Прозорци към децата ни - Гещалттерапевтичен подход към деца и юноши

Анотация на 4-та корица:

С методи, материали, техники за работа с деца и юноши, транскрибирани интервюта, примери на терапевтични случаи и обсъждане на повече от 400 страници, тази книга запълва празнотата в литературата за детска психотерапия. „Прозорци към нашите деца“ е четена и използвана широко в продължение на десетилетия от консултанти и психолози, и е написана по начин, който е лесно разбираем от всички. Тя включва примери за терапевтични сесии с деца и юноши и предлага множество примери за използване на терапевтични техники, като изразяване чрез изкуство, глина, поезия, разказване на истории, пясъчнr ванички, музика и кукли в основната рамка на теорията, практиката и техниката на гещалттерапията - най-продаваната книга по темата в света.

Основният раздел, „Специфични проблемни поведения“, разглежда агресията, гнева, хиперактивното дете, затвореното дете, страховете, специфичния стрес, състоянията, травматичните преживявания, соматичните симптоми, аутизма, вината и самооценката.

„Прозорци към нашите деца“ пресича културните граници. Тя е преведен на над петнадесет езика, а оригиналната английска версия е широко използвана в Южна Африка, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Канада. Тази книга може да бъде прозорец към детето във вас, както и към децата, с които работите.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

ВЪВЕДЕНИЕ  КЪМ  ИЗДАНИЕТО НА GESTALT JOURNAL

1.  ФАНТАЗИЯ

2.  РИСУВАНЕ И ФАНТАЗИЯ

ТВОЯТ СВЯТ В ЦВЕТОВЕ, ФОРМИ И ЛИНИИ

СЕМЕЙНИ РИСУНКИ

РОЗОВ ХРАСТ

ДРАСКАНИЦИ

ГНЕВНИ РИСУНКИ

МОЯТА СЕДМИЦА, МОЯТ ДЕН, МОЯТ ЖИВОТ

ЗАВЪРТУЛКА

ЦВЕТОВЕ, КРИВИ, ЛИНИИ И ФОРМИ

ГРУПОВО РИСУВАНЕ

СВОБОДНО РИСУВАНЕ

ЖИВОПИС

РИСУВАНЕ С ПРЪСТИ

РИСУВАНЕ С КРАК

3.  МОЯТ РАБОТЕН МОДЕЛ

ОЩЕ ИДЕИ ЗА ФАНТАЗИЯТА И РИСУВАНЕТО

4.  СЪЗДАВАНЕ НА НЕЩА

ГЛИНА

ДРУГИ УПРАЖНЕНИЯ С ГЛИНА

ПЛАСТИЛИН

ТЕСТО

ВОДА

СКУЛПТУРИ И КОНСТРУКЦИИ

ДЪРВО И ИНСТРУМЕНТИ

КОЛАЖ

СНИМКИ

КАРТИ ТАРО

5. РАЗКАЗВАНЕ НА ПРИКАЗКИ, ПОЕЗИЯ И КУКЛИ

РАЗКАЗВАНЕ НА ПРИКАЗКИ

КНИГИ

ПИСАНЕ

ПОЕЗИЯ

КУКЛИ

КУКЛЕНИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ

6. СЕТИВЕН ОПИТ

ОСЕЗАНИЕ

ЗРЕНИЕ

СЛУХ

МУЗИКА

ВКУС

ОБОНЯНИЕ

ИНТУИЦИЯ

ЧУВСТВА

РЕЛАКСАЦИЯ

МЕДИТАЦИЯ

ТЕЛЕСНИ ДВИЖЕНИЯ

7.  ИЗИГРАВАНЕ

ТВОРЧЕСКО ДРАМАТИЧНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

ОСЕЗАНИЕ

ЗРЕНИЕ

СЛУХ

ОБОНЯНИЕ

ВКУС

ТЯЛОТО

ПАНТОМИМИЧНИ СИТУАЦИИ

ОХАРАКТЕРИЗИРАНЕ

ИМПРОВИЗАЦИИ С ДУМИ

СЪНИЩА

ПРАЗНИЯТ СТОЛ

ПОЛЯРНОСТИ

8.  ИГРОВА ТЕРАПИЯ

ПЯСЪЧНИК

ИГРИ

ПРОЕКТИВНИТЕ ТЕСТОВЕ КАТО ТЕРАПЕВТИЧНА ТЕХНИКА

9.  ТЕРАПЕВТИЧНИЯТ ПРОЦЕС

ДЕТЕТО ИДВА ЗА ТЕРАПИЯ

ПЪРВАТА СЕСИЯ

КАК ИЗГЛЕЖДА МОЯТ КАБИНЕТ?

ПРОЦЕСЪТ НА ТЕРАПИЯТА

СЪПРОТИВА

ПРЕКРАТЯВАНЕ

10.  КОНКРЕТНИ ПРОБЛЕМНИ ПОВЕДЕНИЯ

АГРЕСИЯ

ГНЯВ

ХИПЕРАКТИВНОТО ДЕТЕ

ЗАТВОРЕНОТО ДЕТЕ

СТРАХОВЕ

КОНКРЕТНИ СТРЕСОВИ СИТУАЦИИ ИЛИ ТРАВМИРАЩИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ

СОМАТИЧНИ СИМПТОМИ

НЕСИГУРНОСТ; „ЗАЛЕПВАНЕ“; ПРЕКОМЕРНО УГАЖДАНЕ

САМОТНИКЪТ

САМОТА

ДЕТЕТО, КОЕТО ВЛИЗА И ИЗЛИЗА ОТ РЕАЛНОСТТА

АУТИЗЪМ

ВИНА

САМООЦЕНКА; АЗ-КОНЦЕПЦИЯ; АЗ-ОБРАЗ

11. ДРУГИ СЪОБРАЖЕНИЯ

ГРУПИ

ЮНОШИ

ХОРА В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ

ПО-ВЪЗРАСТНИ

БРАТЯ/СЕСТРИ

МНОГО МАЛКИ ДЕЦА

СЕМЕЙСТВО

УЧИЛИЩА, УЧИТЕЛИ И ОБУЧЕНИЕ

СЕКСИЗЪМ

12. ЛИЧНА БЕЛЕЖКА

ЗА АВТОРКАТА

ЛИТЕРАТУРА

ПРЕДГОВОР

Когато четях ръкописа на тази книга, си мислех: „Всеки трябва да се заинтересува от нея: всеки, който има нещо общо с децата“. Не забелязах, че този „всеки“ изпускаше някого.

Когато коректурата се четеше на глас, за да я сверим с ръкописа, влезе 7-годишната Съмър. Тя започна да рисува с цветни моливи. Не се суетеше и не се въртеше; не попита майка си кога ще се прибират у дома. Беше необикновено тиха, слушайки книгата да се чете на глас. По-късно тя каза, че книгата ѝ е харесала.

В значителна част от тази книга деца говорят за себе си с честност, за която Вайълет Оуклендър им дава възможност. Кой би трябвало да се интересува повече от това от друго дете? Въпреки това, когато мислих за хората, които биха се заинтересували, видях само пораснали: терапевти, преподаватели, родители. Не включих хората, за които е тази книга. Вайълет показва, че това е основната причина за много от трудностите на децата. Ние, възрастните, често ги изключваме от информацията и изразяването, оставяйки ги объркани.

Направете пауза за момент, за да си спомните собственото детство и собствената си борба да разберете света на възрастните...

Вайълет ясно си спомня и това е важна част от нейното познаване и разбиране на децата. Тя притежава всички официални акредитиви, но опитът ѝ с деца и спомените ѝ от собственото ѝ детство са много по-важни. Именно на това разчита тя за уникалното си разбиране „как те са загубили себе си“.

Някои пораснали хора никога не са се открили. За тях тази книга може да е началото на откриването на себе си: преоткриването на части от себе си, които са били изоставени в детството.

Вайълет казва, че не е авторът на никой от методите, които използва. Начинът, по който ги използва обаче, е много оригинален и креативен, гъвкав жив Гещалт: „Аз отивам там, където ме насочат моето наблюдение и интуиция, чувствайки се свободна във всеки момент да променя посоката“. Участва пълният спектър на нейните сетива, докато тя се движи заедно с децата в преоткриването на собствения им опит. Тя се чувства комфортно с грешките си, споменава ги мимоходом и казва: „Вярвам, че няма как да допуснеш грешка, ако си добронамерен и ако се въздържаш от интерпретации и преценки“. (Повечето от нас са добронамерени; малцина от нас се въздържат от преценки или дори забелязват, че интерпретират.)

Вайълет говори с децата по прост, директен начин – начин, по който повечето от нас биха искали да им говорят през цялото време, но рядко го преживяват дори и с близките си приятели и с интимните си партньори.

„Аз се впускам в пространно обяснение... и накрая казвам: „Деби, всъщност аз наистина не знам това със сигурност“.

„За известно време говорихме за нейната самота и тогава ѝ разказах нещичко за собствената ми самота.“

Тази книга може да е прозорец към детето във вас, както и към децата, които са покрай вас.

Бари Стивънс

Юни 1978 г.

ВЪВЕДЕНИЕ 

КЪМ 

ИЗДАНИЕТО НА GESTALT JOURNAL 

Деби (9-годишна): „Как правиш така, че хората да се чувстват по-добре?“

„Какво имаш предвид?“ (Очевидно печеля време.)

Деби: „Ами когато хората те видят, се чувстват по-добре. Какво правиш, за да стане това? Трудно ли е да се направи?“

„Звучи така, сякаш ти се чувстваш по-добре.“

Деби (кима енергично): „Да! Сега се чувствам по-добре. Как става така?“

Впускам се в пространно обяснение за начина да предразположиш хората да ти разкажат за своите чувства, как правя това, как съм го направила с нея и накрая казвам: „Деби, всъщност аз наистина не знам това със сигурност.“

* * *

Написах горните параграфи преди повече от десет години и оттогава съм посветила много време на опита да отговоря на въпроса на Деби. Днес не мога искрено да кажа, че не знам какво кара хората да се чувстват по-добре, тъй като съм много по-близо до отговора, отколкото бях тогава. Имам много по-ясна представа за терапевтичния процес с деца и как – с правилния тип преживявания – организмът си проправя път към здравословния живот и растеж.

През тези десет години съм в контакт буквално със стотици деца и семейства, и вероятно с хиляди хора, които работят с деца по целия свят. Всички тези хора бяха мои учители и ми помогнаха да се доближа до отговора на въпроса на Деби. Тази книга стигна дори по-далеч, отколкото аз самата, и от хилядите писма, които съм получила, някои от най-прочувствените писма, които някога съм чела, знам, че тази книга е послужила на целта така, както се надявах.

Чувствам се привилегирована, че съм открила ефективни начини да се помага на децата по-лесно да преминават през някои трудни периоди от живота си. През последните десет години светът не беше мил с тях. Това, което намирам за насърчаващо, е засиленото осъзнаване на потребностите на децата. Написах тази книга, за да споделя своите преживявания с онези от вас, които познавате тези потребности и търсите начини да помагате на децата да израстват силни въпреки травмите през живота си. 

Едно десетилетие е дълго време. Когато чета тази книга, продължавам да съм напълно съгласна с онова, което съм написала преди десет години. Много остро осъзнавам обаче, че искам да кажа повече на всяка страница. Бях обогатена от още много, много деца, имах невероятни преживявания с тях; разширих много от техниките, описани тук, и разработих някои чудесни нови техники. Вдъхновена съм от нови концепции и съм реорганизирала някои от старите. Открих много нови ресурси, които помагат на мен и на онези, на които преподавам, в работата ни. Всичко това трябва да се очаква. Наслаждавам се на факта, че докато остарявам, продължавам да разширявам границите си. Може би някой ден ще дойде времето да включа новонаученото в нова книга. Междувременно се надявам тази добра стара книга да продължи да достига до хората и да вдъхновявя.

Вайълет  Оуклендър 

Санта Барбара, Калифорния

1. 

ФАНТАЗИЯ

„След малко ще помоля всички ви в групата да затворите очи и ще ви поведа на въображаемо пътуване. Когато приключим, ще отворите очи и ще нарисувате нещо, което ще е краят на нашето пътуване. Бих искала да се настаните колкото се може по-удобно, да затворите очи и да влезете в собственото си пространство. Когато затворите очи, ще се окажете в едно пространство –наричам го вашето пространство. Вие заемате това пространство в стаята и където и другаде да сте, но обикновено не го забелязвате. Със затворени очи може да придобиете представа за него – къде е тялото ви и въздухът около вас. Разполагаме с хубаво пространство, в което да бъде човек, защото е вашето място, то е вашето пространство. Забележете какво става в тялото ви. Забележете дали някъде във вас има напрежение. Не се опитвайте да отпускате местата, където усещате напрежение. Просто ги забележете. Преминете през цялото си тяло от главата до пръстите на краката и обърнете внимание. Как дишате? Поемате ли си дълбоко въздух, или дишате учестено и плитко? Бих искала сега да поемете два пъти много дълбоко дъх. Издишайте с някакъв звук. Хааааааах. Добре. Сега ще ви разкажа една кратка история и ще ви заведа на едно пътуване наужким. Опитайте се да ме следвате. Представете си това, което ви казвам, и вижте как се чувствате, докато го правите. Забележете дали ви харесва да отпътувате на това кратко пътешествие, или не. Когато стигнете до части, които не харесвате, не е нужно да отивате там. Просто слушайте гласа ми, следвайте ме, ако искате, и вижте какво ще се случи.

Искам да си представите, че вървите през гора. Навсякъде наоколо има дървета и птиците пеят. Слънцето проблясва между дърветата и е сенчесто. Много е приятно да се върви през тази гора. Покрай пътеката има малки цветя, диви цветя. Вие вървите по пътеката. От двете страни на пътеката има големи камъни и от време на време виждате някое малко животно бързо да се отдалечава – може би някое малко зайче. Вие вървите и скоро забелязвате, че пътеката се издига и вие се изкачвате по хълм. Разбирате, че изкачвате планина. Когато стигате върха на планината, сядате на голям камък, за да си починете. Оглеждате се. Слънцето блести; птиците летят насам-натам. Отпред, през една долина, има друга планина. Може да видите, че в планината има пещера и ви се иска да сте там. Забелязвате, че птиците лесно летят дотам и ви се иска да бяхте птица. Внезапно – тъй като това е фантазия и всичко може да се случи – осъзнавате, че сте се превърнали в птица! Изпробвате крилата си и – разбира се – можете да летите. Незабавно политате и с лекота прелитате до другата страна. (Пауза, за да се даде време за летежа.)

От другата страна кацате на една скала и незабавно отново ставате себе си. Покатервате се на скалите, гледащи към входа на пещерата, и виждате малка врата. Навеждате се, отваряте я и влизате в пещерата. Когато сте вътре, има достатъчно място, за да се изправите. Обикаляте наоколо и изучавате стените на пещерата – внезапно забелязвате пътека – коридор. Тръгвате по него и скоро забелязвате, че има цели редове от врати, на всяка от тях е с написано име. Изведнъж стигате до врата с вашето име на нея. Стоите пред вашата врата и мислите за нея. Знаете, че скоро ще я отворите, за да минете от другата й страна. Знаете, че това ще е вашето място. Може да е място, което си спомняте, място, което познавате сега, място, за което мечтаете, място, което дори не харесвате, място, което никога не сте виждали, място на закрито или на открито. Няма да знаете, докато не отворите вратата. Каквото и да е обаче, ще е вашето място.

Натискате дръжката и прекрачвате. Огледайте вашето място! Изненадани ли сте? Добре го огледайте. Ако не видите вашето място, измислете го сега. Вижте какво има в него, къде се намира, дали е вътре или вън - на открито. Кой е там? Има ли хора, хора, които познавате или не познавате? Има ли животни? Или няма никого? Как се чувствате в това място? Забележете как се чувствате. Добре ли се чувствате, или не толкова добре? Огледайте се, обиколете мястото си. (Пауза.)

Когато сте готови, ще отворите очи и ще се окажете обратно в тази стая. Когато отворите очи, искам да вземете листове и моливи или флумастери, или пастелни бои и да нарисувате вашето място. Моля, не говорете, докато го правите. Ако трябва да кажете нещо, моля, шепнете. Ако нямате правилните цветове за вашето място, спокойно можете да дойдете и тихо да вземете всичко, което ви трябва, или да заемете от някой друг. Нарисувайте вашето място колкото се може по-добре. Ако искате, може да нарисувате чувствата си по отношение на това място с помощта на цветове, форми и линии. Решете дали ще включите себе си в мястото, къде и как – като форма, цвят, или символ. Не е необходимо да разбера какво е вашето място, като гледам картината ви; вие ще можете да ми я обясните. Доверете се на всичко, което сте видели, когато сте отворили вратата, дори ако то не ви харесва. Ще имате около 10 минути. Може да започнете, когато сте готови.“

Подобна фантазия трябва да бъде разказана с фантазен глас. Разказва се бавно, с много паузи, за да се даде възможност на децата да „направят“ нещата, които им казват да направят. Често затварям очи и самата аз преминавам през фантазията, докато я разказвам. Правила съм това упражнение с рисуване на фантазии с отделни деца и в групова среда, както и с хора на различна възраст: от около 7-годишни до такива в зряла възраст. Ето някои примери на детски „места“ и как работя с тях.