Name: Тайните на матрицата. Новият мистериозен репортаж
Brand: Люк Бюргин
Price: 28.00 BGN
Availability: InStock

Ново

Тайните на матрицата. Новият мистериозен репортаж

0 мнения • Напишете мнение

28.00лв

Наличност: В наличност
Автор: Люк Бюргин
ISBN: 978-619-7718-20-1

Количество

Купи

Бърза поръчка Задай въпрос

Добави в любими Сравни продукт

Информация

Books
Тегло	0.600 кг.
Подвързия	мека корица
Година	2024 г.
Обем	376 + 8 стр. илюстрации с пълноцветен печат

От същия автор
От същата категория

Quickview

Енциклопедия на китайската медицина. Изцеляващите сили на природата

35.00лв

Изчерпан тираж Добави в любими Сравни продукт

Quickview

Сенсей III - Изконният от Шамбала

15.00лв

Купи Добави в любими Сравни продукт

Quickview

2022, Другият алманах – ПОТУЛЕНО – ИЗЛИЧЕНО – ЗАБРАВЕНО – Какво не пишеше във вестниците през 2021 г.

27.00лв

Купи Добави в любими Сравни продукт

Quickview

2023 Другият алманах – ПОТУЛЕНО – ИЗЛИЧЕНО – ЗАБРАВЕНО – Какво не пишеше във вестниците през 2022 г.

27.00лв

Купи Добави в любими Сравни продукт

Quickview

58 движения за вечна младост от древен Тибет. Тайното изкуство на Сеамм-Хасани

8.00лв

Изчерпан тираж Добави в любими Сравни продукт

Quickview

CC Братството на Камбаната

35.00лв

Купи Добави в любими Сравни продукт

Quickview

Аз участвах в тази война

19.00лв

Купи Добави в любими Сравни продукт

Quickview

Аз... и Пикасо

10.00лв

Купи Добави в любими Сравни продукт

Описание
Отзиви

Люк Бюргин е роден през 1970 г. в Базел (Швейцария). През 1993 г. започва кариерата си на журналист и писател. До 1998 г. работи в редакциите на много вестници. До 2002 г. е главен редактор на един ежедневник, преди да обърне гръб на мейнстрийма. От 2004 до 2019 е издател и главен редактор на списание „Мистерии“. Многобройните му специализирани книги за спорни и дискусионни феномени и открития са преведени на тринадесет езика.

Последната му публикувана книга е Новости от Абсурдистан (Ротенбург 2020)

Колко истинска е действителността?

Дали нашата реалност е всъщност илюзия? Дали не ни ли лъжат ежедневно? Живеем ли всички ние в един виртуален привиден свят? Наблюдаваме ли? Или сме наблюдавани? Нима бог е даровит математик? Или е космически суперкомпютър? Може ли всъщност всичко да е различно?

Все едно дали загадъчни феномени, невероятни истории или куриозни открития: в своя най-нов репортаж за мистериите известният швейцарски журналист и писател Люк Бюргин продължава да изследва нашата действителност – без никакви табута. Равносметката след дългогодишните му разследвания: „Нищо не е такова, каквото изглежда!“. Над 200 снимки онагледяват необяснимото с всички негови странни проявления.

Истинска съкровищница на поразителни доказателства за невъзможното!

Съдържание

Предговор: Колко реална е нашата действителност?

Въведение: Добре дошли в другия свят!

Глава 1. Зловещи случайности: грешки в матрицата?

Глава 2. Тайнственият чувствен свят на нашите животни

Глава 3. Убийство под хипноза: мит или истина?

Глава 4. Когато хора изчезват безследно

Глава 5. Строго секретно: съкровища на НАСА в трезор в Берн

Глава 6. Забравени дребосъци: хобити край Рейн

Глава 7. Недооцененият изобретател от ГДР

Глава 8. Екзорсизъм: завръщането на дявола

Глава 9. Ледения човек: по шорти през Хималаите

Глава 10. Спор около динозаврите: нима всичко е било различно?

Глава 11. Марсиански светкавици: какво тласка Илон Мъск към Вселената?

Глава 12. Формулата на Матусал за стогодишните

Глава 13. Здравословно ли е за нас мъркането на котките?

Глава 14. Скрити кодове на банкнотите

Глава 15. „Бялата жена“ от двореца Вилденщайн

Глава 16. ДНК загадка: открита е къдрица от косата на Шилер?

Глава 17. Призрачни гласове: последната тайна на Карл Май

Глава 18. Древна пантера в джунглите на Амазонка?

Глава 19. Странният свят на Далай Лама

Глава 20. Здравословна храна с енергия от Вселената?

Глава 21. Замечтан и унесен: летящият монах

Глава 22. Детекторът на съкровището, който би променил всичко

Глава 23. Привидения: виждат ли слепите повече, отколкото ние?

Глава 24. Светотатство: умрял ли е Христос в Хималаите?

Глава 25. Радар призрак: кой омагьосва нашите самолети?

Глава 26. Фантоми в небето: ние сме наблюдавани

Глава 27. Контакт с извънземни? „Моля ви, още не!“

Епилог. Живеем ли всички в една илюзия?

Благодарности и контакт

Източници на илюстрациите

Не е ли странно, че човешката история се повтаря още от вечността? Дали случайно? Или нарочно?

ПРЕДГОВОР

Колко реална е нашата действителност?

„Как е възникнал животът на нашата планета? Каква е математическата вероятност да се установи верига от прецеденти в частица водород, които днес да ни осигурят възможността чрез един хай-тек телефон да разговаряме за тези неща, докато сме отдалечени на стотици километри? Човек се пита – чиста случайност? Или е имало някакво упътване отвън?“

Ридли Скот, филмов режисьор

Какво ли крои една муха, когато жужи около нас? А какво в същото време минава и през нашата глава? Какво мисли някое птиче, докато ни наблюдава? Как ние разсъждаваме за него? Кой съобщава по-реалистично за едно раждане? Майката, която дарява живот на детето? Или акушерката, която го изражда? Бащата, който безпомощно наблюдава отстрани? Медицинските сестри, готови да помогнат при нужда? Или лекарят, който по-късно ще оформи протокола?

Колко истинска е нашата действителност? Убедени ли сме от собствен опит, че необяснимите феномени са без изключение просто фантазии? Или само си мислим, че е така? Знаем ли, че в трезора на нашата банка, прага на който никога в живота си не сме пристъпвали, се съхраняват спестяванията ни? Или просто смятаме, че знаем? Знаем ли, че всяка древна планина или далечен остров, които никога не сме посещавали, реално съществуват? Или само вярваме, че знаем? Не е ли странно, че всяко село, град или чужда страна, където отиваме за пръв път, са всъщност нещо съвсем различно от онова, което мислено сме си представяли?

Илюстрация 1. Вила Ферте в Гланд (кантон Во). Не виждате еднофамилна къща, а замаскирана швейцарска артилерийска военна база.

Илюстрация 2. Укреплението Маглеч край Гречин (Санкт Гален). Прикритото оръдие може заедно с хамбара да се завърти на 360 градуса.

Нищо не е такова, каквото изглежда! Дали в Малта или Египет – археолозите усърдно ни представят фантастични реконструкции на древни храмови съоръжения като исторически оригинали. Това сякаш не смущава никого. Също както и фактът, че някои музеи очевидно съдържат повече фалшиви, отколкото истински експонати, както са ми шепнели отделни куратори при моите разследвания из мазетата на именити институции. Ами английският Стоунхендж? Дори тамошният каменен кръг – през последното столетие многократно инжектиран с бетон и разместван чрез лебедки и всякаква механизация – е представян на посетителите като древен, макар и никога да не е съществувал в тази конфигурация. „Ботокс“ археология в името на Мамона.

Фалшиви фасади ни заблуждават и из Лондон. В градския квартал Бейсуотър намираме надпис 23–24 Лайнстер Гардън, зад чиито изрисувани врати и прозорци никога не са живели хора. Също както и в привидната сграда на ул. Лафайет 145 в Париж, чиято лъжлива фасада прикрива вентилационната шахта на метрото. Или сградата на Joralemon 58 в нюйоркския район Бруклин, зад чийто привидно истински прозорци няма жилища, а прикрит авариен изход и отдушник на подземната железница. Много поздрави от Хари Потър и неговите магьосници от Хогуортс.

Само в района на моя роден Базел река Рейн се пресича от четири тайни тунела. Един от скритите входове е под мърлявата рекламна колона на входа на тамошния увеселителен квартал – прикрита, потулена и забравена. Посетителите на Фирвалдщетското езеро плават из идиличния пейзаж на Централна Швейцария в параходи с гребни колела. Те удивено се наслаждават на импозантната природа, като на определени места скалните брегове се спускат отвесно във водата. Както например при теснината Нас близо до Вицнау. И нещо, които дори местните не знаят: току зад познатата външна каменна стена е скрит огромен четириъгълен люк, в който се натъкваме на военни артилерийски съоръжения от времето на Втората световна война! Зловеща картина, напомняща филмите на Джеймс Бонд – която никой посетител някога ще види.

Туристите в Швейцария понякога биват заблуждавани както в хълмистите средни области, така и в Алпите, въпреки че в общата картина доминират традиционните селски къщи, стопанските дворове и оборите. Едва при по-внимателно взиране някои външно красиво измазани планински хижи и украсени хамбари се оказват военни съоръжения. Тези маскирани обекти и оръдия човек може да разпознае само ако гледа дегизираната им кулиса от непосредствена близост.

Гражданите и гостите получават измамно усещане и в Кохем (Ренания-Пфалц). Тамошният бункер на Бундесбанк десетилетия наред е сред най-секретните сгради в Германия. Зад обичайната фасада на местна многофамилна къща в жилищния район Хунсрюк правителството съхраняваше банкноти на стойност 15 милиарда дойче марки! Резервна валута в случай на криза. До 1988 г. там се пазеше част от държавното съкровище – естествено и в други трезори на тази федерална финансова институция. Бронираните шкафове бяха разположени на тридесет метра под земята. Градинските дървета и храсти прикриваха тайни аварийни изходи. Съоръжението разчиташе на собствено захранване с питейна вода, електричество и пресен въздух.

Илюстрация 3. Маскираният като жилищна сграда бункер в Кохем (Ренания-Пфалц). До 1988 г. федералното правителство съхраняваше там 15 милиарда марки.

Този бункер с площ 1500 кв. м прикрива държавните банкери не само оптически. Представителната многофамилна къща приютява и учебен център на Бундесбанк! Но освен неговия ръководител никой друг не е знаел какво се крие зад тамошните стени. Нито дори полицията. Понякога органите на реда са били алармирани при конкретни аварийни сигнали, но изобщо не са имали понятие за какъв специален обект става дума. Междувременно заместващата валута е претопена, а бункерът разчистен и вероятно изграден на друго място.

Наистина ли ежедневно ни заблуждават с нещо? Почти всеки по-малък или по-голям град в страната излъчва вълни по-интензивно от всякога – без дори да знаем за наличието на някои радио- и телемачти. Не на последно място и защото множество съмнителни и спорни предавателни съоръжения все повече и по-дръзко се прикриват. Още преди години се разшумя например около ваканционния рай Интерлакен. Върху покрива на местната болница щръкна колосален бетонен строеж. Димоуловител или пречистващ филтър? Нищо подобно. Грозната конструкция прикриваше множество антени на предаватели и излъчватели.

В Германия прикритите обекти също се увеличават. Който ги издирва, се натъква на тях – например на Амалиенбургщрасе в Мюнхен – предавателни съоръжения под формата на фалшиви комини. „За тази лъчиста вихрушка се грижат също и мачти, прикрити в християнски кръстове“ – предупреждава Щерн. „В Нойбург предавателят е разпятие върху покрива на евангелистката апостолическа църква – същото има над молитвения дом в Швабхаузен, окръг Дахау.“ Други 4G антени са монтирани и в увеселителните паркове. Някои са маскирани като борове, палми, модерни художествени произведения или мачти за флагове.

От 2015 г. мобилните усилватели излъчват и там, където никой не би предположил. Директно под краката ни! От настилката на крайбрежни алеи, обществени площади и пешеходни зони! Прикрити като капаци на канални шахти. Разработени във вид на „кабелни шахтови антени“ от швейцарската Суиском и патентовани от баварския технологичен концерн Катрайн. Междувременно техните инсталации се използват в цялата страна. Къде точно? Отговорните фактори мълчат. Според запознати и вътрешни лица само в Цюрих отдавна разпращат сигнали над сто подземни антени.

Този почти непознат продукт се нарича Street Connect – среща се и като 5G вариант. „При нашето решение става дума за пестене на място за мобилните антенни предаватели в ограничените градски центрове“ – така през 2019 г. говорителят на Катрайн Антон Майер се опита да отговори на моя въпрос и да успокои духовете, преди фирмата от Розенхайн внезапно да бъде откупена на безценица от шведския гигант в мобилните комуникации Ериксон. За разлика от Швейцария или САЩ „патентът на Катрайн още не е лицензиран в Германия“, заяви кратко Майер, но допълни: „Въвеждането е планирано в други страни“. В прав текст: маскираните покрития за канали се трупат навсякъде. Включително и под краката ни!

Илюстрация 4. Колкото по-силно е излъчването, толкова по-хитра е маскировката: имитациите на комини се срещат все по-често.

Ако ни баламосват толкова успешно дори на местна територия, какви ли прикриващи устройства бихме могли да очакваме в екзотичните райони на другия край на света? Шансовете да попаднем в Нирвана остават големи. „Тук е раят на Земята – и в прослава на нашия най-велик мислител ще го кръстя Кантия!“ – възхищава се лайпцигският търговец и мореплавател Йохан Ото Полтер от един малък, непознат и стърчащ над водите остров, който открива през 1884 г. в зоната на Тропика на рака.

Илюстрация 5. Дали скоро и по нашите земи ще израснат изкуствени мобилни антени – дървета, които не цъфтят, но излъчват по-силно.

Направо встрастеният в подробностите моряк описва самотната земя, на която дава името на немския философ Кант: „От изток вълните на Атлантика изливат дивата си ярост върху скалистите брегове. От юг и запад обаче зелените води се плискат кротко и милват искрящия бял пясък. Над северната част господства висока планина, югът е по-скоро равен, а почвата е видимо плодородна. Диваците ходят голи, както ги е създал Бог – и имат красиво телосложение, изглеждат благоразположени.“ През 1888 г. Йохан Ото Полтер организира със собствени средства експедиция, за да завладее този земен рай между Мартиника и Барбадос – и да го предостави на германския император. Но Кантия не дочакал славата. Мечтаният остров бил изчезнал. Изгубен, потънал, непроследим…

Била ли е тази авантюра някаква шега? Или мистерия? За жалост нито едното, нито другото. Фиктивната история си е изсмукал от пръстите един артист-епикуреец на име Самуел Херцог, който на 22 май 2004 г. я публикува в Нойе Цюрихер Цайтунг като документално изложение (!) под заглавие „Диваците изглеждат благоразположени“ – оттам на 17 май 2010 г. безкритично я подема Зюддойче Цайтунг – същото прави на 22 ноември 2011 г. Шпигел, а на 7 декември 2012 г. без проверка я цитира и Ди Велт. А всичко тръгва от 19 февруари 2000 г., когато Сузане Кузике поднася на читателите на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг тази налудничава приказка като факт под заглавие „Архипелаг на блаженството изненадва специалистите“. Куриозното в случая: както Херцог, така и Кузике и до днес зарибяват читатели и прибират хонорари от своите вестници.

Всичко е ясно? Нищо подобно. Защото измишльотината и истината плават и по други географски дължини и ширини. Не на последно място това важи и за остров Сара Ан. Според една вестникарска статия в Лъдингтън Дейли Нюз от 16 октомври 1932 г. западните изследователи искали да установят контакт с местните туземци от Южния Пасифик по повод на предстоящото слънчево затъмнение през 1937 г., и се отправили към въпросното малко късче земя, разположено съгласно сведенията близо до Великденския остров. Пристигнали, но не намерили нищо. Ето как Сара Ан е изтрит от световната карта. Днес се предполага, че никога не е съществувал. Или е сбъркан с някакъв друг. Възможно ли е?

Издирващите са могли да се позовават на Подеста – пореден спорен остров-фантом, който би трябвало да се намира на почти 1400 км западно от чилийското пристанище Валпарайсо. На Гугъл ърт миниатюрният къс земя се локализира на 32018`юг и 89008` запад – въпреки че след първите данни получени от капитана барон Подеста през 1879 г. няма друг, който да ги е потвърдил. Основаната през 2009 г. микронация Република де Рино Айлънд оспорва и до днес суверенитета на Подеста.

В издадения през 2015 г. Атлас на света от Нешънъл Джиографик е отбелязан рифът Ернест Легове. Би трябвало да е открит през 1902 г. от капитан на едноименен кораб, плаващ в Тихия океан. Координатите са 35012` юг и 150040` запад, има ширина точно 100 метра. Понеже никой не знае дали рифът изобщо съществува, той за всеки случай остава отбелязан на много морски карти, подобно на спорния остров Мария Терезия (Табор) в близката област.

Дори остров Бермеха в Мексиканския залив попада в Атлантическия океан след споменаването му от картографа Алонсо де Санта Крус през 1539 г. Всички описания на това късче земя с площ 80 кв. км се основават на наблюдения. Никой досега не е стъпил на него, а отдалеч „изглеждал светъл и червеникав“. През юни 2009 г. специалисти от университета в Мексико сити решили да го проучат отблизо. По нареждане на Парламента се отправили да го търсят със самолети и кораби на посочените координати: 22033` север и 91022` запад. В продължение на 40 часа ехолотът изследва площ от 10 000 кв. км. Не откриват нищо.

Илюстрация 6. Фантомен свят: колко мистериозни острова и неизследвани кътчета съществуват на нашето земно кълбо? Никой не знае.

Съществуването на Бермеха би било добре дошло за мексиканците. Във всеки случай биха получили коз в конкуренцията за правото да извършват нефтени сондажи. Не е чудно, че много скоро плъзват слухове. Дали картографска заблуда или тектонична активност е причината за изчезването на острова – твърде елементарно обяснение за неговата липса. Някои дори упрекват ЦРУ, че го е взривило, за да осигури господство на Съединените щати в богатия на нефтени залежи регион.

Точно толкова изненадано реагираха и австралийските изследователи през 2012 г. Защото остров Санди, открит от френския мореплавател Йосиф Бруни Ентрекастено, а след това описан и картографиран от Джеймс Кук, също вече не съществува! Наистина една експедиция от университета в Сидни установи в Коралово море между Австралия и Нова Каледония много вода, но нито един квадратен метър земя – точно там, където наскоро Гугъл Мапс посочваше острова. И в този случай решаваща е намесата на меките шапки от ЦРУ, критикува ситуацията Стивън Майкълтуейт от университета в Сидни. „Това прилича на конспиративна теория“ – писа хамбургският Шпигел в края на 2012 г.

Така че не само фантастите започват да си измислят. Нима някакви тъмни сили замъгляват съществуването на тайни фантомни светове? Не е ли съмнително, никой да не може да преброи реалните и нереалните острови на земния глобус? Не остават ли в неизвестност не само крайно отдалечени зони от сушата, но дори и близки фасади в съседство, зад които никой не знае какво точно се крие? Дали всичко наоколо е всъщност различно?

Действителността се оказва по-чужда дори от фикцията. „Човек не открива нови земи, ако няма куража да изгуби от поглед старите брегове“ – пише френският писател Андре Жид (1869–1951). „Пътувай по света. Той е по-фантастичен от всеки сън!“ – подкрепя го американският му колега Рей Бредбъри (1912–2012). Или пък както каза някога Далай Лама с многозначително намигване: „Веднъж в годината трябва да посетиш място, където дотогава не си бил!“.

ВЪВЕДЕНИЕ

Добре дошли в другия свят!

„Откъде знаем всъщност, че светът, в който живеем, е истински? Не сме ли всички ние само предварително програмирани участници в една огромна компютърна програма? Ако е така: не може ли в нея да има грешки – които сме способни да откриваме?

Кристоф Пьопе, математик

„Просветлението“ идва свише. В класическия холивудски филм Шоуто на Труман (1998) една сутрин в краката на Джим Кери – в ролята на Труман Бърбанк – изневиделица светва гигантски прожектор с надпис „Сириус“ – и постепенно му се изяснява, че цялото му земно съществуване заедно с приятелите и роднините е всъщност един пожизнен телевизионен сценарий с платени статисти.

Тайните на матрицата. Новият мистериозен репортаж

Напишете мнение

Не намирате книга?