговор.
Д-р хонорис кауза Ерих фон Деникен е роден през 1935 г. в Швейцария и е сред най-успешните в света автори на специализирани книги. Световният бестселър Спомени от бъдещето (1968) и неговите 45 книги, филми и телевизионни сериали са преведени на 32 езика. Световният тираж на публикациите му наближава 70 милиона екземпляра. Повечето от книгите му са филмирани, а по негови идеи са създадени множество телевизионни сценарии. Изследователските му трудове са международно отличени:
• Почетен доктор на Универсидад Боливиана (1975)
• Почетен гражданин на градовете Наска и Ика (Перу)
• Почетен кавалер на Ордена на Светия дух синя лента 1987
• Носител на наградата Лоуренсо Фильо, злато и платина, Бразилия.
През 2003 г. печели наградата „Идеен Оскар, а през 2004 г. е номиниран с Наградата на Фестивала на откривателите. Издател на още девет книги, в които членове на Дружеството по археология, древна астронавтика и търсене на древен извънземен разум са публикували своите изследователски резултати. Сериалът Извънземни от древността на американския Хистъри Ченъл е възникнал по идея на Ерих фон Деникен и е най-успешната му телевизионна документална поредица. До юли 2021 г. са излъчени 180 епизода. Вече на 86-годишна възраст Ерих фон Деникен продължава да въодушевява своята публика на международни конференции и лекционни семинари в Европа, САЩ и Бразилия. През 2018 г. авторът заема престижното дванадесето място в известния „Духовен списък на Уоткинс“, като се нарежда след папа Франциск, Далай Лама и други девет изтъкнати „духовно влиятелни“ личности.
СЛЕД 55 ГОДИНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ:
Ерих фон Деникен за възникването на Вселената и призванието на хората.
За какво сме на Земята? Този въпрос вълнува човечеството. Всички световни религии и идеологии предлагат съответни отговори, които за всеки мислещ и търсещ индивид са незадоволителни. Отговори, които ни разделят и ни карат да забравим онова, което ни обединява: човешкото.
В новата си книга Ерих фон Деникен проверява тези отговори и ни посочва проницателно и обосновано какво в тях е погрешно, къде те сами си противоречат и кога ни отклоняват от задачата ни като човечество. Той ясно и категорично ни убеждава в нашето призвание и ни дава надежда за бъдещето.
ЗА КАКВО СМЕ НА ЗЕМЯТА?
СЪДЪРЖАНИЕ
В началото беше…
Въпросът с Библията
Вяра срещу заблуди
Невчесани мисли
Без отговорa
Библиография
Илюстрации
В НАЧАЛОТО БЕШЕ…
Ако Бог е човешко изобретение, тогава откъде идва човекът? – От дългата верига на еволюцията. Как иначе?
Как започва еволюцията? – С някакви атоми, които се подредили в молекули.
Откъде дойдоха тези атоми? – Вселената е претъпкана с тях.
О, да, а откъде идва Вселената?
Религията твърди: в началото беше Бог, но, остава необяснимо, откъде всъщност дойде съществото, наречено Бог и кой го е създал.
Науката казва друго: в началото беше Големият взрив – Big Bang. Прекрасно! – Какво предизвика тази експлозия? В астрофизиката няма нещо, което да идва от нищото. Фактически все още бродим в мъглата и се заблуждаваме взаимно с пустословни изявления. Напоследък и теорията за Големия взрив е поставена под съмнение. Днес твърдят, че Вселената винаги е била тук и е сравнима с кръг, който няма нито начало, нито край. Също толкова незадоволителен отговор, колкото всички досегашни. Въпросният вечен кръг също все някога трябва да се е образувал.
За възникването на Вселената не знаем нищо. Физиката ни учи, че всяко нещо има причина. Дори квантовата физика, според която трябва да разменим ролите на причината и следствието, не ни помага изобщо. Ако първоначално е съществувала вечната Вселена, а един „Творец“ я е измислил много по-късно, самият той трябва да е произлязъл от нея – отново стигаме до концепцията за „вечния Космос“. Кръг в кръга и още един и още един…
Астрофизиката постоянно изпробва нови модели, за да направи неразбираемото разбираемо.
Професор Херман Николай, бивш директор и научен сътрудник на Института по гравитационна физика Макс Планк в Потсдам, пледира за Мултивселена. Според тази теория нашият Космос е нищожна частица от огромна Мегавселена. Около нас гъмжи от такива космоси – все едно вана за къпане, пълна с кислородни мехурчета. Те експлодират, разтварят се – и се образуват нови. Вселена от мехурчета.
Професор Мартин Божовалд от Държавния университет на Пенсилвания (САЩ) защитава теорията за Big Bounce („Големият отскок“). (1) Съгласно нея преди нашата Вселена вече е съществувала една друга, която колабирала до нищожна единица Big Crunch („Голям срив“), след което възникнал познатият ни Космос.
Астрофизикът Пол А. Ла Виоле вижда нещата различно. Според него теорията за Големия взрив е несъстоятелна, а допускането, че тя се доказва с помощта на т.нар. Червено отместване, почива на недоразумения. (2) Той пледира за непрекъснато произвеждане на нова материя. „Всеобхватната теория на Ла Виоле за постоянното производство на материя е резултат от нова постановка на микрофизиката, която той нарича субквантова кинетика (СКК)“ – съобщава списание Nexus (3). В този Космос или в тези вселени живеем ние, хората. Достатъчно сме интелигентни, за да се замислим над това, но и твърде невежи, за да намерим доказателствен отговор.
Съществуват хипотези за циклични, паралелни, мулти- и вечни вселени. И понеже от 2022 г. космическото пространство се наблюдава от супермодерния инструментариум на телескопа Джеймс Уеб, вероятно ще бъдат открити и други нови – още по-далечни, по-стари и по-загадъчни от досегашните. Разбиранията за Космоса се разширяват необозримо. Все едно коя концепция в крайна сметка ще се наложи и утвърди – или колко нови теории ще се лансират – въпросът за произхода остава, а заедно с него за „духа“ или нещото, което е скрито на заден план. Отговорът, че там няма нищо, защото единственият Космос го е имало – или многото вселени са били тук винаги – предизвиква следващия размисъл.
Всичко е измама – смята писателят Вилфрид Мултхамер и описва в книгата си Виртуални божествени игри (4) един „анимиран свят“.
„Вярата в един реален външен свят е твърде разпространена и затова позволена самоизмама“ – смята Мултхамер и се пита възможно ли е действителността, в която живеем, изобщо да не съществува. Дали всичко, което виждаме, не е само плод на въображението, някакъв вид представа? Нашите чувства да са всъщност илюзии, а действията ни – изцяло фиктивни? Може ли да сме просто фигури в една виртуална игра? В този смисъл да „живеем“ в анимиран свят, да сме създадени от неизвестни тартори заедно със заобикалящата ни среда и цялата идея за нашата Вселена?
Глупости – ще отговори реалистът. Нали когато докосна един камък, в крайна сметка усещам и твърдостта на материала, и температурата му. Чувството за любов е истинско, защото то ме изгаря вътрешно също колкото и болката, която ме хвърля в отчаяние. Ако трябва да убия някого, ще вляза в затвора. Всички тези реалности са твърде далеч от една „виртуална игра“.
Вилфрид Мултхамер възразява. За пример привежда шумерския бог Енки. Той в качеството си на „ръководител и надзирател присъства постоянно и контролира всички мерки“. Очевидно има способността да влияе върху случващото се. Освен това е притежател на „божествените заповеди, които активира при нужда“. Откъде произхожда внезапното познание за инструментите, необходими за палеолитните монументални строежи? Как са могли хората от третото хилядолетие пр. Хр. да проектират гигантски постройки, за които са знаели предварително, че работата по тях ще се проточи през няколко поколения?
Например в Стария завет е описано как Мойсей разговаря със своя „Бог“ за Кивота. С кой „Бог“! Всемогъщият тартор на играта? Хилядолетия по-късно тамплиерите завладяват Йерусалим. Там намират един загадъчен предмет и го транспортират в Европа. Оттук нататък натрупват огромни богатства. Откъде? Мултхамер смята, че те са откраднали свещеното ковчеже и са успели да го използват. Цитат: „Онова, което последвало, буквално ги вцепенило. Богът на израилтяните се появил между ангелите си и се обърнал към присъстващите […]“. В протоколите от по-късните процеси се говори за „Бафомет“, който давал наставления на тамплиерите. Бафомет? Ръководителят на виртуалната игра?