Обелиските: енергийни кули. Мистериозното предназначение на обелиските

Дейвид Чайлдрес – популярен автор и звезда от предаването „Древните извънземни“ по History Channel, ни представя зашеметяващ разказ за археологическо разследване от мегалитен мащаб. Чайлдрес разглежда загадката на обелиските и тяхното предназначение. Египтолозите твърдят, че обелиските са гранитни кули, които символизират слънчев лъч – мегалитен символ на Бога на слънцето Ра, наречен по-късно Атон. Някои обелиски тежат над 500 тона – масивни блокове от полиран гранит, които са изключително трудни за добиване и издигане дори с помощта на съвременната техника. Защо древните цивилизации в Египет, Етиопия и на други места са предприели огромното начинание да издигнат само един обелиск, а не десетки? Дали обелиските са нещо повече от обикновени паметници? Дали не са енергийни кули, които са можели да приемат или предават енергия? Чайлдрес ни повежда на удивително пътешествие из историята на обелиска и вероятното му предназначение за енергийна кула. С дискусии за безжичната енергия на Тесла и използването на обелиските като гигантски игли за акупунктура на Земята, Чайлдрес ни показва какво са се опитвали да постигнат древните с мистериозните си обелиски. Главите включват: Мегалитите по света и тяхното предназначение; Мистериите на недовършения обелиск; Кристалните кули в Египет; Обелиските в Етиопия; Обелиските в Европа и Азия; Мистериозните обелиски в Америка; Кръглите кули, обелиските и земните енергии; Ужасните кристални кули на Атлантида; Безжичната система за разпределение на енергия на Тесла; Обелиските на Луната. 

Съдържание:

1.  МИСТЕРИОЗНИЯТ ОБЕЛИСК И ПИРАМИДИОНЪТ

2.  МЕГАЛИТНИТЕ „МОЗЪЦИ“

3.  ЗАГАДКИТЕ НА НЕЗАВЪРШЕНИЯ ОБЕЛИСК

4.  ПРОБЛЕМЪТ С ОБЕЛИСКИТЕ

5.  ОБЕЛИСКИТЕ В ЕТИОПИЯ

6.  ОБЕЛИСКИ В ЕВРОПА И АЗИЯ

7.  ОБЕЛИСКИТЕ В ЦЕНТРАЛНА И ЮЖНА АМЕРИКА

8.  КУЛИТЕ НА АТЛАНТИДА

9.  ОБЕЛИСКИ НА ЛУНАТА

БИБЛИОГРАФИЯ И БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

1. МИСТЕРИОЗНИЯТ ОБЕЛИСК И ПИРАМИДИОНЪТ Изследването е права линия от тангентата на добре известно предположение до центъра на предизвестен извод. – Заключението на Невил От дълги години съм очарован от обелиските и съм включвал темата в много от презентациите си на конференции по целия свят. Като колекционер на книги (и други неща) имам вероятно всяка книга за обелиски, издавана някога на английски език. Не са много – около шест – и нямат какво особено да кажат за причината за съществуването на големите монолитни обелиски, създадени преди хиляди години. Датата на създаването и издигането на много от тях е под доста сериозно съмнение, както ще видим в хода на тази книга. Всичко, което ще стане ясно, е, че обелиските са сред най-големите и най-загадъчните от всички камъни, изсечени в древността. Не знаем колко са били изсечени или издигнати в древността. Не знаем колко широко е било разпространено издигането на обелиски, нито откъде е произлязла тази практика. Не знаем как са били издигани най-големите обелиски и не знаем каква функция са изпълнявали обелиските според древните хора. По същество: за какво са служели обелиските – инженерно постижение с херкулесови размери? Каква цел са изпълнявали? Обикновени паметници на слънчевия лъч ли са били? Имало ли е някаква енергия, за която се е смятало, че се пренася и насочва чрез тези гигантски игли от гранит? Гранитът съдържа малки резониращи кварцови кристали, вградени в структурата на скалата. Има ли това значение за предназначението на обелиска? По същество обелиските някакъв вид енергийни кули ли са? Изглежда, че отговорът е „да“. Първо, нека обсъдим някои от ранните книги за обелиски, колкото и малко да са, и стандартните определения на важните термини „обелиск“ и „пирамидион“. ЩО Е „ОБЕЛИСК“? Първо, да разгледаме основите на това, що е „обелиск“ и как се определя в старата научна общност. Encyclopedia Britannica определя обелиска като: ... заострена монолитна колона, първоначално издигана по двойки на входовете на древноегипетските храмове. Египетският обелиск е издялан от едно парче камък, обикновено червен гранит от кариерите в Асуан. Той е проектиран така, че квадратната или правоъгълната му основа да бъде по-широка от пирамидалния му връх, който често е бил покрит със сплав от злато и сребро, наречена електрум. И четирите страни на ствола на обелиска са украсени с йероглифи, които в повечето случаи включват религиозни посвещения, обикновено на бога на слънцето, и възпоменания на владетелите. Макар да е известно, че обелиски са били издигани още през IV династия (ок. 2575–2465 г. пр. Хр.), не са запазени примери от тази епоха. Обелиските от слънчевите храмове на Петата династия са сравнително ниски (високи не повече от 10 фута [3,3 м].). Най-ранният оцелял обелиск датира от управлението на Сенусрет (Сезострис) I (1918–1875 г. пр. Хр.) и е в Хелиопол – предградие на Кайро, където някога се е издигал храм на Ра. Един от двойката обелиски, издигнати в Карнак от Тутмос I (ок. 1493–1482 г. пр. Хр.), е висок 80 фута (24 м), квадратен в основата, със страни от 6 фута (1,8 м) и тежи 143 тона. Надпис върху основата на 97-футовия (30-метров) стоящ обелиск на Хатшепсут в Карнак посочва, че работата по изсичането на този конкретен монолит от кариерата е отнела седем месеца. В храма на Хатшепсут в Тива има сцени от транспортирането на обелиска по Нил с баржа. На местоназначението работниците поставят колоната на мястото ѝ върху отделената основа, като я изтеглят нагоре по рампа, направена от пръст, и я наклоняват. Други народи, включително финикийците и ханаанците, изработват обелиски по египетски образец, макар и обикновено да не са издялани от един каменен блок. По времето на римските императори много обелиски са пренесени от Египет в днешна Италия. Поне дузина от тях са в град Рим, включително един, който сега е на площад „Сан Джовани ин Латерано“ и който първоначално е бил издигнат от Тутмос III (управлявал 1479–1426 г. пр. Хр.) в Карнак. С височина 105 фута (32 метра) и квадратна основа със страни по 9 фута (2,7 метра), която се стеснява до квадратен връх със страни 6 фута и 2 инча (1,88 метра), той тежи приблизително 230 тона и е най-големият древен обелиск, запазен до днес. В края на XIX в. правителството на Египет разделя двойка обелиски – дава единия на САЩ, а другия – на Великобритания. Единият сега стои в Сентръл парк в Ню Йорк, а другият – на брега на Темза в Лондон. Въпреки че са известни като Иглите на Клеопатра, те нямат историческа връзка с египетската царица. Посветени са в Хелиопол на Тутмос III и носят надписи за него и за Рамзес II (управлявал ок. 1279–1213 г. пр. Хр.). Издълбани от типичния червен гранит, те са високи 69 фута и 6 инча (21,2 м), имат правоъгълна основа с размери 7 фута и 9 инча на 7 фута и 8 инча (2,36 м на 2,33 м), и тежат 180 тона. Изсичането и издигането на тези стълбове е мерило за механичния гений и неограничената работна ръка, с която са разполагали древните египтяни. Добре известен пример за съвременен обелиск е Паметникът на Джордж Вашингтон, който е завършен във Вашингтон през 1884 г. Той се издига на 555 фута (169 метра) и съдържа обсерватория и вътрешен асансьор и стълби. Обърнете внимание, че в статията по-горе никъде не е посочено предназначението на обелиските, освен че те са издигани „... по двойки на входовете на древноегипетските храмове“. Това е вероятно най-простото обяснение на обелиска, давано някога, и илюстрира, че функцията им – дори погледнато от суеверната гледна точка на древните египтяни – е неизвестна. Последният абзац може да предизвика спор. Вашингтонският паметник – и други подобни – всъщност е фалшив обелиск, защото не е монолитен. С други думи, той е изграден от хиляди камъни и по същество е огромна сграда със стълбище в нея, което прилича на обелиск. Истинският обелиск е едно-единствено парче монолитен камък, предимно гранит. Както ще видим, монолитната игла от гранит трябва да е съвършена и не може да има никакви пукнатини или цепнатини в нея. По същия начин, когато казват, че финикийците са построили обелиски от много каменни блокове, не можем да сме сигурни точно за какво става дума, защото не са посочени имената на нито един обелиск. В Ливан се намира Храмът на обелиските, разположен в Библос, който съдържа около 25 малки обелиска, като най-високият е два метра и половина. Тези структури представляват малки паметници, които са имали пирамидион – пирамидална форма – на върха си. В „Уикипедия“ има обширна статия за обелиските и се споменават обелиски в Асирия. „Уикипедия“ освен това правилно съобщава, че обелиските са монолитни с пирамидион на върха. В „Уикипедия“ пише следното за обелиските: Обелискът е висок, четиристранен, тесен, заострен паметник, който завършва с пирамидална форма, или пирамидион, на върха. Първоначално те са били наричани tekhenu [текхену] от своите строители – древните египтяни. Гърците, които са ги видели, са използвали гръцкия термин obeliskos, за да ги опишат, думата е преминала в латинския и накрая в английския език. Древните обелиски са монолитни, т.е. състоят се от един-единствен камък. Повечето съвременни обелиски са изработени от няколко камъка; някои, например Вашингтонския паметник, са сгради. Терминът „стела“ обикновено се използва за други монументални, изправени, надписани и изваяни камъни. Обелиските са заемали видно място в архитектурата на древните египтяни, които са ги поставяли по двойки на входа на храмовете. Думата „обелиск“, използвана днес в английския език, има по-скоро гръцки, отколкото египетски произход, тъй като гръцкият пътешественик Херодот е един от първите класически автори, които описват тези обекти. Известно е, че са оцелели редица древноегипетски обелиски, както и „недовършеният обелиск“, намерен частично издялан от каменоломната в Асуан. Днес тези обелиски са разпръснати по целия свят, а в Египет са останали по-малко от половината от тях. Най-ранният храмов обелиск, който все още е на оригиналното си място, е 68-футовият (20,7 м), тежащ 120 метрични (130 къси ) тона обелиск от червен гранит на Сенусрет I от XII династия в Ал-Матария в съвременния Хелиопол. Черният обелиск на Нимруд Обелискът символизирал бога на слънцето Ра, а по време на кратката религиозна реформация на Ехнатон за него се говорело, че е вкаменен лъч на Атон – слънчевия диск. Смятало се е и че богът е съществувал в структурата. Бенбен е могилата, издигаща се от първичните води Ну, върху която се е установил богът-създател Атум в историята на сътворението на хелиополската митическа форма на древната египетска религия. Камъкът Бенбен (известен още като пирамидион) е най-горният камък на египетската пирамида. Свързан е и с обелиска. Хипотезата на египтоложката от Нюйоркския университет Патриша Блекуел Гари и старши редактора на Astronomy Ричард Талкот е, че формите на древноегипетската пирамида и обелиска са извлечени от природни явления, свързани със слънцето (богът на слънцето Ра е най-голямото божество на египтяните). Възможно е пирамидата и обелискът да са били вдъхновени от пренебрегвани досега астрономически явления, свързани с изгрева и залеза на слънцето: съответно зодиакалната светлина и слънчевите стълбове. Древните римляни са били силно повлияни от формата на обелиска до такава степен, че в момента в Рим има над два пъти повече обелиски, отколкото в Египет. Всички те са паднали след римския период с изключение на обелиска във Ватикана и са били издигнати отново на различни места. Най-големият стоящ и най-висок египетски обелиск е Латеранският обелиск на площада в западната част на Латеранската базилика в Рим с височина 105,6 фута (32,2 м) и тегло 455 метрични тона (502 къси тона). Не всички египетски обелиски в Римската империя са били поставени в Рим. Ирод Велики подражава на римските си покровители и поставя египетски обелиск от червен гранит в хиподрума на новия си град Кесария в Северна Юдея. Той е висок около 40 фута (12 м) и тежи около 100 метрични тона (110 къси тона). Той е открит от археолози и е възстановен на предишното си място. В Константинопол императорът на Източната римска империя Теодосий изпраща обелиск през 390 г. сл. Хр. и го поставя на своя хиподрум, където той е издържал на кръстоносците и на селджуките, и стои на площада на Хиподрума. Бил е висок 95 фута (29 м) и е тежал 380 метрични тона (420 къси тона). Предполага се, че долната му половина също е стояла някога в Истанбул, но сега е изгубена. Истанбулският обелиск е висок 65 фута (20 м). Едно от нещата, които се свързват с обелиските, е камъкът Бенбен. Какво представлява той? КАМЪКЪТ БЕНБЕН Камъкът Бенбен е камък с форма на пирамида, който се свързва с първичните начала на човечеството, върху който се установил богът-създател Атум, както видяхме по-горе. Камъкът Бенбен е наричан от гърците и пирамидион. Камъкът Бенбен и птицата Бенбен са загадъчни, но поне малкото, което знаем, изглежда обяснява дълбоката почит, която древните егптяни са изпитвали към пирамидите в Гиза. Ето какво казва „Уикипедия“ за камъка Бенбен: В Pyramid Texts („Текстовете от пирамидите“), например в Слова 587 и 600, самият Атум понякога е наричан „могила“. За него се казва, че се е превърнал в малка пирамида в Хелиопол (египетски: Annu или Iunu), в която – както се споделя – живее Атум. Другите градове развили собствени митове за първичната могила. В Мемфис Татенен – бог на земята и източник на „всички неща под формата на храна и лакомства, божествени предложения, всички блага“, бил олицетворение на първичната могила. Камъкът Бенбен, наречен на името на могилата, е свещен камък в храма на Ра в Хелиопол (египетски: Annu или Iunu). Това е мястото, върху което падали първите слънчеви лъчи. Смята се, че е бил прототип на по-късните обелиски, а най-горният камък на големите пирамиди е базиран на неговия дизайн. Най-горният камък, или върхът на пирамидата, се нарича и пирамидион. В Древен Египет те вероятно са били позлатени, за да блестят на слънчевата светлина. Пирамидионът се нарича и „камък Бенбен“. Много камъни Бенбен, често резбовани с изображения и надписи, са изложени в музеите по света. Божеството-птица Бену, което вероятно е вдъхновило феникса, е почитано в Хелиопол, където се казва, че живее на камъка Бенбен или на свещената върба. Според Бари Кемп връзката между Бенбена, феникса и слънцето може да се основава на алитерация: изгревът – weben, на слънцето, изпраща лъчите си към Бенбена, върху който живее птицата Бену. В Слово 600, § 1652 от Pyramid Texts („Текстовете от пирамидите“) се говори за Атум като изгряващ, като Бенбен, в Дома на Бену в Хелиопол. От най-ранни времена изобразяването на Бенбен е стилизирано по два начина: първият е като заострена, пирамидална форма, която вероятно е била модел за пирамидите и обелиските. Другата форма е била с кръгъл връх; вероятно това е произходът на Бенбен като свободно стоящ оброчен предмет и обект на почитане. По време на Петата династия изобразяването на Бенбен е оформено като „клекнал“ обелиск. По-късно, по време на Средното царство, той се превръща в дълъг и тънък обелиск. В гробницата на Панехеси от периода Амарна Бенбенът е голяма стела с кръгъл връх, стояща върху издигната платформа. Египтологът Бари Кемп твърди, че птицата Бену се свързва с пирамидите и обелиските само защото има сходно звучащо име и освен това прелита над реката – или се издига нагоре – и Словото се превръща в алитерация. Все пак обаче, каквато и роля да има Бену в мистерията на обелиските, ние все още не знаем как камъкът Бенбен е свързан с обелиските. „Уикипедия“ ни известява – без да уточнява, – че камъкът Бенбен е свързан с обелиските. Но как? Очевидно е, че обелиските обикновено завършват със заострена пирамида в края на монолитната си структура. Египетските пирамиди обикновено завършват и с връх (пирамидите на индусите, олмеките и маите обикновено завършват с храм или плоска зона на върха) и така виждаме прилика с обелиските. Изглежда обаче, че има и някаква друга връзка между пирамидите, пирамидионите и обелиските. Всички те свързани ли са с производството и преноса на енергия? Бенбенът се появява на обратната страна на доларовата банкнота като връх на пирамидата. Да, окото над пирамидата е камъкът Бенбен. Изглежда любопитно, че обикновените американци – и други хора – носят в портфейлите си доларови банкноти, на които има изображение на Бенбен, но не знаем какво представлява Бенбенът. Бенбенът „Божието око“ ли е, което се усмихва на човечеството и конкретно на нацията, известна като Съединени американски щати? Вместо на върха на обелиска, това изображение е на върха на Голямата пирамида и съчетава камъка Бенбен с Окото на Хор и Голямата пирамида.