Още по-опасно! Използвай гениалния принцип на засмукването. Освободи се от тази заробваща система.

Съзнателно ни затъпяват и отклоняват от истински важните теми, за могат лесно да ни управляват и в бъдеще!

Идва времето това да се промени!

Човешкото робство е въведено с дяволски трик: свеждането на отделния човек до безсилно и страхливо същество. С помощта на едно сатанинско превъзпитание човечеството е превърнато в овчедушно стадо и се оставя да бъде насочвано от пастира в желаната от него посока. Можем ли все още да се измъкнем от това положение?

Дори тежко болният организъм има шанс да бъде излекуван! Лечебният процес започва от малко на брой клетки и бавно се разпространява. Във времето на смартфоните и глобалното обвързване мощните въздействащи механизми на този информационен поток сякаш са изпаднали в забрава. Но силните на деня ги използват за себе си. А защо не го правим и ние? Защото съзнателно ни затрупват с духовни боклуци, така че да не ни хрумне идеята, да използваме като предимство принципи като този на засмукването. 

Щефан Мюлер – менталният коучър – разяснява в продължението на „Опасно!“ как практически да използваме принципа на засмукването и да го интегрираме в ежедневието. Готов ли си да го приложиш?

Съдържание

Предговор от Ян ван Хелсинг

Глава 1. Замисляне – премисляне – преосмисляне

Глава 2. Грешката в системата

Глава 3. Принципът на натиска

Глава 4. Истината

Глава 5. Как за пръв път срещнах принципа на засмукването?

Глава 6. Космическите закони

Глава 7. Войната за твоето съзнание

Глава 8. Бебешкото общество

Глава 9. Нужна ли е духовността?

Глава 10. Принципът на засмукването

Глава 11. Кога трябва да се използва принципът на засмукването?

Глава 12. Примери

Практическа част

Епилог

За автора

Литературни и други източници

Източници на илюстрациите

Предговор от Ян ван Хелсинг

Мили читателки и читатели,

още когато преди 23 години пишех двете книги за тайните общества, които бяха конфискувани поради взривоопасното и по-скоро нежелателно съдържание, постоянно се тревожех как аз, тогава едва 25-годишен, ще успея да събера толкова обемна и многостранна информация и да се срещна лично с нужните познавачи и вътрешни хора. Изглеждаше направо невъзможно… Говоря за времето между 1992 и 1995 г., когато още нямаше интернет и издирвах лично моите събеседници по цял свят. И при следващите книги, които най-често засягаха необичайни теми като тайните ложи или разузнавателните служби, този въпрос изникваше твърде често. Как се стига до такава информация?

Много просто: използвам принципа на засмукването. Моля? Не ви разбрах, кой принцип? Позволете да ви дам един пример. В момента работя върху новата ми книга „Разобличители“ , в която думата вземат многобройни специалисти и познавачи от най-различни области. Когато се роди идеята за нея, вече познавах от моите приятелски кръгове някои от събеседниците, които пожелаха да излеят болката или гнева си – например сина на един илюминат, един агент от Федералната разузнавателна служба и един политик от голяма партия. Искаше ми се да имам повече такива хора. Съставих списък с определени области, в които да разкрия някои тайни (фармацевтичната индустрия, шотландското масонство, Ватикана, правораздаването…). След като го завърших, отправих гореща молба към Вселената, че търся хора, които да ми разкажат нещо любопитно по тези теми. Когато лицата, които бих желал да включа в книгата, са ми известни поименно, няма никакви затруднения, но много често не ги познавам. Затова записвам в списъка: „вътрешен човек от фармацевтичната индустрия“. Нищо повече. После изпращам посланията в мрежата, не мисля за тях и просто си гледам ежедневната работа. А за по-нататъшното развитие винаги има свидетели (най-често съпругата ми): хората идват при мен като с магическа пръчка. Един праща читателско писмо, друг пристига лично – по препоръка на мой познат и без предварителна уговорка. Това работи и в ежедневието – разпределяш задачите и ги оставяш – подхващаш друго. И нещата тръгват. Винаги е било така и така ще бъде, защото става дума за естествен принцип. Никога не съм се съмнявал в него и няма и да се усъмня. Естествено може да мине известно време, преди да се натрупа материал, но най-често това става в рамките на дни или седмици. 

Веднъж го формулирах по следния начин: Ако съществува някаква необходимост, отговорът идва автоматично! Създавам една потребност и господстващият в природата принцип на засмукването ми поднася отговор – заради нуждата от такъв. Исус се е изразявал другояче: Искайте и ще ви се даде . Знам, че на пръв поглед това не изглежда толкова убедително. Нека ви го обясня малко по-нагледно. Определени неща не могат да бъдат постигнати насилствено. Няма как да принудя някого да ми даде интервю – трябва да стане гъвкаво и да е полезно и за двете страни. Както се казва – когато почвата е узряла. Също и времето. Иначе семето няма да поникне. Трябва да улучиш подходящия момент и нужната обстановка.

Този принцип е известен още като черна и бяла магия. При черната – това е мъжката – става дума да наложиш волята си. Искам да имам власт над това лице, над тази страна, искам богатство, престиж или каквото и да е. Винаги „Аз ИСКАМ!“. За това биват призовани демони или други „помощни“ сили, които да се погрижат за възможно най-бързото сбъдване на желаното. Това е принципът на натиска в най-чистата му форма. Бялата магия – позната още като женска – е принцип на приемането. Човек приема онова, което му се полага. И което е узряло, за да бъде прието, но трябва да умееш да чакаш. То неизбежно ще дойде, но за да получиш наистина вярното, понякога трябва търпеливо да изчакаш, за да придобиеш и зрелостта правилно да се отнесеш към него. Това има предвид Херман Хесе, когато в „Сидхарта“ неговият протагонист „Буда“ заявява: „Мога да гладувам, мога да медитирам, мога да чакам“.

Медитацията функционира на принципа на засмукването. Съзнателно създаваш един вакуум – мисловна празнота – докато тя се изпълни с дух. Ако съм постоянно зает с мислене, не съм в състояние да допусна в себе си някакво внушение свише или мъдро послание – не мога да го възприема, понеже непрекъснато съм затънал в собствените си мисли. Затова човек трябва сам да си създаде този вакуум. Така ще привлече отговора, посланието. Принципът на засмукването изисква търпение. Накрая получаваш това, което може да те направи щастлив. 

Два кратки примера от ежедневието за проявата както на принципа на натиска, така и на засмукването. Идват при вас без предизвестие хора от Свидетели на Йехова и ви предлагат да членувате при тях, за да спасят вашата бедна душа. Как реагирате? Инстинктивно отстъпвате крачка назад. Защо? Защото в този момент искат да ви ангажират. Сблъсквате се с нещо, за което не сте предупреден, притискат ви. И затова се отдръпвате. 

Друг пример: ревност. Тъкмо когато трябва да излезете вечерта (звънят от дружеството, на мъжа се обажда стар приятел или съпругата е поканена на женско парти), партньорът започва: „Пак ли излизаш без мен и ме оставяш? Май има нещо друго тука, дрън-дрън-дрън…“ Ако го чувате по няколко пъти в седмицата или ви контролират получените есемеси, какво правите? В един момент ви идва до гуша и се отдръпвате от съответната личност. Защо? Защото вече не издържате. Ако съпругата например приложи принципа на засмукването, нещата могат да изглеждат по следния начин: „Ами добре, миличък, желая ти приятно прекарване с приятелите. Ще занесеш ли нещо? Ако трябва, да дойда после да те взема с колата?“ Как ще реагирате? Няма ли да си кажете: „Браво бе, жена ми е супер, не вдига олелия като комшийката, дето цяла вечер звъни на мъжа си, а като закъснее, го подхваща още от вратата. Моята е направо върхът.“ Не съм ли прав? Ако стискате сапуна с всичка сила, изведнъж се изплъзва от ръката ви. Ако просто го оставите на дланта си, не се случва нищо. Ако насилствено се налагате над партньора – може да бъде още съдружник или клиент – много е голяма вероятността да ви се изплъзне. Така че по-добре използвайте принципа на засмукването. 

А как точно функционира той – именно това е описал в книгата си Щефан Мюлер. Най-подробно е разработил причините и ефекта, а като особено важни определям сведенията на хора, които успешно са го прилагали и слагам ударението най-вече върху практическата част. Защото теориите за този принцип не ни помагат особено…

Пожелавам ви приятни мигове с Щефан Мюлер и дано имате куража да приложите наученото тук и на практика.

Ваш Ян ван Хелсинг

Глава 1. Замисляне – премисляне – преосмисляне

Добре дошъл в матрицата! Ти си малкото колелце в огромния механизъм, но също и овчица от стадото, водено от невидим пастир. Противно на мнението на повечето наивници Новият световен ред е вече инсталиран. Къде и как си истински свободен? Всъщност си един роб, комуто собственикът е предоставил илюзията за свобода, а доволните роби са най-отявлените противници на свободата!

Робството на хората е въведено с един дяволски коварен трик: свеждане на отделната личност до безсилно и страхливо същество. Най-убедителният пример е утвърдената у нас „политическа култура“. Прекалено много се дискутира и твърде малко се действа. Ясен симптом представляват безкрайните и напълно безполезни разговори в Европейския съюз и кулминацията им по въпроса за гръцкия дълг. Не ми се иска да говоря за генерираните разходи, но мизерното представление, което се играе пред очите ни, вече дотяга непоносимо. Брюксел и Берлин са изпаднали до беззъби клубове за дебатиране и единственото нещо, което произвеждат, е пушилка… С настоящата книга искам да се противопоставя на този самодоволен брътвеж, защото тя е предназначена за хора, останали здраво стъпили на земята, които трябва да се справят с предизвикателствата и силно го желаят. Ако се замислиш по този начин, вече си започнал да смъкваш оковите. Този процес може да се окаже относително труден, защото ти самият си най-злият враг на себе си. Именно затова отдавна и най-сърдечно се обръщам към творческото съзнание на всеки отделен човек. Строго погледнато, ти разполагаш с всичко необходимо, за да се измъкнеш от калта. 

Инструментът, който ще ти предоставя в тази книга, е принципът на засмукването. Вероятно нищо не знаеш за него и ти е любопитно, или пък си подочул нещичко и ти се ще да навлезеш малко по-дълбоко. Точно по тази причина написах и книгата. Тук обаче бих искал да те предупредя, че тя съвсем не е „симпатично“ четиво, което ще потвърди твоя мироглед и след последната страница доволно ще я оставиш на лавицата и постепенно ще я забравиш. Тя ще изисква от теб конкретно да работиш с нея и първоначално сериозно да се замислиш върху твоите възгледи, след което да ги премислиш и в крайна сметка да преосмислиш живота си. Напротив – ако очакваш книга, която да потвърди безпътицата на твоето съществуване и да ти осигури някои допълнителни аргументи за следващото мърморене в кръчмата: съжалявам, но ще те разочаровам. Според мен такива книги има в достатъчно варианти и разновидности. Вместо това настоящата се занимава конкретно с въпроса: как с помощта на засмукването да изградиш живота си според твоите истински и залегнали дълбоко в теб представи. По този начин ще станеш свободен човек, който да служи за образец на другите – за да могат и те да се освободят.

В „Опасно!“  посочих как знаещите са те превърнали в безсилна пионка и какво можеш да направиш против това. Сега продължавам да се занимавам с фундаменталните закони, на които стъпва работата ми като ментален коучър.

Писането е по същество „самотна“ дейност, затова обратната връзка е единственият индикатор дали една книга е разбрана, дали е приета и най-вече дали е работено с нея. В случая с „Опасно!“ големият отзвук сред читателите ми даде необходимата сигурност. Бях направо залян от имейли, писма и телефонни обаждания, така че тук използвам възможността и да благодаря за това. Естествено имаше и отделни недотам положителни мнения. Това естествено го очаквах, защото целта ми беше и да провокирам, не само да лаская или утешавам. По тази причина дори се зарадвах на негативните реакции, защото не желая да издавам книги, които да се харесат на „всеки“ читател. С тази ми се ще отново да настъпя някои хора по мазола – онези съвременници, които дори осребряват съзнанието си на жертви, както и заинтересуваните от нарастването на робското стадо. Вероятно ще успея да им предложа едно огледало и да предизвикам у тях цялостно преосмисляне! От фракцията на „жертвите“ ще ме упрекнат, че в „Опасно!“ не казвам нищо ново. Охотно ще ги поздравя за това прозрение, така е наистина, но става дума за старо знание. Моята „работа“ е да трансформирам тези истини за нашите модерни времена. Едно обаче мога да кажа със стопроцентова сигурност: който е разбрал тези „стари“ информации и ги е интегрирал в живота си, се разгръща като могъщ творец! Проблемът на „жертвата“ е твърде елементарен: не й остава нищо друго, освен в крайна сметка да се изправи и да поеме живота в ръцете си.