Господство и потайност. Тайната история, която свързва Трилитералната комисия, Масоните и Великите пирамиди.

Тайната история, която свързва Трилатералната комисия, Масоните и Великите пирамиди

Оставете настрана предварителните си идеи за света, за онова, което сте чели в учебниците по история, и това, което виждате и чувате от електронните и печатните медии. Спечелилият множество награди журналист и писател Джим Марс ще промени гледната ви точка, тъй като сваля маската от скритите господари на историята и религията. В "Господство и потайност" Марс старателно изследва най-внимателно пазените тайни на света, проследявайки историята на тайните общества и властта, които имат, от древните мистерии до съвременните теории за конспирациите. Търсейки истината, той разкрива тревожни доказателства, че реалните господари на света заговорничат, за да започват и да спират войни, манипулират фондовите борси и лихвените проценти, поддържат класовите разделения и дори цензурират новините в 20 часа. При това го правят със съгласието на Съвета за външна политика, Трилатералната комисия, Билдербергите, ЦРУ и дори Ватикана. Според Марс властта на тези групи датира още от предисторията на човечеството. Илюстрирайки с исторически доказателства и собствените си безупречни разследвания, Марс недвусмислено проследява загадките, които свързват тези съвременни тайни общества с Масоните, Илюминатите, Ордена на тамплиерите и египетските Велики пирамиди. Резултатът е майсторски синтез на историческа информация, голяма част отдавна крита от обществеността, която хвърля светлина върху хората и организациите, които управляват живота ни.
Тревожна, предизвикваща размисъл и абсолютно убедителна, "Господство и потайност" предлага провокативен светоглед, който може да обясни кои сме, откъде идваме и накъде вървим.



Съдържание

 

Въведение ● 9

Въпросът за конспирацията ● 13

Господство на малцината ● 19

Гледище от малцината ● 22

Първа част
СЪВРЕМЕННИТЕ ТАЙНИ ОБЩЕСТВА

Трилатералната комисия ● 32

Съвет за външна политика ● 42

Билдербергите ● 51

Рокфелерови ● 57

Морганови ● 69

Ротшилдови ● 72

Тайните на парите и Федералният резерв ● 79

Изграждане на империя ● 95

Кралският институт за международна политика –
кръгли маси ● 100

Роудс и Ръскин ● 102

„Череп и кости“ ● 107

Освободените от данъци фондации и
„азбучните“ агенции ● 115

За нас е новина ● 122

Коментар ● 128

Втора част
ОТПЕЧАТЪЦИТЕ ОТ ПРЪСТИ НА КОНСПИРАЦИЯТА

Доклад от Желязната планина ● 133

Персийският залив ● 137

Кой плаща сметката? ● 141

Виетнам ● 146

Джон Ф. Кенеди се противопоставя на глобалистите ● 148

Докрай с Линдън Б. Джонсън ● 153

Търговия с врага ● 161

Корея ● 163

Възходът на нацисткия култ ● 169

Теософи, Тулисти и други Култове ● 178

Лидерът пристига ● 183

Подкрепящата Хитлер група ● 189

Съдбата на Хитлер се преобръща ● 197

Япония до стената ● 199

Втората световна война ● 204

Бизнес, както обикновено ● 205

Първата световна война ● 211

Стимул за война ● 216

Руската революция ● 221

Възходът на комунизма ● 227

Коментар ● 230

Трета част
БУНТ И РЕВОЛЮЦИЯ

Войната между щатите ● 237

Възбуда в тайните общества ● 239

Превантивни удари ● 245

Антимасонското движение ● 249

Френската революция ● 253

Якобинците и привържениците на Стюартите ● 255

Сър Франсис Бейкън и Новата Атлантида ● 261

Американската революция ● 267

Илюминатите ● 271

Франкмасонството ● 280

Граф Сен-Жермен и другите магьосници ● 289

Масонски заговори ● 293

Франкмасонството срещу християнството ● 299

Розенкройцерите ● 305

Коментар ● 309

Четвърта част
ПО-СТАРИ ТАЙНИ ОБЩЕСТВА

Орденът на тамплиерите ● 316

Хашшашините ● 323

Тамплиерските банкери и строители ● 328

Катарите ● 335

Албигойският кръстоносен поход ● 343

Смъртта на тамплиерите ● 347

Сионският приорат ● 360

Меровингите ● 372

Мрежа с огромни последици ● 379

Коментар ● 384

 Пета част
ДРЕВНИ МИСТЕРИИ

Пътят към Рим ● 392

Кабала ● 402

Древните тайни и загадки ● 407

Всичко ли се знае за Моисей? ● 415

Всички пътища водят към Шумер ● 422

Анунаки ● 427

Наводнения и войни ● 440

Коментар ● 453

 Цитирана литература ● 463

Индекс ● 475

Въведение

 

 

Светът се управлява от много по-различни персонажи от онези, кои­то си представят хората, които не са зад кулисите.

– Бенджамин Дизраели

 

 

Смятайте се за предупредени.

         Ако се чувствате съвършено удобно и сте удовлетворени от собственото си становище за човечеството, религията, историята и света, не четете по-нататък.

         Ако наистина вярвате, че човечеството почти е достигнало до вър­ха на научната и духовната си реализация и че владените от корпо­ра­циите масмедии ви поддържат добре информирани, спрете тук.

         Ако обаче сте един от онези милиони, които гледат новините от де­ня, чешат се по главата от изумление и се питат: „Какво, по дяволи­те, става тук?“, или ако си задавате въпросите: „Кои сме?“, „Откъде идваме?“ и „Накъде вървим?“, сте готови за шеметно пътуване.

         Тази книга се занимава с тайните на управлението, скритата история и религия, тайните на богатството, властта и контрола – тайни, които рядко са документирани в историческите книги и никога не са споменавани в масмедиите. Този материал вероятно ще притесни и няма да даде мира на някои. Никой обаче не е натрупал мъд­рост от изу­чаването на информация, която подкрепя единствено не­го­вите пред­варително определени идеи.

         Тук ще засегна въпроси, за които мнозина биха искали да ни накарат да вярваме, че заемат абсолютно несъществено място в познанието. Колко често обаче несъществени въпроси внезапно стават области на голяма загриженост? По-възрастните читатели може би си спомнят дразнещият, но видимо незначителен немски радикал, който дойде на власт в Европа през 30-те години на ХХ в. След това беше дребният конфликт в другия край на света в затънтеното място, наречено Виетнам. Или пък можем да си спомним онази кражба в централата на Демократическата партия през 1972 г., която не направи голямо впечатление.

         Книгата се занимава и с конспирацията – дейност, която отдавна се заклеймява от основните медии независимо от факта, че американ­ската съдебна система редовно осъжда хора за престъпни заговори.

         Наистина ли съществуват тайни общества? Наистина ли има тайно правителство? Съществува ли световна конспирация, заела се с унищожаването на свободата и демокрацията? Или такива приказки са просто ирационалните бълнувания на „теоретиците на конспирацията“?

         Отговорът изцяло зависи от това, кого избирате да слушате. Твърде много хора, пишещи за конспирацията – и от двете страни на въпроса, – си имат собствен дневен ред. Време е да отстъпим и да приемем по-широка перспектива върху нашия свят и история.

         С началото на новото хилядолетие американската общественост започва в по-голяма сила да осъзнава една не толкова тайна конспирация: че половин година работи за правителството. Първите шест месеца от всяка година се прекарват в изкарване на пари, които изчезват в данъци, преди още работникът да е получил чека си със заплатата. Спирането на тези невидими данъчни пари през годините е накарало повечето граждани да забравят точно какво данъчно бреме всъщност носят. А това дори не засяга всекидневните търговски, щатски, градски и други данъци, с които открито ни товарят. Елементарният британски данък върху чая, за който казват, че е катализирал Американската революция, е истинска троха при едно сравнение.

         Независимо от уверенията за здрава икономика от изкривените статистики на масмедиите и политиците, проучванията на общественото мнение сочат, че обществеността изпитва все по-силен дискомфорт от посоката, в която е поел животът на нацията ни.

         Може би затова все повече мислещи хора хвърлят сериозен поглед към конспирациите и тайните групи, които се плодят. Интернет е пълен с уеб-сайтове и чат-руми, в които паролата е „конспирация“. Публикуват се все повече книги и периодика, пълни с конспирации, простиращи се от тайните на Кръстоносците до убийството на Джон Ф. Кенеди.

         Въпреки това, независимо от дължината и ширината на Информационната магистрала, средностатистическият американец остава печално невеж. Това не означава, че е глупав или умствено недоразвит. Той просто не е бил запознат с информацията, с която разполагаме днес. Много умни, образовани хора в различни области – лекари, адвокати, компютърни специалисти, брокери, счетоводители, банкери, търговци, учени, учители и т. н. – са абсолютно „на тъмно“ за широкото разнообразие от въпроси и връзки между тях, засягащи това, кой наистина управлява САЩ.

         Основните причини за такова невежество са липсата на време, за да се образоваме, и разчитането ни на владените от корпорациите мас­медии, които не представят информацията с всичките Ј широки пос­ледствия. Както каза веднъж А. Дж. Либлинг[1], свободата на пресата е за онези, които притежават вестниците... или радио- и телевизионните станции.

         Е, как може да знае човек кое е вярно и кое – не? Какво е важно и какво – тривиално? Кой наистина дърпа конците? Има ли конспирации, които засягат всички ни? Съществуват ли заговори, които могат да се проследят назад през цялата човешка история? Кои са те и каква е тяхната цел?

         Настоящата книга се занимава с тези въпроси. Преди обаче да има възможност за отговори, трябва да разгледаме въпроса за конспирацията.
Въпросът за конспирацията

         Понятието „конспирация“ отдавна е анатема за повечето американци, които са обусловени от масмедиите да вярват, че конспирациите срещу обществото съществуват само в банановите републики или в комунистическите страни.

         Това опростенческо становище, което се насърчава от медиите, отдадени на поддържането на кресливо-чист образ на статуквото, не успява да вземе предвид човешката история или тънкостите на световната конспирация.

         Думата произлиза от латинското conspirare, означаващо буквално „дишам заедно“, или действам и мисля в хармония. В съвременността „конспирация“ е приела зловеща конотация. Повечето речници днес предлагат две определения на думата: (1) планирам заедно тайно, особено извършването на незаконен или зловреден акт, или (2) плани­рам, заговорнича тайно. Едната дефиниция е отвратителна, другата – по-малко. Потайността е свързващата тъкан, откривана в цялата история на човечеството. Има тайни между индивиди и групи, както и тайни, които трябва да се пазят от Църквата и светското управление. Има политически тайни, дори финансови и търговски тайни.

         Очевидно конспирация между колеги, за да купят на шефа подарък, не е същото ниво на заговор като банкови обирджии, които пла­нират следващия си „удар“. По същия начин дребен търговец, кой­то пази бизнес плана си в тайна от конкурентите, не участва в кон­спи­рация, равнозначна на корпоративни лидери, които заговорничат за фиксиране на цените.

         Ключът към злата конспирация е намерението на потайността.

         Макар че някои тайни могат да са безвредни – защо да проваляме изненадата на празненството по повод на рожден ден?, – но други тай­ни, например задушаването на лекарствени медикаменти за рак и СПИН или разпалването на война, ще се смятат за презрени от хората със съвест. Тези тайни, които струват или погубват живота на хората, които ни пречат да живеем заедно в хармония и се използват за кон­тролиране или неправомерни печалби, са неприемливи за повечето хо­ра. Следователно който и да заговорничи за пазенето на подобни тай­ни, трябва внимателно да бъде разследван от всеки, загрижен за ин­дивидуалната свобода.

         Водещият рубрика Стюарт Алсоп веднъж написа, че познанието е власт, а властта е най-ценната стока в управлението. Следователно то­зи, който знае тайните, контролира познанието и така дър­жи властта. Много хора днес смятат, че неколцина лица и организации кон­тролират голяма част от глобалното познание. Това познание рев­ниво се пази в потайност. То преобръща старата пословица „Това, кое­то не знаеш, не може да ти навреди“ с главата надолу. Това, което не знаете, може да ви навреди!

         Въпросът за конспирацията е в ядрото и на това, как човек разглежда историята. Тук има само две становища: „случайното“ или „кон­­спираторското“.

         Първото становище е, че историята е просто серия от случайности, или действия на Бога, които световните лидери са безсилни да променят или да предотвратят. Привърженик на това становище беше съветникът по националната сигурност на президента Джими Картър Збигнев Бже­жински. Бжежински, днес член на изпълнителния комитет на по­тайната Трилатерална[2] комисия, през 1981 г. каза: „История­та е много повече продукт на хаос, отколкото на конспирация... Съз­дателите на политиката все по-често са премазвани от събития и информация.“[3]

         Друг поддръжник на „случайното“ становище за историята е жур­на­листът, самоопределил се като „светски хуманист“, Джордж Джонсън. Той написа, че идеята за конспирациите е била „налагана от десни екстремисти от началото на века“, посочвайки, че „параноидният стил на американската политика не е умрял със сенатор Джоузеф Маккар­ти“[4].

         „Конспираторското“ гледище, от друга страна, може по-точно да се нарече становище за „причината и ефекта“. Очевидно стават случайни неща. Самолети, влакове и коли катастрофират. Кораби потъват. В историята обаче е ясно, че най-често човешко планиране катализира събитията.

         Е, защо не сме чули повече за такова потайно планиране?

         Според изследователите на конспирацията Джонатан Ванкин и Джон Уейлин нагласите на американската общественост са оформени от хигиенизирано становище в стил „Дисни“ за историята и актуалните събития. „Версията Дисни“ на историята може също толкова лесно да се нарече „версия New York Times“ или „версия на телевизионните но­вини“, или „версия на колежанските учебници“ – пишат те[5]. „Основна­та съпротива срещу теориите за конспирацията идва не от хората на улицата, а от медиите, академията и правителството – хората, които управляват националната и глобалната икономика на информацията.“

         Антъни К. Сътън – роден в Лондон професор по икономика, който имаше изследователска стипендия в „Хувър Инститюшън“[6] на Стенфордския университет – е съгласен, че „историята на Истаблишмънта“ доминира учебниците, издателската дейност, медиите и лавиците в биб­лиотеките. „През последните сто години всяка теория за историята или историческо свидетелство, които попадат извън модела, установен от Американската историческа асоциация и основните фондации с тяхната власт, идваща от раздаването на стипендии, са атакувани или отхвърляни – не на базата на някакво представено доказателство, а въз основа на приемливостта на аргументите за т. нар. Източен либерален Истаблишмънт и неговата официална историческа линия – коментира той[7]. – Тежко и горко на всяка книга или автор, които попаднат извън официалните насоки. Няма я подкрепата на фондации­те. Издателите си глътват езика. Разпространението или куца, или изобщо го няма.“

         Този рефрен се повтаря от академичния ментор на президента Бил Клинтън д-р Карол Куигли. Неговата книга от 1966 г. Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time („Трагедия и надежда: история на света в наше време“) разкрива неговите познания на вътрешен човек за съвременните тайни общества. Куигли казва, че тя внезапно е била оттеглена от голям нюйоркски издател: „Сега съм съвсем сигурен, че Tragedy and Hope беше потулена...“, пише Куигли в средата на 70-те години[8].

         Изследователите и авторите, например покойният Гари Алан, А. Ралф Епърсън, Дж. Едуард Грифин, д-р Джон Коулман, Джонатан Ван­кин, Антъни К. Сътън и Юстас Мълинс, ако споменем само някои, от години пишат за конспирациите. Тези трудове обаче почти винаги се издават от незначителни издателства с ограничено разпространение. Авторите твърдят, че масмедиите са контролирани от корпоративна Америка, която е пречила на всяко смислено експониране на техния материал.

         Тази загриженост се наблюдава и извън САЩ. Френ­ски издател вед­нъж е цитиран да казва[9]: „Не е възможно да се проследи собствеността на корпорациите и властовите структури в САЩ. „Те“ няма да го позволят. „Те“ ще открият начин да преследват и да тормозят все­ки, който дръзне да се опита. „Те“, изглежда, са мно­го малка група от хора, които се познават, но мнозина не са познати на обществеността. „Те“ заемат и на­пускат по­зиции в държавното управление, но обществената служ­ба очевидно служи за спечелване на частно издигане, а не обратното. Пра­вителственият „контрол“, който на практика всеки споменава, не мо­же да се проследи през акциите, регулаторните аген­ции, публичните реше­ния. Той сякаш функционира чрез ла­биринт от лични кон­такти и безмълвни разби­рателства.“ Към това би могло да се добави и тяхното членство в тайни общества.

         Много автори върху конспирацията са писали за тъмни заговори за налагане на „Нов световен ред“ от вътрешността на съвременни тайни общества, например Трилатералната комисия, Съвета за външна политика, Илюминатите, Комитета на тристате и други. Обективните изследователи посочват липсата на дела за клевета срещу такива автори като придаващи известна достоверност на становищата им. Въпреки това преобладаващите новинарски медии рядко смятат за уместно да обсъждат – а камо ли да разследват – такива обвинения.

         Въпреки това, с пристигането на новото хилядолетие, темата за конспирацията е проправила пътя си към всеки аспект на американския живот – от книги, телевизионни предавания и филми до политиката. Дори президентът на САЩ не е имунизиран срещу съблазънта на конспирациите.

         През 1991 г. новоизбраният президент Бил Клинтън назначи близ­кия си приятел и другарче в голфа Уебстър Хъбел за младши главен прокурор в Министерство на правосъдието. В наскоро излезлите мемоари Friends in High Places („Приятели на високи постове“) Хъбел[10] пи­ше, че Клинтън му казал: „Уеб... ако те назнача на висок пост в Пра­восъдието, искам да откриеш отговорите на два въпроса за мен. Пър­во, кой уби Джон Ф. Кенеди? И второ, има ли неидентифицирани летящи обекти?“ Той беше адски сериозен – добавя Хъбел. – Изследвах и двата, но не бях удовлетворен от отговорите, които получавах.“

         Президентът и топ назначението му в Министерството на правосъдието не могат да получат директен отговор? Ало, кой е шефът?

         След разкритията на Хъбел д-р Стивън Гриър, директор на Центъра за изследване на извънземния интелект (CSETI), разкрива[11], че през 1993 г. е изнесъл тричасова лекция върху реалността на НЛО на тога­вашния директор на ЦРУ адмирал Джеймс Улси. Гриър казва, че опи­тите на Улси да потвърди информацията на Гриър били осуетени и той не успял да получи релевантните документи в архивите на ЦРУ.

         Когато става дума за най-дълбоките, най-черните тайни на тази на­ция, изглежда, че има сили, които са дори още по-големи и по-на­високо от президента на САЩ и директора на Централното разуз­на­вателно управление.

         Авторите за конспирацията и правителствените официални лица не са сами в подозренията си за заговори.

         През 1997 г. едно проучване на общественото мнение на Скрипс-Ха­уард Нюз Сървис заедно с Университета на Охайо доведе до следните за­бележителни статистики[12]:

 

    Петдесет и един процента от анкетираните вярват, че е вероятно някои федерални официални лица да са директно отговорни за убийството на пре­зидента Джон Ф. Кенеди.
    Повече от една трета подозират, че Американския военноморски флот е свалил Полет 800 на TWA – преднамерено или непред­намерено.
    Мнозинството вярва, че е възможно официални лица от ЦРУ пред­намерено да са позволили на наркодилърите от Централна Америка да продават кокаин на чернокожите деца от бедните центр